- Дата и час: 27 Ное 2024, 17:14 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Казус от изпита за младши съдии - 08.06.2007
|
|
54 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Казус от изпита за младши съдии - 08.06.2007
Пуснах го и в темата за конкурса, но нека да го има и в отделна тема, за да може да го обсъдим.
С договор сключен на 23.04.1990 год. с нотариален акт №7, том II, нот. дело №540/1990 Силвия Иванова продала на Румяна Попова, по време на брака и с Ивайло Йорданов, правото на собственост върху едно магазинно и едно сладово помещение със съответните идеални части от сградата и дворното място, находящи се в гр. Варна, ул. "Хр.Самсаров" №1, подробно индивидуализирано в договора. Данъчната оценка на двата имота била общо 12 000 лв.
С влязло в сила решение на ВОС от 26.03.1991 год. по гр. дело №218/1990 Силвия Иванова била поставена под пълно запрещение, като за неин настойник бил назначен Румен Димитров. На 05.04.1999 год. Силвия Иванова, действаща чрез настойника си Р.Димитров предявила иск с/у приобретателите на имотите с правно основание чл. 31,ал.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
В исковата си молба твърдяла, че договора от 23.04.1990 год. е сключен от нея в състояние, при което поради вродено състояние не е могла разумно да формира воля към пораждане на правни последици на договора за покупко-продажба на недвижимите имоти.
По делото били назначени единична и тройна съдебо-психически експертизи и били събрани многобройни гласни доказателства, които били единодушни, че ищцата страда от умерена степен на олигофрения ,в следствие на вродено ендокринно разстройство. Според заключенията на вещите лица това състояние обуславя интелектуалния и дефицит – невъзможност да осъзнава жизнените си потребности и интереси, да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи и да осъзнава последиците от тях. Експертите били категорични, че в това състояние се е намирала трайно, поради заболяването си, датиращо от ранна детска възраст, включително и към 23.04.1990 год., когато е сключен процесния договор, макар че е била поставена под запрещение по-късно.
Ответниците направили следните възражения:
1. За липсата на активна материално-правна легитимация на ищцата за провеждане на иска по чл. 31 ал.1 от ЗЗД.
2. За липсата на активна легитимация и по ревандикационния иск, тъй като сделката, чрез която ищцата е придобила процесния имот се явява унищожаема насъщото основание.
ВЪПРОСИ:
1. Кой съд е родово компетентен като първа инстанция за предявените искове и защо?
2. Какъв вид е всеки от предявените искове и в какво съотношение са предявени помежду си?
3. Основателни ли са направените от ответниците възражения и защо?
4. Основателни ли са предявените искове?
5. Как се предявява процесуално унищожаемостта и какво е нейното действие?
С договор сключен на 23.04.1990 год. с нотариален акт №7, том II, нот. дело №540/1990 Силвия Иванова продала на Румяна Попова, по време на брака и с Ивайло Йорданов, правото на собственост върху едно магазинно и едно сладово помещение със съответните идеални части от сградата и дворното място, находящи се в гр. Варна, ул. "Хр.Самсаров" №1, подробно индивидуализирано в договора. Данъчната оценка на двата имота била общо 12 000 лв.
С влязло в сила решение на ВОС от 26.03.1991 год. по гр. дело №218/1990 Силвия Иванова била поставена под пълно запрещение, като за неин настойник бил назначен Румен Димитров. На 05.04.1999 год. Силвия Иванова, действаща чрез настойника си Р.Димитров предявила иск с/у приобретателите на имотите с правно основание чл. 31,ал.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.
В исковата си молба твърдяла, че договора от 23.04.1990 год. е сключен от нея в състояние, при което поради вродено състояние не е могла разумно да формира воля към пораждане на правни последици на договора за покупко-продажба на недвижимите имоти.
По делото били назначени единична и тройна съдебо-психически експертизи и били събрани многобройни гласни доказателства, които били единодушни, че ищцата страда от умерена степен на олигофрения ,в следствие на вродено ендокринно разстройство. Според заключенията на вещите лица това състояние обуславя интелектуалния и дефицит – невъзможност да осъзнава жизнените си потребности и интереси, да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи и да осъзнава последиците от тях. Експертите били категорични, че в това състояние се е намирала трайно, поради заболяването си, датиращо от ранна детска възраст, включително и към 23.04.1990 год., когато е сключен процесния договор, макар че е била поставена под запрещение по-късно.
Ответниците направили следните възражения:
1. За липсата на активна материално-правна легитимация на ищцата за провеждане на иска по чл. 31 ал.1 от ЗЗД.
2. За липсата на активна легитимация и по ревандикационния иск, тъй като сделката, чрез която ищцата е придобила процесния имот се явява унищожаема насъщото основание.
ВЪПРОСИ:
1. Кой съд е родово компетентен като първа инстанция за предявените искове и защо?
2. Какъв вид е всеки от предявените искове и в какво съотношение са предявени помежду си?
3. Основателни ли са направените от ответниците възражения и защо?
4. Основателни ли са предявените искове?
5. Как се предявява процесуално унищожаемостта и какво е нейното действие?
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
-
DEKAH - Активен потребител
- Мнения: 2284
- Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
- Местоположение: Бургас
1. Кой съд е родово компетентен като първа инстанция за предявените искове и защо?
2. Какъв вид е всеки от предявените искове и в какво съотношение са предявени помежду си?
3. Основателни ли са направените от ответниците възражения и защо?
4. Основателни ли са предявените искове?
5. Как се предявява процесуално унищожаемостта и какво е нейното действие?
1. Окръжният, обективно съединени искове по връзка между делата, макар че за вещния иск родово компетентен да е , по принцип, районният съд. Конститутивният иск е облигационен, а сделката е една, макар и да са прехвърлени два имота. Общата им данъчна стойност е над 10 000 лв., т. е. цената на иска по облигационния иск е 12 000 лв. Ревандикационният ще следва родовата подсъдност на облигационния - арг. чл. 94 ГПК.
2. Това като че ли го изясних в т. 1 - облигационният - конститутивен, а осъдителния вещен
3. Не - лицето, чиято воля е опорочена, е страна - ищец - арг. чл. 32, ал. 1 ЗЗД, а настойкът й неин законен представител. б) ищецът може да иска реституция на по облигационнен иск - чл. 34 ЗЗД, а ако е и собственик и да защитава своето право на собственост чрез петиторен иск.
4. Да
5. Правен интерес има само лицето, чиято воля е опорочена, чрез конститутивен иск, а ако се уважи иска съдът допуска правната промяна, към която е насочено упражняването на потестативното право чрез конститутивен иск.
2. Какъв вид е всеки от предявените искове и в какво съотношение са предявени помежду си?
3. Основателни ли са направените от ответниците възражения и защо?
4. Основателни ли са предявените искове?
5. Как се предявява процесуално унищожаемостта и какво е нейното действие?
1. Окръжният, обективно съединени искове по връзка между делата, макар че за вещния иск родово компетентен да е , по принцип, районният съд. Конститутивният иск е облигационен, а сделката е една, макар и да са прехвърлени два имота. Общата им данъчна стойност е над 10 000 лв., т. е. цената на иска по облигационния иск е 12 000 лв. Ревандикационният ще следва родовата подсъдност на облигационния - арг. чл. 94 ГПК.
2. Това като че ли го изясних в т. 1 - облигационният - конститутивен, а осъдителния вещен
3. Не - лицето, чиято воля е опорочена, е страна - ищец - арг. чл. 32, ал. 1 ЗЗД, а настойкът й неин законен представител. б) ищецът може да иска реституция на по облигационнен иск - чл. 34 ЗЗД, а ако е и собственик и да защитава своето право на собственост чрез петиторен иск.
4. Да
5. Правен интерес има само лицето, чиято воля е опорочена, чрез конститутивен иск, а ако се уважи иска съдът допуска правната промяна, към която е насочено упражняването на потестативното право чрез конститутивен иск.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Казусът е наистина интересен.
По въпросите:
1. Кой съд е родово компетентен като първа инстанция за предявените искове и защо?
2. Какъв вид е всеки от предявените искове и в какво съотношение са предявени помежду си?
3. Основателни ли са направените от ответниците възражения и защо?
4. Основателни ли са предявените искове?
5. Как се предявява процесуално унищожаемостта и какво е нейното действие?
Отговори:
1. За разлика от gega, аз считам, че са подсъдни и двата на районен съд с оглед на разпоредбата на чл.80 ал.1 б.б) във връзка с чл.55 ал.1 б.г)от ГПК. Действително искът по чл.31 ал.1 от ГПК не е по отношение на самото право на собственост, а по отношение на сделката, с която се прехвърля правото на собственост, но се касае за унищожение на сделка за прехвърляне на недвижим имот и приложение намира чл.55 ал.1 б.г) от ГПК във връзка с б.б) от същата алинея.
2.Също като gega, като го допълвам относно съотношението между исковете - облигационният е главен, а ревандикационният акцесорен при условията на евентуалност.
3.Също като gega, но с една забележка - доколко може да се приеме, че под оспорване на активната легитимация не е възразено и по отношение на съществуването на правото на иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД, щото като погледнах ал.2 на въпросния член - май има изтекла погасителна давност за предявяване на иска. Има и едно решение № 668 ОТ 14. III. 1963 Г. ПО ГР. Д, № 250/63 Г. НА I Г. О на ВС.(Май казуса не е много изчистен и позволява вариации).
4. Също като gega.
5. Тук нещо по-различно - предявяването на унищожаемостта в процеса може да стане по два начина - по исков ред и чрез възражение, като чрез възражение може да се предяви и при изтекла давност по чл.32 ал.2 от ЗЗД по аргумент на чл.32 ал.3 от ЗЗД. Що се отнася до действието на унищожаемостта, то след постановяването й се заличават с обратна сила правните последици от порочната сделка.
Поздрави и успех на явилите се днес!!!
По въпросите:
1. Кой съд е родово компетентен като първа инстанция за предявените искове и защо?
2. Какъв вид е всеки от предявените искове и в какво съотношение са предявени помежду си?
3. Основателни ли са направените от ответниците възражения и защо?
4. Основателни ли са предявените искове?
5. Как се предявява процесуално унищожаемостта и какво е нейното действие?
Отговори:
1. За разлика от gega, аз считам, че са подсъдни и двата на районен съд с оглед на разпоредбата на чл.80 ал.1 б.б) във връзка с чл.55 ал.1 б.г)от ГПК. Действително искът по чл.31 ал.1 от ГПК не е по отношение на самото право на собственост, а по отношение на сделката, с която се прехвърля правото на собственост, но се касае за унищожение на сделка за прехвърляне на недвижим имот и приложение намира чл.55 ал.1 б.г) от ГПК във връзка с б.б) от същата алинея.
2.Също като gega, като го допълвам относно съотношението между исковете - облигационният е главен, а ревандикационният акцесорен при условията на евентуалност.
3.Също като gega, но с една забележка - доколко може да се приеме, че под оспорване на активната легитимация не е възразено и по отношение на съществуването на правото на иск по чл.31 ал.1 от ЗЗД, щото като погледнах ал.2 на въпросния член - май има изтекла погасителна давност за предявяване на иска. Има и едно решение № 668 ОТ 14. III. 1963 Г. ПО ГР. Д, № 250/63 Г. НА I Г. О на ВС.(Май казуса не е много изчистен и позволява вариации).
4. Също като gega.
5. Тук нещо по-различно - предявяването на унищожаемостта в процеса може да стане по два начина - по исков ред и чрез възражение, като чрез възражение може да се предяви и при изтекла давност по чл.32 ал.2 от ЗЗД по аргумент на чл.32 ал.3 от ЗЗД. Що се отнася до действието на унищожаемостта, то след постановяването й се заличават с обратна сила правните последици от порочната сделка.
Поздрави и успех на явилите се днес!!!
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
Относно родовота подсъдност - считам, че исковете са подсъдни на окръжен съд и то поради обстоятелството, че датата на предявяване на исковата молба е 05.04.1999 год. - преди измененията на ГПК (бр. 64/1999). До преди тези изменения, исковете за защита на вещни права са подсъдни на окръжен съд при условие, че тяхната цена е над 5000 лв. Тук и двата иска са с цена по 3000 лв. (1/4 от 12000 - данъчна оцена). Но пък чл. 55, ал. 4 повелява, че при обективно съединени искове - цената на иска е равна на сбора им. В този смисъл е и съдебната практика. Или в конретния случай сбора е 6000 лв., което прави родово компетентен окръжния съд.
- sea._
- Младши потребител
- Мнения: 13
- Регистриран на: 08 Юни 2007, 18:51
Тъй като се прилага б. "г" във вр. с б. "б" цената на иска е над 10 000 лв. - компетентен окръжният съд. Ищецът не може да иска унижожаване на сделката чрез възражение, защото то е защитно, отбранително средство!
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Аз винаги съм бил слаб в пресмятанията:))))) цената на иска е 1/4 от данъчната оценка в случая 1/4 от 12000 е 3 000 лв. Компетентен е РС.
Така е, забравихме да смятаме:)))))) Но нищо -ако бе цената на иска над 10 000 лв., бих поддържал предходното становище за обективно съединяване на искове по връзка мужгду делата, при което родово компетентен би бил ОС.
А по отношение на съотношението при съединяването. Тези искове не са обективно съиднени при условията на евентуалност, а при кумулативност. Иска се произнасяне и по двата повдигнати правни спора.
Така е, забравихме да смятаме:)))))) Но нищо -ако бе цената на иска над 10 000 лв., бих поддържал предходното становище за обективно съединяване на искове по връзка мужгду делата, при което родово компетентен би бил ОС.
А по отношение на съотношението при съединяването. Тези искове не са обективно съиднени при условията на евентуалност, а при кумулативност. Иска се произнасяне и по двата повдигнати правни спора.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
sea._ написа:Но пък чл. 55, ал. 4 повелява, че при обективно съединени искове - цената на иска е равна на сбора им.
Чл. 55, ал. 3 има отношение само към държавната такса, а не и относно подсъдността.
Абе, трябва изрично да се посочи някакъв по-ясен критерии за определяне цената на иска, че с тези дроби само объркват юристите. Забравихме от това право простите аритметични действия:))))))))))
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Считам, че не е случайно уточнението, че исковата молба е подадена на 05.04.1999 год., като това е сторено именно, за да бъдат посочени действащите към този момент правила за родовата подсъдност. А редакцията на чл. 80 от ГПК, действала към този момент е следната:
Чл. 80. (Изм. и доп. - ДВ, бр 124 от 1997 г.) (1) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяванена осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
б) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 5 000 лв.,с изключение на исковете за издръжка;
в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжниясъд;
г) (Нова) искове за установяване недопустимост или нищожност навписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство.
Не се прави дори разлика между вида на иска - облигационен или вещен, а се казва само "граждански дела" с цена на иска над 5000 лв.
Чл. 80. (Изм. и доп. - ДВ, бр 124 от 1997 г.) (1) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:
а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяванена осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
б) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 5 000 лв.,с изключение на исковете за издръжка;
в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжниясъд;
г) (Нова) искове за установяване недопустимост или нищожност навписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство.
Не се прави дори разлика между вида на иска - облигационен или вещен, а се казва само "граждански дела" с цена на иска над 5000 лв.
- sea._
- Младши потребител
- Мнения: 13
- Регистриран на: 08 Юни 2007, 18:51
Да, де - но само че цената на иска е 3 000 лв., по изложените по-горе съображения по прибожението на чл. 55 (3) ГПК.
А е не смятам, че някаква уловка се целели с различните редакции!
А е не смятам, че някаква уловка се целели с различните редакции!
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Ами доколкото се запознах със съдебната практика по приложението на чл. 55, ал. 4, то стигам да извода, че когато се касае за обективно съединение на искове,сбора от цената на исковете е определяща за родовата подсъдност. В практиката се прави разлика между обективно и субективно съединяване на исковете. По - конкретно приема се, че при субективното съед. - сбора на цените на исковете е без значение. Ще пусна няколко решения, за да си кажете и вие мнението:
Решение № 1135 от 14.IV.1982 г. по гр. д. № 557/82 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1982 г., С., Наука и изкуство, 1983 г.
чл. 55, ал. 1, б. "а" и ал. 4,
чл. 80, ал. 1, б. "в" ГПК
При обективно съединение на искове родовата подсъдност се определи от сбора на цените на отделните искове.
----------------------------
Решението е постановено в нарушение на родовата подсъдност. Съгласно чл. 80, ал. 1, б. "в" ГПК искове от или срещу социалистически организации с цена над 2000 лв. са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Според чл. 55, ал. 1, б. "а" ГПК по искове за парични вземания, какъвто е случаят, цената на иска се определи от търсената сума. А според ал. 4 на чл. 55 ГПК, когато с една молба са предявени няколко иска, цената е равна на сбора от отделните искове. С исковата молба са предявени два иска - за сумата 2000 лв. обезщетение и за лихвата върху нея от увреждането до изпълнението. До предявяване на иска е изтекла лихва 40 лв., (т. 1, ал. 2 от Инструкция 1410 - ДВ, бр. 97/70 г.), или цената на иска не е 2000 лв., както е посочено в заглавието на исковата молба, а 2040 лв., т.е. над 2000 лв. Следователно делото е било подсъдно на окръжния съд като първа инстанция. Районният съд не е бил компетентен да разгледа делото и да постанови решение, поради което то се явява процесуално недопустимо.
и
Тълкувателно решение № 5 от 13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК, докладчик член-съдията Анна Божкова
Съдебна практика на ВС на РБ, 1991 г.
чл. 80, ал. 1, б. "б",
чл. 55, ал. 1, б. "е" ГПК,
чл. 79 - 84,
чл. 86 СК
Родовата подсъдност на исковете за издръжка по чл. 79 - 84 и 86 СК се определя от сбора на платежите за три години.
------------------------
Председателят на Върховния съд е направил предложение на основание чл. 212 ГПК да се издаде тълкувателно решение по въпроса - определя ли се подсъдността на исковете за издръжка по чл. 79 и сл. СК от сбора на платежите за три години или всички искове за издръжка са подсъдни на районния съд като първа инстанция. В предложението се посочва, че в отделни определения на Върховния съд се застъпват различни становища: първото, че подсъдността при исковете за издръжка следва да се определя от цената на иска, а цената при искове за периодични платежи според чл. 55, ал. 1, б. "ж" ГПК, е равна на сбора от платежите за три години, т. е., когато този сбор надхвърля 10 000 лева, съгласно чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК, делото ще бъде подсъдно на окръжния съд като първа инстанция, и второто - че всички искове са подсъдни на районния съд.
........
Решение № 1135 от 14.IV.1982 г. по гр. д. № 557/82 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1982 г., С., Наука и изкуство, 1983 г.
чл. 55, ал. 1, б. "а" и ал. 4,
чл. 80, ал. 1, б. "в" ГПК
При обективно съединение на искове родовата подсъдност се определи от сбора на цените на отделните искове.
----------------------------
Решението е постановено в нарушение на родовата подсъдност. Съгласно чл. 80, ал. 1, б. "в" ГПК искове от или срещу социалистически организации с цена над 2000 лв. са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Според чл. 55, ал. 1, б. "а" ГПК по искове за парични вземания, какъвто е случаят, цената на иска се определи от търсената сума. А според ал. 4 на чл. 55 ГПК, когато с една молба са предявени няколко иска, цената е равна на сбора от отделните искове. С исковата молба са предявени два иска - за сумата 2000 лв. обезщетение и за лихвата върху нея от увреждането до изпълнението. До предявяване на иска е изтекла лихва 40 лв., (т. 1, ал. 2 от Инструкция 1410 - ДВ, бр. 97/70 г.), или цената на иска не е 2000 лв., както е посочено в заглавието на исковата молба, а 2040 лв., т.е. над 2000 лв. Следователно делото е било подсъдно на окръжния съд като първа инстанция. Районният съд не е бил компетентен да разгледа делото и да постанови решение, поради което то се явява процесуално недопустимо.
и
Тълкувателно решение № 5 от 13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК, докладчик член-съдията Анна Божкова
Съдебна практика на ВС на РБ, 1991 г.
чл. 80, ал. 1, б. "б",
чл. 55, ал. 1, б. "е" ГПК,
чл. 79 - 84,
чл. 86 СК
Родовата подсъдност на исковете за издръжка по чл. 79 - 84 и 86 СК се определя от сбора на платежите за три години.
------------------------
Председателят на Върховния съд е направил предложение на основание чл. 212 ГПК да се издаде тълкувателно решение по въпроса - определя ли се подсъдността на исковете за издръжка по чл. 79 и сл. СК от сбора на платежите за три години или всички искове за издръжка са подсъдни на районния съд като първа инстанция. В предложението се посочва, че в отделни определения на Върховния съд се застъпват различни становища: първото, че подсъдността при исковете за издръжка следва да се определя от цената на иска, а цената при искове за периодични платежи според чл. 55, ал. 1, б. "ж" ГПК, е равна на сбора от платежите за три години, т. е., когато този сбор надхвърля 10 000 лева, съгласно чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК, делото ще бъде подсъдно на окръжния съд като първа инстанция, и второто - че всички искове са подсъдни на районния съд.
........
- sea._
- Младши потребител
- Мнения: 13
- Регистриран на: 08 Юни 2007, 18:51
gega написа:Да, де - но само че цената на иска е 3 000 лв., по изложените по-горе съображения по прибожението на чл. 55 (3) ГПК.
А е не смятам, че някаква уловка се целели с различните редакции!
А не, не казвам в никакъв случай, че се е целяла уловка, но при така изглеждащия на пръв поглед не особено труден казус, все пак би могло да има нещо по - особено.
- sea._
- Младши потребител
- Мнения: 13
- Регистриран на: 08 Юни 2007, 18:51
gega написа: Ищецът не може да иска унижожаване на сделката чрез възражение, защото то е защитно, отбранително средство!
Туй явно беше в мойта градинка.... Обаче не съм казал, че предявяването на унищожаемостта чрез възражение се прави от ищеца.
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
sea._ написа:gega написа:Да, де - но само че цената на иска е 3 000 лв., по изложените по-горе съображения по прибожението на чл. 55 (3) ГПК.
А е не смятам, че някаква уловка се целели с различните редакции!
А не, не казвам в никакъв случай, че се е целяла уловка, но при така изглеждащия на пръв поглед не особено труден казус, все пак би могло да има нещо по - особено.
И при старата редакция с оглед цената на иска компетентен е районният - 3 000 лв.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Колеги, аз смятам относно родовата компетентност, че казусът не е съставен коректно. Щом като искът се предявява на 05.04.1999 г., то тогава цената на иска следва да се смята в неденоминирани лв. /деноминацията е от м.юли 1999 г./. В чл.80 ГПК в редакцията, която действа към 1999 г. са посочени за разглеждане от ОС дела с цена на иска над 5 000 000 лв. В казуса данъчната оценка е определена в размер на 12 000 лв. Така че ако говорим за суми преди м.юли 1999 г., би следвало да се упоменат в недоминирани лв.
Освен това, така както беше издиктуван казуса - по абзаци, тази данъчна оценка следва да се разбира към момента на сключване на сделката. Въобще кашата е пълна, да не говорим, че госпожата от комисията, която диктуваше казуса, поне пет пъти сбърка условията и се поправяше непрекъснато.
Успех на всички явили се днес!
Освен това, така както беше издиктуван казуса - по абзаци, тази данъчна оценка следва да се разбира към момента на сключване на сделката. Въобще кашата е пълна, да не говорим, че госпожата от комисията, която диктуваше казуса, поне пет пъти сбърка условията и се поправяше непрекъснато.
Успех на всички явили се днес!
- sogio
- Потребител
- Мнения: 264
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42
Колеги, казусът не е чак толкова елементарен, колкото изглежда на пръв поглед. Има доста неизяснени неща, противоречива практика. Според мен е важна аргументацията на това, което сте написали.
След като се прибрах се сетих, че съм забравил да направя едно доста важно уточнение и сега ме е яд малко.
Желая успех на всички, които бяха на изпита - доста хорица бяхме за 20 места... опс... по-малко са
След като се прибрах се сетих, че съм забравил да направя едно доста важно уточнение и сега ме е яд малко.
Желая успех на всички, които бяха на изпита - доста хорица бяхме за 20 места... опс... по-малко са
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
-
DEKAH - Активен потребител
- Мнения: 2284
- Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
- Местоположение: Бургас
Абе има два варианта: данъчната оценка да е измислена от съставилите казуса съвсем произволно, или - с определена цел. Факта, че е посочена изрично в казуса и че има въпрос за родовата подсъдност е достатъчен сам по себе си, за да си направя извод, че по - скоро се очакват разсъждения по въпроса, а не формално посочване на компетентния съд - районен или окръжен.
- sea._
- Младши потребител
- Мнения: 13
- Регистриран на: 08 Юни 2007, 18:51
А иначе ето го и самото решение:
Решение № 2 от 23.03.2004 г. на ВКС по д. № 466/2003 г., II г. о., докладчик председателят Милена Жабинска
чл. 31, ал. 1 ЗЗД
чл. 108 ЗС
чл. 32, ал. 1 ЗЗД
чл. 115, б. "б" ЗЗД
чл. 192 ГПК
чл. 431, ал. 2 ГПК
Според чл. 31 ЗЗД - унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си. Ищцата е била формално дееспособна, защото към момента на сключване на договора не е била поставена под запрещение. Нейното волеизявление обаче е опорочено, защото го е направила в състояние, при което не е могла да разбира и ръководи действията си. Право да се иска унищожаване възниква за страната, в чийто интерес законът допуска унищожаването. Това е тази страна, чието волеизявление е опорочено. Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. Отменяването на нотариалния акт в този случай е изрично разпоредена законова последица от уважаване на предявения иск. Уважаването обаче на конститутивен иск за унищожаване на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот няма за последица отменяването на всички последващи сделки със същото материално право, респ. съставените нотариални актове.
------------------------
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. П. Ж., И. Й. Ж., ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц., всички от гр. С., срещу въззивното Решение на С. окръжен съд, ГК, от 12.III.2001 г., постановено по гр. д. № 362/2000 г.
В жалбата са развити оплаквания за неправилно прилагане на закона към установените по делото факти, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, второ г. о., разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Предявени са в субективно и обективно съединение искове по чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 108 ЗС и за отменяне на нотариалните атове за собственост.
Уважен е искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл. 108 ЗС е уважен спрямо ответниците ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц. Искът по чл. 108 ЗС само в установителната част е уважен спрямо ответници Р. П. Ж. и И. Й. Ж. Отменени са нотариални актове № 155, том III, нот. дело № 1462/96 г. и № 172, том VIII, нот. дело № 3250/96 г. на нотариус при С. районен съд:
1. По жалбите относно предявения иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
Установено е от фактическа страна, че с договор, сключен на 23.IV.1990 г. с нот. акт № 70, том II, дело № 540/90 г. на нотариуса при С. районен съд ищцата С. И. Н. е продала на ответницата Р. П. Ж. през време на брака й с ответника И. Й. Ж. правото на собственост върху две магазинни помещения, едно складово и едно избено помещения със съответни ид. части от общите части на сградата и дворното място, находящо се в гр. С., ул. "Х. С." № 1, подробно индивидуализирани в договора. С влязло в сила Решение на С. окръжен съд, ГК, от 26.III.1991 г. по гр. д. № 218/90 г. ищцата е поставена под пълно запрещение. В настоящия граждански процес тя действа чрез настойника си - Р. Д. Р.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства, е направен извод, че договорът от 23.IV.1990 г. е сключен от ищцата в състояние, при което, поради вродено заболяване, не е могла разумно да формира воля към пораждане на правни последици от договора за продажба на недвижим имот. Изяснено е въз основа заключение на еднолична и тричленна съдебно-психиатрични експертизи и многобройни гласни доказателства, че ищцата страда от умерена степен на олигофрения, вследствие на вродено ендокринно разстройство - панпитуаритаризъм с микседем умерена степен, хипогонадизъм (вродено разстройство на жлезите с вътрешна секреция). Това състояние обуславя интелектуалния й дефицит - невъзможност да осъзнава жизнените си потребности и интереси, да разбира свойството и значението на действията си, да ги ръководи и осъзнава последиците от тях. В това състояние ишцата се е намирала трайно, поради заболяването си, датиращо от ранна детска възраст, вкл. и към 23.IV.1990 г., когато е сключила процесния договор, макар че е била поставена под пълно запрещение по-късно.
Решението е законосъобразно в тази част. Според чл. 31 ЗЗД - унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си. В случая, ищцата е била формално дееспособна, защото към момента на сключване на договора не е била поставена под запрещение. Нейното волеизявление обаче е опорочено, защото го е направила в състояние, при което не е могла да разбира и ръководи действията си.
Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 157 ГПК, като е възприел заключенията на едноличната и тричленната експертизи. Заключенията са компетентни, основани на съществуващата медицинска документация за ищцата, събраните гласни доказателства за психо-физическото й развитие и поведение, психологично изследване и преглед от експертите.
Неоснователно е оплакването за липса на активна легитимация на ищцата за провеждане на настоящия иск. Ищцата е страна по договора от 23.IV.1990 г. Право да се иска унищожаване възниква, според чл. 32, ал. 1 ЗЗД, за страната, в чийто интерес законът допуска унищожаването. Това е тази страна, чието волеизявление е опорочено. В случая, това е ищцата, която е била неспособна да разбира и ръководи действията си при сключване на договора. Тъй като към момента на предявяване на иска е била вече поставена под пълно запрещение, тя е упражнила правото да иска унищожаване на договора чрез настойника си.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ирелевантно за спора е обстоятелството дали сделките, чрез които ищцата е придобила процесния имот, са унищожаеми на същото основание. Няма данни и не се твърди ищцата да е провела успешно конститутивни искове за тяхното унищожаване или да е констатирана тяхната недействителност на друго основание.
2. По жалбите в частта, с която е признато, че ищцата е собственик на имота - предмет на договора от 23.IV.1990 г.
Не е установено твърдението на ответниците, че ищцата не е собственик на имота - предмет на договора от 23.IV.1990 г., респ., че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху него по силата на давностно владение или на друго основание.
Владение върху имота приобретателката Р. П. Ж. е установила рай-рано на 23.IV.1990 г. Искът е предявен на 5.IV.1999 г. Съгласно чл. 115, б. "б" ЗЗД, давност не тече между намиращи се под настойничество и техните настойници, докато трае настойничеството. В случая, ответницата Р. П. Ж. е била настойник на ищцата в периода 1991 - 1998 г. (спр. Удостоверение № 487 от 18.11.1998 г., изд. от Органа по настойничество и попечителство). Нейният съпруг - И. Й. Ж. също не е могъл да придобие имота като добросъвестен владелец, незнаещ порока на договора от 23.IV.1990 г., защото с унищожаване на договора, той става недобросъвестен владелец, поради обратното действие на решението, което е постановило унищожаването му.
Ответниците ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц. са установили фактическа власт върху част от процесния имот на 15.V.1996 г., а исковете са предявени на 5.IV.1999 г. Владението на И. Й. Ж., установено на 23.IV.1990 г., не е било добросъвестно, поради което не са могли да придобият тази част от имота по силата на давностно владение, присъединявайки неговото.
Решението в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.
3. По жалбата на ЕТ С. Г. Ц. И Д. Т. Ц. в частта, с която са осъдени да предадат владението на имота, означен в договора от 23.IV.1990 г.
Установено е, че с договора, сключен на 15.V.1996 г. с нотариален акт № 155, том III, дело № 1462/96 г., ответницата Р. П. Ж. и И. Й. Ж. са продали на ЕТ С. Г. Ц. с фирма "С. Ц.", гр. С., чрез пълномощника му Д. Т. Ц., правото на собственост върху един масивен магазин със складово помещение в партерния етаж, разположен в северната част на недвижимия имот, подробно индивидуализиран в договора.
Необосновано въззивният съд, като е констатирал допуснатата от районния съд неправилност на решението в тази част, е преценил, че се касае за фактическа грешка и непълно произнасяне по предявените искове. Действително, по иска, предявен срещу първите двама ответници за връщане на имота, не е постановено решение, но по отношение на жалбоподателите ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц. е прието, че те са във владение на процесния имот и са осъдени да го предадат. Т. е. не се касае за явна фактическа грешка по смисъла на чл. 192 ГПК, а за необоснованост. Формираната воля на съда в мотивите на решението е изразена точно в диспозитива на същото.
В нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК, съдът не е обосновал извода си защо, след като само жалбоподателят ЕТ С. Г. Ц. е придобил имота в качеството си на едноличен търговец, владението трябва да се връща и от лицето, което е било негов пълномощник по договора и евентуално - негова съпруга. Няма данни този имот да не е включен в търговското предприятие на ответника, респ. да е придобит в съпружеска имуществена общност.
Допусналите нарушения обуславят касационно основание за отмяна на обжалваното решение в тази част.
4. По жалбата на ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц. в частта, с която са отменени нотариални актове № 155, том. III, дело № 1462/96 г. и № 172, том VIII, дело № 3250/96 г. на нотариуса при С. районен съд:
Необосновано и в нарушение на чл. 431, ал. 2 ГПК, са отменени нотариалните актове, с които жалбоподателят е сключил договор за покупко- продажба на недвижим имот и допусната поправка в същия.
Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. Отменяването на нотариалния акт в този случай е изрично разпоредена законова последица от уважаване на предявения иск. Уважаването обаче на конститутивен иск за унищожаване на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот няма за последица отменяването на всички последващи сделки със същото материално право, респ. съставените нотариални актове. Допуснатото нарушение съставлява касационно основание за отмяна на обжалваното решение и в тази част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ г. о.
РЕШИ:
Отменява Решението на С. окръжен съд, ГК, от 12.III.2001 г., постановено по гр. д. № 362/2000 г., в частта, с която са уважени предявените в субективно и обективно съединение искове срещу ЕТ С. Г. Ц. с фирма "С. Ц.", гр. С. и Д. Т. Ц. от с. гр. за предаване владението върху целия имот - предмет на договора, сключен на 23.IV.1990 г. с нот. акт № 70, том II, дело № 540/90 г. на нотариуса при С. районен съд, и в частта, с която са отменени нотариални актове № 155, том III, дело № 1462/96 г. и № 172, том III, дело № 3250/96 г. на нотариуса при С. районен съд.
Оставя в сила същото решение в останалата част.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменените части.
Решение № 2 от 23.03.2004 г. на ВКС по д. № 466/2003 г., II г. о., докладчик председателят Милена Жабинска
чл. 31, ал. 1 ЗЗД
чл. 108 ЗС
чл. 32, ал. 1 ЗЗД
чл. 115, б. "б" ЗЗД
чл. 192 ГПК
чл. 431, ал. 2 ГПК
Според чл. 31 ЗЗД - унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си. Ищцата е била формално дееспособна, защото към момента на сключване на договора не е била поставена под запрещение. Нейното волеизявление обаче е опорочено, защото го е направила в състояние, при което не е могла да разбира и ръководи действията си. Право да се иска унищожаване възниква за страната, в чийто интерес законът допуска унищожаването. Това е тази страна, чието волеизявление е опорочено. Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. Отменяването на нотариалния акт в този случай е изрично разпоредена законова последица от уважаване на предявения иск. Уважаването обаче на конститутивен иск за унищожаване на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот няма за последица отменяването на всички последващи сделки със същото материално право, респ. съставените нотариални актове.
------------------------
Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. П. Ж., И. Й. Ж., ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц., всички от гр. С., срещу въззивното Решение на С. окръжен съд, ГК, от 12.III.2001 г., постановено по гр. д. № 362/2000 г.
В жалбата са развити оплаквания за неправилно прилагане на закона към установените по делото факти, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, второ г. о., разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Предявени са в субективно и обективно съединение искове по чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 108 ЗС и за отменяне на нотариалните атове за собственост.
Уважен е искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл. 108 ЗС е уважен спрямо ответниците ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц. Искът по чл. 108 ЗС само в установителната част е уважен спрямо ответници Р. П. Ж. и И. Й. Ж. Отменени са нотариални актове № 155, том III, нот. дело № 1462/96 г. и № 172, том VIII, нот. дело № 3250/96 г. на нотариус при С. районен съд:
1. По жалбите относно предявения иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
Установено е от фактическа страна, че с договор, сключен на 23.IV.1990 г. с нот. акт № 70, том II, дело № 540/90 г. на нотариуса при С. районен съд ищцата С. И. Н. е продала на ответницата Р. П. Ж. през време на брака й с ответника И. Й. Ж. правото на собственост върху две магазинни помещения, едно складово и едно избено помещения със съответни ид. части от общите части на сградата и дворното място, находящо се в гр. С., ул. "Х. С." № 1, подробно индивидуализирани в договора. С влязло в сила Решение на С. окръжен съд, ГК, от 26.III.1991 г. по гр. д. № 218/90 г. ищцата е поставена под пълно запрещение. В настоящия граждански процес тя действа чрез настойника си - Р. Д. Р.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства, е направен извод, че договорът от 23.IV.1990 г. е сключен от ищцата в състояние, при което, поради вродено заболяване, не е могла разумно да формира воля към пораждане на правни последици от договора за продажба на недвижим имот. Изяснено е въз основа заключение на еднолична и тричленна съдебно-психиатрични експертизи и многобройни гласни доказателства, че ищцата страда от умерена степен на олигофрения, вследствие на вродено ендокринно разстройство - панпитуаритаризъм с микседем умерена степен, хипогонадизъм (вродено разстройство на жлезите с вътрешна секреция). Това състояние обуславя интелектуалния й дефицит - невъзможност да осъзнава жизнените си потребности и интереси, да разбира свойството и значението на действията си, да ги ръководи и осъзнава последиците от тях. В това състояние ишцата се е намирала трайно, поради заболяването си, датиращо от ранна детска възраст, вкл. и към 23.IV.1990 г., когато е сключила процесния договор, макар че е била поставена под пълно запрещение по-късно.
Решението е законосъобразно в тази част. Според чл. 31 ЗЗД - унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира и ръководи действията си. В случая, ищцата е била формално дееспособна, защото към момента на сключване на договора не е била поставена под запрещение. Нейното волеизявление обаче е опорочено, защото го е направила в състояние, при което не е могла да разбира и ръководи действията си.
Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 157 ГПК, като е възприел заключенията на едноличната и тричленната експертизи. Заключенията са компетентни, основани на съществуващата медицинска документация за ищцата, събраните гласни доказателства за психо-физическото й развитие и поведение, психологично изследване и преглед от експертите.
Неоснователно е оплакването за липса на активна легитимация на ищцата за провеждане на настоящия иск. Ищцата е страна по договора от 23.IV.1990 г. Право да се иска унищожаване възниква, според чл. 32, ал. 1 ЗЗД, за страната, в чийто интерес законът допуска унищожаването. Това е тази страна, чието волеизявление е опорочено. В случая, това е ищцата, която е била неспособна да разбира и ръководи действията си при сключване на договора. Тъй като към момента на предявяване на иска е била вече поставена под пълно запрещение, тя е упражнила правото да иска унищожаване на договора чрез настойника си.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ирелевантно за спора е обстоятелството дали сделките, чрез които ищцата е придобила процесния имот, са унищожаеми на същото основание. Няма данни и не се твърди ищцата да е провела успешно конститутивни искове за тяхното унищожаване или да е констатирана тяхната недействителност на друго основание.
2. По жалбите в частта, с която е признато, че ищцата е собственик на имота - предмет на договора от 23.IV.1990 г.
Не е установено твърдението на ответниците, че ищцата не е собственик на имота - предмет на договора от 23.IV.1990 г., респ., че жалбоподателите са придобили правото на собственост върху него по силата на давностно владение или на друго основание.
Владение върху имота приобретателката Р. П. Ж. е установила рай-рано на 23.IV.1990 г. Искът е предявен на 5.IV.1999 г. Съгласно чл. 115, б. "б" ЗЗД, давност не тече между намиращи се под настойничество и техните настойници, докато трае настойничеството. В случая, ответницата Р. П. Ж. е била настойник на ищцата в периода 1991 - 1998 г. (спр. Удостоверение № 487 от 18.11.1998 г., изд. от Органа по настойничество и попечителство). Нейният съпруг - И. Й. Ж. също не е могъл да придобие имота като добросъвестен владелец, незнаещ порока на договора от 23.IV.1990 г., защото с унищожаване на договора, той става недобросъвестен владелец, поради обратното действие на решението, което е постановило унищожаването му.
Ответниците ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц. са установили фактическа власт върху част от процесния имот на 15.V.1996 г., а исковете са предявени на 5.IV.1999 г. Владението на И. Й. Ж., установено на 23.IV.1990 г., не е било добросъвестно, поради което не са могли да придобият тази част от имота по силата на давностно владение, присъединявайки неговото.
Решението в тази част е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.
3. По жалбата на ЕТ С. Г. Ц. И Д. Т. Ц. в частта, с която са осъдени да предадат владението на имота, означен в договора от 23.IV.1990 г.
Установено е, че с договора, сключен на 15.V.1996 г. с нотариален акт № 155, том III, дело № 1462/96 г., ответницата Р. П. Ж. и И. Й. Ж. са продали на ЕТ С. Г. Ц. с фирма "С. Ц.", гр. С., чрез пълномощника му Д. Т. Ц., правото на собственост върху един масивен магазин със складово помещение в партерния етаж, разположен в северната част на недвижимия имот, подробно индивидуализиран в договора.
Необосновано въззивният съд, като е констатирал допуснатата от районния съд неправилност на решението в тази част, е преценил, че се касае за фактическа грешка и непълно произнасяне по предявените искове. Действително, по иска, предявен срещу първите двама ответници за връщане на имота, не е постановено решение, но по отношение на жалбоподателите ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц. е прието, че те са във владение на процесния имот и са осъдени да го предадат. Т. е. не се касае за явна фактическа грешка по смисъла на чл. 192 ГПК, а за необоснованост. Формираната воля на съда в мотивите на решението е изразена точно в диспозитива на същото.
В нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК, съдът не е обосновал извода си защо, след като само жалбоподателят ЕТ С. Г. Ц. е придобил имота в качеството си на едноличен търговец, владението трябва да се връща и от лицето, което е било негов пълномощник по договора и евентуално - негова съпруга. Няма данни този имот да не е включен в търговското предприятие на ответника, респ. да е придобит в съпружеска имуществена общност.
Допусналите нарушения обуславят касационно основание за отмяна на обжалваното решение в тази част.
4. По жалбата на ЕТ С. Г. Ц. и Д. Т. Ц. в частта, с която са отменени нотариални актове № 155, том. III, дело № 1462/96 г. и № 172, том VIII, дело № 3250/96 г. на нотариуса при С. районен съд:
Необосновано и в нарушение на чл. 431, ал. 2 ГПК, са отменени нотариалните актове, с които жалбоподателят е сключил договор за покупко- продажба на недвижим имот и допусната поправка в същия.
Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. Отменяването на нотариалния акт в този случай е изрично разпоредена законова последица от уважаване на предявения иск. Уважаването обаче на конститутивен иск за унищожаване на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот няма за последица отменяването на всички последващи сделки със същото материално право, респ. съставените нотариални актове. Допуснатото нарушение съставлява касационно основание за отмяна на обжалваното решение и в тази част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ г. о.
РЕШИ:
Отменява Решението на С. окръжен съд, ГК, от 12.III.2001 г., постановено по гр. д. № 362/2000 г., в частта, с която са уважени предявените в субективно и обективно съединение искове срещу ЕТ С. Г. Ц. с фирма "С. Ц.", гр. С. и Д. Т. Ц. от с. гр. за предаване владението върху целия имот - предмет на договора, сключен на 23.IV.1990 г. с нот. акт № 70, том II, дело № 540/90 г. на нотариуса при С. районен съд, и в частта, с която са отменени нотариални актове № 155, том III, дело № 1462/96 г. и № 172, том III, дело № 3250/96 г. на нотариуса при С. районен съд.
Оставя в сила същото решение в останалата част.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменените части.
- sea._
- Младши потребител
- Мнения: 13
- Регистриран на: 08 Юни 2007, 18:51
Колеги, а според Вс има ли някакво значение изречението :..по време на брака й с Ивайло Йорданов"...?
- sluncho
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 04 Юни 2007, 18:45
sluncho написа:Колеги, а според Вс има ли някакво значение изречението :..по време на брака й с Ивайло Йорданов"...?
Има значение в смисъл, че съпрузите са необходими другари по искове относно вещ в режим на СИО. В случая процесния недвижим имот е придобит по време на бака и е станал СИО. В казуса пише, че иска е подаден срещу приобретателиТЕ, което множествено число според мен означава - срещу Попова и сдъпруга й Йорданов. Не знам обаче дали това трябва да се коментира някъде в отговорите, защото нямаше въпроси относно допустимостта на исковете и възраженията. Аз само в едно изречение съм го споменала.
- sogio
- Потребител
- Мнения: 264
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42
54 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 23 госта