Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2012

[milence78]

Към въпрос №5 - Ако С.С. и П.Д. се признаят за виновни и са упълномощили защитници, а останалите подсъдими отказват да дадат обяснения, трябва ли задължително да им се назначи защитник и при какви обстоятелства(или нещо такова)
Някой ще сподели ли как е решил казуса?

[advokat0007]

Давайте колеги от София, защото аз тъкмо преодолях 150 км. разстояние обратно и ми е малко сложно да се включа веднага, по- късно с удоволствие, но трябва и почивка малко.....

[sevdalina]

МОТИВИ
към присъда № /26.02.2010г.
по НОХД № 102/2010г. на ПРС

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор от ОП гр.Б., по следствено дело № 25/2008г. по описа на ОСлС гр.Б.. С обвинителният акт е повдигнато обвинение спрямо Х.Г.Х., Н.С.Н., Д.Д.П. и В.Й.В.,***, затова че на 13.09.2008 година, около 22.30 часа в с. Б., община П., обл.Б., действайки в съучастие и като съизвършители, влезли в чуждо жилище – жилището на З.З. ***, находящо се в покрайнините на населеното място, като употребили за това сила-разбили вратата с ритник, като деянието е извършено нощем и от повече от две лица – престъпление по чл.170, ал.2, предлож. първо и последно, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, затова, че по същото време и на същото място повредили противозаконно чужди движими вещи, собственост на З.З. – 2 броя дървени врати; дървена каса; 2 броя сателитни приемници „Булсатком”; 1 бр.огледало за стена; кухненски миксер марка „ First”; електрическа скара; пластмасов леген; предно обзорно стъкло на л.а. „Сузуки Самурай”; дясно странично огледало на л.а.; преден капак на същия автомобил; пластмасов таван на автомобила или всичко вещи на обща стойност 1305 лева, престъпление по чл.216, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК за подсъдимите Х., Н. и П., а за подсъдимия В. по чл.216, ал.5, вр.с ал.1 НК.
С обвинителния акт били повдигнати обвинения и спрямо Д.Д.П. и В.Й.В. за извършени от двамата престъпления, квалифицирани съответно по чл.131а, предл.2, вр.с чл.129, вр.с чл.29, ал.1, б.”А”, вр.с чл.20, ал.2 НК и чл.142, ал.2, т.2 и т.7 вр.с ал.1, вр.с чл.20, ал.2 НК за подсъдимия П. и по чл. чл.129, вр.с чл.20, ал.2 НК и чл.142, ал.2, т.2, т.6 и т.7 вр.с ал.1, вр.с чл.20, ал.2 НК за подсъдимия В..
Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 52/2009г. по описа на БОС, в хода на което съдът е одобрил постигнатото споразумение между подсъдимите П. и В., техните защитници и конституираните частни обвинители и техните повереници и е прекратил производството по отношение на посочените подсъдими, а делото по правилата на подсъдността е изпратно в ПРС за разглеждане по същество.
В съдебно заседание прокурор от РП гр.П. поддържа обвинението спрямо подсъдимите Х. и Н., така както е повдигнато с обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер две години на подсъдимия Х. за престъплението по чл.170, ал.2 НК и една година лишаване от свобода на подсъдимия Н. за същото престъпление. За престъплението по чл.216, ал.1 НК, пледира налагане на наказание лишаване от свобода в размер една година за подсъдимия Х.Х. и една година лишаване от свобода за Н., като изтърпяването на наказанието да се отложи за изпитателен срок от 4 години. Пледира определяне на общо най-тежко наказание при условията на чл. 23 от НК и за двамата подсъдими. Не представя нови доказателства.
Частния обвинител З.З. и повереника му адвокат също подържат обвинението съгласно обвинителния акт. Пледират налагане на наказание на подсъдимите при параметрите посочени от прокурора.
Подсъдимите Х. и Н. признават, че са извършили деянието квалифицирано от прокурора по чл.216, ал.1 НК, но само относно част от вещите предмет на обвинението. Защитника на подсъдимите твърди, че правната квалификация на деянието следва да бъде по чл.216, ал.4 НК. Подсъдимите не признават, че са извършили деянието по чл.170, ал.2 НК и молят да бъдат оправдани по това обвинение. Такова е и становището на защитника им. Ангажират доказателства.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа и правна страна следното.
Подсъдимите Х. и Н. живеели в сграда до язовир „Порой” и се занимавали с риболов. Със същата дейност се занимавал и св.З.З., който живеел в масивна едноетажна сграда, на площ 123 кв.м., разположена в поз.имот №..., в землището на с.Б., м.”Н. с.”. В обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт сградата не е посочената с тези си индивидуализиращи белези, но съдът намира, че този пропуск не съставлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото от посочените от прокурора индивидуализиращи белези подсъдимите могат ясно да разберат кой е обекта в който се твърди, че са влезли, поради което и не е нарушено правото им на защита.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, в това число и от служебна бележка изх.№ 5596/03.07.2009г., издадена от „ВИК” ЕАД гр.Б. (л.67, л.125 от делото), че обитаваната от З. сграда е собственост на посоченото търговско дружество. Основен спорен момент в производството е дали сградата е представлявала „жилище” по смисъла на чл.170, ал.1 НК.
Твърди се от защитата, че сградата не представлявала такова, поради което е налице липсата на основен съставомерен белег на деянието от обективна страна. В подкрепа на становището си защитата привежда подробни доводи и сочи изобилна съдебна практика. Настоящия съдебен състав не споделя това становище, като счита, че същото не намира подкрепа в закона и съдебната практика. Според съда „жилище” по смисъла на чл.172, ал.1 НК е всяко помещение, което се обитава постоянно или временно от едно или повече лица за живеене, без оглед в каква сграда се намира помещението. В този смисъл и решение № 358/21.06.1972 г. по н. д. № 289/72 г., II н. о. на ВС и решение № 232/03.06.1980г., по н. д. № 231/80 г., II н. о. на ВС, цитирани и от защитата. Основния белег на помещението, който следва да е наличен, за да се даде защита на неприкосновеността му като жилище е то да се използва за задоволяване на жилищни нужди на минимум едно лице, като достатъчно е задоволяването на жилищните нужди да е за временен период. Законодателят, а и практиката на съда не поставят изискването помещението или помещенията, които се използват за живеене да са в сгради единствено с жилищно предназначение, допустимо е те да са и в сгради с друго предназначение-стопанско, търговско и др., стига тези помещения да се използват за живеене. Обекта на защита по чл.170 НК е неприкосновеността на всяко жилище и то жилище във фактически смисъл, а не в тясно правен такъв. Несъстоятелно е и твърдението, че нормата на чл.170 НК е „социалистическа” и създадена, за да защитава „социалистическите” жилища. Неприкосновеността на жилището е основен принцип и на съвременното демократично общество. Съдът не споделя и становището, че за да бъде обект на защита жилището следва да е собственост на обитаващия го. Подобно ограничение не се съдържа в закона, нито в съдебната практика. Изрично в този смисъл решение № 232/03.06.1980г. на ВС сочи, че обстоятелството чия собственост е помещението е без значение за отговорността. Дори и да се приеме, че св.З. се е „самонастанил” в сградата, която обитава, че е извършил самоуправни действия, това не променя факта, че той е използвал сградата за жилище, чиято неприкосновеност останалите членове на обществото следва да съблюдават. Основен принцип в правото е, че чуждо противоправно поведение не може да служи за оправдаване на собственото такова. Обстоятелството, че З. е използвал сградата за живеене се установява от показанията на св. Н.Н., св. М.М., св. Д.П. и В.Й.В..
Предвид изложените съображения съдът приема за безспорно доказано, че сградата посочена в обвинителния акт представлява „жилище” по смисъла на чл.170 НК, както и че това жилище е чуждо за подсъдимите.
Вечерта на инкриминираната дата-13.09.2008г., в жилището на З. се намирали св.Н. и св.М., а самият З. заедно с лицата С.Н., Д.С. и Г.С. били за риба в язовира, което се установява от показанията на цитираните свидетели.
Същата вечер подсъдимите заедно със св.П. и св.В. били в сградата обитавана от подсъдимите, където употребили алкохол, видно от показанията на св.П.. Около 22.00ч. четиримата напуснали сградата с два автомобила, единия управляван от подсъдимия Х., в който автомобил се намирал и подсъдимия Н., а другия управляван от св.В., който бил заедно със св.П.. Посредством двата автомобила подсъдимите, както и П. и В. достигнали до сградата обитавана от З.. Причината за пристигането им там били влошените отношения между Х. и З. по повод на взаимни обвинения за извършени противоправни действия, във връзка с осъществявания и от двамата риболов в язовир „П.” и конкретно обвинение от страна на Х., че непосредствено преди инкриминираните деяния З. е откраднал рибарски мрежи, собственост на Х.. Безспорно се установява от показанията на свидетелите З., Н. и М., а и не се оспорва от защитата, че целта на посещението на подсъдимите е била да намерят З., както и мрежите, за които твърдели, че са откраднати. Х. и Н. слезли от автомобила, като същото направили и П. и В.. Подсъдимия Х. влязъл в двора на сградата, придружен от останалите и достигнал входната врата на жилището, която била заключена. Съдът приема за безспорно доказано, че входната врата на сградата е била заключена. Това се установява от безпротиворечивите показания на св. М., който твърди, че лично е заключил тази врата, описва подробно нейните заключващи механизми и начина на заключване. Съдът кредитира показанията на свидетеля, които се подкрепят и от писмените доказателства по делото-протокол за оглед на местопроизшествие от 14.09.2009г. и фотоалбум към него. Заключената врата е била разбита от подсъдимия Х. който я ритнал с крак и натиснал с рамо, както сочи св.В., чиито показания се подкрепят от тези на св.М.. След разбиването на входната врата Х. проникнал в къщата, последван от подсъдимия Н., което се установява от показанията на св.В..
Събраните по делото доказателства безсъмнено сочат, че влизането в чуждото жилище посредством сила е извършено от подсъдимите умишлено. Подсъдимите съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. И у двамата подсъдими са били налице ясни възприятия, че това е жилище, обитавано от св.З., нещо повече причината да бъдат там е бил именно стремежа им да открият З.. При пристигането им през нощта са заварили жилището заключено, искали са да проникнат в него, използвали са сила за това и са осъществили намерението си. Не се установява от нито едно от събраните по делото доказателства подсъдимите да са били поканени да влязат в жилището от намиращите се в него, поради което и с проникването им чрез използване на сила деянието по чл.170 НК е било довършено. Несъстоятелни са твърденията на защитата, че деянието не е осъществено, тъй-като намиращите се в жилището не са поканили подсъдимите да го напуснат, както и некоректно е цитирана съдебната практика в тази насока. Поканата за напускане е от значение за съставомерността на деянието единствено при положение, че извършителят е бил допуснат доброволно в жилището от обитаващите го, което в настоящия случай не е налице.
Влизайки на 13.09.2008г. в чуждо жилище – жилището на З.З. ***, находящо се в покрайнините на с.Б., употребявайки за това сила, подсъдимите са осъществили от субективна и обективна страна състава на престъпление по чл.170, ал.1 НК. Тъй-като деянието е извършено в съучастие от четири лица и нощем, около 22.30ч., налице са квалифициращите белези на престъпление по чл.170, ал.2, предлож. първо и последно, вр. с ал.1 НК, по който текст следва да бъде ангажирана и наказателната отговорност на Х. и Н..
За формирането на този си безсъмнен извод съдът се опира на събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите очевидци М., Н., П. и В., които са безпротиворечиви и се подкрепят от всички събрани по делото писмени доказателства-протоколи за оглед и фотоалбуми към тях, експертни заключения. Наличието на отделни разминавания в показанията на свидетелите не компрометира доказателствата, а е вследствие на особеното лично възприятие на всеки един от тях.
За извършеното от подсъдимите в съучастие престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години. За да определи размера на наказанието съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по делото за всеки един от подсъдимите.
Отегчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия Х. са обремененото му съдебно минало, наличието на доказана ръководна роля при осъществяване на деянието, включително и обективно по-големия му принос при осъществяване на общия престъпен резултат. Смекчаващи вината обстоятелства са съдействието на подсъдимия при разкриване на обективната истина по делото и обстоятелството, от извършеното деяние не са настъпили значителни други несъставомерни последици. Предвид установеното съдът намери, че не са налице изключително или многобройни смекчаващи вината обстоятелства поради което и наказанието следва да бъде определено по правилата на чл.54 НК в пределите очертани от закона, към долния минимум предвиден от текста на чл.170, ал.2 НК. Затова съдът определи наказанието “лишаване от свобода” в размер на една година и три месеца.
На основание чл.57, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС следва да се определи първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание, а мястото на изтърпяване на наказанието да е затвор.
По отношение на подсъдимия Н. съдът намери, че са налице предпоставките за прилагане на чл.55 НК. Съгласно тази разпоредба при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел.Н. не е осъждан и няма данни за други негови противообществени прояви, участието му в причиняването на общия престъпен резултат е минимално, оказал е съдействие при разследването, като и за него е налице обстоятелството, че от извършеното деяние не са настъпили значителни други несъставомерни последици. При тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства минималното наказание по чл.170, ал.2 НК – една година лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко, поради което съдът на основание чл.55 ал.1 т.1 НК определи такова в размер на четири месеца лишаване от свобода.
Поради наличието на предпоставките по чл.66 НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.
След влизането в жилището била разбита от подсъдимите и врата на стая, както и повредена домашна покъщнина и други вещи, подробно описана в обвинителния акт. Неоткривайки З., нито търсените рибарски мрежи подсъдимите напуснали сградата, като преди това П. и В. извършили престъпленията предмет на споразумението за решаване на НОХД № 52/2009г. по описа на БОС, подсъдимите напуснали сградата.
Установява се от показанията на св.Н., че повреждането на миксер „ First” е извършено конкретно от подсъдимия Х., а повреждането на единия от сателитните приемници „Булсатком” е извършено от подсъдимия Н., видно от показанията на св.М.. Липсва конкретика у показанията на свидетелите относно конкретните лица повредили останалите описани в обвинителния акт вещи, представляващи домашна покъщнина, като свидетелите сочат общо, че са унищожени от подсъдимите. Доколкото обвинението е за престъпление по чл.216 НК, извършено от подсъдимите в съучастие, като съизвършители съдът намира, че независимо от конкретното участие на всеки от подсъдимите в причиняването на престъпния резултат, всеки от тях следва да носи отговорност за общия такъв, а степента му на участие следва да се съобрази на плоскостта на определяне на наказанието. На същата плоскост са и разсъжденията на съда по отношение на деянието по чл.170, ал.2 НК, макар и разбиването на входната врата да е извършено единствено от подсъдимия Х.. С обвинителния акт е очертан предмета на обвинението за извършеното престъпление по чл.216, ал.1 НК, като в него са включени и други вещи, а именно повредения л.а. „Сузуки Самурай”, за когото се твърди, че е собственост на св.З., както и повредите на вратите от сградата. Основен елемент от обективна страна на престъплението е увредената или унищожена вещ да е чужда, т.е. да не е собственост на извършителя. Безспорно е, че лекия автомобил не е бил собственост на св.З. и това е установено още на досъдебното производство, тъй-като в протокола за оглед от 14.09.2008г. е посочено, че автомобила е собственост на „Фактор-П” ЕООД гр.Д., което се потвърждава и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства-справка от ОД на МВР гр.Д., сектор „ПП” и приложенията към нея(л.96-99 от делото). Не са собственост на св.З. и повредените врати-входна и вътрешна. Те са принадлежности към главната вещ и като такива са собственост на „ВИК” ЕАД гр.Б.. Твърденията на З., че е отремонтирал сградата и я направил годна за живеене сами по себе си не представляват твърдение, че ремонта е включвал подмяна на вратите, а дори и да се тълкуват от съда по този начин, то тези твърдения не се подкрепят от други доказателства. Не е собственост на св.З. и втория от посочените в обвинителния акт сателитни приемници, видно от собствените му показания дадени пред съда. Тук е мястото да се отбележи от съда, че З. притежава в настоящото производство единствено качеството на частен обвинител, но не и на граждански ищец.
Повреждайки противозаконно чужди движими вещи, собственост на З.З., а именно 1 бр. сателитен приемник „Булсатком, огледало за стена, кухненески миксер, марка „Фърст”, електрическа скара, пластмасов леген или общо вещи на стойност 100 лв., съгласно заключението на вещото лице по извършената оценъчна експертиза, подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.216, ал.4, вр.с ал.1 НК, предвид така очертания по-малък предмет на посегателство, в това число неговата стойност и обективно ниската степен на затрудненията, които са създадени на пострадалия с повреждането на вещите, както и личността на подсъдимите, което определя случая като маловажен.
Както бе вече посочено в мотивите на съда, обвинителния акт очертава предмета на доказване по делото и тъй-като се доказа, че включените в обвинението вещи-2 бр. дървени врати, дървена каса, 1 бр. сателитен приемник „Булсатком”, предно обзорно стъкло на л.а. „Сузуки Самурай”, дясно странично огледало, преден капак и пластмасов таван на същия автомобил не са собственост на св.З.З., подсъдимите следва да бъдат оправдани по обвинението относно повреждането им.
За престъплението по чл.216, ал.4 НК, закона предвижда алтернативно наказание лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.
За да определи размера на наказанието съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по делото за всеки един от подсъдимите, съобразно правилото на чл.57, ал.1 НК и определи и за двамата подсъдими наказанието глоба, като предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия Г. и установения по голям негов принос в осъществяване на общия престъпен резултат съдът му наложи наказанието в предвидения максимален размер от 300лв.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Н. съдът определи средния размер на наказанието глоба, а именно 200лв.
Съдът съобрази, че и двамата подсъдими са осъществили деянията съставомерни по чл170, ал.2 НК и по чл.216, ал.4 НК, преди да имат влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и на основание чл.23, ал.1 НК съдът определи общо наказание на подсъдимите, като наложи по-тежкото от определените им наказания.
Така на подсъдимия Х. бе наложено наказанието “лишаване от свобода” в размер на една година и три месеца. На основание чл.57, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното общо наказание, като за място на изтърпяване на наказанието бе определен затвор.
На подсъдимия Н. бе наложено общо най-тежко наказание “лишаване от свобода” в размер на четири месеца, изтърпяването на което бе отложено за изпитателен срок от три години, предвид наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 НК.
Съдът взе предвид, че подсъдимия Х. е извършил престъпленията предмет на настоящото наказателно производство в рамките на три годишния изпитателен срок на наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено присъда № 710/08.05.2007г. по НДОХ № 1404/2006г. на РС гр.Ш.. Затова на основание чл.68 ал.1 НК съдът постанови да се изтърпи от подсъдимия и това наказание.
На основание чл.189, ал.3 НПК, предвид признаването на подсъдимите за виновни върху тях солидарно бяха възложени и разноските по делото.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
колеги ето от къде е нашия казус на пе4елившите 4естито , моето се доближава до това доста

[milence78]

Браво колега Само малко ме озадачават отвличането и опасният рецидив - мисля, че не е пресъздаден едно към едно.

[mariposarosa]

колеги ето от къде е нашия казус на пе4елившите 4естито , моето се доближава до това доста

Много интересно как толкова бързо разбрахте от къде е казуса, колега, иначе наистина на печелившите честито.
За мен времето беше много недостаъчно, за да се отговори на всички въпроси, защото и престъпленията и извършителите бяха много, а да не говорим, че с тези инициали ми отне малко повече време да си изясня фактическата обстановка .
Сега ми се полага една чаша червено вино и отмора , по казуса мога да пиша утре ....

[sevdalina]

колега гледам на карти и имам 4овек на ВСС ,уви щеше да е добре , а за да сме 4естни има гооогле и там написваш 4л.170 ал.2 от НК и това е второто дето излиза

[sevdalina]

на това му се вика полицейски нюх, все пак разследващите полицай в софия работят и с интернет

[vaniaoz]

Колега,това пълното ли решение е?В мотивите съда не се е произнесъл по отношение на телесната повреда, само са споменати.
Аз иначе съм квалифицирала по абсолютно същия начин деянията, но съм включила и едно престъпление по чл.323-самоуправство.Отишли са да си разчистят сметките за изчезналите мрежи, като са мислели ,че въпросния съсед ги е откраднал.Явно тук съм сбъркала.
Този с фалшивите пари, го писах ,че е рецидивист/за него пък беше приложим чл.70, ал.7НК-нали е бил предсрочно освободен от изтърпяване на предишно наложено наказание/.А за другия се сетих да приложа чл.68 НК.
Времето определено не ми стигна, и на последните 5 въпроса отговорих с по 3 изречения по памет.
Какво сте писали по процесуалните въпроси?

[heliana]

По-гаден казус не бях чела, камо ли решавала... Първоначално мислех , че ни правят меко казано "скита камера"...

[vaniaoz]

А на мен ми трябваха 4 прочитания ,за да разбера за какво става въпрос.Докато не почнаха да го диктуват си мислех, че ще кажат "колеги объркали сме се, това не е бил плика с казусите".
Използваха цялата азбука ,като съкращения на имена и местности.Да ги бяха кръстили Иван, Драган,Петкан..
Но този изпит не ме интересува.Явих се така за спорта, даже ми беше смешно по едно време.
Но определено не беше честно спрямо колегите, които наистина са искали да успеят и са положили усилия да се подготвят за него.

[razseyana]

Колеги, тази присъда дали е минала инстанционен контрол????Възприетото, че вреда в размер на 1305 лв. през 2008 г. е значителна е доста архаично. Съобр. Постонавление №1/83 г.-т. 2 н а ВС " значителни имуществени вреди" са били тези над 1 000 лв. Ама преди 30 години.....
От много години практиката приема, че значителни вреди са тези, чиято абсолютна стойност е над 14 мин. раб. заплати. ВКС от 2008 г е непротиворечив за това.
"Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 371, изгубило приложимост, респ. обвързваща сила, в частта по т. 2, б. "б" - виж Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., докладчик зам. председателят на ВКС Румен Янков, публ. в бр. 2/2008 г. на "Бюлетин на ВКС", съгласно което "значителни имуществени вреди" са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието."

Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Румен Ненков
Вж. и "Бюлетин на ВКС", бр. 2/2008 г.


При преценката за съставомерност на деянието по отношение на обвиненото лице е абсолютно недопустимо обективният резултат да бъде намаляван пропорционално до размера на неговия конкретен принос. Постановление № 1 от 1983 г. на Пленума на ВС частично е изгубило приложимост, респ. обвързваща сила, по-конкретно в своята т. 2, б. "б". На понятието "значителни имуществени вреди" по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК би отговаряла равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.


Решение № 162 от 14.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 42/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова


Поради това подс. С. следва да бъде оправдан за сумата над 3250 лева, като това не очертава несъставомерност по чл. 282, ал. 2 НК. В този размер предметът на престъплението съставлява значителни материални щети - съответни на малко повече от 14 минимални работни заплати към времеизвършване на престъплението, които наред с вредите от неимуществен характер - сериозното накърняване на авторитета на кметския наместник и разколебаване на доверието в тази институция, покриват изискването за настъпили значителни вреди последици по смисъла на чл. 282, ал. 2 НК,

съответно и на указанията, дадени с т. 2 на Постановление № 2/80 г. на Пленума на ВС на РБ.

Приетите значителни имуществени вреди - 1305 лв., при мин. р. заплата за периода 220 лв. е неправилно, в противоречие с непротиворечиво приетото от съдебната практика.
Дано поне проверяващите да го знаят

[jenivarna]

Според мен трябваше да включат и Б точка Б точка и Цв точка Цв точка - дойдоха, хванаха пияндетата и оправиха положението Така щяха да включат и института на опита в цялата схема. Лично аз до последно бях объкана кой кой е .............

[sevdalina]

Мотивите към тази присъда ги качих след като видях, че казуса на изпита е същия. Не са обсъдени телесните повреди, защото делото е приключило със споразумение за другите обвиняеми. . Нямам представа дали тази присъда е била обжалвана и какво се е случило - дали е била потвърдена, изменена...

[milence78]

http://www.vks.bg/vks_p10_24.htm
Това е отговорът на последния въпрос (т.3 от ТР)

[igito]

Лошо преписан от няколко съдебни решения казус. Този,който го е преписвал,, за съжаление, ще ви проверява и писмените работи. Между другото, една колежка се е"Сетила", че може да има и чл.343б, когато след употреба на алкохол всички абривиатури скочили в колата и отишли на м......а си.ха ха

[vaniaoz]

Здравейте колега,
Чак толкова абсурдно ли ви се струва, че съм квалифицирала деянието и по 343 б от НК?Отделила съм доста писане по тоя състав.Това беше първото престъпление , което си помислих ,че е,а останалите престъпления са негово следствие .Явно нямам усет, а и съдииския изпит го доказа.

[vaniaoz]

чл.323 всъщност съм писала аз. Може би коментара не е бил по мой адрес.
Какво писахте по въпроса като какви процесуални фигури са конституирани цялата абривиатура в досъдебното производство?

[koravguz]

Колега, не знам какво толкова смешно вижда геният над Вас, но все някой е управлявал тая кола, а това за мен си е 343Б (1)НК, както и да го погледнете, както съм и отбелязал.

[speed_reflex]

http://www.vks.bg/vks_p10_24.htm
Това е отговорът на последния въпрос (т.3 от ТР)

да и аз се сетих точно за това решение по този въпрос
иначе по казуса като цяло и аз дадох такава квалификация както в описания по-горе случай, макар че има и различия

[mariposarosa]

Със сигурнос ако си допълним казуса с още факти може да изкараме още престъпления, но при така описаната фактическа обстановка мисля, че няма данни за извършени престъпления нито по 323, нито по 343б. Това е моето скромно мнение, иначе ми е интересно какво ще кажат колегите за средната телесна повреда - има ли съучастие или не? В зависимост от отговора на този въпрос ще си дойде и опасния рецидив, за който някой по-нагоре спомена.