начало

МВР трябва да доказва, че събира само при „абсолютна необходимост“ ДНК и отпечатъци за полицейска регистрация МВР трябва да доказва, че събира само при „абсолютна необходимост“ ДНК и отпечатъци за полицейска регистрация

Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 3

Мнениеот tralala12 » 09 Апр 2014, 11:55

crossbike написа:Някъде в казуса пише ли, че Б и В са накарали, помолили, заставили, изнудили, помолили и т.н. свидетелите да декларират невярни обстоятелства пред нотариус?

Да или не?


Не пишеше такова нещо, мен точно това ме отказа от чл.290. И аз като повечето колеги тука смятах, че е лъжесвидетелство в началото, обаче като видях в първия въпрос, че тримата лъжльовци не носят наказателна отговорност, се насочих другаде. Може и да съм се объркал, все пак за мен това е конкурс №1, а другите имат по-богат опит, така че...
tralala12
Младши потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 26 Фев 2014, 15:33

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 3

Мнениеот crossbike » 09 Апр 2014, 11:58

tralala12 написа:Разбира се, че има престъпление - намиране и довеждането на свидетелите при нотариуса. Въпросът е дали е по чл.290 или по чл.314, съдебната практика е противоречива, ние тука също не можем да се разберем по въпроса, остава ни само да чакаме решението на проверяващите :)


Опааааааа...айде без истерии моля
Намиране и довеждане на свидетели където и да било от кога е престъпление?
Айде ако обичате да си припомните какво всъщност е престъпление!
Аз не съм се явявал, не съм чел казуса в оригиналният му вид, ама ако не е записано изрично, че тия свидетели са били склонени от Б и В да лъжесвидетелстват пред нотариус, всичките ви писаници са научна фантастика.
Всеки може да е както обвиняем, така и подсъдим без да е извършил престъпление!
crossbike
Потребител
 
Мнения: 196
Регистриран на: 24 Фев 2014, 16:28

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 3

Мнениеот tralala12 » 09 Апр 2014, 12:09

crossbike написа:
tralala12 написа:Разбира се, че има престъпление - намиране и довеждането на свидетелите при нотариуса. Въпросът е дали е по чл.290 или по чл.314, съдебната практика е противоречива, ние тука също не можем да се разберем по въпроса, остава ни само да чакаме решението на проверяващите :)


Опааааааа...айде без истерии моля
Намиране и довеждане на свидетели където и да било от кога е престъпление?
Айде ако обичате да си припомните какво всъщност е престъпление!
Аз не съм се явявал, не съм чел казуса в оригиналният му вид, ама ако не е записано изрично, че тия свидетели са били склонени от Б и В да лъжесвидетелстват пред нотариус, всичките ви писаници са научна фантастика.
Всеки може да е както обвиняем, така и подсъдим без да е извършил престъпление!

Ами аз точно това се опитвам да обясня, че според мен не е лъжесвидетелство.
tralala12
Младши потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 26 Фев 2014, 15:33

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 3

Мнениеот bludniq_sin » 09 Апр 2014, 12:41

crossbike виж сега - ако напиша, че няма престъпление просто ще го зачеркнат като грешно. Това ми е 2-ро явяване и от първото се убедих в следното: 1) Съставителите на казусите са неграмотни (в съдийския от миналата година, който качиха на сайта имаше общо около 16 правописни и пунктуационни грешки), 2) Съставителите изпускат (умишлено или по невнимание) да уточнят събития и моменти в казусите, което води до това решаващите да са принудени да тълкуват какво точно си е мислел съставителят, че се е случило в казуса, което не е написано - т.е да тълкуват и да гадаят което противоречи на всички правила на решаването на казуси, а именно: фактическата обстановка не трябва да се допълва с измислици от страна на решаващия и трябва да е ясна и недвусмислена: т.е за едно и също нещо да няма начин да се направят 2 различни извода.
Пример: май беше от съдийския миналата година - беше се приело, че има процесуално нарушение в досъдебното производство, понеже цитирам:
"В случая майката на пострадалия не е била уведомена за правата си и поради това е била практически лишена от възможността да ги осъществи. За да може исканията за установяване като частен обвинител и граждански ищец да се заявят до започване на първоинстанционното съдебно следствие, разследващият орган трябва да издири още по време на ДП пострадалите, да ги уведоми за това, че се води ДП, да ги попита желаят ли то да им бъде предявено след приключването както и да им обясни правата по чл. 75 НПК."
а ето какво се съдържаше в казуса като информация относно майката:
Починалият имал майка и две деца вписани като негови наследници. Разследването било предявено на обвиняемите и двете деца на пострадалия като негови наследници.
Обясни ми как съставителите направиха изводи, че: "майката на пострадалия не е била уведомена за правата си", че не е била издирена по време на ДП? В НПК пише "Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната." От къде на къде се прави извод, че разследващия не си е свършил работата и не е уведомил майката за правата и? Ами тя може да не е поискала да участва, може да не е предоставила адрес. На базата на инфромацията в казуса какво излиза: раследващия направил справка за наследници, уведомил е явно децата и някак си аз трябва да предположа и да презюмирам, че въпреки, че си е направил труда да свърши всичко това изведнъж го е домързяло и не е уведомил майката?
Moral und Gerechtigkeit haben nichts mit Rechtswissenschaft zu tun.
bludniq_sin
Потребител
 
Мнения: 967
Регистриран на: 06 Яну 2011, 14:56

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 3

Мнениеот vasilnfs » 09 Апр 2014, 14:41

law8383 написа:Мнениеот vasilnfs » 08 Апр 2014, 19:34
"Някой може ли да ми каже като на лаик ( още съм студент ) как разбрахте, че има лъжесвидетелстване. В казуса е казано, че и двата имота са на Атанасов. Заведените свидетели заявили, че познават Атанасов, че владее имота по наследство и не им било известно някой да му е оспорвал имота. В действителност хората от къде да знаят дали някой оспорва имота на Атанасов. Ами не им е известно и така са заявили. Познават го. Ами нали са ги завели заради него, значи от там го познават. Знаят, че владее имота по наследство. Така са им казали тези дето са ги завели. Къде е съзнателното потвърждаване на неистина или затаяването? Никъде в казуса не пише въпреки, че знаели едиси какво са казали друго. Някой да ми каже. Само питам. Не ми се ядосвайте. Моля за отговор!"

Здравей!Няма причина да ти се ядосваме,като се има предвид,че и на нас доста неща не са ни ясни!Похвално е,че проявяваш интерес към конкурса и коментирания казус!Има логика във въпроса ти и аз ще ти отговоря как стоят нещата според мен,защото съм работил в нотариална кантора и такова производство /по издаване на нотариален акт въз основа на извършена обстоятелствена проверка/е минавало стотици пъти през ръцете ми.Първо, свидетелите в производството трябва да са хора,които познават молителя,посещавали са процесния имот и непосредствено са възприели фактите,които твърдят.В повечето случаи,по които съм работил,това са съседи,хора от същото населено място или дори братовчеди на лицето.След като нотариусът им снеме самоличността и им припомни отговорността,която носят по чл. 290 от НК,ги пита познават ли молителя и имат ли родствена връзка с него.Ако имат,трябва да съобщят каква,за да не се окажат хора,които са близки роднини и са заинтересовани от изхода на производството.След това ги запитва посещавали ли са имота и каква е площта му,като им показва скица на същия.Свидетелите трябва да потвърдят,че това е процесния имот и площта му е такава/или поне приблизителна/,както указаното в скицата.Следват въпроси относно времето,в което е установено владението,колко години е продължило,дали е било установено от молителя или от негов наследодател и т.н.В края на разпита /тук употребявам думата "разпит" в по-широк смисъл/се задават въпроси за това дали молителя е прекъсвал владението си,дали е стопанисвал и продължава да стопанисва имота,дали си плаща данъците, дължими във връзка със собствеността и дали на свидетелите е известно трети лица да са оспорвали собствеността на молителя и да се предявявали претенции във връзка с нея.В конкретния казус лъжесвидетелстването е започнало още в момента,в който са заявили,че познават Атанасов,защото,както се казва изрично,те са лица,осигурени от Бонев и Василев и казват това по молба на последните.Заявяват ,че молителя притежава имота по наследство и че не са чували трети лица да оспорват собствеността,защото предварително са уговорени от двамата и впоследствие пред първоинстанционния съд се отричат от дадените показания.Т.е. те не само не познават молителя и имота,но и не са наясно с фактическите обстоятелства, свързани с владението,макар и пред нотариуса да твърдят обратното /все пак са помолени да съдействат!/.Те определено затаяват истина и потвърждават неистина,така че е осъществено изпълнителното деяние на чл. 290 от НК.Надявам се,че не съм те объркал още повече и съм бил полезен!

Колега, благодаря за отговора. Считам същия за много изчерпателен и компетентен. Възникнаха ми след него обаче още въпроси. В казуса никъде не е казано, че нотариусът е направил това което казвате - разяснил процедурата, снел самоличност, предупредил за наказателна отговорност. Следва ли да се приеме, че щом са били при нотариус това е сторено? На основание предположение може ли да има осъдителна присъда? Как се прави извода, че свидетелите и подсъдимите са били наясно какво правят - престъпление? Форма на вина мисля, че е възможна само умисъл ( пряк и евентуален ). Втори колега преразказва казуса и въобще не е казано, че свидетелите и подсъдимите са били наясно с това какво вършат. Пак казвам, че съм лаик, но ми се струва, че като се прочете казуса човек трябва да си направи един единствен извод - двамата подсъдими искали и решили да намерят лъжесвидетели и намерили такива, които се съгласили да кажат неистината, въпреки, че знаят, че това е престъпление. Понеже не мога да си направя този извод моето мнение е, че няма престъпление. Трябват много предположения, за извод лъжесвидетелстване. Казусът в крайна сметка е установеното от фактическа страна.
vasilnfs
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 07 Апр 2014, 09:38

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 3

Мнениеот bludniq_sin » 09 Апр 2014, 15:01

vasilnfs, виж примера който съм дал :) Пишат понякога разни работи (съдейки по голяма част от качените в сайта казуси) а останалото трябва да си го допълниш като е важно да отгатнеш какво е вложил като чувства и емоции и какво си е представил, че се е случило :) Какво беше в казуса: "Починалият имал майка и две деца вписани като негови наследници. Разследването било предявено на обвиняемите и двете деца на пострадалия като негови наследници." и "За съдебно заседание били призовани децата без майката и те се конституирали като гр. ищец и ч. обвинители" - на база на тези 2 изречения проверяващият прави извод, че разследващия си е направил труда да издири и да уведоми децата за разследването, те са му предоставили адрес за призоваване и са изявили желание да участват в производството, а майката нито е била издирвана, нито била уведомявана за правата си и тн. А защо не е направил извод, че (примерно) лицето не е било намерено на посочения от него адрес за призоваване и поради тази причина не и е предявено разследването? Защо не е направен извод, че разследващият е издирил майката на жертвата и я е уведомил, но по някаква причина тя не е искала да се конституира като гр. ищец и ч. обв. и не се е явила на заседанието и не е искала да и се предявява разследването ..
Moral und Gerechtigkeit haben nichts mit Rechtswissenschaft zu tun.
bludniq_sin
Потребител
 
Мнения: 967
Регистриран на: 06 Яну 2011, 14:56

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 3

Мнениеот tralala12 » 09 Апр 2014, 15:26

vasilnfs написа:
law8383 написа:Мнениеот vasilnfs » 08 Апр 2014, 19:34
"Някой може ли да ми каже като на лаик ( още съм студент ) как разбрахте, че има лъжесвидетелстване. В казуса е казано, че и двата имота са на Атанасов. Заведените свидетели заявили, че познават Атанасов, че владее имота по наследство и не им било известно някой да му е оспорвал имота. В действителност хората от къде да знаят дали някой оспорва имота на Атанасов. Ами не им е известно и така са заявили. Познават го. Ами нали са ги завели заради него, значи от там го познават. Знаят, че владее имота по наследство. Така са им казали тези дето са ги завели. Къде е съзнателното потвърждаване на неистина или затаяването? Никъде в казуса не пише въпреки, че знаели едиси какво са казали друго. Някой да ми каже. Само питам. Не ми се ядосвайте. Моля за отговор!"

Здравей!Няма причина да ти се ядосваме,като се има предвид,че и на нас доста неща не са ни ясни!Похвално е,че проявяваш интерес към конкурса и коментирания казус!Има логика във въпроса ти и аз ще ти отговоря как стоят нещата според мен,защото съм работил в нотариална кантора и такова производство /по издаване на нотариален акт въз основа на извършена обстоятелствена проверка/е минавало стотици пъти през ръцете ми.Първо, свидетелите в производството трябва да са хора,които познават молителя,посещавали са процесния имот и непосредствено са възприели фактите,които твърдят.В повечето случаи,по които съм работил,това са съседи,хора от същото населено място или дори братовчеди на лицето.След като нотариусът им снеме самоличността и им припомни отговорността,която носят по чл. 290 от НК,ги пита познават ли молителя и имат ли родствена връзка с него.Ако имат,трябва да съобщят каква,за да не се окажат хора,които са близки роднини и са заинтересовани от изхода на производството.След това ги запитва посещавали ли са имота и каква е площта му,като им показва скица на същия.Свидетелите трябва да потвърдят,че това е процесния имот и площта му е такава/или поне приблизителна/,както указаното в скицата.Следват въпроси относно времето,в което е установено владението,колко години е продължило,дали е било установено от молителя или от негов наследодател и т.н.В края на разпита /тук употребявам думата "разпит" в по-широк смисъл/се задават въпроси за това дали молителя е прекъсвал владението си,дали е стопанисвал и продължава да стопанисва имота,дали си плаща данъците, дължими във връзка със собствеността и дали на свидетелите е известно трети лица да са оспорвали собствеността на молителя и да се предявявали претенции във връзка с нея.В конкретния казус лъжесвидетелстването е започнало още в момента,в който са заявили,че познават Атанасов,защото,както се казва изрично,те са лица,осигурени от Бонев и Василев и казват това по молба на последните.Заявяват ,че молителя притежава имота по наследство и че не са чували трети лица да оспорват собствеността,защото предварително са уговорени от двамата и впоследствие пред първоинстанционния съд се отричат от дадените показания.Т.е. те не само не познават молителя и имота,но и не са наясно с фактическите обстоятелства, свързани с владението,макар и пред нотариуса да твърдят обратното /все пак са помолени да съдействат!/.Те определено затаяват истина и потвърждават неистина,така че е осъществено изпълнителното деяние на чл. 290 от НК.Надявам се,че не съм те объркал още повече и съм бил полезен!

Колега, благодаря за отговора. Считам същия за много изчерпателен и компетентен. Възникнаха ми след него обаче още въпроси. В казуса никъде не е казано, че нотариусът е направил това което казвате - разяснил процедурата, снел самоличност, предупредил за наказателна отговорност. Следва ли да се приеме, че щом са били при нотариус това е сторено? На основание предположение може ли да има осъдителна присъда? Как се прави извода, че свидетелите и подсъдимите са били наясно какво правят - престъпление? Форма на вина мисля, че е възможна само умисъл ( пряк и евентуален ). Втори колега преразказва казуса и въобще не е казано, че свидетелите и подсъдимите са били наясно с това какво вършат. Пак казвам, че съм лаик, но ми се струва, че като се прочете казуса човек трябва да си направи един единствен извод - двамата подсъдими искали и решили да намерят лъжесвидетели и намерили такива, които се съгласили да кажат неистината, въпреки, че знаят, че това е престъпление. Понеже не мога да си направя този извод моето мнение е, че няма престъпление. Трябват много предположения, за извод лъжесвидетелстване. Казусът в крайна сметка е установеното от фактическа страна.

За подсъдимите Б и В беше ясно посочено, че знаят какво правят, т.е. действат с пряк умисъл. За свидетелите обаче нямаше нищо такова. Дали е било виновно или при някое от обстоятелствата изключващи вината, ние трябваше да фантазираме :)
tralala12
Младши потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 26 Фев 2014, 15:33

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 3

Мнениеот imperia_1 » 09 Апр 2014, 19:05

Никой не казва как е бил казусът по гражданско, говори се че е бил много лесен?
imperia_1
Младши потребител
 
Мнения: 75
Регистриран на: 18 Ное 2008, 12:02

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот tintiri » 10 Апр 2014, 12:52

Ето малко актуална практика, свързана с основния въпрос, който е предмет на спорове-може ли нотариусът да бъде възприет за "орган на власт" по смисъла на чл.290 от НК?


Ключови фрази
Лъжесвидетелстване * съставомерност на деяние * изменение на обвинението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 576

София, 9 януари 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември 2012 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2108/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:


Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 62/2010 г. по описа на Районен съд – гр.Елхово, отмяна на постановената по него оправдателна присъда и връщането му за ново разглеждане на този съд.
В искането се съдържат аргументи за наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Допуснатите съществени процесуални нарушения се аргументират с твърдението, че съдебните инстанции са направили незаконосъобразен извод по чл. 304 от НПК, че „деянието не е извършено от подсъдимите от субективна страна”, тъй като са нарушили изискването на чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.Твърди се, че е нарушено правото на прокуратурата да докаже обвинението, тъй като е отказано от съда да се допусне поисканото изменение на обвинението в нарушение на чл. 287 от НПК, както и че въззивният съд не е направил собствен анализ на доказателствата и е имал формален подход при обсъждане на доводите във въззивния протест. Като цяло се сочи, че допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Защитникът на подс. М. Т. пледира за неоснователност на искането на Главния прокурор, като счита, че не са допуснати нарушенията, описани в искането като превратно тълкуване на доказателствата, тъй като следва да се прави разлика между „живеене” в имот и негово „владение”. Според него не е допуснато нарушение и на чл. 287 от НПК, тъй като реално не е било налице разкриване на нови обстоятелства, а опит на прокурора да прецизира едно непълно и неправилно формулирано от него обвинение.
Подсъдимите Д. С. и А. А., редовно призовани, не се явяват и не взимат отношение по искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда № 18 от 14.02.2012 г., постановена по НОХД № 62/2010 г., Районен съд – гр.Елхово е признал подсъдимите М. Д. Т., Д. С. С. и А. Г. А. за невиновни в това на 01.09.2006 г. в [населено място] пред надлежен орган на властта – нотариус К. К. като свидетели по нотариално дело № 955/2006 г. съзнателно да са потвърдили неистина, а именно – че Х. Д. Т. от [населено място] повече от 10 години е владеел и ползвал имот –дворно място с площ от 600 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ-1117 в квартал 51 по плана на [населено място], заедно с построената в този имат едноетажна масивна жилищна сграда, поради което са били оправдани по обвинението по чл. 290 ал.1 от НК.
С решение № 61/23.04.2012 г. присъдата е била потвърдена от ОС –Ямбол.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на решението е подадено в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, поради което то е допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закони не намират опора в материалите по делото.
Проверката на съдопроизводствените действия на първата инстанция не доведе до констатиране на обстоятелството, което се твърди в искането на главния прокурор, че при разглеждане на делото в тази инстанция е било ограничено правото на прокурора да докаже обвинението, тъй като е отказано да бъде допуснато поисканото от него изменение на същото.
Това искане е направено в последното по делото заседание – на 13.02.2012 г., с мотив, че на прокурора са му станали известни основанията за изменението на обвинението едва в съдебната фаза на процеса в резултат на събиране на доказателствата. Съдът правилно е анализирал нормата на чл. 287 ал.1 от НПК и основателно е отказал да допусне исканото изменение на обвинението. Институтът „изменение на обвинението” е въведен с оглед постигането на две цели – възможност на прокурора да приведе обвинението в съответствие със събраните доказателства в съдебната фаза на процеса, като измени или неговата обстоятелствена част, или правната му квалификация /когато се налага да бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление/, както и възможност на подсъдимият да се защити по новото обвинение. Правото на прокурора да повдигне ново обвинение не съответства на задължение на съда безусловно да приеме това обвинение и да продължи производството по измененото вече обвинение. Правото на прокурора по чл. 287 ал.1 от НПК задължава съда само да разгледа искането, но преценката за неговата основателност е изцяло на съда, като орган, имащ функция по ръководството и решаването на наказателния процес в съдебната му фаза. Допускането на искане за изменение на обвинението зависи единствено от направата на преценката от страна на съда на това дали на съдебното следствие прокурорът е установил основанията за исканото изменение на обвинението. Не е в правомощията на съда да преценява дали искането е основателно и дали то почива на събраните доказателства, тъй като отговорът на тези въпроси е въпрос по съществото на делото и по тях съдът следва да се произнесе със съдебния си акт.
Изменението на чл. 287 ал.1 от НПК / ДВ, бр.32/2010 г./ разшири възможността на прокурора да иска изменение на обвинението, доколкото в предишната си редакция разпоредбата допускаше тази възможност, само ако обстоятелствата, даващи основание за изменение на обвинението, не са били известни на органите на досъдебното производство, т.е. – те са нововъзникнали или новооткрити. Настоящата редакция дава възможност изменение да се поиска, дори и обстоятелствата да са съществували на досъдебното производство, но прокурорът на съдебното следствие да констатира, че те налагат изменение на обвинението или по отношение на обстоятелствената му част, или по отношение на приложението на по-тежка правна квалификация. Във всички случаи обаче обстоятелствата, налагащи изменението на обвинението, трябва да бъдат „установени на съдебното следствие”. Този израз на закона изисква установяване на основанието за изменение на обвинението в резултат на събиране на доказателствата в хода на съдебното следствие.
В случая прокурорът е поискал изменение на обстоятелствената част на обвинението спрямо тримата подсъдими, като е посочил, че внася нови обстоятелства, т.е. нови факти към вече формулираното обвинение с обвинителния акт. Тези факти по своето естество са представлявали дословни цитати от показанията на всеки от подсъдимите, дадени в качеството им на свидетели и залегнали в протокола от 01.09.2006 г. по нотар. дело № 955/2006 г. на нотариус К. /л.23 от дос. производство/. При така направеното искане съдът е следвало да прецени неговата допустимост с оглед изискването дали основанията за него са установени на съдебното следствие. Правилен е бил подходът на съда, който, след като е констатирал, че обстоятелствата за това изменение не са установени в хода на следствието в съдебната фаза и в резултат на неговото провеждане, а са съществували още на досъдебното производство, е отказал да допусне същото. По същество при обвинение за престъпление по чл. 290 ал.1 от НК обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа всички онези факти, които според прокурора са самото съдържание на лъжесвидетелстването - които са потвърдената неистина или затаената неистина. В обвинителния акт по делото обстоятелствената част сочи на следните неистинни факти –„че Х. Д. Т. от [населено място] през последните 10 години е владеел недвижим имот...”. С оглед на тях са събирани доказателства в хода на съдебното следствие чрез разпити на свидетели, които самият прокурор, изготвил обвинителния акт е посочил, и чиито показания не са се различавали съществено от тези на досъдебната фаза. В хода на съдебното следствие не са били установени каквито и да е обстоятелства, налагащи изменение на обвинението чрез включване в неговата обстоятелствена част на цитатите от показанията на свидетелите в нотариалното производство. На първо място, тези показания, които според искането за изменение на обвинението, в цялост съдържат неистинни обстоятелства, са били известни на прокуратурата още на досъдебното производство, тъй като са се намирали в прокурорската преписка, посочена като „достатъчно данни” при образуване на досъдебното производство/л.4/, към която е приложено цялото нотариално дело. На второ място, въпросът за допустимостта на изменението на обвинението е и фактически, доколкото с оглед взаимната заменяемост на прокурорите би могла да постави хипотеза, при която обвинителният акт да е изготвен от един прокурор, а в съдебно заседание да участва друг, който именно в хода на съдебното следствие да констатира наличието на основания за изменение на обвинението. По настоящето дело и тази хипотеза не е била налице. Прокурорът, изготвил обвинителния акт - С. И., е същият, който е наблюдавал досъдебното производство след 02.10.2009 г., /вж л.125, л.144/ и който е участвал в съдебната фаза на процеса, вкл. той е направил и искането за изменение на обвинението. Самият той следователно е формулирал обстоятелствата, предмет на престъплението по чл. 290 от НК като такива, „че Х. Д. Т. от [населено място] през последните 10 години е владеел недвижим имот...”, въпреки че като наблюдаващ прокурор на производството е следвало да бъде запознат с всички материали по делото от досъдебната фаза и най-вече с тези, които представляват съществото на обвинението за лъжесвидетелстване. При това положение искането на прокурора за изменение на обвинението, като в него бъдат включени обстоятелства, които не само, че са му били известни към момента на изготвяне на обвинителния акт, но и не са били установени в хода на съдебното следствие, тъй като са се съдържали в писмен документ, съществувал в делото на досъдебната му фаза и послужил като основание за образуване на досъдебното производство, е било недопустимо. Изменението на обвинението е институт за привеждане на обвинението в съответствие със събрана доказателствена съвкупност в хода на първоинстанционното производство, а не с тази от досъдебното производство. Противното би означавало прокурорът да бъде стимулиран да проявява недобросъвестност при упражняване на функцията си по чл. 246 от НПК при изготвяне на обвинителния акт, съзнавайки, че всяка негова грешка или пропуск биха могли да се поправят в съдебната фаза на процеса. Прокурорът е орган, на който е възложена функцията по обвинението, но и функция по ръководство и решаване на процеса в досъдебната му фаза. В стадия „действия на прокурора след завършване на разследването” тази втора функция е особено значима, тъй като чрез нея се решава съдбата на наказателния процес – дали да продължи или не в съдебната фаза. Когато прокурорът реши да внесе делото в съда, той следва да изпълни прецизно задължението си по чл. 246 от НПК, а не да разчита да поправи грешките си в хода на самия процес. Обратното би означавало да се даде право на прокурора да проявява непрецизност и непрофесионализъм, което не може да се иска да бъде гарантирано от закона.
С оглед на изложеното, като не е допуснал направеното от прокурора изменение на обвинението, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на нормата на чл. 287 ал.1 от НПК и не е ограничил което и право на прокурора в процеса.
Не се констатира съдебните инстанции да са нарушили и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл. 14 от НПК.
Несъгласието на главния прокурор с изводите на съда се изразява в това, че в показанията на двама от подсъдимите /С. и А./ пред нотариуса се съдържат техни твърдения за това, че не са виждали и не знаят други роднини да са живели през последните десет години в имота, а от показанията на разпитаните свидетели се установява, че там е живеел Г. Х. Х.. За да се твърди, че съдът не е анализирал правилно доказателствата и в резултат на това е приел за установени неверни факти, прокурорът следва да е въвел в обвинението фактите, подлежащи на установяване и доказване, а това става чрез обвинителния акт. В същия, както се посочи, липсват сочените като неправилно установени факти, поради което и съдебните инстанции не могат да бъдат упрекнати в нарушение на принципа на изграждане на своето вътрешно убеждение по тях, доколкото те са извън предмета на доказване по делото. Освен това, сочените в искането на главния прокурор обстоятелства като невярно установени са извадени от целостта на съдържанието на показанията, дадени пред нотариуса, от които е видно, че нито свидетелите са били питани от този орган, нито самите те по някакъв повод са споменавали името на Г. Х. и дали той е живял през периода в процесния имот. Изразите” „Не съм виждал други роднини да живеят в имота през този период или да демонстрират поведение на собственици” и „Не съм виждал други хора да живеят в имота” могат да бъдат приети както за верни, така и за неверни. Те биха били верни, ако в тях се вложи съдържание, че се има предвид това да са роднини на Х. Т., които да претендират за този имот /каквито обстоятелства са установени, че не са били налице/, както и че което и да е лице е живяло в този имот, което обстоятелство с оглед отношението на А. А. към установяваните от него факти – кум на св. Х. Т., може и да е вярно, доколкото той е ходил в този имот, но не имал непрекъснати наблюдения върху него. Това обстоятелство, както и установеното чрез разпита на почти всички свидетели, че Г. Х. е водил мизерен начин на живот, събирал се е с алкохолици, отсъствал е за известни периоди от дома си, сочат на това, че свидетелствайки по този начин, А. е твърдял фактите, такива, каквито са му били известни.
Не се констатира допускането на каквото и да е нарушение нито при събиране на доказателствата, нито при извеждане на правнорелевантните факти по делото от двете съдебни инстанции. Не е налице превратно тълкуване на доказателствата, тъй като на същите не е придадено съдържание, което те да не носят. Несъгласието на главния прокурор с направените фактически изводи от съдилищата не е обосновано с каквото и да е нарушение на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата. Както първата, така и въззивната инстанции са изложили подробно своите съображения за приемането на определени, значими за процеса факти, като са анализирали обстойно доказателствената съвкупност. При липса на процесуален недостатък в тяхната дейност те не могат да бъдат упрекнати в приетите от тях фактически положения по делото. Не може да се твърди, че е налице нарушение при изготвянето на въззивния съдебен акт, тъй като самият въззивен съд не е извършил подробен анализ на свидетелските показания. Такъв не е било необходимо да се извършва, след като този съд е възприел изцяло фактическите положения, приети от първата инстанция, изводими от конкретни доказателствени източници. Въпреки това, въззивният съд се е занимал с показанията на свидетелите в контекста на довода, съдържащ се във въззивния протест и допълнението към него /л.4 и л.5 от решението/, като е посочил защо не го намира за основателен. С това изискванията към законосъобразното съдържание на въззивното решение /чл.339 ал.2 от НПК/ са изпълнени и не са налице основания да се констатира каквото и да е процесуално нарушение, налагащо възобновяване на наказателното производство по делото.
Липсва такова и с оглед твърдението за наличие на неправилно приложение на материалния закон, което да е резултат от допуснатите процесуални нарушения. Повдигнатото обвинение за престъпление „лъжесвидетелстване” по чл. 290 ал.1 от НК в конкретния случай е по първата алтернатива – „потвърждаване на неистина”. Обвинението касае фактическия въпрос, че „последните 10 години Х. Т. е владял процесния недвижим имот”, за който е претендирал пред нотариуса, че е придобил чрез давностно владение. Следователно, за да е налице съставомерно деяние, подсъдимите следва да са потвърдили неистина относно факта владял ли е Х. Т. имота през последните 10 години. Принципно положение е , че свидетелят в процеса възпроизвежда свои възприятия относно факти, които интересуват съответния процес. За да бъде изложеното от свидетеля истина, необходимо е той да възпроизведе пред съответния съд или друг надлежен орган /в случая нотариус/ своите възприятия именно във вида, в който те са се отразили в неговото съзнание. Дали тези възприятия са били точни или неточни е въпрос, на който следва да даде отговор съда или съответния друг орган, като изхожда от самите показания, от положението на свидетеля при възприемането на фактите, от останалите доказателства, от наличието или липсата на заинтересованост у свидетеля от изхода на делото. [/b]Затова задължение на свидетеля е да изложи фактите по начин, както ги е възприел, а задължение на съда /съответния орган/ - да прецени достоверността на показанията. Тази преценка до голяма степен зависи и от умението на органа да проведе разпита на свидетеля, за да изведе значимите за процеса обстоятелства. В протокола показанията следва да бъдат отразени с изразните средства и словесни похвати, използвани от свидетеля, а не такива, които са необходими на съответния орган, за да направи своите фактически и правни изводи по делото. В конкретния случай в производството по извършване на обстоятелствена проверка нотариусът е вписал в протокола за разпит на свидетелите /подсъдими по настоящето дело/ изрази като: „само Х. владее имота за себе си”, „не е губил владението на имота”, „не съм виждал брат му на Х. или други роднини ... да демонстрират поведение на собственици”, „сам той го владее през последните 10 години”, „не съм чувал някой да му спори за владението и собствеността”. Никъде в разпитите не е отразено какво съдържание са вложили свидетелите в понятието „владение”, разбирали ли са го, правят ли разлика между „владение” и „живеене” , както и какво за тях означава да се „демонстрира поведение на собственик”. По този начин органът, провел разпитите, не е вписал в протокола само изявления на свидетелите за видяното, възприетото, чутото от тях, а недопустимо е закрепил правни категории и понятия, с които свидетелите не биха могли да боравят. Ето защо, ако свидетелят правилно е възпроизвел своето възприятие за фактите, но то се окаже неточно с оглед употребената при отразяване на показанията в протокола терминология, или когато свидетелят не е бил наясно какво съдържание се влага в определено понятие или категория, не може да се твърди, че е налице „потвърждаване на неистина”. Задача на органа е да проведе умело и прецизно разпита, така че да установи обективната истина, и негово задължение е да направи фактическите и правни изводи по делото.
При установеното от фактическа страна по делото от съдебните инстанции не може да се приеме, че тримата подсъдими са твърдели пред нотариуса неистинни обстоятелства, както и че са действали умишлено като са съзнавали, че възпроизвеждат по неправилен начин своите възприятия.
Тази констатация прави деянието несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна като престъпление по чл. 290 ал.1 от НК. Като е оправдал подсъдимите, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Няма основания за намеса от страна на ВКС по реда на възобновяването, тъй като не се констатира съществено нарушение по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Р.България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 131/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр.Ямбол и НОХД № 62/2010г. по описа на Районен съд – гр.Елхово и отмяна на постановените по тях въззивно решение и присъда.
Решението е окончателно.


Ключови фрази
Лъжесвидетелстване * лъжесвидетелстване


Р Е Ш Е Н И Е
№ 420

гр.София, 24 октомври 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КАРЕНОВА
БЛАГА ИВАНОВА

със секретар Даниела Околийска
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1296/2013 година

Защитникът на осъдения Р. И. А. е упълномощен от него да отправи до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което е бил осъден, на Новопазарския районен съд – в първата инстанция, и на Шуменския окръжен съд – във втората (въззивната) и последна инстанция в досегашното развитие на наказателното производство.
Осъдителната присъда в районния съд – 4 от 15.І.2013 год. по нохд № 276/2011 год., е за лъжесвидетелстването на Р.А. на 12.ХІІ.2008 год. в нотариално производство за обстоятелствена проверка дали Й. Р. е придобил собствеността по давност (чл.587, ал.2 ГПК) на недвижим имот, в който е живял до смъртта на бащата на Г. А. – съподсъдима на А., която също като него е осъдена за лъжесвидетелстване по нотариалното дело (третият свидетел е покойник). И двамата подсъдими са наказани за престъплението по чл.290, ал.1 НК на 3 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок.
Шуменският окръжен съд е потвърдил тази присъда с решение № 60 от 20.V.2013 год. по внохд № 156/2013 год., издадено след въззивно обжалване от страна пак на А..
В отправеното сега искане по реда на възобновяването се съдържа позоваване на първите две от основанията за това, свързани с т.1 и 2 на чл.348 НПК, както и аргументация в тяхна подкрепа, която според искателя позволява оправдаване на осъдения още във ВКС.
В съдебното заседание на ВКС участие е взел само съответният прокурор и според него искането е неоснователно.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила по реда на възобновяването оспореното осъждане.
Осъждането е завършило с въззивния съдебен акт и той именно трябва да бъде оставен в сила (арг. от чл.426 НПК), а не осъдителната присъда на първата инстанция, която искателят оспорва (друг е въпросът, че присъдата е постановена след един мъчителен със своята ненужна продължителност съдебен процес, предизвикана от редица спорни отлагания на съдебни заседания).
В крайна сметка осъждането е правилно и е наказано едно действително извършено престъпление. Разпитани като свидетели, А. и А. са излъгали най-малко за това, че Р. е в имота от преди 12 години, след като към 12.ХІІ.2008 год. са били изминали само 5 години от смъртта на бащата на А., който дотогава е живял в него. Точно 12-те години са изрично протоколирани в нотариалното дело и като конкретна неистина са достатъчни за отговорността по чл.290 НК, защото в случая срокът на придобивната давност е от първостепенно значение за правото на собственост. Вярно е, че самият протокол е неубедителен с пълната еднаквост на отразените в него показания, но тази слабост при оформянето му не го прави процесуално негоден, още повече при липсата на каквито и да са данни за знание у нотариуса за действителното положение с имота. В. няма спор, че с действителното положение относно титуляра по констативния нотариален акт Р. са били наясно и А., и А., но целта е била да се оформи фактическата продажба на имота от А. на Р..
Ако искането за възобновяване на делото държеше сметка за тези няколко основни момента на оспорената наказателна отговорност по чл.290 НК, искателят едва ли би обременил защитната си теза с поставянето на множество още въпроси, които нямат приписаното им значение за оправдаването на А. (ВКС и без друго не би могъл поначало да го направи, щом се твърди, че при осъждането са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК): например за различието в използвания правен език при описанието на инкриминираната дейност в официалните документи за нея на нотариуса, органите на досъдебното производство и съда, и съответствието между смисъла на този език и действителността; за поставянето на непреодолима граница между правните формулировки и фактическото им (доказателствено) съдържание; за приравняването на доказателствените задачи, които решава нотариусът в охранителното производство по обстоятелствена проверка, с решаваните от съда в едно исково производство за правото на собственост, и на други подобни въпроси.
Ръководен от изложеното и като не намери друго за отменяне или изменяне на оспореното осъждане, ВКС съобразно и с останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 60 от 20 май 2013 год. по внохд № 156/2013 год. на Шуменския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

В този смисъл и предвид цитираната от други съдебна практика следва да се счете, че ВКС е категоричен, че доколкото на нотариуса са възложени публични властнически функции, по-конкретно присъщи такива на органите на съдебната власт, осъществявани от съдилищата в рамките на охранителните производства по ГПК, то същият е орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК. Последното е анализирано и в Решение № 128 от 7.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 48/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев, където е намерило изричен израз. Друг въпрос възниква и е от значение за правилното решение на казуса относно отговорността на тримата свидетели - обстоятелството, че същите не са се отрекли от лъжливите си показания пред съответния надлежен орган (в случая нотариуса). Аз смятам, че това лично основание за отпадане на отговорността е мотивирано от една страна от поведението на конкретните извършители, а от друга и от ненастъпването на съответните последици - не става въпрос за съставомерни, а такива, свързани със засягане на родовия обект (в случая правосъдната дейност) и възникване на целения резултат (неправомерното провъзгласяване на правото на собственост). Последното би имало значение ако намери израз в разсъжденията ви по поставените въпроси и би повишило оценката. Неизменно следва да се подложи на анализ и обстоятелството, че реално лицето е било титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот, но не е разполагало с надлежен титул. Т.е. възниква въпроса доколко изобщо са били засегнати охраняваните обществени отношения (формално свидетелите са изнесли неверни обстоятелства, свързани с факта, че не са имали лични възприятия касателно давностното владение на титуляра) и съответно възможността за приложението на чл.9, ал.2 от НК.....
tintiri
Нов потребител
 
Мнения: 6
Регистриран на: 10 Апр 2014, 12:08

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот tintiri » 10 Апр 2014, 12:54

Извинете ме за пространственото и вероятно отегчително изложение :) Последно - помислете и за съотношението между текстовене на чл.314 и чл.290 от НК - общ-специален, както и правилата относно случаите на мнима идеална съвкупност...
tintiri
Нов потребител
 
Мнения: 6
Регистриран на: 10 Апр 2014, 12:08

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот tiesto » 10 Апр 2014, 13:41

tintiri написа:Извинете ме за пространственото и вероятно отегчително изложение :) Последно - помислете и за съотношението между текстовене на чл.314 и чл.290 от НК - общ-специален, както и правилата относно случаите на мнима идеална съвкупност...


А преди, да се беше регистрирал днеска и да пускаш огромен пост, да беше видял в 2-3 странички по-назад, че одавна одавна сме го видяли това решение и по-лошото - надълго и нашироко сме го коментирали.
Няма смисъл от спамене на темата.

П.С. Когато за в бъдеще, решиш да цитираш решение, на никому не му е нужно да святкаш целия сайт на ВКС, ведно с всички отметки, линкове и падащи менюта. Най-малкото пък някой се интересува от дизайн, устройство и работа на сайта на ВКС.
Similia similibus curantur.
Аватар
tiesto
Потребител
 
Мнения: 181
Регистриран на: 21 Ное 2009, 20:43

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот tintiri » 10 Апр 2014, 16:38

Tiesto, много си самоуверен/а нещо сякаш... Една идея над нормалното. Може би това ще е и причината да не успееш моето дете, вЕрвай ми - както мноооого пространствено и категорично заемаше становището, че правилната квалификация е чл.314 от НК :D Що се отнася до съветите - запази ги за себе си. Запази си острия тон, надутия и помпозен изказ и категоричността в собствената си правота. Опитах да дам съвет и да помогна в нещо, което от доста години не ме вълнува - просто защото отдавна се занимавам с това и в достатъчна степен участвам реално в създаването на практика. Имам достатъчен опит и в конкурсните процедури (при това положителен). Така, че просто остави този менторски тон и се опитай малко да се вслушаш... Цитираш проф. И. Ненов и проф. Стойнов, но не можеш да мислиш...
tintiri
Нов потребител
 
Мнения: 6
Регистриран на: 10 Апр 2014, 12:08

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот bludniq_sin » 10 Апр 2014, 17:03

Абе като чета коментарите и ми прави впечатление, че целия елит на юридическата общност се е събрал и бистри изпитите за младши съдии (после и за младши прокурори) и дават едни такива съвети, и всички са преуспели в професията, създават и прекрояват съдебната практика, толкова са напред в материала, че почвам да се чудя дали да не им благодаря, че са отделили от ценното си време (щото такива хора вероятно цакат поне по 150 евра на час) :) Моля ако има сред коментиращите - съдии от вкс и по-големите окръжни съдилища, прокурори от вкп, следователи, мастити адвокати - да се подпишат с имената си под вещите мнения, за да може после да сравним техните становища с решението на казуса :) аз се явявам за 2-ри път - от първия нямам добри спомени - един изпит минат - не стигна бала за място, друг приключи рано рано - още на писмения - тая година изглежда, че пак ще има поне един фалстарт :)
Moral und Gerechtigkeit haben nichts mit Rechtswissenschaft zu tun.
bludniq_sin
Потребител
 
Мнения: 967
Регистриран на: 06 Яну 2011, 14:56

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот tiesto » 10 Апр 2014, 17:12

tintiri написа:Tiesto, много си самоуверен/а нещо сякаш... Една идея над нормалното. Може би това ще е и причината да не успееш моето дете, вЕрвай ми - както мноооого пространствено и категорично заемаше становището, че правилната квалификация е чл.314 от НК :D Що се отнася до съветите - запази ги за себе си. Запази си острия тон, надутия и помпозен изказ и категоричността в собствената си правота. Опитах да дам съвет и да помогна в нещо, което от доста години не ме вълнува - просто защото отдавна се занимавам с това и в достатъчна степен участвам реално в създаването на практика. Имам достатъчен опит и в конкурсните процедури (при това положителен). Така, че просто остави този менторски тон и се опитай малко да се вслушаш... Цитираш проф. И. Ненов и проф. Стойнов, но не можеш да мислиш...


Аха, само където нещо бъркаш нещата. Никъде не съм пледирал за чл. 314, а още по-малко съм цитирал Стойнов, поради простата причина, че тук в кантората си нямам Стойнов (за съжаление).
Все ми е тази за мнението ти честно..
Similia similibus curantur.
Аватар
tiesto
Потребител
 
Мнения: 181
Регистриран на: 21 Ное 2009, 20:43

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот bludniq_sin » 10 Апр 2014, 17:13

*стори ми се, че горният коментар не се е появил*
Последна промяна bludniq_sin на 10 Апр 2014, 17:20, променена общо 1 път
Moral und Gerechtigkeit haben nichts mit Rechtswissenschaft zu tun.
bludniq_sin
Потребител
 
Мнения: 967
Регистриран на: 06 Яну 2011, 14:56

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот tiesto » 10 Апр 2014, 17:16

bludniq_sin написа:Абе като чета коментарите и ми прави впечатление, че целия елит на юридическата общност се е събрал и бистри изпитите за младши съдии (после и за младши прокурори) и дават едни такива съвети, и всички са преуспели в професията, създават и прекрояват съдебната практика, толкова са напред в материала, че почвам да се чудя дали да не им благодаря, че са отделили от ценното си време (щото такива хора вероятно цакат поне по 150 евра на час) :) Моля ако има сред коментиращите - съдии от вкс и по-големите окръжни съдилища, прокурори от вкп, следователи, мастити адвокати - да се подпишат с имената си под вещите мнения, за да може после да сравним техните становища с решението на казуса :) аз се явявам за 2-ри път - от първия нямам добри спомени - един изпит минат - не стигна бала за място, друг приключи рано рано - още на писмения - тая година изглежда, че пак ще има поне един фалстарт :)


“Успехът е способността да преминаваш от един провал към друг с ентусиазъм!”
Сър Уинстън Чърчил
Similia similibus curantur.
Аватар
tiesto
Потребител
 
Мнения: 181
Регистриран на: 21 Ное 2009, 20:43

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот bruck » 10 Апр 2014, 20:28

Здравейте колеги,

За съжаление, предвид натоварената ми работа/вярвайте ми, наистина е така/, не можах да се включа в разискванията върху "постнатите" казуси, но Вие не трябва да съжалявате, защото и с мен, и без мен, добре се справяте. :) Искам да попитам колегите с опит, които вече са се явявали на изпит, следното / може да Ви прозвучи смешно/: В колко часа следва да бъдем в залите? В сайта на ВСС пише, че заемането на местата започва от 07:30 часа? Как да го тълкувам? Освен, че не следва да бъдем по - рано от този час там, следва ли и да не бъдем по - късно от този час? Едва ли ще може да се влезе в 09:00 часа, например. Друго, което ме интересува: Осен химикалчета, номерчето и документ за самоличност, друго да носим ли? С риск да стана нахална, има и трето: Има ли друг от форума в зала: 222, ет. 2, корпус "Б"? Проявява ли интерес да се видим? :)
bruck
Младши потребител
 
Мнения: 64
Регистриран на: 26 Юни 2010, 20:22

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот bludniq_sin » 11 Апр 2014, 10:52

Здравейте колеги,

За съжаление, предвид натоварената ми работа/вярвайте ми, наистина е така/, не можах да се включа в разискванията върху "постнатите" казуси, но Вие не трябва да съжалявате, защото и с мен, и без мен, добре се справяте. :) Искам да попитам колегите с опит, които вече са се явявали на изпит, следното / може да Ви прозвучи смешно/: В колко часа следва да бъдем в залите - към 8:20 най-късно е добре да си на опашката? В сайта на ВСС пише, че заемането на местата започва от 07:30 часа - от тогава започват лека-полека да влизат хората - отнема време заради проверките (картончето и лична карта)? Как да го тълкувам? Освен, че не следва да бъдем по - рано от този час там, следва ли и да не бъдем по - късно от този час - виж горното? Едва ли ще може да се влезе в 09:00 часа, например. Друго, което ме интересува: Осен химикалчета, номерчето и документ за самоличност, друго да носим ли - не, но стана ясно, че е важно химикалът да е син? С риск да стана нахална, има и трето: Има ли друг от форума в зала: 222, ет. 2, корпус "Б" - вероятно са доста? Проявява ли интерес да се видим? при положение, че изпитът е утре и няма време за обсъждане на .. каквото и да е каква е целта на срещата? :roll: :)
Moral und Gerechtigkeit haben nichts mit Rechtswissenschaft zu tun.
bludniq_sin
Потребител
 
Мнения: 967
Регистриран на: 06 Яну 2011, 14:56

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот tintiri » 11 Апр 2014, 11:27

[/quote] Аха, само където нещо бъркаш нещата. Никъде не съм пледирал за чл. 314, а още по-малко съм цитирал Стойнов, поради простата причина, че тук в кантората си нямам Стойнов (за съжаление).
Все ми е тази за мнението ти честно..[/quote]
Да, извинявам се - наистина не си "пледирал" за 314 от НК, ти беше категоричен за чл.293 от НК... :D Цитатите бяха на проф. Ненов - издание 2011 г., при все, че изданията на проф. Ненов са от 1956 г. и 1959 г. (Държавно издателство наука и изкуство - София) и не са преиздавани. За проф. Стойнов - след цитат просто беше мотивиран да ровиш практика ... При тези твои изказвания се мотивирах да прочета една част от постовете ти. Що се отнася за другото - чудестно е да не се интересуваш от ничие мнение - та ти си толкова успял-с кантора, регистриран в lex.bg от 2009 г.... С интерес ще следя развитието ти във виртуалното правораздаване :mrgreen:
tintiri
Нов потребител
 
Мнения: 6
Регистриран на: 10 Апр 2014, 12:08

Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2014

Мнениеот tiesto » 11 Апр 2014, 12:09

tintiri написа:
Аха, само където нещо бъркаш нещата. Никъде не съм пледирал за чл. 314, а още по-малко съм цитирал Стойнов, поради простата причина, че тук в кантората си нямам Стойнов (за съжаление).
Все ми е тази за мнението ти честно..[/quote]
Да, извинявам се - наистина не си "пледирал" за 314 от НК, ти беше категоричен за чл.293 от НК... :D Цитатите бяха на проф. Ненов - издание 2011 г., при все, че изданията на проф. Ненов са от 1956 г. и 1959 г. (Държавно издателство наука и изкуство - София) и не са преиздавани. За проф. Стойнов - след цитат просто беше мотивиран да ровиш практика ... При тези твои изказвания се мотивирах да прочета една част от постовете ти. Що се отнася за другото - чудестно е да не се интересуваш от ничие мнение - та ти си толкова успял-с кантора, регистриран в lex.bg от 2009 г.... С интерес ще следя развитието ти във виртуалното правораздаване :mrgreen:[/quote]

http://www.sofi-r.com/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Опитай пак... :lol:
Similia similibus curantur.
Аватар
tiesto
Потребител
 
Мнения: 181
Регистриран на: 21 Ное 2009, 20:43

ПредишнаСледваща

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 25 госта


cron