начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Казуса за окръжни съдии?

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Мнениеот portokal » 22 Юни 2007, 14:21

ednaotvsicki написа:А между другото се оказва от значение и че дворното място, което придобито само от Живка е през 43 година, когато не е действал режима на общност и си е индивидуална собственост, докато сградата построена през верме на брака е СИО-аргумент от ППВС 5/72, Вие как мислите?

Как придобито през 1943, Каранедев е написал през 1962?
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот GG_BG » 22 Юни 2007, 14:37

Две бързи съображения към казаното от портокал:
Дори и да се е погасило правото на Елена да иска намаляване на запазената част никой не се е позовавал на тази давност а тя не се прилага служебно.
А на всичкото отгоре смятам че това право не се е погасило по давност тъй като давността би следвало да тече от узнаването на завещанието- през 2003г., когато завещанието е представено по делото. Принципно положение е че погасителна давност тече за права които МОГАТ да бъдат упражнени. След като обаче до 2003г. Еленка не е знаела за завещанието то тя не е могла и да иска и неговото намаляване. -> Може да се иска намаляване -> Намалява се -> създава се съсобственост -> допуска се делба
GG_BG
Младши потребител
 
Мнения: 39
Регистриран на: 29 Ное 2006, 00:54

Мнениеот ednaotvsicki » 22 Юни 2007, 14:40

Моя грешка, придобито е от Живка с покупка през 62 г., тоест преди СК от 68г. Съгласно ЗЛС, действащ преди СК 68, важи принципа на разделност...
Да де, (плесвам се по челото) обаче 103 от СК 68г. преурежда имуществените отношения по заварени бракове... чл. 103. Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове...." Тоест и дворното място си е СИО.
ednaotvsicki
Потребител
 
Мнения: 143
Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08

Мнениеот ednaotvsicki » 22 Юни 2007, 14:54

Може да се иска намаляване -> Намалява се -> създава се съсобственост -> допуска се делба[/quote]
Тази логика ми харесва.
Има противоречия дали правото да се иска намаляване на завещателни разпореждания е скрепено с давност, едни приемат че не се погасява по давност, а други (например Цанка Цанкова в Промените в Насл.право), че се погасява в рамките на общата 5г. давност, аргумент и зачитането волята на завещателя. По скоро приемам, че не се погасява по давност. Още повече под формата на възражение, което се упражнява при иск за делба, който не се погасява по давност. А вслучая и по повод необявени завещателни разпореждания.
ednaotvsicki
Потребител
 
Мнения: 143
Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08

Мнениеот portokal » 22 Юни 2007, 15:13

Дори и да се е погасило правото на Елена да иска намаляване на запазената част никой не се е позовавал на тази давност а тя не се прилага служебно. А на всичкото отгоре смятам че това право не се е погасило по давност тъй като давността би следвало да тече от узнаването на завещанието- през 2003г., когато завещанието е представено по делото.

Прав си. Кога са представени за пръв път завещанията не обърнах внимание, за възражението изобщо не се замислих.
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Каранедев, специални благодарности!

Мнениеот razli4na » 22 Юни 2007, 15:15

Каранедев, благодарностите ми са толкова специални, че си заслужава да отворя нова тема заради тях!
Желая на всички повече позитивизъм!
razli4na
Активен потребител
 
Мнения: 1292
Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22

Мнениеот GG_BG » 22 Юни 2007, 16:22

До еднаотвсички
Противоречието за говориш е принципно и то е за това погасяват ли се по давност въобще всички права, които не са вземания (чл. 110 от ЗЗД погасява по давност само вземанията). До преди година две упорито защитавах тезата, че чл. 110 не следва да се прилага разширително и че се отнася само за вземания в тесния смисъл. Аргумент в тази насока е чл. 87 ал.5 от ЗЗД- който предвижда 5 годишен давностен срок за правото да се иска разваляне на договор (което право не е вземане). Ако всички права за които не е предвидено друго се погасяват с 5 годишната давност по чл.110 от ЗЗД то чл. 87 ал.5 е излишен текст, но доколкото го има той индиректно сочи, че не всички права се погасяват, а само вземанията.
Практиката, обаче и мнението на капацитетите в правото е различна:
Абсолютно твърда е практиката, че правото да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен по 19 ал.3 от ЗЗД (което не е вземане) се погасява с петгодишната давност.
За иска по 135 от ЗЗД не съм срещал практика на ВКС погасява ли се по давност, но съм виждал по-ниски инстанции да приемат, че се погасява и тази давност тече от увреждащата сделка.
Има стара практика на ВС, че се погасява по давност правото да се иска въвод във владение на недвижим имот по изпълнителен лист ако не е упражнено в 5 годишен срок.
Розанис приема, че всички права се погасяват с петгодишна давност (без абсолютните разбира се) и 110 ЗЗД следва да се тълкува разширително.
А за правото да се иска намаляване на завещанието- изрично точка 3г от Постановление № 7/73г. е: „Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието.”
А стига толкова, че написах реферат...
GG_BG
Младши потребител
 
Мнения: 39
Регистриран на: 29 Ное 2006, 00:54

Мнениеот portokal » 22 Юни 2007, 16:26

Karanedeff написа:А пък аз все си мисля за приложението на чл. 50 от Закона за наследството - отм. ДВ бр. 60 от 24 юли 1992 год.

:roll: Вероятно всички са го приели. Плюс това отново става дума за давност, а тя се прилага по възражение (аз вече внимавам :D ), което не е направено до отмяната на тази давност през 1992 г.
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот karanedeff » 22 Юни 2007, 19:12

Права си portokal, макар този срок според мен не е давностен, а преклузивен, но §9 към ЗИД на ЗН ДВ бр. 60 от 1992 г. определя, че се прилага при направено възражение.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Мнениеот paqk » 23 Юни 2007, 19:15

GG_BG написа:Две бързи съображения към казаното от портокал:
Дори и да се е погасило правото на Елена да иска намаляване на запазената част никой не се е позовавал на тази давност а тя не се прилага служебно.
А на всичкото отгоре смятам че това право не се е погасило по давност тъй като давността би следвало да тече от узнаването на завещанието- през 2003г., когато завещанието е представено по делото. Принципно положение е че погасителна давност тече за права които МОГАТ да бъдат упражнени. След като обаче до 2003г. Еленка не е знаела за завещанието то тя не е могла и да иска и неговото намаляване. -> Може да се иска намаляване -> Намалява се -> създава се съсобственост -> допуска се делба



В случая придобивната давност не тече от узнаване на завещанието. Жулиета много преди това, още след смъртта на баба си /това комисията изрично го подчерта/ е изменила начина на владение над имота като е демонстрирала, че го владее като свой и не е допускала останалите наследници. А във възражението си Жулиета се е позовала на придобивна давност.
paqk
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 14 Ное 2003, 16:06

Мнениеот portokal » 25 Юни 2007, 11:17

В случая придобивната давност не тече от узнаване на завещанието.

Не говорим за придобивна, а за погасителна давност за правото да се иска възстановяване на запазените части. Жулиета владее имота, но владеейки, съвсем не е дала да се разбере, че се смята за собственица въз основа на завещание.
____________________________

От една страна, при отмяна на дарение, разваляне на договор и разни подобни няма спор, че придобилият по отпадналото основание не може да се позове на придобивна давност - той е бил собственик през това време, независимо, че собствеността му е отпаднала с обратна сила. Същото би трябвало да е и при завещание, накърняващо запазените части.

От друга... някак не е справедливо Елена и братовчедите, незнаейки за завещанието, да са бездействали 13 години, никакъв опит да защитят собствеността, която са мислели, че имат, и сега изведнъж - хем неизтекъл срок за възстановяване на запазените части, хем не е текла срещу тях за тези части придобивна давност - както мисля, че излиза. А 13 години са спали без уважителна причина. Докато при разваляне на д-р и отмяна на дарение може основанието за това да е възникнало едва сега, тук тримата наследници нямат оправдание.
Освен ако не греша някъде. :roll:
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот GG_BG » 25 Юни 2007, 11:19

До paqk
Става въпрос за ПОГАСИТЕЛНА давност, а не за ПРИДОБИВНА.
И по конкретно за погасяването по давност на правото да се иска намаляване на завещанието.
Преди да ме редактираш е добре да прочетеш какво съм написал.
GG_BG
Младши потребител
 
Мнения: 39
Регистриран на: 29 Ное 2006, 00:54

Мнениеот oho_boho » 25 Юни 2007, 12:11

karanedeff написа:Права си portokal, макар този срок според мен не е давностен, а преклузивен, но §9 към ЗИД на ЗН ДВ бр. 60 от 1992 г. определя, че се прилага при направено възражение.


Моите уважения, ОБАЧЕ:

Тълкувателно решение № 18 от 1.III.1974 г. по гр. д. № 108/74 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1974 г., С., Наука и изкуство, 1975 г.
чл. 50,

чл. 52 ЗНасл.

Отказът от наследство, направен и след изтичане на срока по чл. 50 от Закона за наследството, подлежи на вписване по реда на чл. 52, ал. 1 от същия закон.
------------------------

Министърът на правосъдието е направил предложение на основание чл. 212 ГПК Върховният съд на Република България да постанови тълкувателно решение по приложението на разпоредбите на чл. 50 ЗНасл. по въпроса: може ли след изтичане на петгодишния срок по чл. 50 ЗНасл. да се вписва по реда на чл. 52 от същия закон отказ от наследство.


Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид следното:


Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество, оставено им от наследодателя. Наследниците, в полза на които е открито наследството, не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права наследодателя. С факта на откриване на наследството наследниците се призовават само към наследство. За тях се поражда правото да получат наследството. За придобиване на наследството, субект на което е бил наследодателят, е необходимо наследниците да изразят волята си за приемането му (чл. 48 ЗНасл.).


Приемането на наследството може да бъде изрично - с писмено заявление до съответния съд, в района на който е открито наследството (чл. 49, ал. 1 ЗНасл. ), или мълчаливо - чрез действия, които недвусмислено показват приемането му (чл. 49, ал. 2 ЗНасл.). Правото да се приеме наследството било изрично, било мълчаливо се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок от откриването му (чл. 50 ЗНасл.). В такъв срок могат да бъдат приети и наследства, открити преди влизане на Закона за наследството в сила, считан от датата на влизането му в сила (чл. 91 ЗНасл.)


С чл. 50 и 91 ЗНасл. законодателят изрично е определил срока за приемане на наследството като давностен. А щом срокът е давностен, само изтичането на петгодишния период от време от откриване на наследството не погасява правото на наследника да приеме откритото в негова полза наследство. За разлика от преклузивните срокове, изтичането на които прекратява субективното право, изтичането на давностните срокове не погасява субективното право. И след изтичане на давностния срок по чл. 50 и 91 ЗНасл. субективното право да се приеме наследството продължава да съществува. За погасяването му е необходимо още и позоваването на изтекла давност от страна на наследника, в чиято полза тя тече, защото давността съгласно чл. 120 ЗЗД не се прилага служебно от съда. Непозоваването на изтекла давност от сънаследника или наследника от следващия ред дава възможност на неприелия наследството в срока по чл. 50 и 91 ЗНасл. да приеме същото и след изтичане на този срок. А щом такъв наследник има право да приеме наследството и след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 50 и 91 ЗНасл., той може и да се откаже от това право. Този отказ като едностранен акт следва да бъде извършен по реда, предвиден в чл. 52 ЗНасл., във връзка с чл. 49 от същия закон. Отказът трябва да стане с писмено заявление до съответния съд, в района на който е открито наследството, и този отказ трябва да бъде вписан в особената за това книга. Вписването се налага и с оглед на това да се внесе яснота в отношенията между сънаследниците.
oho_boho
Потребител
 
Мнения: 477
Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00

Мнениеот GG_BG » 25 Юни 2007, 12:21

До Portokal
Според мен не грешиш, в правилна посока си. Но доводите които излагаш са в насока справедливост.
Не съм участник в конкурса и не зная в какво съотношение са заявени възраженията за придобиване по завещание и по давност, а май точно тук е разковничето.
Ако е заявено придобиването по завещание е заявено като главно, а давността в условията на евентуалност нещата са ясни, колкото и да не са справедливи.
Ако обаче са заявени алтернативно нещата са доста спорни. Има становище на някой от корифейте (не помня кой), че в редките случаи когато алтернативно се заявяват основания следва да се изхожда от ИНТЕРЕСА на този който ги заявява. А на тази плоскост казуса добива точно обратното разрешение -> В интерес на страната е да се разгледа първо възражението за придобиване по давност -> то се разглежда първо и тя се признава за собственик на целия имот (по тзаи причина не се разглежда придобиването по завещание) -> няма съсобственост -> няма делба.
Ето един добър пример, колко е важно да се установи в какво съотношение се заявяват различните основания (както на искове, така и на възражения). В едно реално дело, един добър съд би следвало да даде указания на страната да посочи в какво съотношение предявява възраженията си.
Никой досега не коментира съотношението на предявените възражения, което ме кара да мисля, че няма никаква яснота а е заявено нещо от рода "придобила съм по завещание и по давност...". И дано не съм прав, но си мисля, че авторите на казуса са изпуснали тази подробност- за съотношението на двете възражения и за различните резултати, които могат да произлязат от това.
GG_BG
Младши потребител
 
Мнения: 39
Регистриран на: 29 Ное 2006, 00:54

Мнениеот portokal » 25 Юни 2007, 12:47

Видях едно решение на ВКС (№ 1135 ОТ 23.12.1998 Г. ПО ГР. Д. № 805/1998 Г., I гр. о.), според което "Придобиване по оригинерен способ - чл. 79, ал. 1 ЗС може да се приеме, когато това право не е придобито вече от същото лице по друг начин. По силата на публичното завещание от откриване на наследството на М., заветникът Т.Ф.Т. става "прелегат" /наследник по закон и завещание/. Единствено при положение, че е демонстрирал, че не ще се ползва от завещанието, може да се приеме, че е завладял наследствените части на ищеца и втората ответница."
Т.е. наистина се оказва, че това ще зависи от избора на Жулиета - от онова, което тя заяви, било като съотношение на възраженията си или като изобщо отказ от едното.
Иначе щеше да и остава единствено да скрие завещанията. :wink:
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот steffanoffa » 25 Юни 2007, 14:25

"В процеса Жулиета Атанасова оспорва иска за делба като твърди, че владее имота от смъртта на баба си, придобила го е и е собственик на същия по завещание, евентуално по давност, като представя необявените завещания в процеса."
steffanoffa
Нов потребител
 
Мнения: 1
Регистриран на: 25 Юни 2007, 14:19

Мнениеот iskra73 » 19 Юли 2007, 11:59

karanedeff написа:
Живка Стоянова е придобила дворно място с нотакт 108/62г а през 1964г придобива двуетажна жилищна сграда в същото дворно място.

Живка Стянова е сключила граждански брак с Стоян Стоянов през 1943г и имат син - Атанас Стоянов, роден през същата 1943г.

Стоян Стоянов е починал през 1983г, като негови наследници са съпругата му Живка Стоянова, сина му Атанас Стоянов и сина му от предишен брак Стефан Стоянов. Преди смъртта си Стоян Стоянов е оставил в завещание 1/4ид.ч. от недвижимия имот на внучката си Жулиета Атанасова.

Атанас Стоянов е починал през 1986г, а негови наследници са Елена Атанасова и Жулиета Атанасова

Стефан Стоянов е починал през 1990г като оставя наследници Желязко Стефанов и Йордан Стефанов

През 1990г. умира Живка Стоянова, като завещава собствения си недвижим имот на внучката си Жулиета Атанасова.

През 2003г. Елена Атанасова предявява иск за делба срещу Жулиета Атанасова, Желязко Стефанов и Йордан Стефанов.

ЖулиетаАтанасова възразява на подадения иск с /тук не помня добре точните думички но нещо от рода.../ факта че е собственик по завещание като представя непоказаните до тогава завещания , и с настъпила придобивна давност на имота. Същата след смъртта на баба си е завладяла имота и го държи като свой като не допуска останалите наследници.
На така направеното възражение Елена Атанасова отправя свое за възстановяване на запазена част от наследство по чл.30 от ЗН

ВЪПРОСИ:

1. каква част от имота притежава към момента на смъртта си Стоян Стоянов. Кои са законните му наследници и каква иделна част от наследството му притежава всеки

2. Каква част от имота притежава живка Стоянова към момента на смъртта си

3. какви са запазените части на наследниците на Стоян Стоянов

4. какви са запазените части на наследниците на Живка Стоянова

5. налице ли е съсобственост върху имота и ако приемете че е така кой каква делбена част има от съделителите /нали делбена част се казваше... мале мозъка ми е пихтия в момента/

6. ако се приеме че е налице съсобственост, може ли недвижимият имот да се възложи в дял на Жулиета атанасова

Моля уважаемия съд и достопочтенното жури за снисходение. Евентуални грешки и неточности, в така представения казус от писмения изпит за окръжни съдии, се дължат на смущения по трасето. ISP са изключени.
iskra73
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 27 Юни 2006, 15:15

давност и наследство

Мнениеот civilista » 02 Авг 2007, 23:26

Имаше практика, че когато владението е основано на годно правно основание, то владелецът не може да се позовава на давност, т.е. давността се прилага само при при опорочена форма или прехвърляне на чужди права /добросъвестно/ или при липса на каквото и да било правно основание /недобросъвестно - владее защото владее въпреки всички и всичко/, но не помня номер на решението, което беше за реституцията на земеделски земи.
BTW съвкупността вещно, наследствено и ТСУ /УТ/ са най-кофти аспекта на часното право. Ако си служа с хакерски термини, не можеш да се справиш без огромна памет /заради отменените закони/ и най-мощния процесор /заради връзките между нещата/.
На печелившите честито,на останалите - продължавайте да играете. BTW стремежът към цитиране на чужди мисли и лафове показва интелектуален скептицизъм от типа "аз знам, че нищо не знам" и "всички добри мисли вече са казани"; наздраве /защото аз си пия пред компютъра, но не управлявам МПС :oops: /
civilista
Младши потребител
 
Мнения: 72
Регистриран на: 10 Юли 2007, 23:52

Мнениеот portokal » 03 Авг 2007, 10:00

Ако за това говориш - не може да се позовава на давност този, който е бил собственик, но основанието, на което е придобил, е отпаднало, макар и с обратна сила. Идеята е, че не можеш да придобиеш собствената си вещ по давност.
________________________________

Аз се замислям за нещо друго, та да питам.

Наследодателят А има наследник по закон Б. Все едно дали Б има запазена част, или не, но за удобство приемаме, че няма. След смъртта на А наследникът Б си влиза във владение на имотите му. 10 или повече години след това се открива завещание от А в полза на трето лице В.
Придобил ли е Б имотите на А по давност?

Случаят според мен не е съвсем като горния, защото Б никога не е бил собственик, щом е имало завещание. Само е мислел, че е. Тук нямаме отпаднало основание - нямаме никакво.
От друга страна, и В е нямало откъде да знае, че му е завещано, за да се погрижи за имотите си. Пред абсолютно целия свят Б е бил собственик. Някак не е справедливо. Дето вика една приятелка - според интуицията ;-) изглежда, че придобивна давност за Б не е изтекла. Но не виждам нещо стабилно, с което може да се обоснове това.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Предишна

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 27 госта


cron