forum.lex.bg

През 1994 продадохме реституиран имот за сума от около 5 милиона лева тогавашни пари. По - късно се оказа, че част от имота не е наш, и това се установи с влязло в сила решение. Сега ще трябва да върнем част от парите, които сме получили при продажбата. Съгласни сме да се споразумеем с купувача и да му върнем това, което дължим, за да не се водят повече дела. Един адвокат обаче ни каза, че поради деноминацията, от тази сума 5 000 000 просто се задраскват трите нули, и това е сумата, която трябва да върнем на купувача на имота. Според нас това е пълен абсурд, и ако се води едно дело, там едно вещо лице ще изчисли сумата към сегашния момент, горе - долу толкова, колкото реално сме получили. Така ли е наистина? Молим за вашето компетентно мнение.

Не, връщате тогавашната сума без три нули.

Не съм убеден в това, че 5 000 000 тогавашни пари са равнозначни на 5 000 сегашни и просто се махат трите нули, както Ви е посъветвал този адвокат. Съгласно Закона за деноминация на лева се постъпи (по принцип) точно така, но тук следва да се разграничават сумите, определени в Закони, Тарифи, съд. решения, граждански и търговски договори и т. н. и едва ли трябва всички тях да ги поставяме под един общ знаменател!
Спомнете си за т. нар. "кредитни милионери" например-при тях да не би да се осъществи подобна автоматична деноминация за която говорите.
Явно има доста колеги-юристи, които никога не са чували за понятието " Промяна стойността на парите във времето", което не е свързано само с начисляване на лихви или изчисляване настъпилата инфлация през периода. Бих могъл още доста да говоря за тази тема, но ще се отклоня излишно от питането на Елена Иванова.
Основната ми идея е, че може да се окаже така(но не твърдя, че това е сигурно, казвам МОЖЕ-като възможна хипотеза), че ще трябва да връщате по-малко от 5 000 лева(тогавашни 5 000 000)-което обаче ще се прецени от вещо лице (респ. вещи лица) в хода на 1 гр. дело и т. н.- интерес от воденето на 1 подобно дело по принцип има, но драга Елена трябва да решиш има ли смисъл от това. Разноските които може би рано или късно ще трябва да платите не са малки, а от друга страна не е ясно ще има ли полз-а от воденето на дело или не?
Като, че ли споразумение е по-добрия вариант, но все пак гледайте да си защитите интереса по възможно най-добрия за Вас самата начин-поне лично за мен не би било без значение дали ще трябва да плащам 5 000 лв или по-малка сума.
:-)

Pravilno e kazal advokatat vi.Za va6e 6tastie i za sajalenie na otvetnata strana,e taka.Prosto ne sa6testvuva normativna uredba,koiato da garantira interesa na "potarpev6ite" ot zakona za denominaciata.Viarno e,4e ako sadat ima6e jelanieto da re6ava delata po spravedlivost/a takova na praktika niama/,moje6e da se pozove na principa za spravedlivost i da dopusne ve6to lice.Pojelavam vi otvetnatastrana da ne znae za tazi rutina na sada da re6ava delata taka,za6toto ina4e moje pak i da se polu4i precedent!

Няма как - има и ТР на ВКС в този смисъл, а и в съвременната съдебна практика действа принципа на номинализма, съчетан с лихвата за забавено плащане. Друг е въпроса - от кой момент длъжника изпада в забава. За съжаление това е положението! Колко кредитни милионери се облажиха от 3000 процентната инфлация. И като изплатиха задълженията си в лв. служебното правителство на Софиянски обра овациите, че долара от 3000 лв. спадна на 1600 лв. Александър Каракачанов се опита да внесе малко справедливост в уродливото ни общество, като предложи паричните задължения да се валоризират към момента на плащането, но не би! Но той не бе пък и настоятелен, явно някои „мъдри” глави го поотказаха! А и ВКС, за да предотврати погрешна практика, излезе с ТР, за да преодолее противоречивата и неправилна практика на някои съдилища. какво значение кое справедливо и кое не! В глобален аспект важното е, че нищо в природата не се губи, само се видоизменя! :))))))))))) Нека кредиторите разсъждават философски, какво друго им остава:))))))))))))))))

Bihte li mi kazali nomera na tova tulkuvatelno reshenie?

Kolegata gega mozhe bi ima predvid "epohalnoto" tulkuvatelno reshenie na Kolio Hitrov No 2 ot 1.12.1997 na VKS?
Apropo, nali Koleto Hitrov e bivshia mazh na Krasa Sredkova i suotvetno izvesten homosexualist? (Prostete za otklonenieto)

А продавачът, ако е виновен, не отговаря ли "по общия ред" (чл. 189 от ЗЗД) за вредите, които е нанесъл с това, че е продал чужда вещ? Или това все пак не се отнася до "вредите", нанесени от инфлацията, комбинирана с принципа на номинализма?

Съдебната практика все пак подлежи на развитие.Състав на Варненския апелативен съд отмени решение на окръжен съд ,приложил деноминацията при сходен казус,позовавйки се на принципа на справедливостта като трансформира задължението взависимост от курса на долара .За съжаление въззивното решение на Апелативния съд не бе обжалвано от страните пред ВКС ,за да можем да разберем актуалното становище на ВКС по подобни казуси.

Можеш ли да ни напишеш накратко мотивите на апелативния съд, ако разполагаш с решението?

Съдът приема ,че "левовата равностойност на продажната цена в долари ,определена към датата на предявяване на иска ,отчита пълно и точно настоящата стойност на тогавашната продажна цена чрез обвръзката й с твърд показател -изражението й в твърда валута ,на който принцип стъпва и въведената у нас система на валутен борд,като същевременно се избягва несъразмерните колебания следствие на бързо променящите се инфлационни условия преди въвеждането на борда".Мотивите лежат на плоскостта на неоснователното обогатяване.Решението на ВнАС е от 04.04.2001 год.

Да, но това задължение от решението на ВнАС явно е било уговорено като левовата равностойност на Х долара. Няма да важи за задължения, определени като сума в левове.

Казусът е следният:На 31.08.1989 година се продава селска къща за 12 000 лв. във връзка с изселническата кампания в Турция.По силата на "Закона Доган" купувачите,след съдебни дела ,са осъдени да предадат собствеността и владението върху имота на продавачите .През м.август 1999 година купувачите предявяват иск за връщане на продажната цена в размер на 12 000 лв. ,както и претендират лихва за забава до завеждане на иска в размер на 40000 лв.Окръжният съд присъжда сумата от 12 лв. ,а ВнАС -8700 лв. ,тъй като курсът на долара към 31.08.1989 година бил около 2.50 лв.,следователно 12 000 лв. е около 4800 долара ,следователно към завеждане на иска равностойността на тези 4800 долара е 8700 лв. /сумите не са точни ,а приблизителни ,защото цитирам по памет/.Интересното е ,че главният иск се уважава в размер на 8700 лв. като се отхвърля иска по чл.86 от ЗЗД ,защото съдът приема ,че при този вариант на обезщетение,който е приложил ,купувачите са обезщетени изцяло .

За пръв път чувам за такава практика.