- Дата и час: 23 Ное 2024, 18:56 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 1
|
|
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Аааа, колеги, позволете ми да се върна към въпроса за основателността/допустимостта на иска по чл.33 ЗС.
Като цяло приехме, че в-сът, който дискутирахме в случай че има висящо производство по чл.19, ал. 3 ЗЗД, е по-скоро в-с на основателност, а не на допустимост.
Същото ли приемате в случая, когато има сключен предварителен договор, няма висящност на производство по чл.19,ал.3 ЗЗД. Ако съсосбтвеникът въпреки това предяви иск по чл.33 ЗС, пак ли ще е в-с по същество, респ. съдът ще се произнесе с решение, с което ще отхвърли предявения иск поради това, че няма валидно продажебено правоотношение, в което да встъпи?
Като цяло приехме, че в-сът, който дискутирахме в случай че има висящо производство по чл.19, ал. 3 ЗЗД, е по-скоро в-с на основателност, а не на допустимост.
Същото ли приемате в случая, когато има сключен предварителен договор, няма висящност на производство по чл.19,ал.3 ЗЗД. Ако съсосбтвеникът въпреки това предяви иск по чл.33 ЗС, пак ли ще е в-с по същество, респ. съдът ще се произнесе с решение, с което ще отхвърли предявения иск поради това, че няма валидно продажебено правоотношение, в което да встъпи?
- frina_
- Младши потребител
- Мнения: 46
- Регистриран на: 04 Фев 2013, 20:15
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Колега Монц, да, това го прочетох и някъде по-напред, но не разбрах какво е това "съгласие за предаване на владението" от страна на жертвата. Какво си мисли жертвата има значение единствено за преценка на обстоятелството е ли заблудена или не. В случая важното (според мен) е, че тя е съгласна да извади телефона от джоба си и да го даде в ръчичките на дееца. След това той вече е установил своя фактическа власт върху вещта, защото може да се разпореди с нея - като си я сложи в своя джоб и побегне или замери някой гълъб, например.
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Пострадалият владее телефона чрез държателя, те нали са заедно. Граматическото тълкуване на чл.206 НК - думите "владее или пази", предпоставя предадено владение или предаване за пазене. Тук такива данни няма. Чиста кражба си е това за мен, разбира се може и да не съм прав. Какво си мисли жертвата е основно свойство на съставомерността на деянието. Точно анимуса за владение е нарушен. Като ти дам телефона да го ползваш за днес и се разделим, аз ти предавам владението и очаквам то да ми бъде възстановено утре. Но в случая сме заедно и изобщо не съм ти предавал владението. Разликата е очевадна.
- monz67
- Младши потребител
- Мнения: 92
- Регистриран на: 15 Ное 2010, 09:49
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
frina_ написа:
Благодаря за включването и на другите колеги.
В обобщение, мисля, че се обединяваме (с иключение на svettoslav) около мнението, че в казуса с влака и онзи, който уж бил закъсал с колата, е налице измама.
Да,бе,да , а този колега къде го остави?
monz67 написа:Действително извършеното преди кражбата наподобява състава на измамата.
Изпълнителното деяние на измамата е въвеждането в заблуждение. От субективна страна се изисква специална користна цел - да набави имотна облага за себе си или другиго. Тук несъмнено има въвеждане в заблуждение. Разликата обаче, е че при измамата пострадалият се разпорежда с правото върху вещта в полза на извършителя или в чужда полза за непосредствено постигане на някакъв ЖЕЛАН от него резултат - било то насрещна престация, било дарение в полза на нуждаещ се и т.н. Това е престъпният резултат на измамата - имотната вреда - следствие на разпореждането. В този случай, пострадалият не се разпорежда с вещта, той просто я предава за малко на извършителя и очаква незабавното и връщане, поради тази причина е ясно че имотна вреда не настъпва от въвеждането в заблуждение.
Точно така пише и в учебниците-да се разпореди с правото,което разпореждане е резултат на заблудата.
По-горе съм го написал с други думи.
При бабата във влака е още по-крещяшо това изражение.
[/quote]bodymaker написа:
Според мен, при казуса във влака имаме състав на измама, а не на обсебване. Предполагам всичко се свежда до момента на зараждане на умисъла за присвояване на торбите на бабата. Ако той в действителност е решил да заведе бабата до адреса и да и помогне с чантите и умисълът за тяхното отнемане е възникнал в хода на тяхното принасяне, когато той вече е осъществявал фактическата власт върху тях, тогава може да говорим за обсебване. Действията му преди това няма да са продиктувани от внезапно формиралия се умисъл за отнемане на чантите от жената. Но ако умисълът за отнемане на чантите от старицата се е формирал още във влака, то цялостното му поведение след това е "лъжливо" и измамливо с цел формиране на измамни възприятия у жената и чрез които й се нанася имотна вреда ( [i]там е работата;това "чрез които" го няма;тези измамни възприятия не са решаващото нещо,напротив-дали ще вървят по истинската улица,дали ще стигнат до истинския вход-какво значение има ?? - взема й чантите,за да й помогне и изчезва с тях[/i]). Самата договорка за носене на чантите от страна на дееца би следвало да е нищожна, т.е да няма правно основание за държане на торбите, тъй като още с вземането им за носене, в него няма умисъл за помагане при носенето, а за това да установи фактическа власт върху тях, което е част от измамата в случая. Самия акт на получаване на торбите се прави с цел да се присвоят, под измамно сформиралите се възприятия у жената, а не да й се помогне, което според мен е и част от измамата, започнала още от влака. Ключовия момент в този казус, според мен е момента на формиране на умисъл у дееца. Ако умисълът се е формирал още във влака - имаме измама, ако се е формирал след като е взел чантите от старицата, с цел да и помогне - имаме обсебване.
Стига с тия "нищожни уговорки" за носене на чантите . Това няма значение. Както пише в учебниците относно дефиницията за измама,което и колегата е споделил по-горе-няма нейно разпореждане с блага,резултат от лъжата.
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
contralegem написа:Няма кражба, защото деецът получава телефона със съгласието на пострадалия, а при кражба такова съгласие липсва.
Тук съм съгласен обаче с колегата.Всяко едно фактическо притежание значи "владение" по смисъла на НК.Таката е и практиката.Щом телефона е у него,може да е само обсебване,не и кражба.
Точно това е и разграничителния признак(критерия); Обсебване е обаче,не и измама.
contralegem написа:Според мен това е измама. От обективна страна жертвата е въведена в заблуждение от дееца - мисли, че сключва договор за заем за послужване, налице е и вреда за нея; от субективна страна деецът действа умишлено с цел да набави за себе си имотна облага. За осъществяването на признаците от субективната страна на престъплението са важни представите на субекта, а не на предмета, а субектът в нито един момент не е мислил, че взема на заем вещта, следователно основанието да придобие владението върху нея, не е правно (договор с жертвата), основанието е заблудата на жертвата, че дава вещта на заем.
Както се посочи,заблудата се свързва не просто с това да дадеш нещо на някого,а именно с директното разпореждане в нечия полза,т.е благато да се включи в нечий друг патримониум(това мисля че поне 5-6 пъти е повторено в разл. мнения).Тук няма такова нещо и това е ОЧЕВИДНО.
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Мен също не ме бройте към съгласните с обсебването. За мен не е обсебване, нито измама, а си е чиста кражба. Да, в действителност собственикът предава вещта (не и владението), но предава фактически вещта на дееца доброволно, може да се приеме на основание договор заем за послужване. Но обсебването какво е по своята същност- разпореждане, юридически или фактически със вещта БЕЗ ЗНАНИЕТО и съгласието на собственика. Самото присъствие на собственика на мястото на отнемането на вещта, автоматично означава, че последният е наясно с намерението на деецът да се разпореди с неговата собственост. Друго би било, ако е оставен телефона било за няколко часа, няколко дни или месеци дори, и се очаква връщането му, а през това време деецът го продаде и собственикът тръгне да си го търси. Мисля, че всички пропускате този момент, а именно присъствието на собственика на местопрестъплението, така да се изразя. А също нека да зададем нещата и по този начин - ако аз ви подам телефона си да го оставите на масата, след което вие избягате заедно с него - имаме ли отново обсебване, имаме ли измама, имаме ли кражба? Не претендирам да съм права, разбира се, може и да греша, но аз лично, ако ми се падне такъв казус, в никакъв случай не бих квалифицирала обсебване, дори и при вече изложените аргументи. За измамата в случая с бабата- също мисля, както някои колеги изложиха аргументи, че да е налице измама е необходимо разпореждане от пострадалият в негова вреда, което да донесе имотна облага на измамника, без пострадалото лице да е наясно, а действа въз основа на неверни представи относно фактическата обстановка
- velikova_
- Потребител
- Мнения: 267
- Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
velikova_ написа:А също нека да зададем нещата и по този начин - ако аз ви подам телефона си да го оставите на масата, след което вие избягате заедно с него - имаме ли отново обсебване, имаме ли измама, имаме ли кражба?
Много интересно наистина.Направо висша математика.
Трябва да има все таки някакъв критерий.Казваш "присъствието на м.престъплението".
За съжаление теорията се интересува от факт. власт.В чие непосредствено владение са. Иначе няма да намерим критерия никога.А такъв несъмнено си има.
Може трима да "владеят","един през друг" да кажем. Щом ключа за стаята е в Х-прима се,че е негово владението и като през нощта отключи там и "открадне"-обсебване е,не кражба.Друг също така може да "владее".Това е работодателя на "крадеца",фирмата за която онзи работи. Тя ползува множество вещи на друга фирма,която обаче също не е собственик,тя също владее чрез първата фирма и т.н.
С оглед тези неща,ако пък от момента на получаването на телефона,за да го остави на масата,някой другпък го отнеме от ръцете на фактическия владелец(т.е държателят), то именно от неговото "владение" ще се смята за отнет,а не от "владението" на онзи,който е отишъл до сервитьорката за да я пита нещо.
Просто "присъствието" не намирам основание да го приема за китерий,определящ "владението". Всеки се смята,че упражнява "владение" по смисъла на НК,щом фактически държи вещта,ако и да е за другиго.Мисля че така са приема и от съдилищата .
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Този пример, който приведох, беше от някакъв учебник, вече не помня кой, за Непрекъсване на владенито и че собственикът продължава да владее чрез другиго, независимо, че в наказателното право държателят по смисъла на ЗС се явява владелец. Присъствието го споменах от друга гледна точка, наясно, съм че няма значение, обективно за владението. Споменах го от гледна точка, на изискването за незнание на собственикът на вещта за разпореждането с нея. В случая той е там и е наясно, че телефона е взет. Е да, ама за обсебването се изисква незнание и несъгласие.
Искам да пожелая на всички Колеги успех утре.
Искам да пожелая на всички Колеги успех утре.
- velikova_
- Потребител
- Мнения: 267
- Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Никъде в състава на измамата няма думата "разпореждане". "Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама" - ето го състава. Има ли умисъл в дееца за присвояване на чантите - има и то пряк, зародил се още във влака, има ли специална цел - да набави за себе си или другиго имотна облага - има. Възбудил ли е и поддържал заблуждение у бабата - да, като е казал, че знае адреса и че ще я заведе до него. По този начин създава впечатлени у бабата, не само, че има намерение безвъзмездно да я заведе до желания адрес, воден само от добри намерения, но и с поведението си "печели доверието" на бабата, която в последствие му се доверява като му дава чантите си да ги носи. Цялото му поведение от влака още е измамно и то с определена цел - придобиване на имотна облага. Във всичките си действия след това той се ръководи единствено и само от тази си умисъл. Чрез създаденото и поддържано у бабата заблуждение, причинена ли й е имотна вреда - да, няма й ги вече чантите. Дали се е разпоредила с тях, изхвърлила на боклука, запалила или т.н е все едно. Тя е понесла имотна вреда. Това е достатъчно за състава, според мен. Умисъла на дееца не е да й помогне, да и вземе чантите и тогава да му хрумне да ги отнема, а обратно той предлага помощта си, на бабата воден единствено от предварително формиралата се специална цел - да набави за себе си имотна облага. За мен е измама....
- bodymaker
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 27 Окт 2009, 16:28
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
velikova_ написа:Този пример, който приведох, беше от някакъв учебник, вече не помня кой, за Непрекъсване на владенито и че собственикът продължава да владее чрез другиго, независимо, че в наказателното право държателят по смисъла на ЗС се явява владелец. Присъствието го споменах от друга гледна точка, наясно, съм че няма значение, обективно за владението. Споменах го от гледна точка, на изискването за НЕзнание на собственикът на вещта за разпореждането с нея. В случая той е там и е наясно, че телефона е взет. Е да, ама за обсебването се изисква НЕзнание и НЕсъгласие.
Не мога да се съглася,че е необходимо наличие на "незнание" у пострадалия. Напълно може всичко да си знае.
Дори при кражбата може да знае.Но не е съгласен.
Ще се отнася до "разпореждането с вещта",то не всякога може да има такова нещо. Има си обсебване и при наличие на отказ просто да се върне вещта. "Няма да ти я върна и точка".
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Не приемам, че присъствието на собственика на вещта е критерий за разграничаване на обсебването от кражбата.
Теорията и практиката са го казали - критериите за разгранич. са два:
1. В чия фактическа власт се намира вещта;
2. Дали деецът държи/владее вещта на някакво правно основание.
Да съотнесем това към казуса на minisule. Мисля, че е безспорно, че деецът има фактическата власт в/у вещта, нали така? А това колко време е продължила тази факт. власт би следвало да е ирелевантно (както посочва и svettoslav). Спорът ни идва от това, че всеки от нас тълкува "правно основание" по различен начин. Част от колегите приемат, че понеже договорът м/у Петров ли беше и собственикът на вещта бил нищожен, то и нямало валидно правно основание, оттам е налице кражба. Съгласна съм, че чисто житейски, всичко сякаш крещи, че това е кражба. Само че защо приемате, че договорът е нищожен. Това дали страната при сключването му има намерение да го изпълни няма никакво отношение за действителността на договора.
Теорията и практиката са го казали - критериите за разгранич. са два:
1. В чия фактическа власт се намира вещта;
2. Дали деецът държи/владее вещта на някакво правно основание.
Да съотнесем това към казуса на minisule. Мисля, че е безспорно, че деецът има фактическата власт в/у вещта, нали така? А това колко време е продължила тази факт. власт би следвало да е ирелевантно (както посочва и svettoslav). Спорът ни идва от това, че всеки от нас тълкува "правно основание" по различен начин. Част от колегите приемат, че понеже договорът м/у Петров ли беше и собственикът на вещта бил нищожен, то и нямало валидно правно основание, оттам е налице кражба. Съгласна съм, че чисто житейски, всичко сякаш крещи, че това е кражба. Само че защо приемате, че договорът е нищожен. Това дали страната при сключването му има намерение да го изпълни няма никакво отношение за действителността на договора.
- frina_
- Младши потребител
- Мнения: 46
- Регистриран на: 04 Фев 2013, 20:15
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Аз също се присъединявам към колежката в пожеланията и за успех. От изписаното до тук е видно, че всеки има своя гледна точка и свое виждане по отделните казуси. Сигурен съм обаче, че малко или много всеки се е обогатил от отговорите на другите или най - малкото /тук говоря и за себе си/ се научих да допускам и други гледни точки и да се съгласявам с тях, когато виждам че греша.... Успех, колеги !!!
- bodymaker
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 27 Окт 2009, 16:28
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Ей, а какво стана със съучастието при казуса с телефона? Има или няма съучастие при първото престъпление ?
- bodymaker
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 27 Окт 2009, 16:28
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
bodymaker написа:Никъде в състава на измамата няма думата "разпореждане". "Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама" - ето го състава. Има ли умисъл в дееца за присвояване на чантите - има и то пряк, зародил се още във влака, има ли специална цел - да набави за себе си или другиго имотна облага - има. Възбудил ли е и поддържал заблуждение у бабата - да, като е казал, че знае адреса и че ще я заведе до него. По този начин създава впечатлени у бабата, не само, че има намерение безвъзмездно да я заведе до желания адрес, воден само от добри намерения, но и с поведението си "печели доверието" на бабата, която в последствие му се доверява като му дава чантите си да ги носи. Цялото му поведение от влака още е измамно и то с определена цел - придобиване на имотна облага. Във всичките си действия след това той се ръководи единствено и само от тази си умисъл. Чрез създаденото и поддържано у бабата заблуждение, причинена ли й е имотна вреда - да, няма й ги вече чантите. Дали се е разпоредила с тях, изхвърлила на боклука, запалила или т.н е все едно. Тя е понесла имотна вреда. Това е достатъчно за състава, според мен. Умисъла на дееца не е да й помогне, да и вземе чантите и тогава да му хрумне да ги отнема, а обратно той предлага помощта си, на бабата воден единствено от предварително формиралата се специална цел - да набави за себе си имотна облага. За мен е измама....
Абсолютно си прав,че не се говори пряко за "разпореждане". Вярно е,че бабата може да хвърли нещо на боклука,да изхвърли ценностите,понеже е излъгана,че са боклуци и т.н. множество примери,които може да си представи човек.
САМО ЧЕ: Няма измама защото в случая на бабата не заблудата я е накарала да даде чантите.Няма пряка връзка с лъжите във влака,на улицата,в трамвая. Пак ли ще е измама,ако бабата си иска чантата,но онзи я бутнал на земята за да задържи владението? По какъв начин заблуждението по пътя,изключва грабежа?
Заблуждението е причината за "разпореждането",това нещо именно трябва да е мотивирало бабата да даде чантите(не следва да го разбираме естествено като правна сделка).
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Или може би в такъв случай би следвало да имаме опит за измама и грабеж от друга страна. Няма как да е така,
просто защото няма данни за опит за измама.Фактът ,че е използувал нейната "неосведоменост"(за която говори чл.209 ал.2) за да си обезпечи удобния момент да извърши ДРУГО НЯКАКВО престъпление -грабеж,придружен с телесна повреда,опит за грабеж,кражба,опит за такава или обсебване, е съвсем,съвсем отделен въпрос.
По различно ли щеше да е ако е налице унищожаване на вещите от негова страна.-взел и чантите и ги запалил в знак на протест с/у кмета на Варна
И какво му е различното ако още във влака това е било запланувано?
За да е налице измама, то именно бабата е тази,която трабва да даде вещите "за унищожаване",заблудена именно по повод характеристиките на същите-това са житейските примери.
Така неосведомеността не "за гр.София",а за характеристиките на това,което непосредствено предава, може да е единствено значима. Което пак идва да покаже пряката връзка м/у заблудата и предаването(унищ/повреждането) на съответното благо.
просто защото няма данни за опит за измама.Фактът ,че е използувал нейната "неосведоменост"(за която говори чл.209 ал.2) за да си обезпечи удобния момент да извърши ДРУГО НЯКАКВО престъпление -грабеж,придружен с телесна повреда,опит за грабеж,кражба,опит за такава или обсебване, е съвсем,съвсем отделен въпрос.
По различно ли щеше да е ако е налице унищожаване на вещите от негова страна.-взел и чантите и ги запалил в знак на протест с/у кмета на Варна
И какво му е различното ако още във влака това е било запланувано?
За да е налице измама, то именно бабата е тази,която трабва да даде вещите "за унищожаване",заблудена именно по повод характеристиките на същите-това са житейските примери.
Така неосведомеността не "за гр.София",а за характеристиките на това,което непосредствено предава, може да е единствено значима. Което пак идва да покаже пряката връзка м/у заблудата и предаването(унищ/повреждането) на съответното благо.
Последна промяна svettoslav на 22 Мар 2013, 15:17, променена общо 1 път
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
решение 330,5.10.2000г
Деецът осъществява престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК , а не върши кражба, когато се разпореди като със своя движима вещ, предоставена му от собственика на основание договор за наем, след като разпореждането е осъществено без знанието и съгласието на собственика на вещта.
------------------------
Деецът осъществява престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК , а не върши кражба, когато се разпореди като със своя движима вещ, предоставена му от собственика на основание договор за наем, след като разпореждането е осъществено без знанието и съгласието на собственика на вещта.
------------------------
- velikova_
- Потребител
- Мнения: 267
- Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
velikova_ написа:решение 330,5.10.2000г
Деецът осъществява престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК , а не върши кражба, когато се разпореди като със своя движима вещ, предоставена му от собственика на основание договор за наем, след като разпореждането е осъществено без знанието и съгласието на собственика на вещта.
------------------------
Надали това е цялото решение.Още по-малко има законово изискване пострадалият да не е знаел към момента на присвояването за това нещо.
Има практика,колкото искаш.Нелогично е такова нещо. Аз отказвам в твое присъствие да ти върна вещта и ти заявявам,освен това,бързо да изчезваш от полезрението ми, и "да забравиш за нея повече".
Това ако не е обсебване при наличие на знание у пострадалия, здраве му кажи.
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Ето го цялото
Решение № 330 от 5.10.2000 г. на ВКС по н. д. № 283/2000 г., III н. o., докладчик съдията Саша Раданова
Относно осъществяване на престъпния състав на обсебването
Бюлетин на ВКС, бр. 3, март/2001 г. - 10 стр.
чл. 194,
чл. 206 НК,
чл. 228 и сл. ЗЗД
Деецът осъществява престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК , а не върши кражба, когато се разпореди като със своя движима вещ, предоставена му от собственика на основание договор за наем, след като разпореждането е осъществено без знанието и съгласието на собственика на вещта.
------------------------
С обжалваната присъда е отменена оправдателната присъда на Б. районен съд по н. о. х. д. № 207/98 г., подсъдимият Н. е признат за виновен по повдигнатото и поддържано обвинение по чл. 206, ал. 3, предл. 1 и 2 НК, осъден е на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието с приспадане на предварителния арест от 5.03.1996 г. до 10.10. с. г. и е осъден да заплати на пострадалия И. Д. 631,16 лв. за причинената на последния имуществена щета.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушаване на материалния закон, тъй като отношението между подсъдимия и пострадалия били гражданскоправни.
Върховният касационен съд установи:
Твърдението, че с осъждането на подсъдимия за обсебване е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 352, ал. 2 НПК е неоснователно. Фактите, които въззивният съд е приел за установени, а именно:
а) невръщането от подсъдимия на наетия автомобил след изтичането на договорения между него и свид. Д. 24-часов срок;
б) последващото, след повече от месец, застраховане от подсъдимия на автомобила като лична вещ и декларирането й като такава при напускането на страната, както и
в) по-нататъшното ползуване на колата до обявяването й от Н. за открадната, което е станало на 19.11.1995 г., 2 месеца след крайния срок за връщане, представляват разпоредителни действия с чуждо имущество като със свое. Тези действия подсъдимият е извършил без знанието и съгласието на собственика на вещта, а обстоятелството, че Н. е установил първоначалното владение върху автомобила въз основа на сключен между него и собственика договор за наем, е довело до квалифициране на противоправното му поведение не като кражба, а като обсебване на чужда движима вещ, по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК
Решение № 330 от 5.10.2000 г. на ВКС по н. д. № 283/2000 г., III н. o., докладчик съдията Саша Раданова
Относно осъществяване на престъпния състав на обсебването
Бюлетин на ВКС, бр. 3, март/2001 г. - 10 стр.
чл. 194,
чл. 206 НК,
чл. 228 и сл. ЗЗД
Деецът осъществява престъпния състав на чл. 206, ал. 1 НК , а не върши кражба, когато се разпореди като със своя движима вещ, предоставена му от собственика на основание договор за наем, след като разпореждането е осъществено без знанието и съгласието на собственика на вещта.
------------------------
С обжалваната присъда е отменена оправдателната присъда на Б. районен съд по н. о. х. д. № 207/98 г., подсъдимият Н. е признат за виновен по повдигнатото и поддържано обвинение по чл. 206, ал. 3, предл. 1 и 2 НК, осъден е на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието с приспадане на предварителния арест от 5.03.1996 г. до 10.10. с. г. и е осъден да заплати на пострадалия И. Д. 631,16 лв. за причинената на последния имуществена щета.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушаване на материалния закон, тъй като отношението между подсъдимия и пострадалия били гражданскоправни.
Върховният касационен съд установи:
Твърдението, че с осъждането на подсъдимия за обсебване е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 352, ал. 2 НПК е неоснователно. Фактите, които въззивният съд е приел за установени, а именно:
а) невръщането от подсъдимия на наетия автомобил след изтичането на договорения между него и свид. Д. 24-часов срок;
б) последващото, след повече от месец, застраховане от подсъдимия на автомобила като лична вещ и декларирането й като такава при напускането на страната, както и
в) по-нататъшното ползуване на колата до обявяването й от Н. за открадната, което е станало на 19.11.1995 г., 2 месеца след крайния срок за връщане, представляват разпоредителни действия с чуждо имущество като със свое. Тези действия подсъдимият е извършил без знанието и съгласието на собственика на вещта, а обстоятелството, че Н. е установил първоначалното владение върху автомобила въз основа на сключен между него и собственика договор за наем, е довело до квалифициране на противоправното му поведение не като кражба, а като обсебване на чужда движима вещ, по смисъла на чл. 206, ал. 1 НК
- velikova_
- Потребител
- Мнения: 267
- Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Дааа,Браво на съда,осъдили са виновния.Така му се пада!
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
ето още едно в тази насока
Решение № 419 от 27.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 384/2000 г., III н. о., докладчик съдията Огнян Ризов
Относно обсебване на движима вещ.
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 6/2000 г., стр. 17
чл. 206 НК,
чл. 228 и сл.,
чл. 240 и сл.,
чл. 243 и сл.,
чл. 280 и сл. ЗЗД
Когато деецът се е разпоредил като със своя с поставената в негова фактическа власт движима вещ от нейния собственик, е налице престъпление по чл. 206, ал. 1 НК , а не неизпълнение на граждански договор. При обсебване, за разлика от договора за поръчка, заем за послужване, наем и др. лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действува извън знанието и съгласието на собственика на вещта.
------------------------
С присъдата си Р. районен съд е признал подсъдимия Б. Т. за невинен в това, че на 22.05.1997 г. в гр. Р., като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 40 000 лева неденоминирани, собственост на К. П., които владеел и пазел, и го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
С присъда № 209 от 15.06.2000 г., постановена по внохд № 238/2000 г. Р. окръжен съд е отменил изцяло горната присъда и вместо нея постановил: признал подсъдимия Б. Т. за виновен да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, го осъдил на наказание "обществено порицание", което да изтърпи чрез разгласяване на присъдата в общински средства за масова информация. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия от 1.03.1998 г. до 17.04.1998 г.
Присъдени са разноски в размер на 23.30 лева.
По довода за нарушение на материалния закон:
Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция е установила фактическите обстоятелства на деянието, дееца и вината. Установено е от фактическа страна, че на 22.05.1997 г. подсъдимият бил извикан от свид. К. П., който му дал два златни пръстена, като му поръчал да ги продаде за 30 000 (неденоминирани) лева и след продажбата да му даде парите. Касаторът продал пръстените за 40 000 лева, но връщайки се с приятели влязъл в заведение с покер-машини, където похарчил известна сума, дал на заем 22 000 лева и в следващите дни изхарчил и останалите пари. При тези фактически констатации на инстанцията по същество въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като е приела, че са осъществени съставомерните признаци на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК и че не са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл. 9, ал. 2 НК и ВКС счита, че не следва да ги преповтаря.
Становището на представителя на прокуратурата, че се касае до граждански договор, не може да бъде възприето. Докато гражданският договор се сключва за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретния случай подсъдимият е нямал намерение да изпълни задължението си да върне парите, тъй като след като са били негово владение, фактически веднага се е разпоредил с тях.
Затова, както теорията, така и съдебната практика сочат, че престъплението по чл. 206, ал. 1 НК често се смесва с договор за поръчка, за наем, до заем за послужване. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Решението на подсъдимия да се разпореди с парите, като със свои е взето допълнително и той е съзнавал, че не може да ги върне. Разпореждането с двата златни пръстена, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и похарчването й, представлява присвояване на имущество, което подсъдимият е владеел. Затова въззивната инстанция правилно е приела, че Т. е осъществил състава на чл. 206, ал. 1 НК от обективна и субективна страна. Ето защо е налице касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК .
Решение № 419 от 27.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 384/2000 г., III н. о., докладчик съдията Огнян Ризов
Относно обсебване на движима вещ.
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 6/2000 г., стр. 17
чл. 206 НК,
чл. 228 и сл.,
чл. 240 и сл.,
чл. 243 и сл.,
чл. 280 и сл. ЗЗД
Когато деецът се е разпоредил като със своя с поставената в негова фактическа власт движима вещ от нейния собственик, е налице престъпление по чл. 206, ал. 1 НК , а не неизпълнение на граждански договор. При обсебване, за разлика от договора за поръчка, заем за послужване, наем и др. лицето няма намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действува извън знанието и съгласието на собственика на вещта.
------------------------
С присъдата си Р. районен съд е признал подсъдимия Б. Т. за невинен в това, че на 22.05.1997 г. в гр. Р., като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в размер на 40 000 лева неденоминирани, собственост на К. П., които владеел и пазел, и го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
С присъда № 209 от 15.06.2000 г., постановена по внохд № 238/2000 г. Р. окръжен съд е отменил изцяло горната присъда и вместо нея постановил: признал подсъдимия Б. Т. за виновен да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, го осъдил на наказание "обществено порицание", което да изтърпи чрез разгласяване на присъдата в общински средства за масова информация. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия от 1.03.1998 г. до 17.04.1998 г.
Присъдени са разноски в размер на 23.30 лева.
По довода за нарушение на материалния закон:
Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция е установила фактическите обстоятелства на деянието, дееца и вината. Установено е от фактическа страна, че на 22.05.1997 г. подсъдимият бил извикан от свид. К. П., който му дал два златни пръстена, като му поръчал да ги продаде за 30 000 (неденоминирани) лева и след продажбата да му даде парите. Касаторът продал пръстените за 40 000 лева, но връщайки се с приятели влязъл в заведение с покер-машини, където похарчил известна сума, дал на заем 22 000 лева и в следващите дни изхарчил и останалите пари. При тези фактически констатации на инстанцията по същество въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като е приела, че са осъществени съставомерните признаци на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК и че не са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл. 9, ал. 2 НК и ВКС счита, че не следва да ги преповтаря.
Становището на представителя на прокуратурата, че се касае до граждански договор, не може да бъде възприето. Докато гражданският договор се сключва за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретния случай подсъдимият е нямал намерение да изпълни задължението си да върне парите, тъй като след като са били негово владение, фактически веднага се е разпоредил с тях.
Затова, както теорията, така и съдебната практика сочат, че престъплението по чл. 206, ал. 1 НК често се смесва с договор за поръчка, за наем, до заем за послужване. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Решението на подсъдимия да се разпореди с парите, като със свои е взето допълнително и той е съзнавал, че не може да ги върне. Разпореждането с двата златни пръстена, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и похарчването й, представлява присвояване на имущество, което подсъдимият е владеел. Затова въззивната инстанция правилно е приела, че Т. е осъществил състава на чл. 206, ал. 1 НК от обективна и субективна страна. Ето защо е налице касационно основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК .
- velikova_
- Потребител
- Мнения: 267
- Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 31 госта