от keith_flint69 » 09 Ное 2009, 23:35
Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н. д. № 413/72 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1972 г.
чл. 325, ал. 1 и 2 НК
Съдилищата трябва да разграничават хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само по обективните им признаци, но и по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които деянията са извършени. За разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.),, сега законът - чл. 325, ал. 1 НК , изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ , санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото. Оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото. Чл. 325 НК допуска съвкупност от престъпления, но само когато се докаже, че деецът е действувал не само с умисъл да нанесе телесна повреда или да обиди дадено лице, но е желаел или допускал едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред или явно неуважение на обществото.
----------------------------
Г. районен съд е признал подсъдимите Г. Б. и Р. Б. от гр. Г. О за виновни в това, че продължавано от 1967 до 8.III.1971 г. са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
В мотивите на присъдата са направени фактически констатации за отделните деяния в смисъл, че:
а) През 1967 г. двамата подсъдими обиждали и заплашвали семейство Д., Б. гонил с дърво и брадва в двора си тяхното дете и посрещнал Д. с мотика и с желязо.
б) През 1969 г. подсъдимите обиждали семейство М. и не им позволявали да ползуват пералнята.
в) През 1968 г. Б. обидил семейство И., като им изхвърлил обувките през прозореца, не им разрешавал да простират дрехи в двора и заключил в мазето И.
г) На 8.III.1971 г. в съучастие двамата подсъдими нанесли побой на съквартиранта си Д. Д.
Тези деяния на подсъдимите съдът е квалифицирал като продължавано престъпление по чл. 325, ал. 2 НК . Посочените в мотивите съображения относно обективните и субективните елементи от състава на хулиганството обаче не отговарят на събраните доказателства.
От съдържанието на чл. 325, ал. 1 НК се разбира, че за да се осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че, деецът: а) е извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) че действията са умишлени; в) че те нарушават грубо обществения ред и г) че изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото.
Тези обективни и субективни признаци от състава на престъплението трябва да бъдат дадени винаги едновременно. Оттук изводът, че съдилищата трябва да разграничават хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само по обективните им признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които действията са извършени.
За разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.),, сега законът - чл. 325, ал. 1 НК , изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушение на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ , санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото.
На последно място, законът изисква чрез действията си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред. Затова неправилно е да се квалифицира като хулиганство това деяние, което е насочено против личността на определено лице по лични мотиви, когато е станало на улицата и там не е имало никакви хора, нито пък деецът е действувал с намерение деянието му да стане достояние на много граждани и по този начин да опетни или дискредитира лицето, по отношение на което е действувал. Обратно, може да има хулиганство, когато действията са извършени на места, които не са публични, но е скандализирано обществото. Такъв ще бъде случаят, когато късно през нощта чрез скарване и сбиване в жилището си даден гражданин събуди живеещите в блока, нахвърля се срещу тези, които се притекат на помощ на съпругата му и децата, и др. Следователно оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото.
По конкретното дело събраните доказателства не подкрепят правните изводи на съда за наличието на хулиганство. И това е така, защото не е изяснено дали обидите и другите действия, извършени от подсъдимите Б. към съквартирантите им, са станали в присъствието на други лица, чиито интереси са засегнати.
Доводът, че чл. 325, ал. 1 НК не допуска съвкупност на хулиганството с другите престъпления против личността, здравето, честта и достойнството на гражданите, когато те се наказват по-леко, с основание не е възприет.
Като се сравнят текстовете на чл. 325, ал. 1 НК и чл. 283, ал. 1 НК (отм.),не може да не се констатира, че законодателят е изоставил израза "когато това не съставлява по-тежко престъпление", за да даде възможност за прилагане правилата на съвкупността - чл. 23, ал. 1 НК , когато наред с хулиганството са извършени и други престъпления против личността, здравето, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на гражданите. Съвкупност обаче може да има само когато се докаже, че деецът е действувал не само с умисъл да нанесе телесна повреда или да обиди дадено лице, но е желаел или допускал едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото. С оглед на това следва да се счита като отпаднало поради изменение в законодателството тълкуването, дадено в т. 2 на Постановление № 3 от 25.V.1961 г. на Пленума на Върховния съд, което беше в смисъл, че хулиганството поглъща съставите на другите престъпления против личността, които се наказват по-леко. И сега обаче няма да са налице условията за съвкупност между хулиганство и другите престъпления против личността, когато законодателят е отчел хулиганството като елемент от състава на другото престъпление и го е квалифицирал по-тежко. Като пример може да се посочи чл. 116, т. 9, НК .