начало

Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела

Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса от и

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Re: Edna malko po-razli4na gledna to4ka!!!:)))

Мнениеот Dark Knight » 19 Сеп 2003, 10:14

Ok, az mislq, 4e i gore go kazah, no sega 6te go kaja pak - da priemem, 4e e NQMAL VUZMOJNOST /tova e dokazano - ustanoveno/ da izpulni - obektiven fakt - moje da ne e lipsata na pasport /moje da e vsqkakuv drug fakt po deloto, makar na men tova da mi izglejda nai-logi4no/, ta imenno tozi fakt /ot obektivnata deistvitelnost, kakuvto i da e toi/ e premul4an umi6leno ot nego i na bazata na negovoto ustanovqvane e dokazana i LIPSATA NA NAMERENIE da izpulni - 6tom e nqmal namerenie da izpulni, togava e imal drugo namerenie - koristna cel da se oblagodetelstva - osu6testvil e FS na prestuplenieto izmama. Tova, kakto vijdam, ne sa go shvanali mnogo ot horata tuk - imame si i dogovor4e i delikt4e i prestupleniice!:)))))))
A za kufarite - ne sum gi stegnal, za6toto ve4e sum si spe4elil vednuj konkurs, a qvqvaneto po konkursi ne mi e hobi!!!:))))))))))))
Dark Knight
 

Re: Edna malko po-razli4na gledna to4ka!!!:)))

Мнениеот Dark Knight » 19 Сеп 2003, 10:17

HA HA HA - kakuv isk za razvalqne na dogovor!!! :))))))))))))) - a kak ina4e e bil razvalen?
pisal sum, 4e iskut e po 55 - mnooooooogo puti!
Dark Knight
 

I o6te ne6to....

Мнениеот Dark Knight » 19 Сеп 2003, 10:28

... ne vijdam poziciqta ti, koqto trqbva da oborvam!:)))))))
Dark Knight
 

До Псувателя

Мнениеот karo » 19 Сеп 2003, 10:30

Ах, ах, ах, беддни ми Псувателю, най-сетне разкрихте колко повърхностни са Ви знанията! Най-вероятно този път книжките не са до Васи правите грешка след грешка! Как е възможно такъв УМ като Вас да допуска толкоз елементарни грешки в едно изказване!? Недоумявам! Направо се чудя, както пее Тошко Колев!!!
Съжалявам, че пак се включвам във форума, ама сърце не трае като гледа как неуки Самохвалковци, самообявили се за рицари, сеят своите мрачни, безпросветни мисловни семена във форума! Трябва най-накрая да Ви разоблича! Вие си помислихте, че като не участвам във форума, не Ви наблюдавам! Виждам зорко всичко, любими мой Псувателю! При Вас само едно е константно - псувнята!!! И в това изказване пак сте се се „раздали”!!! С това Ваше поведение доказахте отново, че псувнята я владеете до съвършенство, ама правото - знае ли човек!!! И за да разясня само на Вас, защото всички останали участници във форума мислят, разсъждават, достойно се опитват да достигнат до правната логика и истина, ще поразсъждавам върху Вашите ВЕЛИКИ, ВЕЛИЧАВИ „тезиси”, достойни за рубриката „Правни бисери”!!! Но първо ще започна с доброто, което открих във Вас!
1. „razvalq dogovora poradi neizpulnenie po 87 ZZD i si iska 5000 lv po 55 ”- ето това е достойно за уважение! Най-сетне и Вие достигнахте до този извод! Колко пот и удари по клавиатурите хвърлиха всички участници във форума, за да Ви убедят! Мислех си, че е напразно, ала имало е смисъл! Оф, отдъхнах си, проумяхте го най-сетне, Псувателю любими!!!
2. „TA VUPROSUT E MOJE LI UNI6TOJAEM DOGOVOR /NEDEISTVITELNA SDELKA/ DA SE RAZVALQ - AMI NE MOJE - RAZVALQ SE DEISTVITELNA SDELKA, A NEDEISTVITELNATA SE PROGLASQVA ZA NI6TOJNA ILI SE UNI6TOJAVA
Ох, ах, ъх, въх, сакън, що ли не умрех, та да чета таквизи изблици на псевдоюридически безплодни напъни! Уважаеми Псувателю, унищожаемата сделка, както, вярвам, знаете, поражда целените и предвидени от страните правни последици до момента, кагато не бъде унищожена чрез упражняване на потестативното материално право от заинтересованата страна чрез конститутивен иск или чрез възражение във висящ процес! Е, щом поражда правни последици, задълженията, породени от тази сделка, обвързват ли длъжника или не! Отново риторичен въпрос! Но за Вас явно е по-сложничко!!! Да, длъжника трябва да престира съобразно това, за което се е уговорил, задължил! Ако не изпълни виновно договорното задължение, кредиторът може ли да упражни своето потестативно, преобразуващо, сингуларно право да иска разваляне извънсъдебно на настоящия съвършено двустранен договр за поръчка! Отново риторичен въпрос! С Вас започнахме твърде много риторично да общувам! Е, за Вас ще отговоря! Може, приятелю Псувателю, може!!! При това в един граждански процес кредиторът може да предяви алтернативно обективно съединени искове на две различни алтернативни основания! Той може и на трето - например нищожност (за Вас да поясня - това е начална недействителност и е вид от рода НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ). Ех, дългичко излиза, ама щом съм поел просветителско шефство над Вас, няма как! Ех, какъв благороден тип съм станал, направо треперя от умиление към Вас, Псувателче мое!!! Защо така нехайно се изказвате! Успокоихте се, че не упражнявам попечителско съдействие над Вашите изказвания и хайде хоп, с мръсните крачета в басейнчето! А, холан, не бива тъй! Не цапайте повече форума с тез безпросветни слова!!! Ако сте умен, можете повече да не се появявате, а да се скриете в своето убежище, на което пише - Псувател, Хитрец, Юридически имитатор, Самохвалко и други прозвъща, за които не споделям, тъй като във форума участват хора, на които не им се четат ругатни и вулгарни изрази! Ако се подведем небрежно по Вашата линия на разсъждение, тогава съдът трябва да отхвърли предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес, тъй като за кредитора (за Вас - титуляра, носителя на субективното притезателно паво) е имал само един път за защита - да иска унищожаване на договора, ссключен при измама! Виждате сам - колко абсурдно е това! Зная, че дотолкова поназнайвате! Рицарско би било да си признаете грешките, другото би било проява на грубост! Ние всички правим грешки и си прощаваме, не сме Самохвалковци като Вас!
3. „ТIPI4NA, uni6tojaema poradi izmama” - и с терминологията не сме добре, какво е това правно разграничение на типично и нетипично сделка! Бях чувал за типично и нетипична страна в граждански япроцес! Но явно Вие сте небезизвестният Неологист, който се шляе из Витошка и майстори нови правни изрази!
4. „I sega - kakva e sdelkata - deistvitelna /ako se vjiveem v rolqta na Hristov/ ili nedeistvitelna/uni6tojaema/ PREZ POGLEDA NA SREDNOSTATISTI4ESKIQ URIST, re6ava6t kazusa?!?! Е, не така де, млади момко, защо ни разочаровате! Как може да сте от средностатистическите юристи - Вие сте ВЕЛИКИЯ, НЕПОВТОРИМИЯ ПРАВЕН ДИКТАТОР, РИЦАРЯ НА ПЕЧАЛНАТА ЮРИДИЧЕСКА СЛАВА!!!!
5. „HA SEGA POZNAITE KAKVO 6TE PRIEME KOMISIQTA” - Не зная, Вие ги назнайвате тез нещица по-добре! Вие сте човекът, който всичко знае и предполага каквото му хрумне на ума, Вие сте пророка!!! Опитайте - мож този път пък позна!
6.„Izpolzvaneto na izmama za sklu4vane na sdelkata /dokazana i relevantna/ se QVQVA I GRAJDANSKI DELIKT ” - По този повод Ви прилагам, уважаеми Псувателя, едно решение с доклодчик съдията от ВКС Вероника Имова! Пообсъдете го и нека го обсъдим !Готов съм да дискутираме!
Решение № 194 от 5.07.2000 г. на ВКС по н. д. № 131/2000 г., III н. о., докладчик съ-дията Вероника Имова
Относно основанието за граждански иск в наказателния процес

Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 3/2000 г., стр. 13

чл. 27 чл. 45
чл. 87 ЗЗД
чл. 210, ал. 1 т. 5 НК

Основанието за гражданския иск в наказателния процес е деянието като деликт, а не всяко действие или бездействие, от което виновно са произлезли вреди.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Правилно въззивния съд е отхвърлил като неоснователен по чл. 45 от ЗЗД граждански иск, защото от приетите за установени фактически обстоятелства по делото, ос-нованието на предявения граждански иск не е деликтно, а е договорено. Макар и да не е раз-вит докрай от инстанциите по фактите изводът за неделиктния характер, на който се основа-ва отговорността за причинената щета, крайният извод за неоснователността на гражданския иск на посоченото основание за отговорността за вреди, произхождащи от непозволено ув-реждане по чл. 45 от ЗЗД е верен.
Правилни са изводите на въззивния съд за недоказаност по несъмнен начин претърпените имуществени вреди от "Я" ЕООД - представляващи равностойността на про-дадената от ищеца и неплатена от подсъдимия продукция, да са непосредствен резултат от престъпна дейност на Ц., изразяваща се в състава на чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. Правилно съдът е приел, че няма причинна връзка между деянието, предмет на обвинението и настъпилите ще-ти за ищеца. Верни по съществото си тези изводи не са резултат на убедителна правна аргу-ментация, защо съдилищата по фактите приемат, че вредите са несъставомерни под призна-ците на престъплението измама, а са последица от неизпълнени договорни отношения между подсъдимия и ищеца.
в тази връзка и защитата на касатора основателно повдига въпроса за правил-ното приложение на закона относно предявения от касатора граждански иск за обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди. Основния въпрос е да се отговори какво е съ-отношението между деликатната и договорната отговорност в рамките на гражданския иск в наказателния процес, ако вредите произтичат от деяние, което не е престъпление, а предс-тавлява неизпълнен договор. Когато деецът е оправдан поради несъставомерност на деяние-то, в кои случаи ще носи гражданска отговорност, ако в процеса се докаже, че е извършил деянието, което няма характер на престъпление, но не е и деликт.
Вярно е, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. Това е разбирането на закона и съдебната практика в ППВС на НРБ № 9 от 1961 г., изменено с ППВС на НРБ № 7/87 г. Когато съдът приеме, че деянието не е престъпно, не е виновно или не се наказва, той е длъжен да се произнесе по гражданския иск.
В тези случаи основанието на иска остава деянието, предмет на обвинението. При това, когато съдът е оправдал подсъдимия, поради това, че деянието не е престъпление, но то е извършено от него виновно и са последвали вреди в пряко причинна връзка с него, той трябва да уважи гражданския иск.
Съдилищата по същество са признали подсъдимия за невинен, защото са прие-ли, че деянието, което е извършил не е съставомерно по повдигнатия му от обвинението престъпен състав. Правилни са крайните им изводи за неоснователност на гражданския иск по чл. 45 от ЗЗД. Гражданския иск е предявен за вреди, които произтичат от деликт, а не за такива, които са последица от договорни отношения. Извън изводите за несъставомерност на деянието, когато по характера си то е деликт и вредите от него са в пряка и непосредстве-на причинна връзка, не и в случаите, когато причинените от деянието вреди са от действие или бездействие при изпълнение на договорни отношения, е налице основателна гражданска претенция в наказателния процес и гражданския иск следва да бъде уважен.
Случаят не е такъв. Съдилищата са приели в наказателната част на присъдата и решението, че подсъдимият е бил в договорни отношения с ищеца, по договор за покупко-продажба на брашно и първият е действал със съзнанието че представлява юридическо лице "ТИС-97" ЕООД, гр. П., представил се е и е действал пред ищеца като легитимиран предста-вител на гражданския субект "ТИС-97" ЕООД - гр. П., видно от приложеното пълномощно по делото. Последното е непрецизно изготвено по съдържание, но недвусмислено изразява действителната воля на президентката на "ТИС-97" ЕООД, гр. П., Ц. да действува като пред-ставител на това юридическо лицев договорните отношения с другите стопански субекти. Вярно е и е установено, че подсъдимия не е платил цената на продавача, но обективно той е действувал като представител на гражданския субект "ТИС-97" ЕООД, гр. П. Фактурите и всички документи от странна на продавача са издадени на името на юридическото лице, представлявано от подсъдимия, а не лично на негово име.
Следователно той е афиширал и упражнил една действително придобита от не-го представителна власт в договорните отношения с ищеца от името на упълномощителя си, юридическо лице и правилно е изведено, че неплащането на цената на брашното е предмет единствено на гражданскоправен спор между страните по договора. В случая няма наказа-телно правна измама, което изключва деликта. АКО Е НАЛИЦЕ ИЗМАМА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 27 ОТ ЗЗД В УСТАНОВЕНИТЕ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ, ТО ДЕЙСТВИТЕЛНО, С КОЕТО ПО ИЗМАМЛИВ НАЧИН Е СКЛЮЧЕН ДОГОВОРА, НЕ Е ДЕЛИКТ, А ПОРАЖДА ОСНОВАНИЕ ЗА УНИЩОЖАВАЕМОСТ НА СДЕЛКАТА. В СЛУЧАЯ ПРАВОПОРАЖДАЩИЯ ФАКТ НА ОТГОВОРНОСТТА ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НЕ Е ДЕЛИКТ, А ОСНОВАНОТО НА ДОГОВОРНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ НЕПЛАЩАНЕ ОТ СТРАНА НА КУПУВАЧА. НАЛИЦЕ Е СВОБОДНАТА ПРАВНА ВЪЗМОЖНОСТ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ДА СЕ ЗАВЕДЕ ГРАЖДАНСКО ДЕЛО КАТО ПРЕТЕНЦИЯТА НА ВРЕДАТА (ЩЕТАТА) ДА СЕ ИЗВЕДЕ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРНО ОСНОВАНИЕ МЕЖДУ ТЯХ. ЛИПСВА ПО ДЕЛОТО ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ.
Не всички претенции за вреди, произходящи от облигационни отношения между страните могат да бъдат уважени като основателни граждански претенции и присъде-ни в наказателния процес, а само тези произхождащи от деликт. Това е така, защото основа-нието на гражданския иск в наказателния процес е деянието като деликт, а не всяко действие или бездействие, от което виновно са произлезли вреди.
Действието или бездействието в рамките на едно договорно облигационно правоотношение, от което са настъпили вреди, не е основанието на гражданския иск в нака-зателния процес по чл. 45 и следващи от ЗЗД, а може да бъде такова например по чл. 26, чл. 27 и следващи от ЗЗД или чл. 87 и сл. от ЗЗД.
7. Докторе, какво ще кажете за нашата любима хрумка - рицарчето! Дано и този път не го възхвалите, че язък за титлата, дето си я узурпирал!!!!
8. Не закачайте ждръц - всички хули ги отправяте по мой адрес, любими мой мечтателю Псувателю!
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: Edna malko po-razli4na gledna to4ka!!!:)))

Мнениеот d-r P.Popov » 19 Сеп 2003, 10:33

Uvajaemi Dark Knight,

vijdam veche che stoim na edni i sashti pozitsii.
A ti magistrat li si, i ako da v koj sad ?
d-r P.Popov
 

Re: До Псувателя

Мнениеот d-r P.Popov » 19 Сеп 2003, 10:48

Karo,

blagodarja ti za tsennija ti prinos v grajdanskija protses s termina "ednolichnija sadija" .

Vmesto da si igraesh na copy -paste na sadebni reshenija, pusni tsjalostno reshenie na kazusa, i molja , obosnovano.

Ja kaji koj te e pusnal na protsesite.
d-r P.Popov
 

Do D–r Popov

Мнениеот karo » 19 Сеп 2003, 11:07

Докторе, ти си готин и затова ще ти отговоря! Въпросът за „едноличния съдия” вече беше изяснен! Признавам се, допуснах lapsus lingvi (грешка на езика). Ако за това се захващаш, бял кахър. Мислех си, че си над дребните заяждания!
А потоншение на цялостното решаване на казуса, аз съм го дал в темата „Za izpita°. Ако толкоз държиш да четеш моите разсъждения, ще ги изровя от тази тема!
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: Do D–r Popov

Мнениеот d-r P.Popov » 19 Сеп 2003, 11:14

Kopiraj go tuk, ako obichash.
d-r P.Popov
 

Re: Do D–r Popov

Мнениеот karo » 19 Сеп 2003, 11:53

Докторе, след като сте толкова любезен. Вече. прилагам Ви моето становище. Доста време ми трябваше да го издиря.
Надявам се, че няма да сте твърде критичен, тъй като все пак кандидатите трябваше да отговаряме на 16 въпроса само за 3 часа, а материата включваше облигационно, гр. процес, наказателно и наказателен процес, административно и администр. процес. Благодаря Ви предварително за градивната критика. Вярвам, че във Ваше лице имам добронамерен коректив.

1. Има ли сключен граждански договор между Маринов и Христов и ако има от какъв вид е и каква е формата на договора?
Договор за поръчка – консенсуален, неформален, възмезден, комутативен, двустранен каузален договор. Форма – устна. Формата е за доказване.
2. Могат ли да се претендират лихви и ако могат за кой период могат да се претенди-рат?
Не се дължат мораторни лихви от сключване на договора до предявяване на исковата молба, защото с предявяване на осъдителния иск за връщане на дадените 5 000 лв. като въз-награждение се разваля договора поради пълно неизпълнение. Вследствие на което догово-рът се разваля с обратна сила и даденото е вече без правно основание, т. е. при отпаднало с обратна сила основание – третият ФС, уреден в чл. 55 ЗЗД. Мораторни лихви се дължат едва след предявяване на исковата молба, защото тя се смята за отправена покана за заплащане на това парично задължение.
3. Допустимо ли е поисканото от Христов увеличение на иска? Ако е допустимо защо, ако не е допустимо защо?
Предявеният иск за заплащане на мораторната лихва в размер на 2 000 лв. е допустим, защото се иска защита на едно твърдяно имуществено право. Дали това субективно акцесор-но право съществува е въпрос по същество, а не по допустимост на иска. Съдът ще следва да го отхвърли не като недопустим, а като неоснователен, т. е. със СПН.
4. С какъв акт трябва да се произнесе съда и подлежи ли той на обжалване?
Естествено с определение. Тъй като то е порочно и прегражда по нататъшния път за защита на това претендирано материално субективно право, подлежи на обжалване с частна жалба пред въззивната инстанция.
5. Пред кой съд е трябвало да се предяви искът и задължителна ли е тази подсъдност за съда?
Родово (предметно) компетентен да разгледа повдигнатия за решаване със СПН спор е районният съд. Съдът не само че следи за спазване правилата за материалната подсъдност служебно, но и страните могат да направят възражение до приключване на устните състеза-ния пред въззивния съд – чл. 92, ал. 2 от ГПК.
6. Какво е значението на отнемането на задграничния паспорт за гражданкаста отго-ворност на Маринов?
Тъй като е знаел, че не може да напуска пределите на страната при пораждане на до-говорното задължение по договора за поръчка, Маринов е бил недобросъвестен и отговаря за всички преки и непросредствени вреди, причинени от субективното си неизпълнение, дори и за непредвидимите при сключване на догвора – чл. 82, изр. 2 ЗЗД.
7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване твърдението на Маринов, че е върнал половината от сумата?
Да! С аргумент от противното – чл. 133, ал. 1, т. „г” от ЗЗД, тъй като паричното за-дължение за връщане на 5 000 лв. поради неоснователно обогатяване не е установено с пис-мен акт. Тук в писмената си работа не бях много прецизен, защото макари правилно да съм приел, че са допустими свидетели, не се аргументирах по този начин, а изтъкнах, че догово-рът за поръчка е сключен устно. Прецизният отговор би бил – дори и договорът да бе склю-чен в писмена форма, за частично погасяване на паричното задължение е допустимо св. по-казания, тъй като възникналото вследствие неоснователното обогатяване парично задълже-ние не е установено в писмен акт! Така си мисля.
8. Подлежи ли административния акт, с който е отнет паспорта на съдебен контрол от граждансия съд?
Да, на косвен съдебен контрол, като съда трябва да се произнесе в мотивите, ако сче-те, че този акт е относим към главния предмет на делото.
Отделно от това този акт подлежи на обжалване по реда на ЗБДС – чл. 75, 76 от ЗБДС. От април т. г. по общия ред – по реда на ЗАП, преди пред ВАС като първа инстанция и пред петчленен състав на ВАС като касационна инстанция, макар че ВАС не действа като типично контролно-отменителна инстанция, защото се произнася по съществото на спора.
9. Дайте наказателно правна квалификация на деянията , извършени от Маринов?
В реална съвкупност – измама и средна телесна повреда.
10. Ако Маринов е извършил множество от престъпления, какъв е реда, по който ще се определи наказанието?
Ако бе внесен един обвинителен акт с двете обвинение – чл. 23, 24 НК – определя за всяко престъпление съответното наказание и налага за изтърпяване най-тежкото, като може да го увеличи най-много с ½. Ако с отделни присъди – съдът, който последен е постановил осъдителна присъда, извърша т. нар. кумулация (обединяване) на наказанията по отделните присъди по правилата на чл. 25, във връзка с предходните.
11. Какъв е състава на съда, който трябва да разгледа делото?
В конкретния случай – едноличен съдебен състав (от 1 съдия), защото е повдигнато обвинение за средна телесна повреда. Ако беше внесено обвинение и за измама – един съдия и двама съдебни заседатели.
12. Извършени ли са процесуални нарушения?
Да! родовата подсъдност – районен съд, а не окръжен; необходимо е било да се про-веде само полицейско производство (дознание), а не предварително производство от ОСлС. но тези нарушения не са съществени, защото не са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник. Все пак предполага се, че окръжните съдии са по-добре подготвени от районните и с повече опит, както и че е по-добре да води разследването следовател (юрист по образование), а не полицай (може и дори без висше образование).
Надявам се, че и ти ще изкажеш своето становище!!!
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: Do D–r Popov

Мнениеот d-r P.Popov » 19 Сеп 2003, 12:21

Uvajaemi Karo, sega pochavam vnimatelno da izuchavam stanovishteto Vi.

Kakvo znachenie ima
Чл. 283. Довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично.
Той може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди.
Довереникът трябва да извести незабавно доверителя за заместването.
Довереник, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.


za tochka 6.
ZAshto da e dlajen lichno? Kakvo shte kajesh za 283, izr.2?

2/ Az lichno smjatam che moratornata lihva ne e lihva e obezshtetenie.

Sega se zapoznavam s drugoto, a ti kaji kakvo mislish,
d-r P.Popov
 

Re: Do D–r Popov

Мнениеот karo » 19 Сеп 2003, 12:38

Докторе, хайде да минем на „Ти”.
Мандатните договори по принцип са intutu personae, тъй като се пораждат от тях отношение на доверие! Това е изразено изрично в разпоредбата на чл. 283 (1) ЗЗД. Но законодателят е отстъпил в следващата разпоредба от този статичен принцип и е приел по мое скромно мнение един гъвкав подход. Поради което аз приех на писмения, че М. на може да се ескулпира, дори и паспортът да му е отнет след пораждане на процесното договорно отношение, дори на необективна невъзмогност за изпълнение, тъй като това правно действие (да сключи изпълнителната сделка) е в крайна сметка в определено отношение е заместимо, макар че за кредитора не е без значение точно кой се разпорежда с паричките му и кой ще му достави (ще сключи договор за покупко-продажба, за доставка, на автомобила и при това за сметка на манданта). Ето тук законодателят се е опитал да отговори на потребностите в оборота, като е предвидил смекчаване на това засилено изискавне за доверие между страните по манданото задължение. Това отстъпление той реципрочно е компенсирал с завишената отговорност на довереника при лошия избор.
2. Както си изписал втора точка не можах да схвана точно какво ти е становището. Смятам, че в случая мораторната лихва е компенсаторна, обезщетителна. Поправи ме ако греша, ама мисля си, че другия тип лихва е само възнаградителна.
Чрез законната лихва по чл. 86 законодателят отнапред е определил размера на вредата, причинена на кредитора от длъжника при забавено изпълнение на задължението му, независимо на какво снование то е възникнало - от сделка или извъндоговорно!
За другото после - отивам да взема детето от училище! До скоро. Ти не излизаш ли в обедна почивка!:))))
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: Do D–r Popov

Мнениеот d-r P.Popov » 19 Сеп 2003, 13:35

Karo,
tova za obednata pochivka go podminavam, zashtoto iskam da pisha samo po
sashtestvoto na kazusa.

Znachi t.2 :
Angel. Kalajdjiev, str.191, spored sad.praktika resh.48-2000-V ГО
"
1. Лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тя е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето на ползването му.

Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презумира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време на забавата и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази невърната му в срок, като заплати лихви по кредита. Именно техния размер ще получи като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата алинея). Докато лихвата може да се уговаря в пари (най-често) или в заместими вещи, обезщетението е винаги в пари."

Taj kato izpitat e za sadii shte priemem stanovishteto na VKS , a ne na Angel.

Znachi spored men moje da se otgovori che lihvi , po nachina po kojto gi razbira
VKS ne se daljat.
------------------------
t.1
Чл. 286. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.

ti kak razbra che dogovorat e vazmezden?
i kak prie che dadenite 5000 lv sa iztsjalo vaznagrajdenie?

--------------------------
t.2 -> kak se razvalja dogovora? - izvansadebno (Angel Kalajdjiev, str.321, red 3 odlolu nagore)
imame li danni za tova - ne
po nikakav nachin s tozi osaditelen isk ne moje da se razvali dogovora.
Znachi za nikakvo razvaljane ne moje da stava duma.

Ako si saglasen, reviziraj reshenieto za da prodaljim analiza.
d-r P.Popov
 

Re: Do D–r Popov

Мнениеот d-r P.Popov » 19 Сеп 2003, 13:47

Napalno podkrepjam mnenieto na Dark Knight che:

"2. Uni6tojaemata sdelka porajda pravni posledici i ako ne se poiska uni6tojavaneto i - moje da razvali dogovora poradi neizpulnenie /izvunsudebno/ - i na tova osnovanie /ve4e v suda/ da se iska vuzstanovqvane na dadenoto po nego, kakto i da se tursqt vredi ot vinovnoto neizpulnenie - vsi4ki vredi, koito sa prqka i neposredstvena posledica ot neizpulnenieto."

Obache njamame danni za izvansadebno razvaljane, a i ne mojem sami da si dopalvame kazusa.
d-r P.Popov
 

Re: Edna malko po-razli4na gledna to4ka!!!:)))

Мнениеот d-r P.Popov » 19 Сеп 2003, 14:04

Uvajaemi Dark Knight,

Bi li publicuval v tozi forum otgovorite ti na vaprosite, kojto zasjgat chastnoto pravo,
zashtoto iskam da gi vidja v edin tekst, i ako se naloji da gi doizasnja, za da stanat
ochevidni i za drugi uchastnitsi vav foruma. I razbira se , stapil samo na nalichnite
fakticheski obstojatelstva. Naistina naj-golemija ti prinos spored men e
spomenavaneto che dogovorat moje da se razvali samo izvansadebno.

A kato najma danni za izvansadebno razvaljane kakvo pravim -> kakav shte bade predjavenijat isk ->

Predvaritelno ti blagodarja,

Popov
d-r P.Popov
 

Re: Do D–r Popov

Мнениеот karo » 19 Сеп 2003, 16:12

Уважаеми ,Докторе, исковата молба съставлява такава изявление от изправната стрна за разваляне на двустранния договор поради виновно неизпълнение, както и предупреждение и покана до длъжника да изпълни задължението си. Исковата молба ще съставлява покана дори искът до е недопустим. Веж стр.306 на учебника на проф. Кожухаров по облигационно право, из.д. пез 1996 г. от "Софи-Р", както и монографията на акад. д-р Ч. Големинов `Неоснователно обогатяване". За илюсткрация на тези твърдения ти прилагам и едно решение
РЕШЕНИЕ № 834 ОТ 29.XI.1991 Г. ПО ГР. Д. № 406/91 Г., IV Г. О.




ИСКОВАТА МОЛБА Е РАВНОЗНАЧНА НА ПОКАНА ОТ КРЕДИТОРА ДО НЕИЗПРАВНИЯ ПО ДОГОВОРА ДЛЪЖНИК.
ЗЗДЧл. 87, ал. 1


С договора от 7.II.1989 г., сключен между страните, ищцовата кооперация предоставя на ответницата за стопанисване обект ресторант "Луна" - II салон, гр. Б., при изричното уговаряне в чл. 17, че договорът може да се прекрати при предвидените хипотези - забавяне изплащане на уговорените вноски, неспазване нормативните изисквания на търговията и закриване на обекта от компетентните органи. С предизвестие от 20.III.1990 г., отправено до ответниците поради неизпълнение на уговорените в договора клаузи, най-вече свързани с изплащане на вноските, ищцовата кооперация е поискала прекратяване на договора при неизпълнението от страна на длъжниците. Съдът по същество е счел, че договорът е прекратен при така отправеното писмено предизвестие и поради неоспорване правото на собственост върху стопанисвания търговски обект постановил с решението отстъпване на собствеността и предаване на владението по иска, основан на чл. 108 ЗТ.
Окръжният съд е отменил решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно с оглед изискванията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, защото на длъжниците не бил даден подходящ срок за предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В изпратеното писмо с изходящ № 156 от 20.III.1990 г. не била конкретизирана престацията по договора, нейното забавяне и в какъв срок да стане престирането, като след неизпълнението по договора да се счита същият за развален.
В решението, постановено от второинстанционния съд, се отдава съществено значение на изпратената покана за изпълнение, в която липсва подходящ срок, без да се оценява материалноправното положение за отношенията между страните към момента на решаване на спора им. Отговорността на длъжника за неизпълнение съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД действително се поражда след изпращане на поканата за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на подходящ срок договорът ще се смята за развален. Исковата молба обаче има значението на покана, щом към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор. Липсата на покана най-много може да има значение за разноските по водения процес, но щом реално няма изпълнение, самото предявяване на иска поставя длъжника в забава, и то от момента на връчване препис от исковата молба. Съществуващите отношения между страните за неизпълнение от длъжниците по така сключения договор от 7.II.1989 година, свързани само със забавените вноски по отдадения търговски обект, са били напълно изяснени към момента на постановяване на решението, което обстоятелство сочи и на установена изискуемост на вземането преди решението, затова искът е следвало да се уважи въпреки предявяването му преди отправяне на покана за изпълнение с предупреждение.
Окръжният съд неправилно е уважил възражението на длъжниците по основателността на предявения иск от ищцовата кооперация само затова, че предварително не била отправена покана, след като с исковата молба и в самото производство по делото вече е било установено материалноправното положение, свързано със забавата на длъжниците. По реда на надзора това решение на втората инстанция следва да се отмени, в частта с която в нарушение на закона е било отменено решението на първостепенния съд и е постановено отхвърляне на предявения иск за признаване правото на собственост и предаване владението на търговския обект. Решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
ПРизнаваш ли сега, че съм бил прав!!!
2. По отношение на лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД сме на едно и също становище и аз смятам, че не е възнаградителна, а компенсаторна.
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот stefcho » 19 Сеп 2003, 16:19

Mila gego, vaprosut "duvchi" li se ili se "duvche"? Ti ot Plovdiv li si, moeto momiche? :-)))
stefcho
 

Re: Do D–r Popov

Мнениеот d-r P.Popov » 19 Сеп 2003, 17:02

Karo, zdravej,

Cheti tuk:

Angel Kalajdjiev, str.321: "Dogovorite, koito se razvaljat izvansadebno, ne mogat da se razvaljat po reda na chlen 87, al.3 (sadebno)ZZD, zashtoto stranata njama praven interes. Tja moje da postigne sashtijat rezultat chrez ednostranno izjavlenie, koeto e po-barzo i po-evtino - ТР 142-6-1954-ОСГК. "

A za lihvata az kazvam che moratornata lihva vaobshte ne e lihva.

Za trudcheto na Kojuharov kakvo kazvaha nashite korifei? - "bukvara na Kojuharov".
S dokumentirani neverni razrabotki, osnovavashti se na pravnata uredba na BGB,
a ne na ZZD.
d-r P.Popov
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот new one » 19 Сеп 2003, 17:45

Това е персонално съобщение до Д-р Попов
Малко са юристите, които имат наглостта да критикуват Кожухаров. Ако не си написал курс по облигация, явно нямаш достатъчно задълбочени познания по материята за да си позволиш невероятната глупост, скотоумие и ментална недоразвитост, че да критикуваш този, от който си учил. Свещена тъпота прозира от писанията ти. А също и по казуса - явно си работил в администрация без да видиш съдебна зала от вътре. Ако сега споменеш нещо ехидно и за Сталев, ще трябва чисто и просто да замълча, безмълвен пред безкрайната равнина на малкият ти мозък
С безкрайно почитание пред дълбините на глупостта и самонадеяността ти: Твой New one
new one
 

Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса

Мнениеот Ah » 19 Сеп 2003, 18:45

Dobre dvm 78, znaesh otkude e citata.
Samo che ne gubia az ,a i dvamata pechelim.
Shtoto az veche SUM sudia.
dvm_78 написа:
>
> GUBISH-Tova e sa RAGE AGAINST THE MACHINE!!!
> Veche Mlad6i sadia li sam?Ah написа:
> >
> > Rabotata v suda e :
> >
> > "They say jump-you say how hi"
> >
> > Koito mi kaje ot kude e tova shte stane sudia!
Ah
 

Re: Do D–r Popov

Мнениеот karo » 19 Сеп 2003, 18:51

Нещо не се разбираме, предявената искова молба се приема за изявление за разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87 (1) ПЪРВА ЗЗД. Така че това решение, което си приложил, заедно с коментара на любимия ни АЧО ( нали така го наричаш) е по своето естество правилно, само че не касае нашия случай. Виж решения от твоя любим арбитраж: (нали така на ждръц бе казал)
1.
Решение от 12.06.2002 г. по ВАД № 104/2001 г.

Търговско право, бр. 5/2002 г., стр. 78

чл. 87 ЗЗД

Който претендира правните последици на развалянето на договора, той прави мълчаливо изявление и за самото разваляне на договора поради неточното му изпълнение от другата страна.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Между страните е сключен договор за доставка на грозде от реколта 1999 г. Ищецът се задължил да предоставя авансово сумите за договорените количества. Впоследствие със 7 броя анекси към договора била уговорена доставката на допълнителни количества грозде от ответника.
В изпълнение на поетите с договора задължения ищецът превеждал последователно на ответника аванси в общ размер на 1 500 000 лв., а продавачът предал грозде на стойност 800 000 лв.
С оглед на така осъщественото изпълнение на договора и анексите към него, ответникът не е изпълнил точно задължението си и не е доставил грозде до пълния размер на преведения от ищеца аванс.
С писмо-покана ищецът е поканил ответника да възстанови остатъка от неусвоения аванс. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 4.11.2000 г. и от тази дата ищецът претендира лихва върху невъзстановения аванс до предявяване на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият орган приема, че поканвайки ответника да върне неусвоения аванс, ищецът е счел, че договорът е развален по отношение недоставеното за остатъка от аванса грозде, тъй като, който претендира правните последици на развалянето (възстановяване на неотчетения с продукция аванс), той прави мълчаливо изявление и за самото разваляне на договора поради неточното му изпълнение от другата страна.
При така приетата фактическа обстановка и на основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, решаващият орган приема, че за ищеца е възникнало правото да получи от ответника неусвоения аванс в размер на исковата претенция. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен като ответникът се осъжда да заплати сумата, възлизаща на размера на неусвоения аванс по договора между страните.
2.
Решение по МАД № 36/91 г.

Практика на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата 1989 - 1995, кн. 266/96 г., стр. 45

чл. 55, ал. 1, чл. 87, ал. 1 ЗЗД

По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тяжест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респективно за задържането на полученото от него.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Предявен е иск на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът не е дал отговор на исковата молба и не изразява становище по спора.
Арбитражният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема следната фактическа обстановка и правни изводи:
Между страните по делото е сключен договор за продажба със срок на доставка м. ноември 1990 година. Съгласно сключения анекс към договора, страните са се договорили ищецът да заплати на ответника авансово част от цената на стоката.
Ищецът твърди, че не е получил изпълнение от страна на ответника, въпреки че е превел договорения аванс в размер на исковата сума. С оглед на това претендира нейното присъждане с лихви и разноски.
В сключения договор страните са се съгласили във всички случаи да се прилага правото на купувача, т. е. българското законодателство. Ето защо, претенцията на ищеца следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Падежът на задължението на ответника за материалната престация по договора е настъпил - изтекъл е договорният срок м. ноември 1990 година, но стоката не е доставена. Ищецът претендира връщането на платената по силата на анекса авансова сума. Този, който претендира правните последици на развалянето (възстановяване на авансово платената цена), той прави изявление и за самото разваляне на договора поради неизпълнение на другата страна. Ето защо, и с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, сключеният договор за продажба между страните е развален. Поради това е отпаднало основанието, на което ответникът е получил цената. По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тяжест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респективно за задържането на полученото от него. В случая ищецът доказва плащане на аванса по сметката на ответника, видно от представения от БНБ документ. Ответникът не доказва, че е осъществено основанието, с оглед на което е извършено плащането - няма нито данни, нито твърдения, че стоката е била доставена. При това положение следва да се приеме, че претенцията за възстановяване на исковата сума е основателна. Основателна е и претенцията за мораторна лихва и арбитражни разноски.

Защо отказвате да приемете толкова ясно и разбираемо разрешение на нещата!?
karo
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 28 Яну 2004, 15:34

ПредишнаСледваща

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 22 госта


cron