Обявиха конкурсите за първоначално назначаване !

[niamame]

[niamame]

Труден за всички,това е добре, по-големи шансове за успех

[svrahdoznatel]

Вчера някои колеги, относно казуса за прокурори в РП, изказаха мнение, че се касае за документно престъпление, но имаше и такива, за които това си беше класически случай на измама...Какво ще кажете колеги по въпроса?

[plamena26]

Разкажете казуса с малко повече подробности и ще се изкажат мнения.На мен винаги ми е било интересно, какъв казус дават на конкурс за първоначално назначаване.За да определите има ли измама или само документно престъпление трябва да търсите субективната страна и има ли присвоителна цел.Ако няма такава има само документно престъпление.Дори да се получи имотна облага от дееца, ако той няма намерение да свои, а само временно да ползва липсва основния елемент от престъплението измама.Дори впоследствие да не върне полученото поради някаква причина пак няма измама, тъй като не може да има последващ умисъл.Най-много това се бърка при тези престъпления и то от действащи прокурори.

[darryy]

Ето, в общи линии, казуса: Иван и Атанас Петкови са братя-близнаци, с чисто съдебно минало и без админстративни наказания. Иван имал нужда от средства. Разбрал, че донев има заложна къща и че дава кредити срещу ипотека или залог.Тъй като нямал нит ценни вещи, нито имоти, взел личната карта на брат си и нотариалния акт за апартамента му и отишъл при Донев. представил му се за Атанас, уговорили се да му даде парична сума в размер на 10000 лв. срещу ипотека на апартамента. Това е през февруари 2006 год. Договорили се за датата на връщане на заема и неговите условия. Донев му дал срещу разписка паричната сума. На следващия ден отишли при нотариуса, където Иван петков се легитимирал с документите на брат си, изповядали ипотеката, Иван петков подписал нотариалния акт и съответните декларации за СИС и по ДПК, както и молбата до нотариуса. Започнал да плаща, плащал известно време, но спрял. През това време Донев си търсел парите. Междувременно Иван се запознал с Христов, съсед на Донев, като му се представил като Атанас. Споделил му за проблема си. последния обещал да му помогне, но като обезпечение поискал ипотека на апартамента. Това е вече през 2009 год. Споразумяли се да му даде 18000 лв., както и за датата на връщането на парите и другите условия. Дал му парите срещу разписка. На следващия ден отишли при нотариуса, Иван се легитимирал отново с документите на брат си, изповядали сделката. Иван започнал да плаща, но в началото на 2010 год спрял, тъй като му трябвали пари за скъпо лечение на тъста му. Христов си извадил изпълнителен лист и започнал изпълнително дело. като разбрал това, Иван отишъл в прокуратурата и разказал всичко. През май 2011 год. срещу него било образувано ДП.
Въпроси: 1. какви престъпления е извършил Иван Петков. Напишете диспозитивите и правната квалификация.
2. съставлява ли процесуално нарушение, това че на Атанас петков не са му разяснени правата на пострадал в ДП?
3. Може ли производството да приключи по реда на глава 29 от НПК?
4. При положение че Иван петков е бил редовно призован за съдебното заседание, не се е явил и не е посочил уважителни причина за неявяването си, пречка ли е разглеждането на делото в негово отсъствие, ако обвинителния акт ме у бил връчен преди повече от 7 дни от заседанието?
5. Може ли той да бъде реабилитиран и при какви условия?
Възможно ли е при последващо негово деяние да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, при положение, че за деянието се предвижда наказание ЛС по-малко от три години и не са налице обстоятелствата по ал. 7

Това в общи линии е казуса.

[plamena26]

Ами както предположих по-горе няма никаква измама, липсва субективната страна на измамата.Това се потвърждава от факта че първия заем е изцяло погасен, а за втория е започанато погасяване.Има съставяне на неистински документи и всички деяния са в главата документни престъпления в условията на продължавано престъпление.Виждам и 318НК за използване на чужд официален документ пред длъжностно лице-нотариуса.Това е на първо четене, действително е коварен този въпрос.Останалите са елементарни.Но ако тръгнете грешно в първия въпрос, ще отговорите грешно и на останлите.Защото за престъпления по глава девет не може да има пострадал.Така че въобще не е нужно да се уведомява брата, тъй като същия няма качество на пострадал.Всъщност и другите две лица от които са вземани заемите нямат качество на пострадал.Христов може да си търси остатъка от заема по граждански ред.Ако приемете че има вреди не може да приключите производството по глава 29 ако не са възстановени, но в случая такива няма така че няма пречка това да стане.Тъй като документните престъпления са леки не е нужно присъствие на Петков, а и е изпълнено необходимото за връчване на обвинителен акт и призоваване.По нататък реабилитация зависи от наложените наказания и този въпрос смятам че е ясен.
След реабилитация няма никаква пречка за приложение на чл.78а, всеизвестно е постановлението на ВС относно приложение на чл.78а така че и този въпрос няма смисъл да се коментира.Но първия въпрос е коварен и от него зависи верния отговор на останлите.Трябва да не се подведете и относно това кой документ е неистински и кой с невярно съдържание.В случая имаме съставяне на неистиснки документи, а не на такива с невярно съдържание.
Това е накратко и ако хубаво сте се мотивирали при такова решение на казуса смятам че ще бъдете допуснати до устен.

[contralegem]

Иван е въвел в заблуждение Донев и Христов, че е Атанас и е направил това с цел да набави за себе си имотна облага. Измамата е резултатно престъпление - трябва измаменият или някой друг да е претърпял имотна вреда. В случая Донев не е претърпял такава, а към момента, когато Иван се е явил и е признал деянията си, имотна вреда не е била настъпила нито за Христов, нито за Атанас. На мен ми прилича на опит за измама по чл.209 НК. Ако приемем, че е измама, не може да се квалифицира по чл.318 НК. Относно документните престъпления, свързани с ипотекирането на имота - мисля, че няма продължавано престъпление - липсва признака "през непродължителни периоди от време" - промеждутъкът между сделките е 3г.

[maiabg]

По какъв граждански ред и от кого ще си търси Христов парите по нищожен договор?

[vaniaoz]

Аз мисля,че е налице идеална съвкупност: чл.210 ал.4 във вр. с чл.209 ал.1 от НК и второто престъпление чл.318 от НК.
Иван умишлено с цел лично обогатяване е заблудил нотариуса, че е Аатанас . Престъплението е довършено, защото са настъпили вреди за брат му/оказал се е с ипотекиран имот, без да е получил пари за извършената сделка/.Иван неоснователно се е обогатил за сметка на брат си. Защо трябва да се гледа дали има вреди към момента признанията на Иван, те са не един много по-късен етап след като вече е осъществен състава на измамата.

[dedra]

нещо подобно вж. тук
http://www.pleven.court-bg.org/img/File ... 841310.htm

[niamame]

Престъпления две в реална съвкупност.През 2006 и 2008г. деяния по чл. 308 ал.2 от НК в условията на чл.26.През 2006 и 2008г. деяния по чл. 318 от НК в условията на 26.Това са двете престъпления, за които може да се приложат 23-25НК.НО има ли в действителност 308 ал.2 от НК-той само е подписал официалните документи ,а не съставил собственоръчно от името на др.лице и го подписал.

[dedra]

още нещо за размисъл

Чл. 248а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

[maiabg]

Май 248а е верния отговор......

[teachtrg]

Доколкото виждам, Иван не е изплатил нито първия, нито втория заем. Спрял е плащанията и по двете задължения. Той безспорно е въвел в заблуждение заемодателите и то именно с цел да набави за себе си имотна облага, която е получил. Въвел ги е в заблуждение представяйки са за брат си Атанас, защото именно той има имущество, което да служи за обезпечение, а Иван няма. Дотук са налице признаците на първата част на изпълнителното деяние. За втората част следва вече да се разсъждава - има ли причинена имотна вреда на двамата заемодатели, след като те не получават и вече няма как да получат част от парите си по едни нищожни договори. Неизплатенатна част от задълженията по двата заема остава и единственият начин да се търси по съдебен ред, е иск по чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане. Т.е. вредата е налице. Има ли причинна връзка между причинената вреда и въвеждането в заблуждение - за мен има. Защото именно това лишава и двамата заемодатели от възможността да си търсят парите чрез наложените обезпечителни мерки, в случая ипотеките.
Останалите въпроси сигурно няма да представляват такава трудност, но за успокоение на явилите се на изпита ще кажа, че наказателната квалификация на подобни ситуации представлява трудност и за много действащи юристи, включително магистрати. Отдавна не се занимавам с наказателно право активно, но имам достатъчен опит отпреди години. Участвала съм в дело, по което беше отменена от ВКС оправдателна присъда, като ситуацията беше много по-оплетена. Първият въззивен състав беше приел, че се касаело за гражданско-правни отношения, докато при новото разглеждане имаше осъдителна присъда - потвърдена. Съветът ми е, когато се насочите към някой състав на НК, направете дисекция на изпълнителното деяние, като го съпоставите с фактите по казуса, такива каквито са/или по самото дело/, вижте субективния състав и така нещата стават по-ясни.
Имайте предвид, че комисията оценява и начина, по който сте достигнали до даден извод и че дори и да сте сбъркали нещо незначително, оценяват се възможностите ви да анализирате правилно фактите и да има последователност в разсъжденията. Затова в наказателните казуси ако има известни колебания, да речем при квалификации като осебено големи размери, представляващи особено тежък случай, трябва да се внимава и в процесуалните въпроси относно подсъдността. Ако се приеме една тежка квалификация, която води до подсъдност на Окръжен съд и разследване от Окръжна прокуратура, а в казуса имате, че районният съд е разгледал делото, трябва да отчетете съответните процесуални нарушения при въпрос за това дали такива са налице. Така, дори и да има грешка в квалификацията на деянието то тя трябва да е последователна и в по-нататъшните разсъждения. Това го пиша просто като пример, че при наличието на време за писане, могат да се дадат и различни варианти, но задължително все пак трябва да има и отговор кой от вариантите се счита за правилен.

[maiabg]

Обаче 248а би трябвало да е само за първия, защото той само е кредитна институция. Втория - Христов си е частно лице...
Още размисъл.......

[teachtrg]

още нещо за размисъл

Чл. 248а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Тази ситуация е много по-различна от казуса. Тук става въпрос за много по-леко престъпление, като неверни данни за доходите, за членовете на семейството и т.н. Не е това квалификацията.

[teachtrg]

още нещо за размисъл

Чл. 248а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Още нещо, което забравих! Тук изпълнителното деяние е самото предоставяне на неверните сведения, като целта на криминализирането му е да се защитят по начало обществените интереси, свързани кредитирането и най-вече на кредитинтите институции. Тук изобщо не говорим дали има вреда за някого или не. Ако си получил кредит и неверните данни са допринесли за това - край. Няма значение дали си върнал кредита или не, то може да бъде само отегчаващо или смекчаващо отговорността обстоятелство.
Но все пак това е идея за казус.

[maiabg]

Не мога да намеря решението на ВКС по Плевенското дело по-горе.

[vaniaoz]

И аз го потърсих от любопитство, но ако погледнеш Плевенското решение не подлежи на обжалване пред ВКС.Деянето не подлежи на санкциониране, поради изтекла абсолятна давност за търсене на наказателна отговорност.
Аз лично не разбирам, защо Плевенския окръжен съд се е произнесъл по жалбата ,а не е прекратил делото на основание чл.24, ал.1 т.3. Цитирам абзац от това решение- "От установените факти е видно, че по делото има данни за извършени от подсъдимите други, документи престъпления, за каквито всеки един от тях се признава за виновен и изразява разкаяние. Такива обвинения, обаче на са били повдигнати срещу подсъдимите, а съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на обвинението, повдигнато с обвинителния акт. Друг е въпросът, че към настоящия момент наказателната отговорност за тях е погасена по давност."

[maiabg]

Накрая стигнах до извода, че първото е по чл.248а, а второто по чл.210, ал.1, т.5.
други мнения?