Погасителната давност за вземане от неустойка е :
1) 1 ГОДИНА
2) 3 ГОДИНИ
3) 5 ГОДИНИ
Деянието, извършено при условията на оправдан стопански риск :
1) не е извършено виновно
2) не е общественоопасно
3) не се наказва поради ниската степен на обществената му опасност
- Дата и час: 11 Дек 2024, 10:24 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Изпит за адвокатска колегия
|
|
|
още въпроси
от legolas » 16 Юни 2008, 16:06
- legolas
- Младши потребител
- Мнения: 12
- Регистриран на: 28 Яну 2008, 13:03
Re: още въпроси
от A.Pato » 16 Юни 2008, 16:07
legolas написа:Погасителната давност за вземане от неустойка е :
1) 1 ГОДИНА
2) 3 ГОДИНИ
3) 5 ГОДИНИ
Деянието, извършено при условията на оправдан стопански риск :
1) не е извършено виновно
2) не е общественоопасно
3) не се наказва поради ниската степен на обществената му опасност
1 - В
2- Б
- A.Pato
- Потребител
- Мнения: 265
- Регистриран на: 11 Юни 2008, 12:04
aberatio ictus
от typps » 16 Юни 2008, 16:14
Колеги, най-вероятно ще намерите отговор за себе си, относно квалификация на нак. правния казус, от приложената съд.практика:
Решение № 31 от 27.I.1977 г. по н. д. № 694/76 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1977 г.
чл. 116, т. 2 ,
чл. 122, ал. 2 НК
Когато деецът иска да убие Х. и стреля срещу него, но по независещи от него причини вместо Х. улучва У., в такъв случай не се касае до грешка в обекта, до грешка в набелязаната жертва и затова отговорността не може да бъде за умишлено убийство спрямо У. В случая деецът следва да носи отговорност за опит за убийство на Х., а убийството на У. ще се яви убийство, извършено по непредпазливост или при евентуален умисъл, ако са налице и останалите необходими реквизити на тези престъпления. В случая е налице фигурата на аберацио иктус, а не грешка в личността на пострадалия.
----------------------------
Върховният съд, като провери данните по делото, намира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон. Квалификацията на деянието е неправилна.
Окръжният съд е приел следната фактическа обстановка. Подсъдимият като пазач, длъжностно лице, предприел проверка на двама съпрузи, връщащи се от полето,за да види дали те не са брали някакви плодове или зеленчуци от кооперативните блокове. Съпругът реагирал остро, когато пазачът искал да провери дали съпругата му не носи нещо скрито в дрехите си, и по повод на това станала разправия. Пазачът заредил пушката си и я насочил срещу съпруга. Съпругата се хвърлила върху пазача, за да задържи пушката. Подсъдимият стрелял във въздуха, за да привлече вниманието на свои колеги, за да му дойдат на помощ. В този момент са дошли външни хора и се опитали да внесат успокоение в създадената напрегната обстановка. На мястото дошъл и един колега на подсъдимия. След настъпване на известно успокоение външните хора, включително и двамата съпрузи, се оттеглили настрана. В този момент подсъдимият дал нови два изстрела във въздуха, от което всички се изплашили и се изпокрили кой където намерил. В този момент подсъдимият стрелял срещу съпруга Г. Т., но вместо него улучил стоящия наблизо негов колега П. М. - именно този, който му се бил притекъл на помощ.
Окръжният съд приел, че се касае до грешка в обекта, грешка в личността на набелязаната жертва. И понеже грешката в личността на пострадалия е без значение, тъй като и в такъв случай деецът действува с умисъл да умъртви човек, то деянието е квалифицирано по чл. 116, т. 2 НК и във връзка с чл. 55 с. к. подсъдимият е осъден на шест години лишаване от свобода.
Неправилността тук се състои в следното. Незаконосъобразно е становището на окръжния съд, че в случая се касае до грешка в личността на жертвата, в личността на пострадалия.
Подсъдимият иска да убие Г. Т. и срещу него стреля. Следователно няма никаква грешка в набелязаната жертва. Фактът, че вместо набелязаната жертва Г. Т. улучва и убива друго лице, а именно своя колега П. М., означава съвсем друго. В случая при положение, че се приеме, че окръжният съд правилно е установил фактическата обстановка, би следвало да се приеме, че подсъдимият е извършил опит да умъртви Г. Т. Това е така, защото подсъдимият стреля срещу Г. Т., но не го улучва. Това е един типичен случай на опит за убийство.
А колкото се касае до убиването на П. М., то това деяние на подсъдимия би могло да съставлява непредпазливо убийство или убийство при евентуален умисъл, ако са налице и останалите необходими реквизити на тези престъпления.
В разглеждания случай е налице фигурата на аберацио иктус. При него деецът насочва изстрели срещу едно лице, но поради различни причини, без да е желаел или допускал това, куршумът, улучва трето непричастно лице.
Окръжният съд, като не е съобразил всички тези положения, е дошъл до необоснован и незаконосъобразен извод, поради което присъдата следва да се отмени на основание чл. 328, т. 1 и 4 НПК и делото върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решение № 169 от 30.III.1979 г. по н. д. № 108/79 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1979 г.
чл. 115 НК
Когато деецът се насочи да умъртви определено лице, но поради отклонение на удара не успее да го засегне, а умъртви или нанесе телесна повреда на другиго, няма да е налице грешка в обекта, а фигурата на аберацио иктус. В този случай, от една страна, ще има опит за убийство на целеното и незасегнато лице, а по отношение на нецеления резултат са възможни три алтернативи - умишлено (евентуален умисъл), непредпазливо или случайно деяние, в зависимост от това, дали деецът е допускал и втория резултат, или пък е проявил непредпазливост по отношение на него.
----------------------------
При служебната проверка на присъдата Върховният съд констатира, че необосновано деянието на подсъдимия е прието като "грешка в предмета лицето, върху което се посяга" (л. 29 д.).
Фактическите констатации на съда за обстоятелствата, при които е осъществено деянието, изключват грешка в обекта. Установено е, че когато се завърнал в дома си пиян, подсъдимият се нахвърлил да бие Ф. М., с която живеел на съпружески начала. Поради това, че я заплашвал с убийство, между тях се вмъкнала майката на подсъдимия, свидетелката Д. Т., за да ги разтърве. Тогава подсъдимият взел една бутилка с вермут, пълна с вода, за да удари в главата Ф. М. В момента, когато замахвал, заплашена, че ще я убие, тя изблъскала Д. Т. и избягала от стаята. Подсъдимият, вместо да удари Ф. М., нанесъл удар в главата на майка си и й причинил счупване на черепа и контузия на мозъка. Тя останала в безсъзнание четири дни, но поради бързата и ефикасна лекарска интервенция, животът й бил спасен.
При тази вярна фактическа обстановка, при която е настъпило събитието на престъплението, необоснован е изводът на съда, че се касае до грешка в обекта. При нея деецът поради заблуда насочва своето посегателство върху друг обект, а не върху този, който той мисли, че напада. Например, той стреля в лицето, като мисли, че е жертвата, която преследва, а се оказва, че е друго лице. Следователно при грешката в обекта се засяга един и същ обект и настъпва само един резултат, затова тази грешка не е извинителна. Когато обаче деецът се насочи да умъртви определено лице, но поради отклонение на удара не успее да го засегне, а умъртви или нанесе телесна повреда на другиго, няма да е налице грешка в обекта, а фигурата на аберацио иктус. В този случай, от една страна, ще има опит за убийство на целеното, но незасегнато лице, каквато в конкретния случай се явява пострадалата Ф. М. По отношение на нецеления резултат обаче са възможни три алтернативи умишлено (при евентуален умисъл), непредпазливо или случайно деяние, в зависимост от това, дали деецът е допускал и втория резултат, или пък е проявил непредпазливост по отношение на него. Ако се докаже, че е действувал с евентуален умисъл или непредпазливо, трябва да му се предяви и второ обвинение за действително настъпилия престъпен резултат. Поради неточното разбиране на грешката в обекта окръжният съд не си е поставил този въпрос и не е проверил дали подсъдимият освен опит за убийство по отношение Ф. М. не е извършил и опит за убийство или телесна повреда по непредпазливост към майка си. Допуснатата неправилност обаче не може да се изправи в това производство поради това, че се влошава положението на подсъдимия, а липсва протест от прокурора.
Решение № 403 от 29.VI.1971 г. по н. д. № 317/71 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1971 г.
чл. 115 ,
във връзка с чл. 18 и
чл. 133 НК
Грешка относно обекта има, когато деецът поради заблуда насочва своето посягане върху друг обект, а не върху тоя, който той мисли, че напада. Когато отправеното срещу действителния обект посегателство засяга друг обект, е налице опит за престъпление към целения обект плюс извършено умишлено или непредпазливо престъпление към действително увредения обект, а може и случайно деяние.
----------------------------
Спазвайки изискванията на чл. 38 и 208 НПК, Р. окръжен съд е установил и възприел правилно фактическите положения по делото. Съдът е приел, че подсъдимите, след като изчакали освобождаването от управлението на МВР Е. М., го настигнали към Централната пощенска станция, между две будки, и го нападнали. Първо подсъдимият П. започнал да му нанася удари. Подсъдимият Д. Б. Г. в защита на П. извадил нож, с който искал да нанесе удар на Е. М., но вместо върху него ударът попаднал в коремната кухина на подсъдимия П.
Оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Твърдението, че в случая не се касае до опит за убийство, а за причинена на Д. Д. П. по непредпазливост средна телесна повреда по смисъла на чл. 133 НК , не се оправдава от фактическа и правна страна. Окръжният съд въз основа на правилно приетата фактическа обстановка е направил законосъобразен извод, че в случая е налице правната фигура на аберацио иктус. Отправеният срещу Е. М. удар засяга Д. П. Грешката е не относно обекта, а относно причинната връзка, доколкото настъпва друг резултат поради отклоняване посоката на нападението. Действително улученият обект е равноценен с целения. Следователно е налице опит за лишаване от живот към целения обект плюс непредпазлива телесна повреда към действително увредения. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в престъпление опит за лишаване от живот по отношение на Е. М. и тъй като съгласно чл. 161 НК наказателното преследване за престъплението по чл. 133 НК се възбужда по тъжба на пострадалия, каквато не е подадена, не се е занимал със същото.
Данните по делото не сочат на грешка относно обекта, при която поради заблуда посегателството се насочва върху друг обект, а не върху този, за който подсъдимият мисли, че напада.
Решение № 31 от 27.I.1977 г. по н. д. № 694/76 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1977 г.
чл. 116, т. 2 ,
чл. 122, ал. 2 НК
Когато деецът иска да убие Х. и стреля срещу него, но по независещи от него причини вместо Х. улучва У., в такъв случай не се касае до грешка в обекта, до грешка в набелязаната жертва и затова отговорността не може да бъде за умишлено убийство спрямо У. В случая деецът следва да носи отговорност за опит за убийство на Х., а убийството на У. ще се яви убийство, извършено по непредпазливост или при евентуален умисъл, ако са налице и останалите необходими реквизити на тези престъпления. В случая е налице фигурата на аберацио иктус, а не грешка в личността на пострадалия.
----------------------------
Върховният съд, като провери данните по делото, намира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон. Квалификацията на деянието е неправилна.
Окръжният съд е приел следната фактическа обстановка. Подсъдимият като пазач, длъжностно лице, предприел проверка на двама съпрузи, връщащи се от полето,за да види дали те не са брали някакви плодове или зеленчуци от кооперативните блокове. Съпругът реагирал остро, когато пазачът искал да провери дали съпругата му не носи нещо скрито в дрехите си, и по повод на това станала разправия. Пазачът заредил пушката си и я насочил срещу съпруга. Съпругата се хвърлила върху пазача, за да задържи пушката. Подсъдимият стрелял във въздуха, за да привлече вниманието на свои колеги, за да му дойдат на помощ. В този момент са дошли външни хора и се опитали да внесат успокоение в създадената напрегната обстановка. На мястото дошъл и един колега на подсъдимия. След настъпване на известно успокоение външните хора, включително и двамата съпрузи, се оттеглили настрана. В този момент подсъдимият дал нови два изстрела във въздуха, от което всички се изплашили и се изпокрили кой където намерил. В този момент подсъдимият стрелял срещу съпруга Г. Т., но вместо него улучил стоящия наблизо негов колега П. М. - именно този, който му се бил притекъл на помощ.
Окръжният съд приел, че се касае до грешка в обекта, грешка в личността на набелязаната жертва. И понеже грешката в личността на пострадалия е без значение, тъй като и в такъв случай деецът действува с умисъл да умъртви човек, то деянието е квалифицирано по чл. 116, т. 2 НК и във връзка с чл. 55 с. к. подсъдимият е осъден на шест години лишаване от свобода.
Неправилността тук се състои в следното. Незаконосъобразно е становището на окръжния съд, че в случая се касае до грешка в личността на жертвата, в личността на пострадалия.
Подсъдимият иска да убие Г. Т. и срещу него стреля. Следователно няма никаква грешка в набелязаната жертва. Фактът, че вместо набелязаната жертва Г. Т. улучва и убива друго лице, а именно своя колега П. М., означава съвсем друго. В случая при положение, че се приеме, че окръжният съд правилно е установил фактическата обстановка, би следвало да се приеме, че подсъдимият е извършил опит да умъртви Г. Т. Това е така, защото подсъдимият стреля срещу Г. Т., но не го улучва. Това е един типичен случай на опит за убийство.
А колкото се касае до убиването на П. М., то това деяние на подсъдимия би могло да съставлява непредпазливо убийство или убийство при евентуален умисъл, ако са налице и останалите необходими реквизити на тези престъпления.
В разглеждания случай е налице фигурата на аберацио иктус. При него деецът насочва изстрели срещу едно лице, но поради различни причини, без да е желаел или допускал това, куршумът, улучва трето непричастно лице.
Окръжният съд, като не е съобразил всички тези положения, е дошъл до необоснован и незаконосъобразен извод, поради което присъдата следва да се отмени на основание чл. 328, т. 1 и 4 НПК и делото върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решение № 169 от 30.III.1979 г. по н. д. № 108/79 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1979 г.
чл. 115 НК
Когато деецът се насочи да умъртви определено лице, но поради отклонение на удара не успее да го засегне, а умъртви или нанесе телесна повреда на другиго, няма да е налице грешка в обекта, а фигурата на аберацио иктус. В този случай, от една страна, ще има опит за убийство на целеното и незасегнато лице, а по отношение на нецеления резултат са възможни три алтернативи - умишлено (евентуален умисъл), непредпазливо или случайно деяние, в зависимост от това, дали деецът е допускал и втория резултат, или пък е проявил непредпазливост по отношение на него.
----------------------------
При служебната проверка на присъдата Върховният съд констатира, че необосновано деянието на подсъдимия е прието като "грешка в предмета лицето, върху което се посяга" (л. 29 д.).
Фактическите констатации на съда за обстоятелствата, при които е осъществено деянието, изключват грешка в обекта. Установено е, че когато се завърнал в дома си пиян, подсъдимият се нахвърлил да бие Ф. М., с която живеел на съпружески начала. Поради това, че я заплашвал с убийство, между тях се вмъкнала майката на подсъдимия, свидетелката Д. Т., за да ги разтърве. Тогава подсъдимият взел една бутилка с вермут, пълна с вода, за да удари в главата Ф. М. В момента, когато замахвал, заплашена, че ще я убие, тя изблъскала Д. Т. и избягала от стаята. Подсъдимият, вместо да удари Ф. М., нанесъл удар в главата на майка си и й причинил счупване на черепа и контузия на мозъка. Тя останала в безсъзнание четири дни, но поради бързата и ефикасна лекарска интервенция, животът й бил спасен.
При тази вярна фактическа обстановка, при която е настъпило събитието на престъплението, необоснован е изводът на съда, че се касае до грешка в обекта. При нея деецът поради заблуда насочва своето посегателство върху друг обект, а не върху този, който той мисли, че напада. Например, той стреля в лицето, като мисли, че е жертвата, която преследва, а се оказва, че е друго лице. Следователно при грешката в обекта се засяга един и същ обект и настъпва само един резултат, затова тази грешка не е извинителна. Когато обаче деецът се насочи да умъртви определено лице, но поради отклонение на удара не успее да го засегне, а умъртви или нанесе телесна повреда на другиго, няма да е налице грешка в обекта, а фигурата на аберацио иктус. В този случай, от една страна, ще има опит за убийство на целеното, но незасегнато лице, каквато в конкретния случай се явява пострадалата Ф. М. По отношение на нецеления резултат обаче са възможни три алтернативи умишлено (при евентуален умисъл), непредпазливо или случайно деяние, в зависимост от това, дали деецът е допускал и втория резултат, или пък е проявил непредпазливост по отношение на него. Ако се докаже, че е действувал с евентуален умисъл или непредпазливо, трябва да му се предяви и второ обвинение за действително настъпилия престъпен резултат. Поради неточното разбиране на грешката в обекта окръжният съд не си е поставил този въпрос и не е проверил дали подсъдимият освен опит за убийство по отношение Ф. М. не е извършил и опит за убийство или телесна повреда по непредпазливост към майка си. Допуснатата неправилност обаче не може да се изправи в това производство поради това, че се влошава положението на подсъдимия, а липсва протест от прокурора.
Решение № 403 от 29.VI.1971 г. по н. д. № 317/71 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1971 г.
чл. 115 ,
във връзка с чл. 18 и
чл. 133 НК
Грешка относно обекта има, когато деецът поради заблуда насочва своето посягане върху друг обект, а не върху тоя, който той мисли, че напада. Когато отправеното срещу действителния обект посегателство засяга друг обект, е налице опит за престъпление към целения обект плюс извършено умишлено или непредпазливо престъпление към действително увредения обект, а може и случайно деяние.
----------------------------
Спазвайки изискванията на чл. 38 и 208 НПК, Р. окръжен съд е установил и възприел правилно фактическите положения по делото. Съдът е приел, че подсъдимите, след като изчакали освобождаването от управлението на МВР Е. М., го настигнали към Централната пощенска станция, между две будки, и го нападнали. Първо подсъдимият П. започнал да му нанася удари. Подсъдимият Д. Б. Г. в защита на П. извадил нож, с който искал да нанесе удар на Е. М., но вместо върху него ударът попаднал в коремната кухина на подсъдимия П.
Оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Твърдението, че в случая не се касае до опит за убийство, а за причинена на Д. Д. П. по непредпазливост средна телесна повреда по смисъла на чл. 133 НК , не се оправдава от фактическа и правна страна. Окръжният съд въз основа на правилно приетата фактическа обстановка е направил законосъобразен извод, че в случая е налице правната фигура на аберацио иктус. Отправеният срещу Е. М. удар засяга Д. П. Грешката е не относно обекта, а относно причинната връзка, доколкото настъпва друг резултат поради отклоняване посоката на нападението. Действително улученият обект е равноценен с целения. Следователно е налице опит за лишаване от живот към целения обект плюс непредпазлива телесна повреда към действително увредения. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в престъпление опит за лишаване от живот по отношение на Е. М. и тъй като съгласно чл. 161 НК наказателното преследване за престъплението по чл. 133 НК се възбужда по тъжба на пострадалия, каквато не е подадена, не се е занимал със същото.
Данните по делото не сочат на грешка относно обекта, при която поради заблуда посегателството се насочва върху друг обект, а не върху този, за който подсъдимият мисли, че напада.
- typps
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 16 Юни 2008, 16:06
Re: отговори
от A.Pato » 16 Юни 2008, 16:23
legolas написа:Погасителната давност за вземане от неустойка е :
1) 1 ГОДИНА
2) 3 ГОДИНИ
3) 5 ГОДИНИ
отговора е 3 години - чл. 111, буква "б" от ЗЗД
Да де, Б съм имал предвид
Моя грешка при изписването.- A.Pato
- Потребител
- Мнения: 265
- Регистриран на: 11 Юни 2008, 12:04
от misshe_ » 16 Юни 2008, 16:35
Ако изпълнителят по договор за изработка умре :
2) договора се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продълват изпълнението - виж ЗЗД, Договор за изработка
Договора за продавба на чужда вещ е :
1) нищожен
2) относително невалиден
Нито един от посочените отговори, а отговор (3) - договорът е валиден (цитирам по памет). Това е верният отговор, има практика.
2) договора се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продълват изпълнението - виж ЗЗД, Договор за изработка
Договора за продавба на чужда вещ е :
1) нищожен
2) относително невалиден
Нито един от посочените отговори, а отговор (3) - договорът е валиден (цитирам по памет). Това е верният отговор, има практика.
- misshe_
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 13 Юни 2008, 13:37
въпроси
от legolas » 16 Юни 2008, 16:36
Майка, която по непредпазливост причини смърт на своята неродена или току- що родена рожба :
1) не се наказва
2) освобождава се от наказателна отговорност
Споразумението се сключва между:
1) защитника и прокурора
2) подсъдимия и прокурора
3) повереника и прокурора
Ако при палев деецът по собствени подбуди е загасил незабавно пожара преди да са настъпили значителни вреди:
1) не се наказва
2) освобождава се от наказателна отговорност
3) наказва се при отчитане на изключителни смекчаващи обстоятелства
1) не се наказва
2) освобождава се от наказателна отговорност
Споразумението се сключва между:
1) защитника и прокурора
2) подсъдимия и прокурора
3) повереника и прокурора
Ако при палев деецът по собствени подбуди е загасил незабавно пожара преди да са настъпили значителни вреди:
1) не се наказва
2) освобождава се от наказателна отговорност
3) наказва се при отчитане на изключителни смекчаващи обстоятелства
- legolas
- Младши потребител
- Мнения: 12
- Регистриран на: 28 Яну 2008, 13:03
от ico_best » 16 Юни 2008, 16:59
Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, докладчик съдията Кръстьо Яначков
Бюлетин на ВКС, бр. 5/2005 г., стр. 21
чл. 535, т. 1 и 2 ТЗ
По някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.
1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, достатъчно ли е изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието, или следва да е включен и в съдържанието на документа - чл. 535, т. 1 ТЗ.
1. Съдебната практика е противоречива по въпроса къде трябва да се съдържа изразът "запис на заповед", за да е редовен документът от външна страна: само в заглавието; само в текстовото съдържание или е нужно да бъде включен и в заглавието, и в текста на документа.
ОСТК приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл. 536, ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед", произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл. 535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед" или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.
Бюлетин на ВКС, бр. 5/2005 г., стр. 21
чл. 535, т. 1 и 2 ТЗ
По някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.
1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, достатъчно ли е изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието, или следва да е включен и в съдържанието на документа - чл. 535, т. 1 ТЗ.
1. Съдебната практика е противоречива по въпроса къде трябва да се съдържа изразът "запис на заповед", за да е редовен документът от външна страна: само в заглавието; само в текстовото съдържание или е нужно да бъде включен и в заглавието, и в текста на документа.
ОСТК приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл. 536, ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед", произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл. 535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед" или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.
- ico_best
- Младши потребител
- Мнения: 29
- Регистриран на: 21 Юни 2006, 19:22
от eklekti4kata » 16 Юни 2008, 21:01
За пожара: не се наказва - чл.332, за майката - не се наказва - чл.125, покрива е по естество , не по предназначение, предназначението може да се променя,естеството - не може.Споразумението е между защитника и обвиняемия - чл.381,ал.6.не се сещам други въпроси от теста.Аз това писах.Дотук си открих 6 грешки.
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
от sarbijanac » 16 Юни 2008, 21:35
Не бойте се - ще минете изпитите .съберете си встъпителните такси ,впишете се в колегията,за която кандидатствате и после ...се спасявайте кой както намери за добре.
Основния закон,който трябва да знаете е...закона за джунглата.Ако искате да оцелеете него трябва да научите най-напред.
Основния закон,който трябва да знаете е...закона за джунглата.Ако искате да оцелеете него трябва да научите най-напред.
- sarbijanac
- Активен потребител
- Мнения: 1359
- Регистриран на: 29 Ное 2006, 17:47
- Местоположение: Нови пазар
от eklekti4kata » 16 Юни 2008, 22:11
sarbijanac, много ти благодаря, имаше нужда от един трезв глас!!! Просто емоциите са малко в повече, което е нормално в случая,мисля. 
Въпросите се толкова много в темата не защото колегите и аз не можем да си намерим грешките още, а по отношение неяснотите за формиране на заветното "ДА" или "НЕ".Доколкото знам и колегите, явили се на изпита за нотариуси чакат вече към месец-два и не са наясно за критериите.И точно по тази причина не могат още при излизането от залата да знаят справили ли са се или не.Отново нещата опират до "прозрачността".В цял свят изпитите се провеждат по доказано безпристрастната формула - тест - брой верни отговори за взет изпит и т.н.В нашата любима страна/не държава/ обаче, продължават да текат нещата така, че да има недомлъвки, съмнения и разбира се - субективният фактор - оценяващият проверяващ. Просто обществото все още продължава да си псува тихичко в къщи.Вместо да се обединим и да искаме само тестови изпит - и тук и при всички изпити, /тук включвам и магистратските/, да се мотивираме, че всички сме се явявали на държавни изпити, на теоретико-практични изпити и е тъпо пак да ни изпитват що е то договор и колко вида бива,то ние се жалваме - конкретно тук - помежду си.Гражданското общество е толкова далеч от нас, колкото годината 1789 - визирам Декларацията за правата на човека и гражданина...Аз обаче съм позитивен човек и приемам, че това са "грешките на прехода".С поздрав! 
Просто емоциите са малко в повече, което е нормално в случая,мисля. Въпросите се толкова много в темата не защото колегите и аз не можем да си намерим грешките още, а по отношение неяснотите за формиране на заветното "ДА" или "НЕ".Доколкото знам и колегите, явили се на изпита за нотариуси чакат вече към месец-два и не са наясно за критериите.И точно по тази причина не могат още при излизането от залата да знаят справили ли са се или не.Отново нещата опират до "прозрачността".В цял свят изпитите се провеждат по доказано безпристрастната формула - тест - брой верни отговори за взет изпит и т.н.В нашата любима страна/не държава/ обаче, продължават да текат нещата така, че да има недомлъвки, съмнения и разбира се - субективният фактор - оценяващият проверяващ. Просто обществото все още продължава да си псува тихичко в къщи.Вместо да се обединим и да искаме само тестови изпит - и тук и при всички изпити, /тук включвам и магистратските/, да се мотивираме, че всички сме се явявали на държавни изпити, на теоретико-практични изпити и е тъпо пак да ни изпитват що е то договор и колко вида бива,то ние се жалваме - конкретно тук - помежду си.Гражданското общество е толкова далеч от нас, колкото годината 1789 - визирам Декларацията за правата на човека и гражданина...Аз обаче съм позитивен човек и приемам, че това са "грешките на прехода".С поздрав! - eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
от pdimitrow » 17 Юни 2008, 08:05
eklekti4kata написа:sarbijanac, много ти благодаря, имаше нужда от един трезв глас!!!
Напълно съм съгласен. Въпреки, че вече съм действащ адвокат от миналия изпит насам. Само искам да Ви кажа, че има някакви квоти за този изпит и преди винаги пускаха точно 50% от всеки град, засичал съм ги по списъците, и без никакъв ясен критерии за оценяването. Миналият път когато аз се явявах съм убеден, че теста не го бях решил вярно в смисъл имах повече грешки от допустимите, а за казусите мога да кажа, че бяха абсолютно верни защото го играех сътрудник в една кантора в която единия адвокат се занимаваше с накзателни, а другия с граждански дела. Така ,че има голяма доза субективизъм относно оценяването, но дори и да е само тест пак може да има изключително овъртяни въпроси на които отговора да е в някое забравено от бога тълкувателно решение от преди да кажем 70 години, хайде намери го и го прочети преди изпита, като не знаеш какъв тест ще ти се падне. Пожелавам късмет на всички явили се и ако пак има 50%-ви квоти се надявайте да сте в тях.
- pdimitrow
- Потребител
- Мнения: 110
- Регистриран на: 16 Май 2002, 20:00
- Местоположение: Варна
от maraia » 17 Юни 2008, 10:41
Точно това беше за АД-то
А казуса по наказателно, аз също смятам че има опит за убийство по член 18 ал 1; причинена смърт по непредпазливост по 122, с огнестрелно оръжие следователно ал. 2, отнемане на оръжието по чл. 53 мисля че беше, както и обиди в началото от които следва реторсия
От всичко това следва че са подсъдни единствено и само на РС - чл 35 от НПК ....нито едно от тях не попада в ал. 2
А за другия казус - просто нямам думи, от толкова много нормативни акта точно този да подберат......е несериозно ми изглеждаше.....
За него съм писала само по първия въпрос - само иван и мария наследяват по равно , без значение че се е отказала......
и изчезнах защото си изпусках и последния автобус...
Силно се надявам това че не съм довършила втория казус, да не е причина да ме скъсат......
Не знам до четвъртък как ще издържа да разбера, но ми се струва, че положителните оценки няма да са много
А казуса по наказателно, аз също смятам че има опит за убийство по член 18 ал 1; причинена смърт по непредпазливост по 122, с огнестрелно оръжие следователно ал. 2, отнемане на оръжието по чл. 53 мисля че беше, както и обиди в началото от които следва реторсия
От всичко това следва че са подсъдни единствено и само на РС - чл 35 от НПК ....нито едно от тях не попада в ал. 2
А за другия казус - просто нямам думи, от толкова много нормативни акта точно този да подберат......е несериозно ми изглеждаше.....
За него съм писала само по първия въпрос - само иван и мария наследяват по равно , без значение че се е отказала......
и изчезнах защото си изпусках и последния автобус...
Силно се надявам това че не съм довършила втория казус, да не е причина да ме скъсат......
Не знам до четвъртък как ще издържа да разбера, но ми се струва, че положителните оценки няма да са много
- maraia
- Младши потребител
- Мнения: 13
- Регистриран на: 20 Апр 2006, 00:23
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта