начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Любопитно

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Мнениеот Julyan » 23 Май 2007, 15:40

hebigatsu написа:8) :lol: За Julyan,
Не бъркай правото на разваляне на сделката с липсата на такава. С отказа от закупуване на избраната стока и връщането й в магазина се извършва прекратяване на предварителния договор. Това, че не са договорени компенсации за отказ от сключване на окончателния, не прави предварителния договор недействителен.
Пробвай пак. :wink: :lol:


Не става въпрос въобще за разваляне на сделка /още повече, когато такава няма/. Става въпрос за разлика между преддоговорна отговорност и задължения по предварителен договор. Мисля, че е налице първото, а не второто. Никъде, поне аз, не споменавам за разваляне на сделка. Не мога да се сетя в какъв аспект би могло да стане това.
Как може да се прекрати един предварителен договор и на какви основания? След като е договор, защо да може това да става едностранно? Защо пишеш за "отказ от сключване на окончателен договор" и по какво този "отказ" се отличава от едностранното му прекратяване? Аз не споделям това становище.
Право на разваляне на сделка е налице само тогава, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, тогава кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В нашия случай, ако приемеш, че клиентът "разваля" този предварителен договор, на какво основание той прави това? Продавачът - търговец какво не е изпълнил?
Колман, колегата пише точно обратното- че е налице предварителен договор, а не преддоговорни отношения. Поне аз така го разбрах. Второто е моята теза и мисля, че достатъчно ясно съм го казала.
"Обвързването на продавача със задължението да продаде изложената стока на посочената цена е задължение не въз основа на предварителен договор, а въз основа на преддоговорно задължение."- цитат мой /б.а, както се казва/
Julyan
Потребител
 
Мнения: 556
Регистриран на: 06 Яну 2007, 09:22

Мнениеот kolman » 23 Май 2007, 15:52

Julyan написа:Колман, колегата пише точно обратното- че е налице предварителен договор, а не преддоговорни отношения. Поне аз така го разбрах. Второто е моята теза и мисля, че достатъчно ясно съм го казала.
"Обвързването на продавача със задължението да продаде изложената стока на посочената цена е задължение не въз основа на предварителен договор, а въз основа на преддоговорно задължение."- цитат мой /б.а, както се казва/


Най-напред и аз, но след това по-внимателно прочетох това :

Какво излиза от изложеното до тук? - Че сме в ситуация на преддоговорни отношения, ако затвърдим позицията за отхвърляне на предварителен договор(което се прави с лека ръка и без аргументи).
kolman
Потребител
 
Мнения: 348
Регистриран на: 07 Апр 2007, 22:38

Мнениеот hebigatsu » 23 Май 2007, 15:58

8) :lol: За Julyan,

Нека не смесваме обективните постановки на казуса, с възможностите за доказването им.
Всеки има правната възможност да прекрати или да не изпълни едно договорно задължение, дори и по предварителен договор. Обстоятелството, че продавача няма да хукне да ви гони да заплатите стоката, след като сте я върнали и сте се отказали да купувате, просто защото е изключително трудно да предяви и да докаже основателността на такава претенция на практика, не означава, че не е налице неизпълнение на договорно отношение или разваляне(прекратяване на договора). В разглеждания от нас пример, с отказа от плащане и връщането на стоката се прави разваляне на сделката. Фактът, че продавача не прави изрично изявление за съгласие за развалянето на сделката, не означава че той не се съгласява с това. Така, че обективно погледнато - изискването на чл.20а ал.2 от ЗЗД за взаимното съгласие е налице, дотолкова доколкото цялото развитие на фактическият състав по казуса се осъществява с конклудентни действия.
Поздрави! 8)
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала :) :) :)
hebigatsu
Активен потребител
 
Мнения: 1008
Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42

Мнениеот Гост » 23 Май 2007, 16:18

fixxxer написа:Николов, все пак ми се струва, че не аз, а точно ти ще трябва да си скъсаш дипломата.
Не било договори, а най-ми било "дребни сделки", че и Павлова се опитваш да ми цитираш. Ама тя /лека й пръст/ това го казва по повод статуса на недееспособните физическите лица, когато коментира едни тектове от началото на Закона за лицата и семейството.
А договор може да се сключи...нека да продължим да цитираме Павлова отново....дори с конклудентни действия. И тя дава точно такъв пример, като подаваш парите на касата в магазина, за да заплатиш стоките, които си си избрал, или като дупчиш билет в автобуса, пак с конклудентни действия, сключваш договор за превоз и т. н.
Пък и като те гледав как препоръчваш Гражданското право на Джеров ми се струва, че трябва да избягваш да пишеш по теми, засягащи цивилистите :D :D
Както аз например не пише по наказателно.
Не за друго, а защото съм загрижен за репутацията ти, съвсем ще останеш без клиенти и ще тръгне приказка, че адв. Николов не разбирал от туй гражданско право. :)



Колега,Вие не разбирате какво искам да кажа.

След като казавате,че може да съществува договор между всички лица,то тогава се разбира,че всички недееспобни могат са сключват договори.Това е в противоречие с възрастта,с която се продобива дееспособнстта.А е ясно,че договори от малолетни не се сключват.За това не ги наричат "договори".То излиза,че някои няма да могат да си задоволят елемнтарни нужди",защото по този начин ще се противоречи на друг нормативен акт.Може да съществува вид на самия договор,но той е невалиден,а щом е невалиден,той не съществува.
Всичко това би означавало,че всички лица ще могат сключват договори,въпреки,че имаме ограничение за това.

И да Ви кажа не Ви утива да ме обиждате.Мен не можете да обидите,само се излагате.Виж,във форума някои се мислят за много "силни".А как сте с работата си?
Гост
 

Мнениеот Гост » 23 Май 2007, 16:32

Направих съпоставка между всичко.Да,може и да не съм прав,но се питам
как,като не е позволено от закона,се сключва договор от малолетен.Не може договора да се тритира като две различни неща.хем може,хем не може
Гост
 

Мнениеот portokal » 23 Май 2007, 16:38

Няма противоречие, Николов. Договори са си отвсякъде.
Малолетният се приема - формално, на теория - за пратеник на някой възрастен - например на родителите си. Т.е. за лице, предаващо волята на възрастния, за което не се изисква да е дееспособно.
Иначе малолетните не само не могат да сключват договори, но и не могат да извършват каквито и да било правни действия, така че и само "сделки" да ги наречеш, все тая.
Онова за дребните сделки се отнася до непълнолетните. Тези дребни сделки, разбира се, могат да бъдат и договори.
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот amateur » 23 Май 2007, 16:48

Колега, Николов, като ви чета писанията във форума и, честно казано, не знам дали да ви наричам "колега". Във вашия случай най-доброто, което бихте могли да направите, е просто да четете и по-малко, да не кажа въобще, да пишете. И не само заради това, че пишете с много правописни грешки, че не спазвате изначални правила в писането (ами на клавиатурата има един много голям, продълговат бутон, който се нарича шпация - възползвайте се малко по-често от възможностите, които тя ви предлага), но на всичкото отгоре това, което пишете граничи с малоумието. Евала на хората преди мен, които са се пробвали да ви обяснят неща, дето са ви, очевидно, тера инкогнита, ама вие похващайте нещо поне. Честно казано и да не бях погледнал в профила ви, пак щях да се досетя, че не учите и, повярвайте ми, няма шанс някога да учите в СУ дори педагогика, а още по-малко право, за да се кичите сега по форумите с ТИТЛАТА АДВОКАТ :lol: . А за това как сте щял да дерете хорицата като завършите.....просто неам думи. Можете да кандидатствате в "Гинес" за най-много простотии, написани на квадратен дециметър.
А това дето го лепвате най-отдолу на всяко ваше изказване "Незнанието не оправдава", във вашия случай по-добре щеше да изглежда "Незнанието ме оправдава, така че не ми обръщайте внимание".
amateur
Младши потребител
 
Мнения: 89
Регистриран на: 13 Ное 2006, 19:13

Мнениеот green » 23 Май 2007, 19:08

Здравейте пак!

Голямо дискутиране се издискутирахме днеска, а? То така, от работа - във форума – понапишеш, погледнеш кой какво мисли, после пак. Ама то като вземат да се изсипят по много и наведнъж......мани, мани... Все пак за да си начеша и аз крастата.......

С уважение към hebigatsu, достойните аргументи са юридически, а не фалически и позицията трябва да се отстоява до край и да се аргументира. Hebigatsu го направи – да пробвам и аз.

Въпреки че се повтарям за н-ти път – договорът за покупко-продажба е консенсуален (другите негови характеристики в момента няма да коментирам) – за правният му ефект е без значение момента на плащането, приемането и предаването на веща. Защо – чл.24, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Къде е същността на този договор - позволете да предположа, във вещният ефект, който настъпва веднага със сключването. Като казва „се задължава да прехвърли собствеността на една вещ или друго право ” ЗЗД има предвид точно това. (Моля без забележки за това че ЗЗД „говори”) Вижте и 184 – веща е основното в този договор. А че има и облигационен ефект договорът, това е безспорно. Сега определяме кога настъпва вещният такъв. То ест – кога договорът е сключен.

От кой момент този договор се счита за сключен? Ами чл.14,ал.1 – „когато достигне приемането”, казва ЗЗД. Милата юриспруденция, горда част от която сме и ние е определила че това съгласие може да е и мълчаливо ако изричното по принцип не се очаква.(Кожухаров под редакцията на Попов, ей сега го проверих). Какво точно значи по принцип не се очаква? Ами ставам рано сутрин, трудно ми е да говоря още и отивам да си купя вестник Изложени са на щанд. Взимам един "Труд", да речем. Разгръщам, оставям го и бъркам да си извадя парите та да си го платя. Мълча си като риба..... Ама вестника вече е мой – тука май почват разногласията. Да преминем към конкретният казус:

Отивате в магазин Х, вземате стока У и се нареждате на образувалата се опашка.

Нека да приемем, че магазинът не е за стоки уникати – и в тях има опашки, да знаете..... и че приложим е чл.24,ал.2 „щом бъдат определени по съгласието на страните” и също и 186а „рискът.......преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена при постигане на съгласие между страните или му бъде предадена....”.
Сега – съгласието на търговеца – кога е налице.
Относно търговците ще се прилагат разпоредбите на ТЗ. Глава двадесет и първа „Общи положения”. Първо чл.286 – възражения? Не видях в постовете до сега. След това чл. 287 - възражения? Не видях в постовете до сега. А и чл. 302 – именно защото е търговец нашият магазин, за него сделката е търговска, а за мен е по ЗЗД. Защо, ами защото не е търговска продажба и не съм твърдял че е – както виждате относно правилата за договорът за покупко-продажба се аргументирам по ЗЗД. В какво трябва да се изразява тази грижа по 302 за търговеца, обаче? Ами именно в спазването на задължението поето от него по публичното предложение. В какво се изразява това публично предложение – 291 ТЗ, изречение трето. Обвързан за какво колеги – да преговаря? Абсурд! За какво ще преговаряме – имаме на лице всичко необходимо за сключване на сделката – общо предлагано количество (виждате го на щанда в магазина), срок (ами работното време на същият), цена (етикитирана си е стоката, независимо дали я тегля, меря или преливам някъде – знам колко струва определено количество от нея, а с упоментатите действия само я определям ). Дали имаме съгласието на продавача или то ставало ясно в по-късен момент? Извинявайте но какво друго е нужно за да се установи съгласието? Колеги моля ви да правим разлика по чл. 290 и 291. Първото е покана за преговори. Там се изисква съгласието на търговеца да бъде ясно изразено, и се предвижда и неговата отговорност по ал.2. По 291 обаче съгласието е налице – влизаме в магазина, виждаме стоката със цена на нея – нужно ли е да питаме дали се продава? В магазин сме, не в музей.......

Съгласието на купувача – виждам стоката и ми харесва. Вземам я. Тя вече е моя! Нали това питам – нужно ли е да викам че купувам? Не! Какво обикновено се случва в магазина? Потребителят разглежда, оглежда, някъде и опитва, преценява и се съгласява да я купи. Как се съгласява – с избирането на родово определената вещ. От тогава вещният ефект на сделката е настъпил, аз съм станал собственик. Формирал съм правната воля в себе си и не съм я изразил, казвате.... че как да не съм, нали съм избрал веща! А не само съм си мислил да я избера! Нито търговецът, нито другите потребители очакват от мен да кажа изрично че си я купувам тази вещ. Ако не мислите така – следващият път като сте в магазина – опитайте се да извадите от чужда кошница някоя стока........ Или пък да дойде представител на търговеца и да вземе ваша стока и да я продаде на друг...... Това май най вече бе за Julyan. А и още се сетих – подобно на мнението на hebigatsu, в по преден мой пост „Ако се върна да я оставя стоката – да се пробвам така – ако продавача не ме върне, значи че се съгласил? Двустранно е развалянето........ (Ако пък ме върне ще кажа, ама аз не искам да я взема – не съм съгласен, за съжаление продавача няма да може да докаже, че всъщност съм я купил – преди да платя и да ми издаде касова бележка) Това че не може да докаже не значи че не така. Избирайки вещта тя вече си е моя. Не може да ми я вземете, може да ми я откраднете, може и да погине – за моя сметка. Но мога да излъжа че не съм я избрал, че не съм се съгласил. Ама мога и да погна да го гоня крадеца – от мен е откраднал, ас съм станал собственик и дължа да платя цената.”

Колега hebigatsu казвате че договорът е предварителен. Не е защото с избирането на стоката аз постигам съгласие по всички необходими параметри на сделката. Приемам предложението на продавача с факта на отделянето на родово определена вещ от други такива. И само това ми е достатъчно да съм собственик (вещно действие). Как то е достигнало у продавача? Всеки, който се интересува, включително и продавача може да дойде и да погледне какво има в кошницата ми. И другите обяснения в началото на предходният абзац. А и тези относно чл. 291 от ТЗ. Какво остава тогава като задължения на страните? Облигационното: той да ми предаде владението – а аз да заплатя цената. Как предава владението – дава ми безпрепятствено да напусна магазина със стоката. Как плащам – на касата.
Нека да правим разграничения между тези две действия на договора – вещното и облигационното. Вещното настъпва веднага със постигане на съгласието – как се постига, обясних. Облигационното именно се изразява в задълженията на страните посочени по-горе. За обира в магазина на Julyan обясних в по горен пост.

Пускам ви ги тия „мухи” цял ден да проверя какво мислите и да си „понаточим” мисленето. Дано никой не се е обидил. Не е жизненоважно всички да споделяме едно и също мнение, а истината..........тя е субективна, да не се лъжем......особенно в гражданският процес.
8) :lol: :lol:

а сега наистина - ако имате други забележки и предложения по темата към мен - утре, договор ме чака......
green
Потребител
 
Мнения: 127
Регистриран на: 11 Май 2007, 12:27
Местоположение: Велико Търново

Мнениеот kontrol » 23 Май 2007, 21:10

Поглеждам за последно Лекса и – какво да видя – 4 стр. тема. Поставен пред полу-свършен факт, изчетох всичко.

І. 1. Николов следва да погледне и чл. 27 ЗЗД.
І. 2. Пак в тази връзка винаги ми е било интересно схващането, че когато си взема хляб от магазина няма сделка. Не съм голям познавач, но един хамериканец казваше, че било така по тяхното право. За да има договор, трябва да има отлагане на изпълнението поне на едната страна. Не и по българското право, разбира се.
ІІ. Приятно съм изненадан от Грийн, добре дошъл във форума, който всъщност даде тласък на дискусията с първото аргументирано мнение.

ІІІ. 1.В случая важни според решаващо е, че е налице приемане, което трябва да се обективира поне конклудентно, за да знае продавачът, дали има сделка.
ІІІ. 2. И второто, което е безспорно, поне за българската система на сключване на договори и не виждам по какъв друг начин може да бъде тълкувано, е изискването приемането да бъде получено. От кого? Ами явно от някой от служителите на търговеца. Не от атмосферата на "Билла". Не от количката. Не от опашката.
ІІІ. 3. Казаното важи за всички възможни договори. За този за продажба: офертата е безспорна, приемането също, но това воле(изявление) трябва да бъде (воле)изявено и, трето, волеизявлението – получено.
ІІІ. 4. Важи евентуално и за предварителен договор: там също трябва да има достигане на приемането до оферента! А в случая няма такова.

ІV. Именно затова е напълно права за мен Джулиан, когато споменава чл. 13 ЗЗД. Нито предложителят, нито оферентът са едновременно „присъстващи” до момента на отиването на касата.
V. Аналогично и при будката с вестниците: В момента в който купувачът подаде продукта/ вестника – договорът е сключен. (Но според мен, ако само разглежда стоката/ вестника, нямаме договор.) Плащането наистина е елемент от изпълнението му.
Горното представлява потенциално грешно становище. Консултирайте адвокат, ако искате сигурност и юридическа отговорност при защитата на правата Ви.
kontrol
Активен потребител
 
Мнения: 1109
Регистриран на: 05 Сеп 2005, 15:49

Мнениеот Гост » 24 Май 2007, 00:37

amateur написа:Колега, Николов, като ви чета писанията във форума и, честно казано, не знам дали да ви наричам "колега". Във вашия случай най-доброто, което бихте могли да направите, е просто да четете и по-малко, да не кажа въобще, да пишете. И не само заради това, че пишете с много правописни грешки, че не спазвате изначални правила в писането (ами на клавиатурата има един много голям, продълговат бутон, който се нарича шпация - възползвайте се малко по-често от възможностите, които тя ви предлага), но на всичкото отгоре това, което пишете граничи с малоумието. Евала на хората преди мен, които са се пробвали да ви обяснят неща, дето са ви, очевидно, тера инкогнита, ама вие похващайте нещо поне. Честно казано и да не бях погледнал в профила ви, пак щях да се досетя, че не учите и, повярвайте ми, няма шанс някога да учите в СУ дори педагогика, а още по-малко право, за да се кичите сега по форумите с ТИТЛАТА АДВОКАТ :lol: . А за това как сте щял да дерете хорицата като завършите.....просто неам думи. Можете да кандидатствате в "Гинес" за най-много простотии, написани на квадратен дециметър.
А това дето го лепвате най-отдолу на всяко ваше изказване "Незнанието не оправдава", във вашия случай по-добре щеше да изглежда "Незнанието ме оправдава, така че не ми обръщайте внимание".


Аман от злобари бе.Какво съм Ви казал,че ме обиждате по този начин.Аз се мъча да науча нещо от всички вас,а за целта трябва дискусия.Да не би Вие сте безгрешен,да не би знаете всичко.Аз се опитвам да нивлизам в парвото не със зубрене,като Вас,да знаете учебника наизуст. Вместо да си кажете мнението и да ме посъветвате,както напиави kontrol,koito razbra kakvo imam predvid,se trygnali kato div selqinin da me obijdate.Vie sigurno,kolega,vyv pyrvi kurs ne ste znaeli kakvo e oshte Pravo.

[/i]
Гост
 

Мнениеот Гост » 24 Май 2007, 00:38

amateur написа:Колега, Николов, като ви чета писанията във форума и, честно казано, не знам дали да ви наричам "колега". Във вашия случай най-доброто, което бихте могли да направите, е просто да четете и по-малко, да не кажа въобще, да пишете. И не само заради това, че пишете с много правописни грешки, че не спазвате изначални правила в писането (ами на клавиатурата има един много голям, продълговат бутон, който се нарича шпация - възползвайте се малко по-често от възможностите, които тя ви предлага), но на всичкото отгоре това, което пишете граничи с малоумието. Евала на хората преди мен, които са се пробвали да ви обяснят неща, дето са ви, очевидно, тера инкогнита, ама вие похващайте нещо поне. Честно казано и да не бях погледнал в профила ви, пак щях да се досетя, че не учите и, повярвайте ми, няма шанс някога да учите в СУ дори педагогика, а още по-малко право, за да се кичите сега по форумите с ТИТЛАТА АДВОКАТ :lol: . А за това как сте щял да дерете хорицата като завършите.....просто неам думи. Можете да кандидатствате в "Гинес" за най-много простотии, написани на квадратен дециметър.
А това дето го лепвате най-отдолу на всяко ваше изказване "Незнанието не оправдава", във вашия случай по-добре щеше да изглежда "Незнанието ме оправдава, така че не ми обръщайте внимание".


Аман от злобари бе.Какво съм Ви казал,че ме обиждате по този начин.Аз се мъча да науча нещо от всички вас,а за целта трябва дискусия.Да не би Вие сте безгрешен,да не би знаете всичко.Аз се опитвам да нивлизам в парвото не със зубрене,като Вас,да знаете учебника наизуст. Вместо да си кажете мнението и да ме посъветвате,както напиави kontrol,koito razbra kakvo imam predvid,se trygnali kato div selqinin da me obijdate.Vie sigurno,kolega,vyv pyrvi kurs ne ste znaeli kakvo e oshte Pravo.

[/i]
Гост
 

Мнениеот green » 25 Май 2007, 09:57

ІІІ. 2. И второто, което е безспорно, поне за българската система на сключване на договори и не виждам по какъв друг начин може да бъде тълкувано, е изискването приемането да бъде получено



Kontrol

(за публичното предложение и за отделянето на вещното от облигационното действие на договора за продажба – благодаря, така е! ) Само нещо да добавя. Преддоговорни задължения и чл. 13....... звучи добре. Обаче те обвързват само оферента и насрещната страна. А какво обвързва третите лица и купувача? Как ще се спаси от тумбата развилнели се други купувачи, тръгнали да грабят от неговата подредена количка!? Или пазаруващият е владелец по ЗС? Или ще търси деликтна отговорност? И?
Знам, че хипотезата, моето безспорно съгласие е достигнало у продавача с факта на индивидуализиране на стоката, звучи екзотично. И най вероятно не съм го изразил правилно.....с конклудентно действие се съгласявам с офертата – но това действие не е плащането на цената, а индивидуализирането на родовата вещ. Договор между неприсъстващи = оферта + съгласие + узнаване за съгласието от оферента. А ако предложителят (оферентът) се е отказал от изрично приемане на съгласието или то по принцип да не се очаква?
А, я само ей, така.....– чл. 18 ал.3 от Виенската конвенция. „However, if, by virtue of the offer or as a result of practices which the parties have established between themselves or of usage, the offeree may indicate assent by performing an act, ......................., without notice to the offeror, the acceptance is effective at the moment the act is performed, ............................”

А най вероятно просто в момента съм „забил” в тази посока.....и ще ми мине.

Поздрави!
green
Потребител
 
Мнения: 127
Регистриран на: 11 Май 2007, 12:27
Местоположение: Велико Търново

Мнениеот orenda » 25 Май 2007, 15:06

Придържам се, към написаното от мен дотук. Бих искал да обърна внимание на момента на получаване на акцепта от оферента. Кой е оферентът? Определено оферентът НЕ е касиерът/ касиерката. Касиерът е само овластен да получава волеизявления от името и за сметка на оферента. Касиерът е овластен да получава насрещната престация. Касиерът е овластен да получава /даже бих казал да трансмитира/ акцепти от името и за сметка на ПРОДАВАЧА. Касиерът може да получи акцепта по един единствен начин: като маркира стоката. Реално касиерът не е последна инстанция, той само предава волеизявлението на купувача на оферента, за да има съгласие. По този начин стоката е ИНДИВИДУАЛИЗИРАНА, акцептът достига до оферента, налице е вещен ефект. Пример1: Купувач чака на опашка. Идва неговия ред и той казва на касиера, че се отказва от определена стока. Стоката не е била маркирана, касиерът я заделя настрана, продажба на тази стока не е имало. Прилага се чл. 13 ал.4 от ЗЗД. Очевидно е, че простото съзнаване на касиера, че стоката е индивидуализирана не е достатъчно. Приемането има сила от момента, в който достигне до електронната система за отчитане.Пример2. Купувач слага стоката на лентата, касиерът я маркира. След този момент купувачът решава да се откаже от нея. Сделка е имало,вещният ефект е настъпил, но договорът може да бъде развален. Касиерът извършва определени действия, за да достигне развалянето до ПРОДАВАЧА. Чрез извършване на определени действия от страна на овластеното лице /касиера/, посредством електронната система за маркиране на стоките, развалянето на договора достига до Продавача. Относно преддоговорните отношения между страните до момента на сключване на сделката, според мен не става дума за предварителен договор. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Тук според мен става дума за отношения, които са рамкирани от правилата в съответния магазин. Тези правила имат за цел да формулират възможни форми на квазиделикт. Предвидени са и форми на обезщетение /недекларирана стока, внесена отвън се заплаща; повредена стока се заплаща;не трябва да се разкъсва опаковката на стоки, пакетирани по две или повече и представляващи една единица/. Тук според мен става дума за quasi ex delictum. Тоест нещо средно между деликт и неизпълнение на договорно задължение, за което е предвидена неустойка. Каква е преддоговорната отговорност? Това не е отговорност породена от предварителен договор. Според доц. Траян Конов , това е деликтна отговорност, при това уредена изрично в чл. 12 от ЗЗД. Ако я нямаше тази норма щеше да важи всеобщото правило за деликта: alterum non laedere.
orenda
Младши потребител
 
Мнения: 29
Регистриран на: 22 Фев 2007, 10:11

Мнениеот divain » 27 Май 2007, 12:15

Много интересна дискусия има тук ! :lol:
Поздравления!
Аз не мога да изкажа някакво мнение по-различно от изписаните тук , но най- близо до моето мислене е това на green.

..." ако Ви зададат следния въпрос: Отивате в магазин Х, вземате стока У и се нареждате на образувалата се опашка. За какъв договор става въпрос?"
Аз винаги се старая отговорите на въпросите да бъдат максимално опростени и кратки ,защото са ме учили , че нещата могат да бъдат толкова сложни и разтегливи , колкото сама си поискам... :lol: ...и така... - на този така поставен въпрос бих отговорила следното : това е презумпция / или презумптивен / договор за продажба ,условна продажба , със запазване на собствеността , т.е. при нея задълженията на страните се пораждат , но нормалното действие на продажбата / прехвърлянето на собствеността / е отложено до заплащане на цената и ако тя се плати.
Презумпцията я слагам най-отпред :lol: защото в условието на казуса данните са недостатъчни.... не е казано , че магазина Х е хипермаркет или квартален магазин от който аз нямам или нямам право да си вземам сама стоката ...и т. н. ... и т. н. , Вие колеги сте изписали доста интересни неща , няма нужда и аз да ги повтарям . :wink:

Ще ми е интересно , ако автора на темата напише отговора на преподавателя задал казуса .
divain
Потребител
 
Мнения: 164
Регистриран на: 10 Юни 2006, 19:04

Предишна

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 37 госта


cron