Относно понятията "големи размери" и "особено големи размери".
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 5 - 6/1998 г., стр. 3
чл. 93, т. 14,
чл. 218б НК
------------------------
Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпросите:
1. Кои са критериите при определяне на квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления?
2. Към кой момент трябва да бъде определена левовата равностойност на заместваните вещи или валута, за да бъде обусловена смекчена наказателна отговорност:
а) към момента на извършване на престъплението или
б) към момента на самото заместване?
Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид:
I. Законовото понятие "големи размери" е въведено за първи път в наказателноправната уредба през 1951 г., а "особено големи размери" - през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия, подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс .
Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятие за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.
Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението (вж. постановления 3/70 - Пл., 6/71 - Пл., 8/78 - Пл.), както и че този критерий е еднакъв за всички престъпления (вж. Т. р. 6/73 - ОСНК). Що се отнася до конкретната величина на двата признака, Върховният съд в практиката си по отделните дела се е придържал към границите от 5 000, съответно 10 000 лева.
В периода след 1990 г. обезценяването на лева направи непригодни двете стойности. За да отговори на новите икономически условия и за да избегне различията в съдебната практика, Върховният касационен съд е полагал усилия да осъвременява посочените величини, като е отчитал равнището на обезценяване на лева. Общото събрание на наказателните колегии счита този подход за правилен, тъй като двете стойности са утвърдени в практиката и няма пречки да се използуват след съответно редуциране. Подходът е приложим и понастоящем, но е необходимо още да се посочи съотношението, в което да се извърши осъвременяването.
Възможните решения са следните:
а) да се продължи досегашната практика, като се използува или съотношението, в което се е променила самата равностойност на предмета на престъплението, или съотношението й с инфлационния индекс, обявяван периодично от Националния статистически институт;
б) да се съобразят промените в чл. 218б (ДВ, бр. 10 от 1993 г.) и на чл. 93 (новата точка 14 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на Наказателния кодекс, и като измерител да се използува минималната работна заплата. Според Общото събрание на наказателните колегии трябва да се предпочете второто решение, не само защото такъв е подходът на законодателя, а защото минималната работна заплата, макар непряко - поради зависимостта й от други фактори - отразява в голяма степен състоянието на икономиката, а оттук - степента на обществена опасност на престъпните посегателства. Важно значение има обнародването в Държавен вестник на постановлението, с което Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. Съотнасянето с последната има още едно преимущество. Минималната работна заплата е определяна и по времето, когато са възприети размерите от 5 000 и 10 000 лева. Тогава първата се е равнявала на около 70, а втората на около 140 минимални работни заплати. Тези числа, независимо, че са условни, засилват обективността на мярката.
Посоченият брой минимални работни заплати се различава от приетия в т. 14 на чл. 93 от Наказателния кодекс , но критерият на законодателя не може да бъде механично прилаган и за другите, извън данъчните престъпления. Щом като в разпоредбата изрично е казано, че броят минимални работни заплати се отнася до "данъци" в съответните размери, очевидно е предназначението й да поясни признаци на престъпления само против данъчната система. Същият извод се налага от едновременното създаване на чл. 93, т. 14 и на разпоредбите на Особената част на Наказателния кодекс, посветени на престъпленията против данъчната система чл. 255 - 260.
II. Поводът за исканото тълкуване и тук е свързан с обезценяването на лева след 1990 г., довело до това, предметът на престъплението да има една равностойност по време на извършването му и по-висока в последствие.
Нормите в Особената част на Наказателния кодекс, които предвиждат смекчена наказателна отговорност при връщане или заместване предмета на престъплението, целят: 1) да стимулират дееца към такова поведение, поради което се наричат още поощрителни; 2) да обезщетят пострадалия. Поисканото тълкуване изисква да се съобрази зависимостта между двете цели, в смисъл деецът да се стимулира да възстанови нарушеното от него имуществено състояние и пострадалият да получи в натура отнетото или равностойността му, така че да може да си го набави. Посочената зависимост е в основата и на предишни задължителни тълкувания на Върховния съд, според които "Внасянето или заместването може да бъде направено както от виновния така и от всяко друго лице. Ако е направено от един или няколко от съучастниците, това ползува всички", както и че "Не могат да бъдат замествани вещи, предмети или ценности, които поради особените си качества или свойства са незаместими" (П. З от 1970 - Пл., р. IV, т. 5, абз. 1 и 7).
С целта да се обезщети напълно пострадалият може да се обясни още едно тълкуване на Пленума на Върховния съд: "Ако присвоените вещи или ценности са частично похабени след присвояването, трябва да се замести и похабената част" (т. З, абз. 2 от цитираното постановление). Този извод отразява и правния принцип, че никой не трябва да се облагодетелствува от неправомерното си поведение. Ако не възстанови и похабеното, деецът ще се окаже в изгодното положение да върне по-малко от онова, което е отнел. Резултатът би бил такъв и ако след извършване на престъплението се е променила равностойността на неговия предмет, но деецът го замества в по-ниския размер. Това е недопустимо с оглед изтъкнатия принцип и изисква на поставения в предложението въпрос да се отговори, че: за да се приложи смекчената наказателна отговорност при заместване предмета на престъплението, левовата му равностойност трябва да е такава, с която пострадалият да може реално да бъде обезщетен в пълен обем. Поради това, ако към момента на извършване на престъплението левовата равностойност е по-висока, тя подлежи на заместване, макар при заместването да е по-ниска и обратното - ако при възстановяването на вредата след престъплението стойността се е увеличила, следва да бъде внесен увеличеният размер. Сходна хипотеза в областта на финансовия контрол е решена аналогично от законодателя: "Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването" (чл. 26 от Закона за държавния финансов контрол) .
Даденото тълкуване не противоречи с други принципи на наказателната отговорност и по-специално за момента на възникването й. Моментът на извършване на престъплението не променя значението си в тази насока, включително при определяне размерите на неговия предмет като "обикновени", "големи" или "особено големи". Като част от предмета на доказване в наказателното производство, въпросът за "размера на вредите, причинени с деянието" (чл. 82, т. 2 НПК), може да бъде поставен по всяко време на делото. Ако деецът иска да бъде наказан по-леко, не трябва да упражнява правото си за сметка на увредения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. При определяне квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
2. При заместване на предмета на престъплението, за да се приложи смекчената наказателна отговорност, левовата му равностойност трябва да се определи по по-високия размер - към момента на извършване на престъплението или към момента на заместването.
- Дата и час: 30 Ное 2024, 13:12 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Казус "младши съдии"
|
|
Re: Казус "младши съдии"
Последна промяна georgiev_sfbg на 18 Юни 2010, 21:03, променена общо 3 пъти
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
Re: Казус "младши съдии"
Материалната част е О.К.Дайте процеса или няма кой да отговори на едно просто питане - може ли в нашия случай двамата да упражнят правата си в досъдебната фаза съответно като пострадал и обвиняем и това рефлектира ли в съдебната фаза като там ,забележете фигурата на пострадалия липсва. Имаме граждански ищец или ч.обвинител-пострадал.
- niamame
- Младши потребител
- Мнения: 99
- Регистриран на: 13 Юли 2009, 16:39
Re: Казус "младши съдии"
Все пак са различни престъпленията .Има връзка между тях в изясняване на фактическите положения,НО са различни,отделни.
- niamame
- Младши потребител
- Мнения: 99
- Регистриран на: 13 Юли 2009, 16:39
Re: Казус "младши съдии"
georgiev_sfbg написа:siska16 написа:niamame написа:Според мен случая е тежък ,но чак пък ОСОБЕНО ТЕЖЪК. Инкриминираната сума пари отговаря на -особено големи размери и това по-скоро ще се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието,просто ще му наложат максимума за тоя състав.Престъплението си е чисто 206 ал.3 вр. ал.1 от НК. Нямаш никакви усложнения при извършване на деянието,никакви специални средства, нищо, дееца е с чисто съдебно минало, присвояването на парите освен само за себе си като престъпен резултат не е предизвикало и други вреди за пострадалия.
абсолютно съм съгласна!
вярно е, че има съдебна практика, която казва, че в някои случаи "особено тежкия случай" може да се съдържа единствено в "особено големия размер", но там ставаше въпрос за размер на присвоеното, който го надхвърля 245 пъти.
Казусът е за 70 000,00 лв.,
а цитираното съдебно РЕШЕНИЕ №360 от 23 сепретмври 1994г по н.д. №227/94г., II н.о, ВС, е за 64 209,69 лв.
...къде ги видя, тези 245 пъти?!
това не е ли решението, за обвиняемата, която присвоявала от средствата на инвалиди?
не ми се търси в момента, но ако е то, нямам него впредвид
а да присвояваш от инвалиди предпоставя към "особено тежък случай"! ако казуса беше в такава насока, тогава бих го квалифицирала по ал. 4.
иначе, че надхвърля особено големите размери - надхвърля ги, ама не и три пъти поне. така че, аз не си променям мнението
важното е оценяващите да са на ваше мнение и да ви оценят с добри оценки, аз не съм се явяла на този конкурс, така че стискам палци , просто ми е интересно, а и нали в спора се ражда истината...
колкото до процеса все си мисля, че без пострадал не може! друг е въпроса, че той не желае да си упражнява правата, това е негов избор, но може във всеки един момент да промени своето мнение, така че да поиска да се възползва от тях и да речем да започне по активно участие. в този ред на мисли считам, че в този конкретен случай двамата не може да са едновременно обвиняеми в един и същ процес.
от друга страна ще се установяват в голяма част едни и същи фактически обстоятелства по два различни процеса, което ми е странно и малко ми изглежда безмислено, така че и на мен ще ми е интересно да попрочета мненията ви в тази част от казуса
- siska16
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 15 Юни 2010, 14:15
Re: Казус "младши съдии"
slovenka написа:Който е писал за чл.217 от НК да очаква висока оценка за 206 от НК и дума не може да става.
Сега се зачетох в тезата за чл.217 от НК-безспорно звучаща добре, но безмисленна.1.При деянието по чл.217 от НК, деянието причинява щети вследствие на вредоностно д-е, сделка или нещо подобно, правомерно по своята същност , но така употребено, че води до ощетяване титуляра на имуществото-примерно непредприемане на действия при изтичащ давностен срок за защита на някое право. Като тук се изисква съсзнаване за настъпването на щетата вследствие тези д-я, и те да са или пряка цел, или да се допускат.2. По иначе стоят нещата с присвояването-по простовати тъй да се каже: При тях щетата, ощетяването на собственика на веща ще е вследствие противоправно имуществено разпореждане в интерес на дееца или трето лице.
Т.е. Димов без да има право се разпорежда с парите в своя полза-заплаща свой дълг.Колкото до това дали парите са движими вещи-да ЗС все пак е закон , а едно съдебно решение не го променя или отменя, па било и на ВС.
- navara
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 13 Юни 2010, 18:32
Re: Казус "младши съдии"
Имате ли идея кога горе-долу се очаква да излязат резултатите от писмения изпит?
- jasmine_s
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 25 Апр 2003, 10:02
Re: Казус "младши съдии"
jasmine_s написа:Имате ли идея кога горе-долу се очаква да излязат резултатите от писмения изпит?
...към 15.07.
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
Re: Казус "младши съдии"
СИСКА май само ние двамата си разсъждаваме за процесуалната част на казуса.
Последна промяна niamame на 20 Юни 2010, 15:21, променена общо 1 път
- niamame
- Младши потребител
- Мнения: 99
- Регистриран на: 13 Юли 2009, 16:39
Re: Казус "младши съдии"
Относно понятията "големи размери" и "особено големи размери".
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 5 - 6/1998 г., стр. 3
чл. 93, т. 14,
чл. 218б НК
------------------------
Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпросите:
1. Кои са критериите при определяне на квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления?
2. Към кой момент трябва да бъде определена левовата равностойност на заместваните вещи или валута, за да бъде обусловена смекчена наказателна отговорност:
а) към момента на извършване на престъплението или
б) към момента на самото заместване?
Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид:
I. Законовото понятие "големи размери" е въведено за първи път в наказателноправната уредба през 1951 г., а "особено големи размери" - през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия, подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс .
Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятие за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.
Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението (вж. постановления 3/70 - Пл., 6/71 - Пл., 8/78 - Пл.), както и че този критерий е еднакъв за всички престъпления (вж. Т. р. 6/73 - ОСНК). Що се отнася до конкретната величина на двата признака, Върховният съд в практиката си по отделните дела се е придържал към границите от 5 000, съответно 10 000 лева.
В периода след 1990 г. обезценяването на лева направи непригодни двете стойности. За да отговори на новите икономически условия и за да избегне различията в съдебната практика, Върховният касационен съд е полагал усилия да осъвременява посочените величини, като е отчитал равнището на обезценяване на лева. Общото събрание на наказателните колегии счита този подход за правилен, тъй като двете стойности са утвърдени в практиката и няма пречки да се използуват след съответно редуциране. Подходът е приложим и понастоящем, но е необходимо още да се посочи съотношението, в което да се извърши осъвременяването.
Възможните решения са следните:
а) да се продължи досегашната практика, като се използува или съотношението, в което се е променила самата равностойност на предмета на престъплението, или съотношението й с инфлационния индекс, обявяван периодично от Националния статистически институт;
б) да се съобразят промените в чл. 218б (ДВ, бр. 10 от 1993 г.) и на чл. 93 (новата точка 14 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на Наказателния кодекс, и като измерител да се използува минималната работна заплата. Според Общото събрание на наказателните колегии трябва да се предпочете второто решение, не само защото такъв е подходът на законодателя, а защото минималната работна заплата, макар непряко - поради зависимостта й от други фактори - отразява в голяма степен състоянието на икономиката, а оттук - степента на обществена опасност на престъпните посегателства. Важно значение има обнародването в Държавен вестник на постановлението, с което Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. Съотнасянето с последната има още едно преимущество. Минималната работна заплата е определяна и по времето, когато са възприети размерите от 5 000 и 10 000 лева. Тогава първата се е равнявала на около 70, а втората на около 140 минимални работни заплати. Тези числа, независимо, че са условни, засилват обективността на мярката.
Посоченият брой минимални работни заплати се различава от приетия в т. 14 на чл. 93 от Наказателния кодекс , но критерият на законодателя не може да бъде механично прилаган и за другите, извън данъчните престъпления. Щом като в разпоредбата изрично е казано, че броят минимални работни заплати се отнася до "данъци" в съответните размери, очевидно е предназначението й да поясни признаци на престъпления само против данъчната система. Същият извод се налага от едновременното създаване на чл. 93, т. 14 и на разпоредбите на Особената част на Наказателния кодекс, посветени на престъпленията против данъчната система чл. 255 - 260.
II. Поводът за исканото тълкуване и тук е свързан с обезценяването на лева след 1990 г., довело до това, предметът на престъплението да има една равностойност по време на извършването му и по-висока в последствие.
Нормите в Особената част на Наказателния кодекс, които предвиждат смекчена наказателна отговорност при връщане или заместване предмета на престъплението, целят: 1) да стимулират дееца към такова поведение, поради което се наричат още поощрителни; 2) да обезщетят пострадалия. Поисканото тълкуване изисква да се съобрази зависимостта между двете цели, в смисъл деецът да се стимулира да възстанови нарушеното от него имуществено състояние и пострадалият да получи в натура отнетото или равностойността му, така че да може да си го набави. Посочената зависимост е в основата и на предишни задължителни тълкувания на Върховния съд, според които "Внасянето или заместването може да бъде направено както от виновния така и от всяко друго лице. Ако е направено от един или няколко от съучастниците, това ползува всички", както и че "Не могат да бъдат замествани вещи, предмети или ценности, които поради особените си качества или свойства са незаместими" (П. З от 1970 - Пл., р. IV, т. 5, абз. 1 и 7).
С целта да се обезщети напълно пострадалият може да се обясни още едно тълкуване на Пленума на Върховния съд: "Ако присвоените вещи или ценности са частично похабени след присвояването, трябва да се замести и похабената част" (т. З, абз. 2 от цитираното постановление). Този извод отразява и правния принцип, че никой не трябва да се облагодетелствува от неправомерното си поведение. Ако не възстанови и похабеното, деецът ще се окаже в изгодното положение да върне по-малко от онова, което е отнел. Резултатът би бил такъв и ако след извършване на престъплението се е променила равностойността на неговия предмет, но деецът го замества в по-ниския размер. Това е недопустимо с оглед изтъкнатия принцип и изисква на поставения в предложението въпрос да се отговори, че: за да се приложи смекчената наказателна отговорност при заместване предмета на престъплението, левовата му равностойност трябва да е такава, с която пострадалият да може реално да бъде обезщетен в пълен обем. Поради това, ако към момента на извършване на престъплението левовата равностойност е по-висока, тя подлежи на заместване, макар при заместването да е по-ниска и обратното - ако при възстановяването на вредата след престъплението стойността се е увеличила, следва да бъде внесен увеличеният размер. Сходна хипотеза в областта на финансовия контрол е решена аналогично от законодателя: "Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването" (чл. 26 от Закона за държавния финансов контрол) .
Даденото тълкуване не противоречи с други принципи на наказателната отговорност и по-специално за момента на възникването й. Моментът на извършване на престъплението не променя значението си в тази насока, включително при определяне размерите на неговия предмет като "обикновени", "големи" или "особено големи". Като част от предмета на доказване в наказателното производство, въпросът за "размера на вредите, причинени с деянието" (чл. 82, т. 2 НПК), може да бъде поставен по всяко време на делото. Ако деецът иска да бъде наказан по-леко, не трябва да упражнява правото си за сметка на увредения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. При определяне квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
2. При заместване на предмета на престъплението, за да се приложи смекчената наказателна отговорност, левовата му равностойност трябва да се определи по по-високия размер - към момента на извършване на престъплението или към момента на заместването.
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 5 - 6/1998 г., стр. 3
чл. 93, т. 14,
чл. 218б НК
------------------------
Председателят на Върховния касационен съд, на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по въпросите:
1. Кои са критериите при определяне на квалифициращите признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления?
2. Към кой момент трябва да бъде определена левовата равностойност на заместваните вещи или валута, за да бъде обусловена смекчена наказателна отговорност:
а) към момента на извършване на престъплението или
б) към момента на самото заместване?
Общото събрание на наказателните колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид:
I. Законовото понятие "големи размери" е въведено за първи път в наказателноправната уредба през 1951 г., а "особено големи размери" - през 1968 г. Законодателят не е определял тези понятия, подобно на дадените обяснения в чл. 373 от отменения, съответно в чл. 93 от действуващия Наказателен кодекс .
Става дума за оценъчни признаци от състава на престъплението, за които е съществено, че правоприлагащият орган е длъжен сам да формулира понятие за тях, а след това да търси проявлението им във фактите. Така той разполага с повече свобода да съобрази своевременно и пълно промените и особеностите в обществените условия, при които се прилага законът, без да е необходима неговата промяна. В обсъждания случай използуването на двата оценъчни признака означава възможност за такава конкретизация в предмета на престъплението, която да съответствува на общоприетите в даден период житейски представи за "големи" и "особено големи" размери.
Точната квалификация изисква яснота кога предметът на престъплението е в посочените размери. До 1990 г. Върховният съд с няколко тълкувателни акта е утвърдил постоянна практика, че определяща за посочените квалифициращи признаци е единствено паричната равностойност на предмета на престъплението (вж. постановления 3/70 - Пл., 6/71 - Пл., 8/78 - Пл.), както и че този критерий е еднакъв за всички престъпления (вж. Т. р. 6/73 - ОСНК). Що се отнася до конкретната величина на двата признака, Върховният съд в практиката си по отделните дела се е придържал към границите от 5 000, съответно 10 000 лева.
В периода след 1990 г. обезценяването на лева направи непригодни двете стойности. За да отговори на новите икономически условия и за да избегне различията в съдебната практика, Върховният касационен съд е полагал усилия да осъвременява посочените величини, като е отчитал равнището на обезценяване на лева. Общото събрание на наказателните колегии счита този подход за правилен, тъй като двете стойности са утвърдени в практиката и няма пречки да се използуват след съответно редуциране. Подходът е приложим и понастоящем, но е необходимо още да се посочи съотношението, в което да се извърши осъвременяването.
Възможните решения са следните:
а) да се продължи досегашната практика, като се използува или съотношението, в което се е променила самата равностойност на предмета на престъплението, или съотношението й с инфлационния индекс, обявяван периодично от Националния статистически институт;
б) да се съобразят промените в чл. 218б (ДВ, бр. 10 от 1993 г.) и на чл. 93 (новата точка 14 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на Наказателния кодекс, и като измерител да се използува минималната работна заплата. Според Общото събрание на наказателните колегии трябва да се предпочете второто решение, не само защото такъв е подходът на законодателя, а защото минималната работна заплата, макар непряко - поради зависимостта й от други фактори - отразява в голяма степен състоянието на икономиката, а оттук - степента на обществена опасност на престъпните посегателства. Важно значение има обнародването в Държавен вестник на постановлението, с което Министерският съвет определя размера на минималната работна заплата. Съотнасянето с последната има още едно преимущество. Минималната работна заплата е определяна и по времето, когато са възприети размерите от 5 000 и 10 000 лева. Тогава първата се е равнявала на около 70, а втората на около 140 минимални работни заплати. Тези числа, независимо, че са условни, засилват обективността на мярката.
Посоченият брой минимални работни заплати се различава от приетия в т. 14 на чл. 93 от Наказателния кодекс , но критерият на законодателя не може да бъде механично прилаган и за другите, извън данъчните престъпления. Щом като в разпоредбата изрично е казано, че броят минимални работни заплати се отнася до "данъци" в съответните размери, очевидно е предназначението й да поясни признаци на престъпления само против данъчната система. Същият извод се налага от едновременното създаване на чл. 93, т. 14 и на разпоредбите на Особената част на Наказателния кодекс, посветени на престъпленията против данъчната система чл. 255 - 260.
II. Поводът за исканото тълкуване и тук е свързан с обезценяването на лева след 1990 г., довело до това, предметът на престъплението да има една равностойност по време на извършването му и по-висока в последствие.
Нормите в Особената част на Наказателния кодекс, които предвиждат смекчена наказателна отговорност при връщане или заместване предмета на престъплението, целят: 1) да стимулират дееца към такова поведение, поради което се наричат още поощрителни; 2) да обезщетят пострадалия. Поисканото тълкуване изисква да се съобрази зависимостта между двете цели, в смисъл деецът да се стимулира да възстанови нарушеното от него имуществено състояние и пострадалият да получи в натура отнетото или равностойността му, така че да може да си го набави. Посочената зависимост е в основата и на предишни задължителни тълкувания на Върховния съд, според които "Внасянето или заместването може да бъде направено както от виновния така и от всяко друго лице. Ако е направено от един или няколко от съучастниците, това ползува всички", както и че "Не могат да бъдат замествани вещи, предмети или ценности, които поради особените си качества или свойства са незаместими" (П. З от 1970 - Пл., р. IV, т. 5, абз. 1 и 7).
С целта да се обезщети напълно пострадалият може да се обясни още едно тълкуване на Пленума на Върховния съд: "Ако присвоените вещи или ценности са частично похабени след присвояването, трябва да се замести и похабената част" (т. З, абз. 2 от цитираното постановление). Този извод отразява и правния принцип, че никой не трябва да се облагодетелствува от неправомерното си поведение. Ако не възстанови и похабеното, деецът ще се окаже в изгодното положение да върне по-малко от онова, което е отнел. Резултатът би бил такъв и ако след извършване на престъплението се е променила равностойността на неговия предмет, но деецът го замества в по-ниския размер. Това е недопустимо с оглед изтъкнатия принцип и изисква на поставения в предложението въпрос да се отговори, че: за да се приложи смекчената наказателна отговорност при заместване предмета на престъплението, левовата му равностойност трябва да е такава, с която пострадалият да може реално да бъде обезщетен в пълен обем. Поради това, ако към момента на извършване на престъплението левовата равностойност е по-висока, тя подлежи на заместване, макар при заместването да е по-ниска и обратното - ако при възстановяването на вредата след престъплението стойността се е увеличила, следва да бъде внесен увеличеният размер. Сходна хипотеза в областта на финансовия контрол е решена аналогично от законодателя: "Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването" (чл. 26 от Закона за държавния финансов контрол) .
Даденото тълкуване не противоречи с други принципи на наказателната отговорност и по-специално за момента на възникването й. Моментът на извършване на престъплението не променя значението си в тази насока, включително при определяне размерите на неговия предмет като "обикновени", "големи" или "особено големи". Като част от предмета на доказване в наказателното производство, въпросът за "размера на вредите, причинени с деянието" (чл. 82, т. 2 НПК), може да бъде поставен по всяко време на делото. Ако деецът иска да бъде наказан по-леко, не трябва да упражнява правото си за сметка на увредения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. При определяне квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата.
2. При заместване на предмета на престъплението, за да се приложи смекчената наказателна отговорност, левовата му равностойност трябва да се определи по по-високия размер - към момента на извършване на престъплението или към момента на заместването.
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
Re: Казус "младши съдии"
Решение по делото „Меджидиева”
РЕШЕНИЕ № 3
гр.София, 15 юни 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САша раданова
Членове: Фиданка Пенева
Севдалин мавров
със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 571/2008 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 27 от 27.V.2008 год. по внохд № 1086/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Оплакванията в протеста и допълнението към него са на посочените в чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК касационни основания. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.
Защитникът на подсъдимата В. Т. М. иска оставяне на въззивната присъда в сила.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 24 от 18.VІ.2007 год. по нохд № 1150/2001 год. на Софийския градски съд, В. Т. М. е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 25. Х.1994 год. до 15.V.1995 год. е присвоила 78 768 226 неден.лева, собственост на „Земеделска и промишлена банка”АД, които пари владеела и тъй като обсебването е в големи размери, на основание чл.206, ал.3 НК е осъдена на 7 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим и за същия срок е лишена от правото да упражнява банкова дейност, както и да заема длъжност в управлението на държавни кредитни институции в РБ. Съобразно обвинението М. е оправдана за трите деяния, от които съдът е формирал продължаваното престъпление, както следва: обсебването на 55 000 000 неден.лева и на още 19 167 226 неден.лева да са в особено големи размери и да представляват особено тежък случай на такова престъпление, при което е оправдана по двете обвинения по чл.206, ал.4 НК, както и противозаконното разпореждане с останалите 4 601 000 неден.лева да е длъжностно присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, при което е оправдана по обвинението в престъпление по чл.203, ал.1 НК. Подсъдимата е оправдана още по обвинението, на 9.ІІІ.1995 год. да е обсебила 200 000 000 неден.лева, собственост на „Земеделска и промишлена банка”АД, които са в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай на такова престъпление.
С обжалваната въззивна присъда, осъждането на М. е отменено, а оправдаването й – потвърдено.
Доводите, изложени в касационния протест, са срещу оправдателната част на въззивната присъда, а потвърдителната й част се засяга само дотолкова, доколкото е изразено от въззивния съд съгласие с отказа на първата инстанция да квалифицира извършеното при условията на продължавана престъпна дейност обсебване на 78 768 226 лева като престъпление по чл.206, ал.4 НК.
В допустимата за обсъждане част въззивният протест е основателен.
От фактическа страна е установено-и прието-че през лятото на 1994 год. няколко физически лица решили да създадат „банка, която да обслужва интересите на земеделските производители”. Спряли се на наименованието „Земеделска и промишлена банка”АД и под това наименование била открита, на 2.VІІІ.1994 год. в Първа частна банка, сметка със специалното предназначение за набиране на 200 000 000 неден.лева, необходими дружеството да бъде регистрирано и да може да извършва банкова дейност. За разпореждане с постъпленията по сметката, образци от подписите си представили подсъдимата и лицата Д. Д. и Ат. Р. като месец по-късно, на 2.ІХ.1994 год., последните двама упълномощили подсъдимата единствена да се разпорежда с тези постъпления. Сметката започнала да се „захранва” и към 19. Х.1994 год. в нея имало 28 512 000 неден.лева.
На 19. Х.1994 год. се провело общо събрание на акционерите за учредяването на „Земеделска и промишлена банка”АД. Избрани били Надзорен и Управителен съвети с председател на последния подсъдимата М.
След учредяването на акционерното дружество и след като в сметката му за набиране на необходимия дружествен капитал са постъпили и продължавали да постъпват средства, подсъдимата М. се разпоредила еднолично с част от тях, като на 25. Х.1994 год. наредила да се преведат на ФК”Булмекс”ЕООД 55 000 000 неден.лева, на 7.ІІІ.1995 год. наредила превод в полза на ФК”Еврика-93”ООД на 19 167 226 неден.лева и на 15.V.с.г. – на 4 601 000 неден.лева в полза на „Алнилам”ЕООД.
От горните фактически констатации въззивният съд незаконосъобразно е заключил, първо, че „титуляри” на набирателната сметка били „учредителите на банката” В. М. , Д. Д. и Ат. Р. , като се позовал на чл.166, ал.1 ТЗ. Макар текстът на чл.166, ал.1 ТЗ да е правилно цитиран, „учредителите”, които той има предвид, изобщо не могат да се свържат с трите изброени лица. Кои са „учредители” на акционерното дружество по смисъла на този закон, е казано в чл.160, ал.1 ТЗ, това са „лицата, записали акции на учредителното събрание” и само след единодушното решение на тези лица е възможно разпореждане с внесените по набирателната сметка суми. Че такова решение, за който и да било от трите инкриминирани превода не е имало, следва дори само от показанията на Анг. Василев, акционер, присъствал и записал на учредителното събрание акции.
Незаконосъобразността на втория извод – че В. М. правомерно се е разпоредила с инкриминираните суми в качеството си на учредител и след като е била упълномощена за това от Д. Д. и Ат. Р. – неизбежно следва незаконосъобразността на първия, след като Д. и Р. не са можели да й предоставят такива права и това обстоятелство, изведено непосредствено от цитирания чл.160, ал.1 ТЗ, е било известно на подсъдимата.
Заключението е, че В. М. , в периода от 25. Х.1994 год. до 15.V.1995 год., противозаконно се е разпоредила с чужди пари, намиращи се в набирателната сметка на учреденото на 19. Х.1994 год. акционерно дружество”Земеделска и промишлена банка”, от което за дружеството е настъпила вреда в размер на 78 768 226 неден.лева и с това деяние е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението „обсебване”.
Незаконосъобразен е и извода на първата инстанция, че престъпното поведение на подсъдимата не се вмества в състава на чл.206, ал.4 НК. За наличието на квалифициращия признак „особено големи размери”, е необходимо и достатъчно предметът на престъплението да надхвърля 140 пъти установената за страната минимална работна заплата /преди т.р. 1-98 г., ОСНК, съдебната практика приемаше наличие на особено големи размери, когато предмета на престъплението надхвърля 10 000 лева/, която, усреднена за инкриминирания период, е 2 296 лева. Сравняването размера на МРЗ с този на предмета на обсебването показва, че последният го надвишава 34 158 пъти, а сравняването с особено големите размери според посоченото т.р. от 324 440 лева показва, че предмета на престъплението го надвишава 245 пъти. Сам по себе си, такъв размер определя деянието като „особено тежък случай” на престъпление и тази тежест не би могла да се елиминира нито с липсата на „завишена степен на обществена опасност на дееца”, нито с „фактическите данни относно начина на извършване на престъплението”, с каквито съображения се е мотивирал първоинстанционния съд.
Съобразно с дотук изложеното и чл.354, ал.3, т.3 и ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 27 от 27.V.2008 год. по внохд № 1086/2007 год. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която подсъдимата В. Т. М. е призната за невиновна и оправдана по обвинението в престъпление по чл.206, ал.4 НК, извършено при условията на продължавана престъпна дейност за времето от 25. Х.1994 год. до 15.V.1995 год., изразяващо се обсебването на 78 768 226 неден.лева от сметка на „Земеделска и промишлена банка”АД, В КОЯТО ЧАСТ ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание.
В останалата част оставя горната присъда в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: [подпис]
ЧЛЕНОВЕ: 1. [подпис]
2. [подпис]
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
РЕШЕНИЕ № 3
гр.София, 15 юни 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САша раданова
Членове: Фиданка Пенева
Севдалин мавров
със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 571/2008 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 27 от 27.V.2008 год. по внохд № 1086/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Оплакванията в протеста и допълнението към него са на посочените в чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК касационни основания. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.
Защитникът на подсъдимата В. Т. М. иска оставяне на въззивната присъда в сила.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 24 от 18.VІ.2007 год. по нохд № 1150/2001 год. на Софийския градски съд, В. Т. М. е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 25. Х.1994 год. до 15.V.1995 год. е присвоила 78 768 226 неден.лева, собственост на „Земеделска и промишлена банка”АД, които пари владеела и тъй като обсебването е в големи размери, на основание чл.206, ал.3 НК е осъдена на 7 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим и за същия срок е лишена от правото да упражнява банкова дейност, както и да заема длъжност в управлението на държавни кредитни институции в РБ. Съобразно обвинението М. е оправдана за трите деяния, от които съдът е формирал продължаваното престъпление, както следва: обсебването на 55 000 000 неден.лева и на още 19 167 226 неден.лева да са в особено големи размери и да представляват особено тежък случай на такова престъпление, при което е оправдана по двете обвинения по чл.206, ал.4 НК, както и противозаконното разпореждане с останалите 4 601 000 неден.лева да е длъжностно присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, при което е оправдана по обвинението в престъпление по чл.203, ал.1 НК. Подсъдимата е оправдана още по обвинението, на 9.ІІІ.1995 год. да е обсебила 200 000 000 неден.лева, собственост на „Земеделска и промишлена банка”АД, които са в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай на такова престъпление.
С обжалваната въззивна присъда, осъждането на М. е отменено, а оправдаването й – потвърдено.
Доводите, изложени в касационния протест, са срещу оправдателната част на въззивната присъда, а потвърдителната й част се засяга само дотолкова, доколкото е изразено от въззивния съд съгласие с отказа на първата инстанция да квалифицира извършеното при условията на продължавана престъпна дейност обсебване на 78 768 226 лева като престъпление по чл.206, ал.4 НК.
В допустимата за обсъждане част въззивният протест е основателен.
От фактическа страна е установено-и прието-че през лятото на 1994 год. няколко физически лица решили да създадат „банка, която да обслужва интересите на земеделските производители”. Спряли се на наименованието „Земеделска и промишлена банка”АД и под това наименование била открита, на 2.VІІІ.1994 год. в Първа частна банка, сметка със специалното предназначение за набиране на 200 000 000 неден.лева, необходими дружеството да бъде регистрирано и да може да извършва банкова дейност. За разпореждане с постъпленията по сметката, образци от подписите си представили подсъдимата и лицата Д. Д. и Ат. Р. като месец по-късно, на 2.ІХ.1994 год., последните двама упълномощили подсъдимата единствена да се разпорежда с тези постъпления. Сметката започнала да се „захранва” и към 19. Х.1994 год. в нея имало 28 512 000 неден.лева.
На 19. Х.1994 год. се провело общо събрание на акционерите за учредяването на „Земеделска и промишлена банка”АД. Избрани били Надзорен и Управителен съвети с председател на последния подсъдимата М.
След учредяването на акционерното дружество и след като в сметката му за набиране на необходимия дружествен капитал са постъпили и продължавали да постъпват средства, подсъдимата М. се разпоредила еднолично с част от тях, като на 25. Х.1994 год. наредила да се преведат на ФК”Булмекс”ЕООД 55 000 000 неден.лева, на 7.ІІІ.1995 год. наредила превод в полза на ФК”Еврика-93”ООД на 19 167 226 неден.лева и на 15.V.с.г. – на 4 601 000 неден.лева в полза на „Алнилам”ЕООД.
От горните фактически констатации въззивният съд незаконосъобразно е заключил, първо, че „титуляри” на набирателната сметка били „учредителите на банката” В. М. , Д. Д. и Ат. Р. , като се позовал на чл.166, ал.1 ТЗ. Макар текстът на чл.166, ал.1 ТЗ да е правилно цитиран, „учредителите”, които той има предвид, изобщо не могат да се свържат с трите изброени лица. Кои са „учредители” на акционерното дружество по смисъла на този закон, е казано в чл.160, ал.1 ТЗ, това са „лицата, записали акции на учредителното събрание” и само след единодушното решение на тези лица е възможно разпореждане с внесените по набирателната сметка суми. Че такова решение, за който и да било от трите инкриминирани превода не е имало, следва дори само от показанията на Анг. Василев, акционер, присъствал и записал на учредителното събрание акции.
Незаконосъобразността на втория извод – че В. М. правомерно се е разпоредила с инкриминираните суми в качеството си на учредител и след като е била упълномощена за това от Д. Д. и Ат. Р. – неизбежно следва незаконосъобразността на първия, след като Д. и Р. не са можели да й предоставят такива права и това обстоятелство, изведено непосредствено от цитирания чл.160, ал.1 ТЗ, е било известно на подсъдимата.
Заключението е, че В. М. , в периода от 25. Х.1994 год. до 15.V.1995 год., противозаконно се е разпоредила с чужди пари, намиращи се в набирателната сметка на учреденото на 19. Х.1994 год. акционерно дружество”Земеделска и промишлена банка”, от което за дружеството е настъпила вреда в размер на 78 768 226 неден.лева и с това деяние е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението „обсебване”.
Незаконосъобразен е и извода на първата инстанция, че престъпното поведение на подсъдимата не се вмества в състава на чл.206, ал.4 НК. За наличието на квалифициращия признак „особено големи размери”, е необходимо и достатъчно предметът на престъплението да надхвърля 140 пъти установената за страната минимална работна заплата /преди т.р. 1-98 г., ОСНК, съдебната практика приемаше наличие на особено големи размери, когато предмета на престъплението надхвърля 10 000 лева/, която, усреднена за инкриминирания период, е 2 296 лева. Сравняването размера на МРЗ с този на предмета на обсебването показва, че последният го надвишава 34 158 пъти, а сравняването с особено големите размери според посоченото т.р. от 324 440 лева показва, че предмета на престъплението го надвишава 245 пъти. Сам по себе си, такъв размер определя деянието като „особено тежък случай” на престъпление и тази тежест не би могла да се елиминира нито с липсата на „завишена степен на обществена опасност на дееца”, нито с „фактическите данни относно начина на извършване на престъплението”, с каквито съображения се е мотивирал първоинстанционния съд.
Съобразно с дотук изложеното и чл.354, ал.3, т.3 и ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 27 от 27.V.2008 год. по внохд № 1086/2007 год. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която подсъдимата В. Т. М. е призната за невиновна и оправдана по обвинението в престъпление по чл.206, ал.4 НК, извършено при условията на продължавана престъпна дейност за времето от 25. Х.1994 год. до 15.V.1995 год., изразяващо се обсебването на 78 768 226 неден.лева от сметка на „Земеделска и промишлена банка”АД, В КОЯТО ЧАСТ ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание.
В останалата част оставя горната присъда в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: [подпис]
ЧЛЕНОВЕ: 1. [подпис]
2. [подпис]
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
- imperator78
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 20 Юни 2010, 18:24
Re: Казус "младши съдии"
Колеги, не мислите ли, че казусът за младши съдии изключително много напомня за горепосоченото решение на ВКС по делото "Меджедиева"? Имам предвид квалификацията на деянието на касиера при обсебването на парите.
- imperator78
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 20 Юни 2010, 18:24
Re: Казус "младши съдии"
Незаконосъобразен е и извода на първата инстанция, че престъпното поведение на подсъдимата не се вмества в състава на чл.206, ал.4 НК. За наличието на квалифициращия признак „особено големи размери”, е необходимо и достатъчно предметът на престъплението да надхвърля 140 пъти установената за страната минимална работна заплата /преди т.р. 1-98 г., ОСНК, съдебната практика приемаше наличие на особено големи размери, когато предмета на престъплението надхвърля 10 000 лева/, която, усреднена за инкриминирания период, е 2 296 лева. [bСравняването размера на МРЗ с този на предмета на обсебването показва, че последният го надвишава 34 158 пъти, а сравняването с особено големите размери според посоченото т.р. от 324 440 лева показва, че предмета на престъплението го надвишава 245 пъти[/b].[color=#000000] Сам по себе си, такъв размер определя деянието като „особено тежък случай” на престъпление и тази тежест не би могла да се елиминира нито с липсата на „завишена степен на обществена опасност на дееца”, нито с „фактическите данни относно начина на извършване на престъплението”, с каквито съображения се е мотивирал първоинстанционния съд. [/color]
- imperator78
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 20 Юни 2010, 18:24
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 12 госта