авал по запис на заповед

[martinela_m]

Здравейте, колеги! Ще ми бъде интересно да прочета какво мислите за практиката на банките да задължават управителите на дружествата, но не в това им качеството, да авалират записа на заповед за задължение на дружесвтото. Това е задължително условие, което поставя кредитната институция! Ако управителят, подписал записа на заповед в това си качество, откаже да го авалира в лично качество, то тогава на практика дружеството не може да получи кредит. Та питам се аз доколко това е правилно, и не е ли това принуждаване, и бива ли управителят, действащ обаче не в това си качество да поема личен ангажимент за цялото задължение. Още повече, че решенията по управлението не се вземат еднолично, а се вземат от колективен орган. Ще бъда благодарна да споделите вашите мнения. Благодаря на всички, които ще се включат.

[palimsest]

Аз, например, не виждам нищо порочно в тая утвърдена практика, напротив....масово срещани са т.нар. кухи дружества, които кандидатстват за кредитна карта за по 1-2 хил. лв. или некъв ПОС-кредит...право на кредитора е да постави условие - авал от управителя, или съдружниците, като отделни субекти от дружеството.

[Melly]

Да, така е. Няма нищо за учудване.
Кредиторът, в случая Банката, се пре-; презастрахова. Нормално е!
Малко ли фалирали Банки имахме в близкото минало точно, поради раздадени необезпечени кредити.

[martinela_m]

Аз, например, не виждам нищо порочно в тая утвърдена практика, напротив....масово срещани са т.нар. кухи дружества, които кандидатстват за кредитна карта за по 1-2 хил. лв. или некъв ПОС-кредит...право на кредитора е да постави условие - авал от управителя, или съдружниците, като отделни субекти от дружеството.

Да, в сочения от вас случай, сигурно е така, но говориме за случаите, когато, като обезпечение има първа по ред вписана ипотека, която покрива почти на 200% задължението. Като екстра се иска управителят да подпише Запис на заповед (разбираемо, с оглед възможността по лесен начин да се прехвърли вземането), и за капак този запис на заповед искат да бъде авалиран. За какви "кухи" дружества можем да говорим, при условие, че се искат финансови отчети за три поредни отчетни периода, прави се анализ на риска. Представете си следната ситуация: ООД (или АД) без значение, управителят (изп.директор) е на трудово правоотношение (лицето не е нито съдружник, нито акционер). Трябва ли това лице, да поема изцяло задължението на дружеството, в случай, че дружеството вземе решение да го освободи от длъжност и в последствие спре да плаща кредита.

[martinela_m]

Да, така е. Няма нищо за учудване.
Кредиторът, в случая Банката, се пре-; презастрахова. Нормално е!
Малко ли фалирали Банки имахме в близкото минало точно, поради раздадени необезпечени кредити.

Фалирали банки, раздадени необезпечени кредити..... следствие добре обезпечени финансово директори на фалирали банки. wink: Ама моля ви се! Напоследък се говори за много лошо икономическо състояние на гръцката икономика, говори се дори, че държавата им е на ръба на фалита, банковият им сектор също. А знаете ли колко процента от българския банков сектор е в ръцете на гръцките банки ?

[p_dyan]

МАртинелла, права сте , във вашия случай (когато управителя не е съдружник) то следва съдружниците да поемат и авалират, а не назначения на заплата управител.
Ако твърдо не желаете, просто отказвате и отивате при други банки (има около 30 броя), макар и с знаителен риск да забавите финансирането във времето.

[martinela_m]

а в случай управител-съдружник, но без блокираща квота при вземане на решения..., абе ще ме извинявате, ама ...... работа (не намирам просто друга по-подходяща дума в речника си). В крайна сметка, загърбихме принципа, заложен в търговското право, че съдружниците не отговарят за задълженията на дружеството, а отговарят за задължението си за вноска. Позволихме на банките да ни се качат на главата и да танцуват отгоре й. Ама когато всичко се свежда до едни пари, тъй става. Както се казва пътя към ада е осеян с добри намерения.

[inspectora]

Ще ми бъде интересно да прочета какво мислите за практиката на банките да задължават управителите на дружествата, но не в това им качеството, да авалират записа на заповед за задължение на дружесвтото. Това е задължително условие, което поставя кредитната институция! Ако управителят, подписал записа на заповед в това си качество, откаже да го авалира в лично качество, то тогава на практика дружеството не може да получи кредит. Та питам се аз доколко това е правилно, и не е ли това принуждаване ...

Това им е хубавото на демокрацията и на пазарната икономика - едната страна си казва условията, а другата или ги приема, или - не ...
Какъв Ви е проблемът не мога да разбера?
След като банката ви дава моите пари /които аз съм депозирал там и един ден ще си ги търся/, то съвсем правилно е тя много внимателно да преценя на кого и при какви условия ги дава, за да може да си ги събере един ден ... И не стига, че ви дава пари /за връщането на които поема определен риск/, ами и сте с претенции ... Ами то по тая логика да не ми искат поръчител като вземем кредит като физическо лице ...
Много се дразня на такива като вас /още повече, че сте колега - или поне така претендирате/ - ами те банките много лоши били: що не дават пари и вместо ние да им плащаме лихви, те да ни плащат лихви за това, че им ползваме парите ...
Преценили са, че за обезпечаването на кредита е необходими и лично поръчителство на лицето Х. Ако го осигурите - вземате парите, ако не ...
Банките им виновни, че не им дават пари при каквито условия те си измислят ...

[martinela_m]

Ще ми бъде интересно да прочета какво мислите за практиката на банките да задължават управителите на дружествата, но не в това им качеството, да авалират записа на заповед за задължение на дружесвтото. Това е задължително условие, което поставя кредитната институция! Ако управителят, подписал записа на заповед в това си качество, откаже да го авалира в лично качество, то тогава на практика дружеството не може да получи кредит. Та питам се аз доколко това е правилно, и не е ли това принуждаване ...

Това им е хубавото на демокрацията и на пазарната икономика - едната страна си казва условията, а другата или ги приема, или - не ...
Какъв Ви е проблемът не мога да разбера?
След като банката ви дава моите пари /които аз съм депозирал там и един ден ще си ги търся/, то съвсем правилно е тя много внимателно да преценя на кого и при какви условия ги дава, за да може да си ги събере един ден ... И не стига, че ви дава пари /за връщането на които поема определен риск/, ами и сте с претенции ... Ами то по тая логика да не ми искат поръчител като вземем кредит като физическо лице ...
Много се дразня на такива като вас /още повече, че сте колега - или поне така претендирате/ - ами те банките много лоши били: що не дават пари и вместо ние да им плащаме лихви, те да ни плащат лихви за това, че им ползваме парите ...
Преценили са, че за обезпечаването на кредита е необходими и лично поръчителство на лицето Х. Ако го осигурите - вземате парите, ако не ...
Банките им виновни, че не им дават пари при каквито условия те си измислят ...

Винаги съм си мислела, че най-важното в общуването е добрия тон! Поисках мнението на колегите-юристи. И всяко мнение за мен е ценно, независимо дали това ми харесва или не. Ако не се лъжа, целта на форума е да се разменят мнения и опит, да се води дискусия с правни аргументи, като се разглеждат проблемите от различни гледни точки, но задължително винаги в правен аспект. Никога не съм споделяла схащането (и това, признавам си винаги ме е дразнило), "ами така правят, значи това е правилното", защото правото (мисля си аз) не е някаква система от клишета и образци, а е преди всичко мисловен процес. Жалко е, че все по-малко остават мислещите юристи.

[martinela_m]

"И не стига, че ви дава пари /за връщането на които поема определен риск/, ами и сте с претенции ... Ами то по тая логика да не ми искат поръчител като вземем кредит като физическо лице ..."

Колега, банката поема определен риск, като обратно пропорционално на риска е заплащаната лихва. Така, че в случая, за какви претенции говорим, при лихвени нива от 13 до 15 пункта, срещу 3 пункта в нормалните Европейски държави. А що се касае до поръчителството на ФЛ, мисля, че малко ги смесихте нещата.

[ianeva]

Ще ми бъде интересно да прочета какво мислите за практиката на банките да задължават управителите на дружествата, но не в това им качеството, да авалират записа на заповед за задължение на дружесвтото. Това е задължително условие, което поставя кредитната институция! Ако управителят, подписал записа на заповед в това си качество, откаже да го авалира в лично качество, то тогава на практика дружеството не може да получи кредит. Та питам се аз доколко това е правилно, и не е ли това принуждаване ...

Това им е хубавото на демокрацията и на пазарната икономика - едната страна си казва условията, а другата или ги приема, или - не ...
Какъв Ви е проблемът не мога да разбера?
След като банката ви дава моите пари /които аз съм депозирал там и един ден ще си ги търся/, то съвсем правилно е тя много внимателно да преценя на кого и при какви условия ги дава, за да може да си ги събере един ден ... И не стига, че ви дава пари /за връщането на които поема определен риск/, ами и сте с претенции ... Ами то по тая логика да не ми искат поръчител като вземем кредит като физическо лице ...
Много се дразня на такива като вас /още повече, че сте колега - или поне така претендирате/ - ами те банките много лоши били: що не дават пари и вместо ние да им плащаме лихви, те да ни плащат лихви за това, че им ползваме парите ...
Преценили са, че за обезпечаването на кредита е необходими и лично поръчителство на лицето Х. Ако го осигурите - вземате парите, ако не ...
Банките им виновни, че не им дават пари при каквито условия те си измислят ...

inspector-e, с най-добри чувства съм към Вас, обаче като прочета нещо подобно на потъмненото и буквално ме втриса. Банката не ми дава едни пари, щото ей така, а ми ги дава, защото от това печели. И защото в основата си банките са кредитни институции. И защото банките въртят Вашите депозирани пари /плюс тези на другите вложители/, но печелят основно от моите, не от Вашите. Както и от милиардите видове такси, които събират, основно покрай пак тези пари, които ще ми дадат - евентуално. Не оспорвам, а напротив, привърженик съм на мнението, че всеки такъв риск следва да е много добре пресметнат, банковата нестабилност обичайно не води до нищо добро, поне за по-голямата част от населението. Не разбирам обаче едно, това, защото не съм икономист - как една и съща банка поддържа различни нива на лихвата в различните държави /с разлики от 7 до 8 %/ и различни нива на таксите? Много е лесно да кажем, "не ти харесва, търсиш друга банка". А когато всички предлагат почти еднакви условия? Сетих се, за България говоря - натискаш си д-то и събираш едни 4-5-6 години една сума пари, за да купиш оборудване или каквото и да е, свързано с работата ти и с развитието ти, само, защото не си съгласил, да приемеш "подаянието" /кредита демек/, който да обезпечиш към 3-4 пъти /с ипотека; с особен залог; със запис на заповед, с авалиране на същия, от теб, от съпруга ти, от баба ти, ако е жива, може и съседката, ако е по-доходна; отделно може и 2-3ма поръчителя, пак за сигурност/.
Банките в милата ми родина следва да са безкрайно благодарни, че все още масово част от бизнеса спи /а друга вече се набълбучи с кредити и няма как/ и не се е пренасочил към същите банки, ама в други държави, близки и не чак толкова.
martinela_m, докато всички търпят "щото не стига, че им дават едни пари" /все едно, че даром някой ги дава и няма тройно, че и четворно да се върнат/, така ще бъде. И то не, защото и това е в масовия случай кой знае какво обезпечение, а защото в България "така сме свикнали" и "така си работим". А и всички си кютаме. Ми как няма, то драго да ти е да прочетеш клауза в договор: лихвения процент се коригира по преценка на банката при еди си какви и еди си какви условия, НО! не може да бъде по-малък от този, договорен в момента на подписване на този договор. Иначе има към 2 страници обяснения с кой точно от всичките -БОРОВЕ си обвързан: та нам къв месечен ЛИБОР, та ЮРИБОР, та и СОФИБОР. Но това е положението, щом ми дават едни пари и не стига, че ми ги дават ... Ако не ми харесва - друга банка ... Я, изненада - те и другите така ... Ами или събираш или си търсиш иностранни опции за кредитиране.

[inspectora]

Колега, банката поема определен риск, като обратно пропорционално на риска е заплащаната лихва. Така, че в случая, за какви претенции говорим, при лихвени нива от 13 до 15 пункта, срещу 3 пункта в нормалните Европейски държави. А що се касае до поръчителството на ФЛ, мисля, че малко ги смесихте нещата.

Колега, не върви юрист да ги говори /пише/ тези работи ...
Ако сте адвокат да Ви задам един въпрос тогава: Как се чувствате когато хората говорят, че адвокатите са "кожодери" с тези високи тарифи и на всичкото отгоре, че никаква работа не вършат /не вършат в очите на хората, защото примерно те са си платили за една консултация или регистрация на фирма, а са си мислели, че са си платили да ги консултираш и за договора им за наем, който ще сключат след 2 месеца, за който договор изобще си си нямал и идея, че клиента има намерение да сключва - това последното го има някъде на тема тук ... платила дамата за регистрация на фирмата и сега адвокатът и виновен, че не и бил казал "да внимава" ако реши да сключва някога си договор за наем/?
Та същата работа - все едно да дойде някой клиент при мен и да започне да ми мърмори какъв съм бил лош, че вместо да му кажа дай 5 лева, му казвам - "100 ако искаш, ако не - чао .../

[inspectora]

Янева, моите уважения, но не е така ...
Много добре знаете как се събират пари от длъжници /предполагам/ ...
Докато в Б-я е най-добре да си длъжник, ще ги има тези пре-пре-застрахования на банки и подобни на тях и аз лично не ги виня - това е свободният пазар ... никой не е длъжен да ти дава кредити ...
А за разликите в % лихва в различните държави обяснението е, че % лихва се определя и от нивото на риск - тук всеки един кредитополучател е толкова рисков, че не е истина просто ...
Не знам какъв ви е проблемът с това колеги ... просто не мога да си обясня как може да разсъждавате така ... Все едно някой на нас да ни казва на какви максимални тарифи да работим ... /абсолютно същото е .../

П.П.: И банката кредита го дава, за да спечели после - да, но естествено, че ще си прецени сама дали и при какви условия ще го даде /защото може и да не го даде - няма да спечели, но няма и риска да загуби .../

[martinela_m]

изместихме темата колеги! А изразът адвокати "кожодери" ама никак не ми харесва! И ако подхванах тази тема, тя е точно в името на клиента. И не си мислете изобщо, че в другите държави банките си събират парите по-лесно, отколкото в България. Ние българите не сме чак толкова лоши! Все пак да не забравяме, че кризата с ипотечните кредити не тръгна от България, нали така. Те, другите, като са толкова изрядни длъжници, що не си плащат, ама там не те правят на маймуна и не ти искат n-броя обезпечения, а само ипотеката. Няма значение, така или иначе дискусията пое съвсем друг курс, поради което едва ли е нужно да я продължаваме.
И в заключение, относно адвокатите -няма скъпи и евтини, има такива които вършат работа и такива, които просто ти вземат парите. Надявявам се втория вид да е на изчезване, но от думите на инспектора си правя извод, че популацията е огромна.

[error]

Ще ми бъде интересно да прочета какво мислите за практиката на банките да задължават управителите на дружествата, но не в това им качеството, да авалират записа на заповед за задължение на дружесвтото. Това е задължително условие, което поставя кредитната институция! Ако управителят, подписал записа на заповед в това си качество, откаже да го авалира в лично качество, то тогава на практика дружеството не може да получи кредит.

Сама разбирате, че тази практика на банките не намира опора в закона. В качеството си на авалист-ФЛ, управителят става солидарен съдлъжник. Солидарната отговорност на управителя за задълженията на дружеството не може да произтича от дружественото право с изключение - събирателното дружество, но там солидарността на съдружниците произтича от закона. Принуждавайки управителя да авалира ЗЗ в качеството на ФЛ, кредиторът на практика създава принудителна "доброволна" солидарност с цел - заобикаляне на дружественото право. Евентуалното изпълнение може да бъде насочено и срещу имуществото на ФЛ, а не само срещу имуществото на дружеството.
Тъй като доколкото разбрах не става дума абсолютна абстрактност на сделката, а ЗЗ обезпечава договор за кредит, тази принуда може да бъде разглеждана като обезпечение на обезпечението. И тъй като вероятност не е залегнало в някакъв нормативен документ (дори и в ОУ), единствената квалификация, която ми идва е правен рекет.

[palimsest]

Колега Еrror, дори и рекет да го наречете...нямате на идея какъв е дисциплиниращият ефект, като размахаш ЗЗ пред авалистите ... бият се да внесат по кредита.

[error]

Колега, palimsest, идеята е да обсъждаме правния аспект или житейския? Ако е второто - аз съм пас.

[martinela_m]

и аз!

[palimsest]

А какъв е смисълът от абстрактните построения, ако в практиката не носят търсения ефект? Съжалявам, ако съм опошлил темата с ненужна емипирика.

[inspectora]

Те, другите, като са толкова изрядни длъжници, що не си плащат, ама там не те правят на маймуна и не ти искат n-броя обезпечения, а само ипотеката.

Ами колега, точно щото там само с една ипотека минават, са на тоя хал ... знаете хората се самоубиват от безизходицата ...
Тук не е чак толкова зле положението точно зарадаи пре-застраховането на банките. Всички сериозни банки в Б-я за миналата година са на печалба ... докато на запад всеки ден фалират по няколко ...

И на запад не си плащат не защото не искат, а защото не могат /в момента/, докато тук не си плащат не защото не могат /карат иначе джиповете за по 200 хил/, а защото така им е по-лесно ...

Ето това са "малките" разлики м/у запада и изтока ... от там ще си отговорите и за пре-застраховането и за лихвите ...

Що се касае до това, дали практиката им имала правна опора в закона - естествено, че има и който твърди обратното може да иде и да си върне дипломата от където са му я дали /за да не използвам по-груб израз/ ...

... но няма смисъл да спорим по въпроса ...