Конкурс за първоначално назначаване на магистрати 2013

[contralegem]

Има едно прословуто решение от 1965г.:
РЕШЕНИЕ № 2109 ОТ 22.09.1965 Г. ПО ГР. Д. № 1370/65 Г. НА I Г. О.
ЛИЦЕТО, КОЕТО Е ПРИДОБИЛО ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ДАВНОСТ, ПРИДОБИВА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ СВОБОДНО ОТ ВСЯКАКВИ ТЕЖЕСТИ, УСТАНОВЕНИ СРЕЩУ ПРЕДИШНИЯ СОБСТВЕНИК, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ НАЛОЖЕНАТА ВЪЗБРАНА ВЪРХУ СЪЩИЯ ИМОТ.
Чл. 347, б. „а" ГПК
Чл. 79, ал. 2 ЗС
Чл. 99 ЗС
Безспорно е установено, че на 12. IX. 1956 г. апартаментът е бил прехвърлен по реда на чл. 14 от Наредбата за събиране на данъците и таксите в полза на държавата. Това е станало със съгласие на тогавашния собственик на апартамента Б. Ч., тъй като дължимите данъци са били на друго лице. Преди това обаче върху същия апартамент е била наложена възбрана за обезпечение на иска по гр. д. № 3555/55 г. Възбраната е вписана на 29 юли 1955 г. По силата на тази възбрана апартаментът е бил изнесен на публична продан и на 14 март 1963 г. възложен върху ищцата по делото. Държавата владее апартамента от 12 септември 1956 г., а ищцата е предявила иска на 21 октомври 1964 г. Правилно е прието от градския съд, че вписаната възбрана върху апартамента не е пречка за придобиване право на собственост върху апартамента по оригинерен начин - по давност. Възбраната следва недвижимия имот и съгласно Чл.347, б. „а" ГПК на кредиторите не могат да се противопоставят придобивания върху възбранения имот след вписване на възбраната или пък ако придобиванията са преди възбраната, но не са били вписани. Забраната на чл. 347, б. „а" ГПК има пред вид придобиване правото на собственост върху възбранен имот по деривативен начин. В текста на закона изрично се говори за „придобивания" или „учредяване" на вещни права. В случая не се имат пред вид оригинерните способи за придобиване правото на собственост. А държавата независимо от придобиването право на собственост върху апартамента по силата на отчуждаването му по реда на чл. 14 от Наредбата за събиране на данъците и таксите е придобила това право и по давност съгласно чл. 79, ал. II ЗС по силата на владение повече от пет години на юридическо основание, каквото безспорно е налице. При оригинерните способи за придобиване правото на собственост това право се придобива самостоятелно и свободно от всякакви ограничения. Правата на предишния собственик се погасяват съгласно чл. 99 ЗС, а това значи, че се погасяват и правата, произтичащи от правата на предишния собственик. Наложената възбрана в тоя случай е без значение. Да се приеме обратното значи да се счете, че придобивна давност не тече върху възбранени имоти и че те въобще не могат да бъдат обект на придобивна давност независимо на какво основание е владението. Такава забрана за придобивната давност обаче не е установена от закона и градският съд, като е приел същото, правилно е приложил закона. Следва поради тия съображения предложението на председателя на Върховния съд за отменяване по реда на надзора на решението на същия съд да не бъде уважено.

и не разбирам защо не намирам по-нова практика.
А относно договора за лизинг - щом като е с опция за придобиване правото на собственост след изплащане на вноските, тази опция не представлява ли всъщност право за лизингополучателя? Щом не може да продължи да плаща, той губи това право, както и платените до момента вноски, а лизингодателят си взима вещта. Договорът за лизинг все пак е вид договор за наем, може ли наемодателят да принуди наемателя да му плаща наем за целия договорен период, ако наемателят не желае това и иска договорът да бъде прекратен?

[adelina_vn]

на мен пък договора за лизинг по-скоро ми прилича на договор за изкупуване на вещ като цената се плаща на вноски..

[velikova_]

Това решение го четох. Мисълта ми е ,че много автори споделят точно обратното - че имота не се придобива чист от тежести. От там и моята логика. Хубаво е, ако има малко повече практика, защото едва ли това е единствения случай.

[chandra]

Колеги, това решение е абсолютно неприложимо в случая. Характера на ипотеката е съвсем различен от този на възбраната... въобще не може да се прави аналогия!

[u3mamhukaa]

Според вас допустимо ли е за лизинг на некаква машина да ти искат ипотека??По цивилизацийте за автомобил и каквато и да е някаква по-скъпа техника не искат първоначална вноска ,даже вече и оскъпяване няма ,тука обаче.....
Както се досещате продавача най-вероятно с е е договорил с ЧСИ'то да му "лапнат" апартамента ,пък после и машините да развържат и да "делнат" - жалка рекетьорска схемка ,в най-скоро време ще има застреляни бирници и "играчи" да знаете

[contralegem]

Колеги, това решение е абсолютно неприложимо в случая. Характера на ипотеката е съвсем различен от този на възбраната... въобще не може да се прави аналогия!

Понеже в решението се говори по принцип за придобиването по оригинерен способ, затова си помислих, че може да се има предвид, макар че е доста старо и ако такава практика се възприеме, бая ипотекарни кредитори няма да ядат супа.

Според вас допустимо ли е за лизинг на некаква машина да ти искат ипотека??

Добър въпрос. Нали се упражняваме. Макар че казусът е истински, както вероятно се досещате.

Аз мисля, че лизингодателят няма да може да се удовлетвори от ипотекирания имот - щом лизингополучателят е платил половината от вноските (да речем 100 000 лв.), а вземането на лизингодателя е обезпечено за половината от вноските (уговорено е, че се учредява ипотека за обезпечаване вземанията за вноски в размер до 100 000лв.),обезпечената част от вземането всъщност не е ли погасена като най-обременителна?

[u3mamhukaa]

Ще ги съди в Страстбург тия боклуци бе - ето за тва ме кефи Евросъюза
Аз също мисля че обезпечената част е погасена.Как така лизингодателя си бил прав и трябвало да му се вземе апартамента на човека? Какви ограничени хора има тука - такива никога не бива да стават магистрати , а те за съжаление стават.
Това си е изнудваческа схема - има автокъщи които действат така - платил си 70% от колата и те идват и си я взимат ???? ,ако не ги хванеш разбира се!
Вдигнете си ньосовете от книгите и излезте малко и се смесете с хората!

[vaniaoz]

Здравейте,

Съгласна съм, че от морална гледна точка това са си схеми и начини на изнудване, но зад тях стоят много добри юристи, които ги създават.Не ги одобрявам и винаги съм мислила, че е по-добре кредит от банка, отколкото стока от лизингодател.Въпреки че, не се знае кое зло е по-голямо.
А конкретно към казуса, според мен лизингодателя ще получи парите си от продажбата на апартамента.Между двете страни има договор, от който следва задължение да се заплати определена сума, ,защото лизингодателя е намерил, купил и предоставил на лизингополучателя да ползва машините , след което последният да ги придобие за себе си.За да обезпечи вземането си е поискал ипотека /логично/.Определена е цена на апартамента и е установено, че струва около 100 000 лв т.е до този размер вземането им е обезпечено.Лизингополучателя е плащал н-брой години , но не е изплатил машините, сега лизингодателя ще насочи погледа си към апартамента и е без значение факта , колко вноски е направил ще си вземе неговото от цената на апартамента.Гадно, но според мен така ще се развият нещата, дано да бъркам.
Замислихте ли се , защо няма практика по въпроса :оригинерно придобиване на вещни права - ипотека, според мен именно , защото ипотеката пречи да се придобие ,чрез този способ имота, какво мислете?

[contralegem]

Мисля, че ипотеката не може да бъде пречка трето лице да придобие имота по давност, въпросът е ипотекиран имот ли добива или чист.
Иначе ипотеката е неделима - тоест, ако вземането е за 200 000 лв., а имотът струва 100 000лв. и е учредена ипотека за обезпечение на целия дълг, ипотеката тежи, докато не се изплати целият дълг - ако са платени 100 000 лв., длъжникът не може да възразява, че платил точно обезпечените с ипотека 100 000лв., а за остатъка кредиторът е необезпечен. Но ако страните изрично са уговорили, че се учредява ипотека за част от дълга (за 100 000 лв.), а не за целия дълг, тогава плащането на 100 000 лв. би следвало да води до заличаване на ипотеката. За остатъка от 100 000 лв. кредиторът остава необезпечен.

[miniscule]

Колега Contralegem това решение беше ли Ви известно когато разсъждавахте дали лизингодателя може да се удовлетвори от стойността на имота ?
Имах подобно дело преди около шест месеца , но тъй като насрещната страна беше представлявана от добре известен адвокат , участващ редовно в конкурсисите по ЗСВ , ще премълча подробностите . До решение по същество не се стигна , заради процесуални нередовности исковата му молба беше върната .

[contralegem]

Сори, слагам го пак решението. Но продължавам да мисля, както по-горе.

Решение № 1401 от 22.Х.1999 г. на ВКС по гр. д. № 702/99 г., V г. о., докладчик съдията Никола Хитров

Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 7-8/99 г., стр. 38

чл. 179 ЗЗД

------------------------

Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК. .

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. от гр. Т. против решение № 133/14.06.1999 г. по гр. д. № 259/99 г. на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 994/14.02.1999 г. по гр. д. № 502/98 г. на Т. районен съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ТБ "Х." АД гр. П. за клон гр. Т., предявен на основание чл. 97, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 179 ЗЗД за установяване, че ипотечните права и задължения по дог. ипотека - нот. акт № 36, нот. д. № 525/95 г. на Т. районен съд между страните са погасени и за заличаване вписването на ипотеката.

Касационната жалба е подадена от ищцата на основание чл. 218б, "б" ГПК и се поддържа, че е нарушен материалният закон, без да се конкретизира.

Ответникът по касационната жалба е изразил становище, че същата е неоснователна.

ВКС, V гражданско отделение, като провери правилността на въззивното решение с оглед посоченото касационно основание, приема следното:

Обжалвано е въззивно решение на окръжен съд от надлежна страна в срока по чл. 218, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е неоснователна.

Въззивният съд е приел, че в случая се касае за ипотечно право, което е неделимо. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и след като е налице неизплатена част от кредита, то не е възможно да се приеме, че ипотечното право на кредитора е погасено с изплатената част от вземането. Въпреки че учредената ипотека е за обезпечаване на сума в размер на 100 000 лева, а отпуснатият заем е в по-голям размер, тъй като дългът на ищцата по договора за кредит е единствен, то е недопустимо разделението му на части и въз основа на това да се приеме, че ищцата е изпълнила именно обезпечената част от вземането с извършеното частично плащане.

Изводът на въззивния съд е правилен.

Ипотеката е вещно и неделимо право, което обременява определен недвижим имот за обезпечаване на определено вземане. Удовлетворението на ипотекирания кредитор от ипотекирания имот се извършва чрез принудителна продан на имота, от сумата, която се добива за него. А какъв размер ще има право да получи той се определя от сумата, за която е вписана ипотеката. Вписването на сумата, за която се учредява ипотеката, посочва максималния размер, до който може да се упражни тя, т. е. максималната сума, която ипотекарният кредитор има право да получи от цената на имота. Когато вземането е по-голямо от сумата, за която е вписана ипотеката, тогава ипотекарният кредитор ще трябва да търси остатъка от длъжника си като обикновен хирографарен кредитор. Но същественото е, че ипотеката обезпечава цялото вземане (във всичките му части). Отделен е въпросът, че то е до размера на сумата, за която е извършено вписването, защото това обезпечаване се отнася и до непогасената част от кредита.

Ипотеката, както и залогът е неделимо право. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава вземането. Следователно плащането на една част от дълга не освобождава част от имота от ипотеката. Тя продължава да тежи върху целия имот.

По изложените съображения ВКС, V гражданско отделение приема, че не е налице релевираното отменително основание по чл. 218б "в" ГПК , което да обуславя касиране на обжалваното решение и затова следва да бъде оставено в сила.

[miniscule]

Н. Хитров е един от съдиите , които много уважавам . Присъединявам се към мнението му . Ипотеката е неделима и обезпечава всяка част от вземането , тя съществува до окончателното плащане на дълга , всъщия смисъл са и твърденията на П. Венедиков , Ал. Кожухаров , Л. Василев , А. Калайджиев и т. н.

" Аз мисля, че лизингодателят няма да може да се удовлетвори от ипотекирания имот - щом лизингополучателят е платил половината от вноските (да речем 100 000 лв.), а вземането на лизингодателя е обезпечено за половината от вноските (уговорено е, че се учредява ипотека за обезпечаване вземанията за вноски в размер до 100 000лв.),обезпечената част от вземането всъщност не е ли погасена като най-обременителна?
Не може ако едно лице е платило част от дълга да твърди , че е погасило именно обезпечената част от вземането . Ако Contralegem ми намери подобна практика , бих си скъсал дипломата .

[vaniaoz]

Здравейте,

На мен лично повече ме провокира въпроса, учредяването на ипотека как влияе на придобивната давност.
Ако лицето Х владее чужд имот с намерение да го придобие по давност,но същевременно невладеещият собственик учреди ипотека върху същия имот, какво става? Имаме ли владение изобщо или не?

[contralegem]

Не може ако едно лице е платило част от дълга да твърди , че е погасило именно обезпечената част от вземането . Ако Contralegem ми намери подобна практика , бих си скъсал дипломата .

Мислиш ли, че ако страните се съгласят да обезпечат част от дълга с ипотека, е същото като да се съгласят да обезпечат целия дълг с ипотека?

[miniscule]

Какво е владение ? Състои се от две части - корпус и анимус , няма нужда да ги разясняваме тук . ако те са налице то имаме владение , ако липсва която и да е от тях ,значи владение няма
Относно учредяването на ипотека от собственика , който не е владелец - същата е напълно действителна , той има право на владение , което е съставна част от правото му на собственост , което пък не се губи от това , че в момента друг упражнява фактическа власт върху имота . Последният може и да не желае да придобие имота или срока на давността да не е изтекъл или дори да е изтекъл да не се позозве на него напр. поради незнание и т.н.

[miniscule]

Не може ако едно лице е платило част от дълга да твърди , че е погасило именно обезпечената част от вземането . Ако Contralegem ми намери подобна практика , бих си скъсал дипломата .

Мислиш ли, че ако страните се съгласят да обезпечат част от дълга с ипотека, е същото като да се съгласят да обезпечат целия дълг с ипотека?

Ипотеката се учредява винаги за вземане , дай ми акт за ипотека , в който да е записано , че се учредява ипотека за част от дълга , а другата част от взечането е необезпечена

[vaniaoz]

Това всичкко е така, но какво става ,когато са минали 15 години и владеещият несобствени се е сдобил с констативен НА, а реално на 7 та година от упражненото от него владение ,истинския собственик, тъй като разполага с документите удостоверяващи го като такъв ,е бил учредил ипотека. Въпроса е, нотариуса имал ли е право да му издаде такъв НА, въпреки свидетелските показания или при проверката би следвало да приеме, че не е било налице владение , а само държане?

[contralegem]

Мислиш, че не може да се учреди ипотека за част от дълг ли? Какво пречи в Н.А. в т.1 да пише "лизингополучателят по договор за лизинг се е съгласил да плаща вноски в общ размер 200 000лв.", а в т.2 да пише "за обезепечаване на част от дълга в размер до 100 000лв. лизингодателят учредява ипотека..." Тово не означава ли, че останалите 100 000лв. са необезепечени?

[miniscule]

Това всичкко е така, но какво става ,когато са минали 15 години и владеещият несобствени се е сдобил с констативен НА, а реално на 7 та година от упражненото от него владение ,истинския собственик, тъй като разполага с документите удостоверяващи го като такъв ,е бил учредил ипотека. Въпроса е, нотариуса имал ли е право да му издаде такъв НА, въпреки свидетелските показания или при проверката би следвало да приеме, че не е било налице владение , а само държане?

Ох , колко такива нотар. актове съм виждал , изглежда нотариусите само размера на таксите ги вълнува , за нищо друго не следят , и аз дето съм юрист установих , че едни мои роднини били продали съсобствен имот , че после трябваше да ги съдя и си прибрах парите от продажбата , но ако не бях учил право .. та така и не разбрах тогава как нотаруиса е изповядал сделката и какви документи са му представили моите многообични роднини , ама явно няма и да разбера .
За конст. нотар. акт има ТР , прочети го колега , там се казва с каква док. сила се ползва и кой носи тежестта на доказване .

[miniscule]

Мислиш, че не може да се учреди ипотека за част от дълг ли? Какво пречи в Н.А. в т.1 да пише "лизингополучателят по договор за лизинг се е съгласил да плаща вноски в общ размер 200 000лв.", а в т.2 да пише "за обезепечаване на част от дълга в размер до 100 000лв. лизингодателят учредява ипотека..." Тово не означава ли, че останалите 100 000лв. са необезепечени?

Аз съм Тома Неверни , нека видя , тогава ще повярвам . Досега не съм чувал , от колеги също не са ми казвали за такова нещо , може като теоретична конструкция да е с вероятност на съществуване , но по- важна е действителността .- " теорията драги мой е суха , зелено е дървото на живота " .