- Дата и час: 25 Ное 2024, 06:02 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
чл.56 и чл.63 ЗС
|
|
55 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
вярно е че не е все едно дали ползвателя е на 20 или на 70г. , но е вярно че за да се сключи договор трябва и двете страни да са съгласни да настъпят съответните правни последици , а аз от така поставения казус не виждам ползвателя да е проявил някаква воля за едно такова решение , напротив много хитро е постъпено , така че в случая ако се учреди правоно на строеж той пак има вратичка ще поиска обезщететение за това, че му се пречи да ползва имота
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
По т. 1 - не смятам, че в този случай започва да тече погасителна давност, тъй като ползвателят с един облигаторен договор е позволил на суперфициарят да упражни своето право на ползване! Някакси много тежка ми се вижда твоята конструкция, но не казвам, че ти не си прав!
2."Аз наистина се колебая между това което си написал, и следното: Съгласието на П в полза на С е всъщност разпоредително действие по ограничаване на правото на ползване, доколкото С трайно се установява в имота. Това разпоредително действие изисква нотариална форма. Не мога да се съглася с теб, че простото съгласие на П е достатъчно. Налице е колизия на права, а не просто допускането на някакви временни търпими действия от страна на П в полза на С. С трайно се установява в имота." Тук не виждам какво противоречие откриваш, тъй като самото съгласие не е разпоредително действие (действие на разпореждане ще има при транслативна или при конститутивна сукцесия, или при обременяване на имота с някое акцесорно обезпечително вещно право - ипотека, залог). Собственикът вече е извършил сделка на разпореждане, като е учредил на суперфициаря право на строеж върху имот, който е обременен с друго ограничено вещно право - на ползване! Така че самото съгласие поражда само облигационни права и задължения и никакъв вещноправен ефект. Ето защо този договор може да бъде сключен в обикновена устна форма като форма за действителност на сделката - чл. 9 ЗЗД. Друг аргумент - погледни чл. 112 ЗС и ако видиш, че подобен облигационен договор подлежи на вписване в имотния регистър, е тогава и аз ще се съглася, че формата за действителност е нотариален акт!:))))))
2."Аз наистина се колебая между това което си написал, и следното: Съгласието на П в полза на С е всъщност разпоредително действие по ограничаване на правото на ползване, доколкото С трайно се установява в имота. Това разпоредително действие изисква нотариална форма. Не мога да се съглася с теб, че простото съгласие на П е достатъчно. Налице е колизия на права, а не просто допускането на някакви временни търпими действия от страна на П в полза на С. С трайно се установява в имота." Тук не виждам какво противоречие откриваш, тъй като самото съгласие не е разпоредително действие (действие на разпореждане ще има при транслативна или при конститутивна сукцесия, или при обременяване на имота с някое акцесорно обезпечително вещно право - ипотека, залог). Собственикът вече е извършил сделка на разпореждане, като е учредил на суперфициаря право на строеж върху имот, който е обременен с друго ограничено вещно право - на ползване! Така че самото съгласие поражда само облигационни права и задължения и никакъв вещноправен ефект. Ето защо този договор може да бъде сключен в обикновена устна форма като форма за действителност на сделката - чл. 9 ЗЗД. Друг аргумент - погледни чл. 112 ЗС и ако видиш, че подобен облигационен договор подлежи на вписване в имотния регистър, е тогава и аз ще се съглася, че формата за действителност е нотариален акт!:))))))
- gega
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Едно малко въпросче: Ами дали нотариуса ще се съгласи да изповяда сделката - учредено право на строеж след като върху имота има предишна друга тежест - вещно право на ползване? (Иван спомена "Пръв по време - пръв по право"). Как ще се разтълкува чл. 470 ГПК в случая. Едно учредяване на право върху право не е ли нарушение най-малко на добрите нрави?
И второ въпросче: намира ли приложение чл. 87 ал.5 ЗЗД в случая - ако са минали 5 години от продажбата с клауза за ползване - според мен всички размишления дотука са безпредметни.
За Гега: след чл. 112 ЗС има и чл. 113.
И второ въпросче: намира ли приложение чл. 87 ал.5 ЗЗД в случая - ако са минали 5 години от продажбата с клауза за ползване - според мен всички размишления дотука са безпредметни.
За Гега: след чл. 112 ЗС има и чл. 113.
- лунатик
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Това твое изказване напхраво ме разочарова, мислех си, че наравно с Иван и ти си стабилно подготвен! Уви!
- gega
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
по мое мнение не виждам проблем с нотариуса ,ще изповяда сделката , мисля че тук не става въпрос за нарушаване на добрите нрави /ползвателя все пак има възможност за обезщетение / това са две различни права , не може да се ограничи собственика /дори на имот върху който е учредено право на ползване / да учредява право на строеж
Въпреки всичко в случая се е получило абсурдно положение
лично мнение :
да се съберат всичките тия и да решат въпроса с взаимно разбирателство и отстъпки е разбира се ако е възможно
Въпреки всичко в случая се е получило абсурдно положение
лично мнение :
да се съберат всичките тия и да решат въпроса с взаимно разбирателство и отстъпки е разбира се ако е възможно
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Аз мисля, че правото на строеж е в патримониума на собственика, но упражняването му е суспендирано от правото на ползване. Ето защо собственика може да го прехвърли чрез правоучредителна сукцесия. И не е налице нищожност на акта.
Твърдението ми, че е налице разпоредително действие от страна на ползвателя, който е съгласен с извършването на строежа, почива на обстоятелството, че той ограничава своето право. Той вече не го упражнява в пълен обем, а е съгласен друг да ползва имота, и то трайно. Налице е изменяване на правото на ползване чрез ограничаване-чл.112 б.а предл.4 ЗС, или частичен отказ-чл.112 б.в ЗС.В първия случай-нотариален акт между ползвателя и суперфициаря; във втория-нотариално заверен отказ, вписан в СП.
И след като приемам, че това е разпоредително действие с вещно право, една проста устна или писмена декларация на ползвателя че е съгласен, или просто устно или писмено споразумение между ползвателя и суперфициаряне не превръща суперфициаря в упражняващ правото на ползване за ползвателя. Може да се приеме, че ползвателя в този случай ще бъде лице , доближаващо се до лицето по чл.74 ал.2 ЗС. Въпроса тук е дали би могъл да иска премахване на строежа преди изтичането на 5 годишния срок по чл.59 ал.3 ЗС
Аз смятам още, че ако ползвателя не е съгласен с извършването на строежа, но суперфициаря го извърши, ползвателя би могъл да иска не просто обезщетение, а включително събаряне на сградата. Аз не разбирам защо всички гледате на ползвателя така пренебрежително. Все пак той е носител на вещно право, и то на ограничено вещно право което в най-голяма степен се доближава до собствеността.
Твърдението ми, че е налице разпоредително действие от страна на ползвателя, който е съгласен с извършването на строежа, почива на обстоятелството, че той ограничава своето право. Той вече не го упражнява в пълен обем, а е съгласен друг да ползва имота, и то трайно. Налице е изменяване на правото на ползване чрез ограничаване-чл.112 б.а предл.4 ЗС, или частичен отказ-чл.112 б.в ЗС.В първия случай-нотариален акт между ползвателя и суперфициаря; във втория-нотариално заверен отказ, вписан в СП.
И след като приемам, че това е разпоредително действие с вещно право, една проста устна или писмена декларация на ползвателя че е съгласен, или просто устно или писмено споразумение между ползвателя и суперфициаряне не превръща суперфициаря в упражняващ правото на ползване за ползвателя. Може да се приеме, че ползвателя в този случай ще бъде лице , доближаващо се до лицето по чл.74 ал.2 ЗС. Въпроса тук е дали би могъл да иска премахване на строежа преди изтичането на 5 годишния срок по чл.59 ал.3 ЗС
Аз смятам още, че ако ползвателя не е съгласен с извършването на строежа, но суперфициаря го извърши, ползвателя би могъл да иска не просто обезщетение, а включително събаряне на сградата. Аз не разбирам защо всички гледате на ползвателя така пренебрежително. Все пак той е носител на вещно право, и то на ограничено вещно право което в най-голяма степен се доближава до собствеността.
- Иван
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
икой не гледа пренабрежително на ползвателят, още по-малко законодателят:)))))))))) Чл. 111 ЗС ясно доказва това! Така че на ползвателя е дадена възможност да се защити чрез ревандикационен или негаторен иск срещу всеки който му отнема фактическата власт върху ползваната вещ или извършва действия, с които му пречи да упражнява в пълна степен вещното му, абсолютно, макар и ограничено, право на ползване! Иване, все още не съм убеден, че това споразумение представлява действие на разпореждане!:)))))) Но най-ценното е, че си мислещ човек, някога трябва да се видим, пък и можем да учредим едно адвокатско сдружение с паритетно участие в него!:)))) Е, тогава ще ги разбием!!!:)))))))))))
- gega
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
А, забравих и едно важно уточнение - Ползвателят може дори да предяви петиторните искове по чл. 108 и 109 ЗС дори и против собственика на вещта!!!
- gega
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Собственикът не може да се ограничи и ползвателят ще има право на обезщетение - това е така. Но процедурата за достигане на този резултат е съдебна.
Според чл. 63 ЗЗД: Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна и тя да изпълнява по същия начин своите задължения.
Според чл. 79 ЗЗД: Ако длъжникът не изпълни своето задължение, другата страна има право да иска изпълнение ведно с обезщетение или обезщетение за неизпълнение.
Проблемът пред нотариуса ще възникне, защото от него ще се иска да впише нов договор който е в колизия със по-стар договор относно същия имот. Чл.470 ГПК освен за нарушение на добрите нрави говори и за вписвания противоречащи на закона.
Та вписването на правото на строеж при наличие на друго вещно право върху същия имот ще е нарушение на закона, защото чл. 87 ал.3 казва, че развалянето на договори с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по СЪДЕБЕН РЕД.
Все пак договорите имат СИЛА НА ЗАКОН за тия дето са ги сключили.(чл.20а ЗЗД)
Следва по съдебен ред да бъде отстранен ползвателя и едва тогава може да се впише учреденото право на строеж.
Според чл. 63 ЗЗД: Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна и тя да изпълнява по същия начин своите задължения.
Според чл. 79 ЗЗД: Ако длъжникът не изпълни своето задължение, другата страна има право да иска изпълнение ведно с обезщетение или обезщетение за неизпълнение.
Проблемът пред нотариуса ще възникне, защото от него ще се иска да впише нов договор който е в колизия със по-стар договор относно същия имот. Чл.470 ГПК освен за нарушение на добрите нрави говори и за вписвания противоречащи на закона.
Та вписването на правото на строеж при наличие на друго вещно право върху същия имот ще е нарушение на закона, защото чл. 87 ал.3 казва, че развалянето на договори с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по СЪДЕБЕН РЕД.
Все пак договорите имат СИЛА НА ЗАКОН за тия дето са ги сключили.(чл.20а ЗЗД)
Следва по съдебен ред да бъде отстранен ползвателя и едва тогава може да се впише учреденото право на строеж.
- лунатик
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Естествено, естествено /как го правиш това с усмивката?/ :) /Много е дълго-от кирилица трябва да минавам на латиница.......... :)))))))))))))) /.
Това покана за сключване на договор ли е? Нали си от София, друже? Аз съм от Пловдив, и на този етап просто не мога да мисля за София. Но съм напълно съгласен с теб, че сътрудничеството ни ще бъде ползотворно, ако установим такова. Може и да стане някой ден!!!!!! Засега работя сам, но отдавна искам да работя с колеги в една кантора. Полезно е завсички!
Това покана за сключване на договор ли е? Нали си от София, друже? Аз съм от Пловдив, и на този етап просто не мога да мисля за София. Но съм напълно съгласен с теб, че сътрудничеството ни ще бъде ползотворно, ако установим такова. Може и да стане някой ден!!!!!! Засега работя сам, но отдавна искам да работя с колеги в една кантора. Полезно е завсички!
- Иван
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Иване, щом е налице съгласие на ползвателя да ограничи своето право, проблемите отпадат. Виждам, че те притеснява единствено възможните последици от това доброволно ограничаване в зависимост от формата му: дали е под форма на нотариален акт (чл.112 б."а" ЗС) или нотариална декларация за отказ от права (чл.112 б."в" ).
Смятам, че между двата вида акта съществена разлика няма. Първото е двустранен договор , а второто едностранно волеизлявление. А съгласно чл.44 от ЗЗД правилата относно договорите намират приложение и спрямо едностранните волеизявления в случаите когато законът допуска да изменят, пораждат или прекратяват права или задължения. В този смисъл нотариалните декларации за доброволно ограничаване на права имат качество на едностранни договори.
Така, че не виждам начин как ползвателят ще иска събарянето на изградена сграда при цитираните от теб условия щом актът му по чл. 112 б."в" е вписан надлежно - той вече не е носител на това право, и няма правен интерес, че да следи за 5-годишната давност на другия. Всъщност тази норма е за него - ако не упражнява 5 години правото - губи го.
Смятам, че между двата вида акта съществена разлика няма. Първото е двустранен договор , а второто едностранно волеизлявление. А съгласно чл.44 от ЗЗД правилата относно договорите намират приложение и спрямо едностранните волеизявления в случаите когато законът допуска да изменят, пораждат или прекратяват права или задължения. В този смисъл нотариалните декларации за доброволно ограничаване на права имат качество на едностранни договори.
Така, че не виждам начин как ползвателят ще иска събарянето на изградена сграда при цитираните от теб условия щом актът му по чл. 112 б."в" е вписан надлежно - той вече не е носител на това право, и няма правен интерес, че да следи за 5-годишната давност на другия. Всъщност тази норма е за него - ако не упражнява 5 години правото - губи го.
- лунатик
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Да, но явно аз не съм се изразил добре-въпроса е когато ползвателя просто се е съгласил-без нотариален акт или нотариално заверена декларация. Идва суперфициаря, строи, а ползвателя гледа, дори казва "стройте си, няма проблем", но да кажем че след построяването на сградата ползвателя решава, че тя му пречи. Е, какво става тогава?
- Иван
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
тя устната договорка много трудно ще я докажеш , било то и със свидетели , тъй като по мое мнение всички биха водили свидетели доказващи тяхната кауза
ами какво може да иска обезщетение , но ако предеви иск по 108,109 от ЗС срещу кого ще го рпедеви срещу собственика ли , ами той има пълното право да учредява право на строеж , срещу лицето на което е учредено правото на строеж ли е тук мисля че тия искове са недопустими , тъй като на него му е учредено също едно вещно право
на това му викат манджа с грозде
ами какво може да иска обезщетение , но ако предеви иск по 108,109 от ЗС срещу кого ще го рпедеви срещу собственика ли , ами той има пълното право да учредява право на строеж , срещу лицето на което е учредено правото на строеж ли е тук мисля че тия искове са недопустими , тъй като на него му е учредено също едно вещно право
на това му викат манджа с грозде
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Донна, това и е хубавото на манджата, че е с ГРОЗДЕ! Когато всичко е ясно и според закона, за какво са ни главите, а и съда? Както писах по-горе, а и както пише колегата Гега, и Лунатик също, първият по време е пръв по право. Смятам, че правото на строеж е суспендирано от правото на ползване.
- Иван
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Вече обясних към кого могат да се предявят исковете по чл. 108 и 109 - ДА И КЪМ СОБСТВЕНИКА МОГАТ, бебчо!
- gega
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Виновен е нотариусът. ;-))).
Ако при изповядване на учреденото право на строеж той бе обърнал внимание на молителя, че всъщност върху имота има учредено друго вещно право и би било в негов интерес да бъде изискано и вписано от носителя на това вещно право съгласието му за ограничаване,(по един от двата начина по чл.112 ЗС б."а" и "в"), нямаше да се получи настоящата "манджа с грозде".
Изглежда тя е вече факт. Изход:
Ако ползвателят държи да се събори сградата (той има право да иска това, тъй като неговото право е нарушено), може да се контрира на основание, че всъщност правото на ползване върху засегнатата част от имота вече е погинало - обстоятелство по чл.59 ал.3 част първа от изречението от ЗС . (малоко абсурдно нали?!). Основанията за такова становище са следните:
- Правото на ползване означава право да се използва веща според нейното предназначение без съществени изменения (това е основаната разлика спрямо правото на строеж - при него вещта се изменя съществено). Практически за какво би могъл да се използва един незастроен имот? Основно за получаване на селскостопанска продукция. Например има съдебна практика където се приело, че правото на ползване е погинало, ако плодните дръвчета върху имота са погинали (453-73-І Сб.1973, с51). Та в случая, ако е имало плодни дръвчета, или каквото и да е върху застроената вече част - те са погинали. Погинало е и правото на ползване.
От друга страна никой не може да черпи права от своето виновно поведение. Ползвателят е бил ДЛЪЖЕН да съобщава на собственика за всяко посегателство върху имота.(чл.58 ЗС). Реализацията на учредено право на строеж може да се разглежда като такова "посегателство" - по точно върху вещното право на ползване, което върви заедно с голата собственост.
Ползвателят сам си е виновен, че не е уведомил навреме собственика и е допуснал правото му на собственост да погине.
Какво мислите за тази хипотеза?
Ако при изповядване на учреденото право на строеж той бе обърнал внимание на молителя, че всъщност върху имота има учредено друго вещно право и би било в негов интерес да бъде изискано и вписано от носителя на това вещно право съгласието му за ограничаване,(по един от двата начина по чл.112 ЗС б."а" и "в"), нямаше да се получи настоящата "манджа с грозде".
Изглежда тя е вече факт. Изход:
Ако ползвателят държи да се събори сградата (той има право да иска това, тъй като неговото право е нарушено), може да се контрира на основание, че всъщност правото на ползване върху засегнатата част от имота вече е погинало - обстоятелство по чл.59 ал.3 част първа от изречението от ЗС . (малоко абсурдно нали?!). Основанията за такова становище са следните:
- Правото на ползване означава право да се използва веща според нейното предназначение без съществени изменения (това е основаната разлика спрямо правото на строеж - при него вещта се изменя съществено). Практически за какво би могъл да се използва един незастроен имот? Основно за получаване на селскостопанска продукция. Например има съдебна практика където се приело, че правото на ползване е погинало, ако плодните дръвчета върху имота са погинали (453-73-І Сб.1973, с51). Та в случая, ако е имало плодни дръвчета, или каквото и да е върху застроената вече част - те са погинали. Погинало е и правото на ползване.
От друга страна никой не може да черпи права от своето виновно поведение. Ползвателят е бил ДЛЪЖЕН да съобщава на собственика за всяко посегателство върху имота.(чл.58 ЗС). Реализацията на учредено право на строеж може да се разглежда като такова "посегателство" - по точно върху вещното право на ползване, което върви заедно с голата собственост.
Ползвателят сам си е виновен, че не е уведомил навреме собственика и е допуснал правото му на собственост да погине.
Какво мислите за тази хипотеза?
- лунатик
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
виж какво бейби ,че могат да се предявят срущу собственика да , ама какъв ще е ефекта ......не можеш да му забраниш да учредява право на строеж ........
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: чл.56 и чл.63 ЗС
Не съм съгласен. Никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Суперфициарят не може да наруши правото на ползване, така както не може и самият собственик преди учредяване на суперфицията, с изграждане на постройка. Ако такава бъде построена, правото на ползване не е погинало, а е нарушено, и може да бъде защитено срещу нарушителя, бил той собственика или суперфициаря.
- Иван
55 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 57 госта