Колизия между чл.30 ал.1 ЗН и чл.212 ЗЗД,

[spasova_mont]

Колеги, имам следният казус, за който не намирам еднозначно решение: Починало лице, направило завещателно разпореждане в полза на племенницата си на имущество, придобито от него по наследство. Лицето е оставило преживял съпруг и брат. Преживелият съпруг прехвърля по реда на чл.212 от ЗЗД наследствените права на съпругата си на трето лице. Същото трето лице по смисъла на закона не е наследник и не може да се ползва от защитата на чл.30 ал.1 от ЗН, за да заведе дело за запазената си част от наследството. Според вас, може ли това лице да води положителен установителен иск, стъпвайки на договора по чл.212 от ЗЗД?

[ivanov_p]

Според мен няма колизия, правата вървят с наследството.

[spasova_mont]

Според колеги искът по чл.30 ЗН е от рода на специалните и в случая липсва правен интерес, тъй като купувачът на наследството няма качеството на наследник, както тълкува ВКС. И остава май само и единствено завеждането на установителен иск по общия ред?

[hristev]

Според мен правата на наследник не вървят с наследството, тоест правата и задълженията за вещите в наследството вървят с наследството, но не и правата по иска по чл. 30. Не съм чел практика, но правната логика (според пилешкия ми мозък) е, че наследници са лица по закон, които имам брак или родствена връзка с наследодателя. Наследниците са изчерпателно изброени в закона за наследството.

Отделно има хипотеза на продажба на наследство. С аргумент от ЗЗД - страните по продажбата на наследството са продавач и купувач. Отделно самата разпоредба на 212 ЗЗД прави разлика между продавач и наследник "този който пордава едно наследство изцяло (ПРОДАВАЧ) е нужно само да обезпечи качеството си наследник". Тоест продавач е само лице, което е наследник. С договорът се извършва продажба, само на наследство изцяло. Мисля си, че е логично наследствената част да се трансформира в идеална част от правата върху съответните вещи, респ. ид. част и от задълженията. Мои си разсъждения. Аз съм полуидиот, не ме слушайте.

Въпреки горното... Представлявах купувач на наследство, което обаче не беше индивидуализано в договора, който пък договор беше от 2014 г. и липсваше и декларация към него, а имаше недвижими имоти. Таааа, исках да убедя колегата в общината, че имам правен интерес да получа удостоверение за наследници, че да направя констативен НА на моя човек, че да може да прехвърли, че го бяха налазили едни неприятни кредитори. Уви, не стана с убеждаване. Все пак, получих УН де, ама не с убеждаване, а по друг - хитър начин, но законен. Все тая.

Считам, че лицето има качеството на купувач, а не на наследник. Смятам, че липсва правен интерес.

Установителен иск ?

Да се приеме за установено между страните, че купувачът на наследството е собственик на запазената част. Искът е срещу племенницата.

Не виждам как купувачът на наследството може да защити, че е собственик на 1/2 ид. ч. от наследството. Считам, че е собственик само на запазената част (2/3 за съпругата и детето), купил е от единия - 1/3 ид. ч.

Освен ако не можете, колега, да атакувате самото наследствено разпореждане. То как е ? Струва ли ви се читаво ?

[hristev]

Още един аргумент, че купувачът няма качеството на наследник!

Много логичен !

Съществуват ли договори за продажба на наследство от лице, което е купило наследство ?

Иван умира. Единствени наследник Марийка продава наследството на Петър.

Петър на другия ден отива и продава наследството което е купил на Крум ?

Скептичен съм

[ivanov_p]

Нещо ми убягва от въпроса,говорим за различни неща или аз не го разбирам.
Продажбата на наследство е реална, купувача плаща цената и получава веща. Продажбата на наследство означава, че продавача е наследник на правата и вещите в него, не предполагаем, а реален. Всичко това преминава върху купувача.

Тук явно говорим за продажба на чуждо наследство от ненаследник, такъв, който тепърва трябва да води иск за да докаже качеството си на наследник и обема на неговата част от наследството. Едната страна по договора я няма, барбар с предмета на договора.

Поставения въпрос може да се оформи така:
Получава ли купувача по безпредметен договор процесуалните права на предполагаемия наследник по чл. 30 ЗН, който е сключил договора без да може да е продавач по него?

Нищо не получава, но е процесуално легитимиран да иска обявяване на нищожност за да си върне платеното, а да предаде на продавача фикциите.

[errant_lawyer]

Здравейте,

съгласен съм с изразените преди моето мнения, че няма как купувачът на наследството да предяви иск за възстановяване на запазена част, защото с договора за продажба се прехвърля наследствената маса, но не и качеството наследник, а именно наследниците са активно процесуално легитимирани да предявят иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.

Доколкото договорът за продажба на наследство, в тежест на купувача е било да съобрази какво би могъл да получи като престация.

Не съм сигурен какво искате да установите с установителния иск, но ако искате да установите право на собственост срещу наследника по завещание, това няма да се случи по този начин.

Единственият шанс според мен (както е посочено и в един от коментарите по-горе) е да се твърди, че, доколкото цялата наследствена маса е била обект на завещание, то съпругът не е наследил нищо (и докато не проведе успешен иск по чл. 30, ал. 1 няма да наследи нищо), съответно договорът за продажба на наследство е нищожен поради липса на предмет (чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД).

[hristev]

Днес търсих едно, намерих друго.

Сетих се за темата...

Къде го чукаш, къде се пука...

Виж долното:

Решение № 249 от 29.03.1999 г. по гр. д. № 125 / 98 г., II г. о. на Върховен касационен съд на РБ, докладчик съдията Капка Юстиниянова

Продавачът на наследство с извършване на продажбата не губи качеството си на наследник и то не преминава към купувача. Последният придобива само съвкупността от имуществени права и задължения, като и след продажбата продавачът-наследник остава правоприемник на наследодателя по закон и в това си качество може да придобива допълнителни права, пораждането на които е обусловено от това качество. Купувачът на наследството става съсобственик с останалите сънаследници за дела от наследството, което му е прехвърлено, но не става сънаследник. А права върху реституираните имоти имат само собствениците или техните наследници.

[guest1]

Вие пък откривате топлата вода.

Естествено, че няма такова нещо „продажба на наследство, на права за наследяване“!
Има „продажба на имущество, придобито по наследство“.

[Melly]

Вие пък откривате топлата вода.

Естествено, че няма такова нещо „продажба на наследство, на права за наследяване“!
Има „продажба на имущество, придобито по наследство“.

По повод твоя извод: Удивително съждение, "кухолейков"...
Къртиш миФФФки, бацил такъв .....

Допълвам:
Нормите от действащото право ти се джуркат в черепната кутия като мухи в буркан!

[ivanov_p]

Решение № 249 от 29.03.1999 г. по гр. д. № 125 / 98 г., II г. о. на Върховен касационен съд на РБ, докладчик съдията Капка Юстиниянова

Продавачът на наследство с извършване на продажбата не губи качеството си на наследник и то не преминава към купувача. Последният придобива само съвкупността от имуществени права и задължения, като и след продажбата продавачът-наследник остава правоприемник на наследодателя по закон и в това си качество може да придобива допълнителни права, пораждането на които е обусловено от това качество. наследници.

В разглеждания от ВКС случай имаме наследник по качество, приел и продал наследство като съвкупността от имуществени права и задължения.
Случая за който разсъждаваме продавача нито е наследил нещо, нито е приел наследство и към момента на сключване на договора няма качеството на продавач на наследство, няма и получено наследство, което може да продаде.
Договора може да се приеме за нищожен, към момента на подписването му продавача не наследник, няма и наследство за продаване.
Има обаче още нещо - наследникът по закон може да си потърси запазена част иск, успешното провеждане на който да го направи наследник на определената от закона част от наследството и така той ще придобие правото да е продавач по договор за продажба на наследство.
Това според мен дава основание на ответника по иск за нищожност да направи възражение, че договора е под условие, сбъдване на бъдещо несигурно събитие - успешен иск по чл. 30 ЗН. Най-вероятно обаче самия договор няма да е в негова полза, затова още с получаване на исковата молба за обявяване на договора за нищожен, ще е добре да се убеди ответника, съответно да му се намери адвокат за да заведе иск по чл. 30 и ако има възможност да се иска спиране на делото за нищожност, до влизане в сила на решението по иска за запазената част.
Просто трябва да се търсят варианти.

[hristev]

До сега си разглеждах само качеството на наследник. Горе май и нещо съм мислил, ама не си спомням. Беше отдавна. Все тая.

Питащия малко трудно го е написал, но с лека редакция стават ясни четири ПРАВНОРЕЛЕВАНТНИ факта (това е с големи букви и болднато, щото звучи много тежко):
1. Наследодател, направил завещателно разпореждане в полза на племенницата си;
2. Лицето е оставило преживял съпруг и брат.
3. Преживелият съпруг прехвърля по реда на чл.212 от ЗЗД наследствените права на трето лице.
4. Трето лице по смисъла на закона не е наследник и не може да се ползва от защитата на чл.30 ал.1 от ЗН, за да заведе дело за запазената си част от наследството.

Според вас, може ли това лице да води положителен установителен иск, стъпвайки на договора по чл.212 от ЗЗД? (а това е питането)

И дадох отговор, че не може, защото няма правен интерес. (ама не за установителния иск, а за иска по ЗН).



Отделно, завещанието как може да накърни запазената част ? Ами - не може.
Установителен може за запазената част, ама против племеницата. Щото правата на купувача и на племеницата (като таргет на завещанието) привидно се конкурират. Това дава правен интерес за иск. (освен ако племеницата не го признае, и тогава няма да плаща разноски, защото не е дала повод за делото, щото какво е виновна, че някой й завещал нещо).

Затова горе написах, че Не виждам как купувачът на наследството може да защити, че е собственик на 1/2 ид. ч. от наследството. Считам, че е собственик само на запазената част (2/3 за съпругата и детето), купил е от единия - 1/3 ид. ч. - което е очевидно грешно, защото явно пичът е оставил брат, а не дете..... Ама такъв съм, некадърник.

Иначе долното: запазена част

Според Постановление № 1 от 26. 05.1984 г., ВС, Пленум когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е ½ от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.


Звучи ли логично ?

[guest1]

3. Преживелият съпруг прехвърля по реда на чл.212 от ЗЗД наследствените права на трето лице.

Като махнем тази глупост - и всичко останало рухва.
Няма такова нещо „прехвърляне на наследствени права“. Авторът говори за продажба на имущество, придобито по наследство.

[nikodim77]

hristev , скараха Ви се, - пишете глупости…
Еий guest1 - кухолейков! По-горе ЮРИСТ ти посочи, че „къртиш миФки” (тоест некадърен бацил си) и продължаваш с нелепото си твърдение!
Еий Жоро - **пото, марш от тук и спри да спамиш във форума бе!