Страница 1 от 1

чл.59 ал.3 ЗС

МнениеПубликувано на: 30 Апр 2004, 14:38
от Иван
Колеги, какво мислите за правната същност на погасяването на правото на ползване при неупражняването му за срок от 5 години?
Това погасителна давност ли е, и ако да-прилагат ли се за нея разпоредбите за спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.84 ЗС?
Прочетох много и различни становища. Групират се в две противоположни мнения-едното е, че това е специфичен способ за изгубване на правото, за който не се прилагат правилата на погасителната давност. Другото е точно обратното.
Ще се радвам ако някой сподели!!!!!

Re: чл.59 ал.3 ЗС

МнениеПубликувано на: 30 Апр 2004, 14:53
от Койчо от Конаре
Щом учените (сигурно за техни становища говориш) не могат да се разберат - ние ли! ;-) ;-)
Все пак логично е да се прекъсва при предявяване на иск, започване на принудително изпълнение и т.н. Ако ползвателят (съответно притежателят на право на строеж) е бил против волята си лишен от фактическото ползване - защо да си губи и правото?
Но не знам.

Re: чл.59 ал.3 ЗС

МнениеПубликувано на: 30 Апр 2004, 18:25
от яstavrev
Мисля че, правото на ползване и правото на строеж са подобни ,тъй като са права върху чужда вещ и съответно може по аналогия да се използва богатата практика на ВС по чл.67 ЗС/погасяване на правото на строеж/.Още повече,че се касае за срокове с еднакъв размер. И двата вида права се погасяват в полза на собствениците.
Според практиката по чл.67 ,ако има обективни причини,които пречат на упражняването на правото ,срокът не тече през този период. Това,според мен, е разликата с придобивната давност. Относно прекъсването на срока съм съгласен с Койчо.