- Дата и час: 28 Ное 2024, 19:20 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Достъп до информация
|
|
64 мнения
• Страница 3 от 4 • 1, 2, 3, 4
Re: Dostap do informacia
в такъв случай намерете си адвокат ,представете му всички документи които имате за имотите и искайте съдебна делба и побързайте докато все още държавните такси са по старата тарифа ,че човек не знае кое кога ще променят
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
все пак тъй като тая вила ви притеснява ,защото земята е дарение на дядо ви
ето ви е и нормативната база -постановление №5 от 31Х 1972 г.-пленум на ВС - Т.4 -Влюкчва се в съпружеската имуществена общност ,сградата построена през време на брака ,върху земя индивидуална собственост на единия съпруг ,макар да не е било учредено правото на строеж в полза на другия съпруг
ето ви е и нормативната база -постановление №5 от 31Х 1972 г.-пленум на ВС - Т.4 -Влюкчва се в съпружеската имуществена общност ,сградата построена през време на брака ,върху земя индивидуална собственост на единия съпруг ,макар да не е било учредено правото на строеж в полза на другия съпруг
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
е това не мога да кажа производството е три инстанционно
делото се завежда пред районния съд ,ако някоя от страните не е съгласна с решението -жалба до окръжния съд ,и пак ако някой не е съгласен с решението жалба до върховен касационен съд
/да не гадая но около 3г. ако се обжалват решенията не ви мърда но това е мое лично мнение /
а аз си мисля че ще се стигне до това , заради тоя вила тъй като явно всички са мислили че тя е собственост само на дядо ви ,а то се оказва че не е
специално за нея по делото ще трябва да докажете че е строена по време на брака с първата съпруга -като доказателство може да ползвате свидетели ,както и да поискате от общината да ви издадет дубликат от акта за сключен граждански брак , а и от строителните книжа много ясно ще се види кога е строена /най вече протокол акт обр. 16 /
постановление 5 от 1972г. на ВС си е в сила и се прилага
делото се завежда пред районния съд ,ако някоя от страните не е съгласна с решението -жалба до окръжния съд ,и пак ако някой не е съгласен с решението жалба до върховен касационен съд
/да не гадая но около 3г. ако се обжалват решенията не ви мърда но това е мое лично мнение /
а аз си мисля че ще се стигне до това , заради тоя вила тъй като явно всички са мислили че тя е собственост само на дядо ви ,а то се оказва че не е
специално за нея по делото ще трябва да докажете че е строена по време на брака с първата съпруга -като доказателство може да ползвате свидетели ,както и да поискате от общината да ви издадет дубликат от акта за сключен граждански брак , а и от строителните книжа много ясно ще се види кога е строена /най вече протокол акт обр. 16 /
постановление 5 от 1972г. на ВС си е в сила и се прилага
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
сам си направете сметка кое колко ще трае скицирала съм ви най-важното
след допускане на делбата ако някой от наследниците предеви иск за сметките -
то решението подлежи на обжалване ;ако се окаже че някой имот е неподеляем и не може да се постави във дял то съдът постановява да се изнесе на публична продан или постави в дял на бабата апартамента защото няма друго жилище и вие не сте съгласни с това -това се обжалва ...............;следва разделителния протокол.............жалба ,също така определението с което се определя кой от наследниците кой имот ще ползва до окончателното извършване на делбата ........се обжалва с часна жалба..............
вижте сам че не е толкова просто , може да не сте съгласни с експертизата определила цената на имотите ,да искате тройна ,петорна ...... това допълнително ще забави делото
може и да се спогодите пред съда кой какво ще получи и кой на кого какво ще наплаща ,което ми се струва най-разумно защото в противен случай ще се влачите по съдилищата доста дълго време Lacho123 написа:
>
> Koq instituciq moze da mi dade informacia na kogo e pisan
> daden apartament
след допускане на делбата ако някой от наследниците предеви иск за сметките -
то решението подлежи на обжалване ;ако се окаже че някой имот е неподеляем и не може да се постави във дял то съдът постановява да се изнесе на публична продан или постави в дял на бабата апартамента защото няма друго жилище и вие не сте съгласни с това -това се обжалва ...............;следва разделителния протокол.............жалба ,също така определението с което се определя кой от наследниците кой имот ще ползва до окончателното извършване на делбата ........се обжалва с часна жалба..............
вижте сам че не е толкова просто , може да не сте съгласни с експертизата определила цената на имотите ,да искате тройна ,петорна ...... това допълнително ще забави делото
може и да се спогодите пред съда кой какво ще получи и кой на кого какво ще наплаща ,което ми се струва най-разумно защото в противен случай ще се влачите по съдилищата доста дълго време Lacho123 написа:
>
> Koq instituciq moze da mi dade informacia na kogo e pisan
> daden apartament
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
Дядо ми има мотор 250 кубика придобит по време на първия брак. Той към покъщината ли се води или е води като автомобил. В такъв случай щом втората жена на дядо ми и баща ми имат дял от мотора. Как ще се дели? С доплащане от страна на единия ли?
- Lacho123
Re: Dostap do informacia
за мене в никакъв случай не е покъщнина ,за покъщнина няма легална дефиниция но под това понятие се разбира това което е в дома в домакинството
много просто след смърта на съпругата дядото е получел своята 1/2 и другата една втора се дели между него и сина /3/4 за дядо ви и 1/4 за бащави /
сега след като е починал и дядо ви
баща ви ще си раздели тия 3/4 с мащехата си по равно тоест по 1/2 за всекий
май се получават 6/4 за всекий
като баща ви към тия 6/4 ще прибави и 1/4 ,тоест за него са 7/4
дано не съм сбъркала с дробите
тоя мотор трябва да е доста стар и се питам въобще каква пазарна стойност има
много просто след смърта на съпругата дядото е получел своята 1/2 и другата една втора се дели между него и сина /3/4 за дядо ви и 1/4 за бащави /
сега след като е починал и дядо ви
баща ви ще си раздели тия 3/4 с мащехата си по равно тоест по 1/2 за всекий
май се получават 6/4 за всекий
като баща ви към тия 6/4 ще прибави и 1/4 ,тоест за него са 7/4
дано не съм сбъркала с дробите
тоя мотор трябва да е доста стар и се питам въобще каква пазарна стойност има
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Dostap do informacia
Значи мотора е много ценен за баща ми, защото той има с него много хубави спомени. А за мен мотора е нещо ново, до сега не съм карал. Струва ми се, че да карам мотор ще е по-яко от колкото кола... Относно пазарната цена един такъв мотор струва от 100 до 500лв., ако е много запазен. Но средно 250лв.
Не ми е удобно да направя забележка, на толкова интелигентен человек като вас, но имате малки грешки в дробите. В следващите няколко реда ще се опитам да ги коригирам. На юридическите лица не им ли е по удобно да работят с проценти?
Занчи след смърта на баба ми. Дядо ми получава 1/2 а другата 1/2 дели с баща ми. Получава се така че дядо ми получава 75%(3/4) от мотора, а баща ми 25%(1/4).
Баща ми дели 3/4(75%-те процента на дядо ми) с мащехата си и тя получава 3/8(~38%), а баща ми към своията 1/4(т.е.25%) прибавя 3/8(~38%), което прави точно 5/8(~63%).
*За проверка нека съберем дробите или процентите и трябва да получим 100% или съответно единица. 37,5%(на мащехата)+62,5%(на бащата)=100% или 5/8+3/8=8/8= 1 -------Това прави 1 мотор ; )
P.S. Вашата грешка се състои в това,че сте получили дроби по-големи от единица тоест по-вече от 100%. По тази логика баща ми наследява мотор и "половина". ; )
Запомнете, че числителя винаги трябва да е по малък от знаменателя и че в края на краищата когато дяловете се съберат трябва да се получава единица.
Не всеки го влече математиката. Един математиката друг литературата... Аз преди година бях навит да уча право, но в следствие разбрах, че устата ми трудно се отваря... Литературата ми куца, но вържа двата края.
Надявам се, че не се сърдиш за корекциите които направих. Просто до сега никой не е оценявал знанията ми по математика, а тук в интернет е първата ми публична математическа изява ;)
Не ми е удобно да направя забележка, на толкова интелигентен человек като вас, но имате малки грешки в дробите. В следващите няколко реда ще се опитам да ги коригирам. На юридическите лица не им ли е по удобно да работят с проценти?
Занчи след смърта на баба ми. Дядо ми получава 1/2 а другата 1/2 дели с баща ми. Получава се така че дядо ми получава 75%(3/4) от мотора, а баща ми 25%(1/4).
Баща ми дели 3/4(75%-те процента на дядо ми) с мащехата си и тя получава 3/8(~38%), а баща ми към своията 1/4(т.е.25%) прибавя 3/8(~38%), което прави точно 5/8(~63%).
*За проверка нека съберем дробите или процентите и трябва да получим 100% или съответно единица. 37,5%(на мащехата)+62,5%(на бащата)=100% или 5/8+3/8=8/8= 1 -------Това прави 1 мотор ; )
P.S. Вашата грешка се състои в това,че сте получили дроби по-големи от единица тоест по-вече от 100%. По тази логика баща ми наследява мотор и "половина". ; )
Запомнете, че числителя винаги трябва да е по малък от знаменателя и че в края на краищата когато дяловете се съберат трябва да се получава единица.
Не всеки го влече математиката. Един математиката друг литературата... Аз преди година бях навит да уча право, но в следствие разбрах, че устата ми трудно се отваря... Литературата ми куца, но вържа двата края.
Надявам се, че не се сърдиш за корекциите които направих. Просто до сега никой не е оценявал знанията ми по математика, а тук в интернет е първата ми публична математическа изява ;)
- Lacho123
Re: Dostap do informacia
въобще не се сърдя , може и да съм допуснала грешка в изчисленията не е фатално ,другото си е вярно след като сте си изчислили с точност частите отлично
по принцип се работи с дроби
е няма лошо да се наследи мотор и половина само дето е невъзможно
по принцип се работи с дроби
е няма лошо да се наследи мотор и половина само дето е невъзможно
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
Здравей, Донна2! С течението на времето ни се изясняват все по-вече и по-вече неща.
Баба ми и дядо ми по време на брака си купуват апартамент на изплащане. '86 баба ми умира. И апартамента продължава да изплаща дядо ми. '88г. съди баща ми и заплаща 1/4(от дела на баба ми) от изплатените пари за апартамента на баща ми. През '88 на дядо ми му остават да доизплати 28% от стойноста на апартамента, но някъде по това време сключва втори брак и се предполага, че апартамента се изплаща от дядо ми и втората му съпруга. Какъв е дела на баща ми и на мащехата му след дядовата смърт? Кой има по-голям дял?
Баба ми и дядо ми по време на брака си купуват апартамент на изплащане. '86 баба ми умира. И апартамента продължава да изплаща дядо ми. '88г. съди баща ми и заплаща 1/4(от дела на баба ми) от изплатените пари за апартамента на баща ми. През '88 на дядо ми му остават да доизплати 28% от стойноста на апартамента, но някъде по това време сключва втори брак и се предполага, че апартамента се изплаща от дядо ми и втората му съпруга. Какъв е дела на баща ми и на мащехата му след дядовата смърт? Кой има по-голям дял?
- Lacho123
Re: Dostap do informacia
собственоста на въпросният апартамент е придобита по време на брака на дядо ви с първата съпруга /предполагам със заем ,обезпечен с ипотека върху жилището / в случая миродавен е момента на придобиването -Семеен кодекс -Чл.19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
изплащането само по -себе си не създава вещни права . Така че със смърта на баба ви наследяват съпруга и баща ви .
След делбата - тая 1/4 която е изкупена влиза в СИО с втората съпруга
както сам ви написала
Автор: donna2
Дата: 26-03-04 23:32
тая делба само апартамента ли касае /без вилата/ е в такъв случай дядото е придобил целият имот
ако го е придобил преди скл. 2-ри брак в момента втората съруга и баща ви наследяват по равно ;
ако е придобил часта на баща ви по време на брака с втората съпруга то изкупената 1/4 става СИО и тогава става интересно
3/4 ще се поделят между вас и втората съпруга /тоест бабата получава половината от 3/4 -тоест 3/8 , баща ви и той получава 3/8 /,а за изкупената 1/4 втората ви баба ще получи половината от тая 1/4 тоест 1/8 и другата 1/8 се си я подели с баща ви
Но за другите 3/4 за които изплащането с втората съпруга изплащането е продължило .
В случая според мене втората ви баба ще има само облигационно вземане ,което може да се уреди в производството по сметките при една евентуална делба съгласно правилата на чл.12 ал.2 от ЗН
съпругата може да поиска да предеви искане за сумите плащани по времето на брака и тя следва да докаже в производството по сметките,че сумите с които е доизплатен апартамента са внасяни по време на брака и с дядо ви и те са били техни общи средства .Това става в първото заседание по делото след допускане на делбата .
и така според
Чл. 12. (2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
Изчислението се прави от вещо лице ,което се назначава по делото
изплащането само по -себе си не създава вещни права . Така че със смърта на баба ви наследяват съпруга и баща ви .
След делбата - тая 1/4 която е изкупена влиза в СИО с втората съпруга
както сам ви написала
Автор: donna2
Дата: 26-03-04 23:32
тая делба само апартамента ли касае /без вилата/ е в такъв случай дядото е придобил целият имот
ако го е придобил преди скл. 2-ри брак в момента втората съруга и баща ви наследяват по равно ;
ако е придобил часта на баща ви по време на брака с втората съпруга то изкупената 1/4 става СИО и тогава става интересно
3/4 ще се поделят между вас и втората съпруга /тоест бабата получава половината от 3/4 -тоест 3/8 , баща ви и той получава 3/8 /,а за изкупената 1/4 втората ви баба ще получи половината от тая 1/4 тоест 1/8 и другата 1/8 се си я подели с баща ви
Но за другите 3/4 за които изплащането с втората съпруга изплащането е продължило .
В случая според мене втората ви баба ще има само облигационно вземане ,което може да се уреди в производството по сметките при една евентуална делба съгласно правилата на чл.12 ал.2 от ЗН
съпругата може да поиска да предеви искане за сумите плащани по времето на брака и тя следва да докаже в производството по сметките,че сумите с които е доизплатен апартамента са внасяни по време на брака и с дядо ви и те са били техни общи средства .Това става в първото заседание по делото след допускане на делбата .
и така според
Чл. 12. (2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
Изчислението се прави от вещо лице ,което се назначава по делото
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
не зная какво значи "ресим",но знам че како наследник на дядо ви баща ви следва да си подаде в данъчното декларация за придобитото по наследство имущество
ето ви и съответния текс от ЗМДТ
Данък върху наследствата
Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл. 31. Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
Чл. 32. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя, а ако последния е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:
1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение № 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) превозните средства - по застрахователна стойност;
4а. (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 45 от 2002 г.) ;
5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговските дружества или кооперации - по пазарната стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводните данни.
(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.
(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(4) При поискване от данъчен орган или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.
Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитора, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1 000 лева;
4. предвидените в закона облекчения.
Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.
Чл. 36. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по следните таблици:
1. за съпрузи и наследници по права линия
Таблица № 1
Наследствен дял в левове Данъчна ставка
до 15 000 необлагаеми
от 15 001 до 50 000 0,1% за горницата
над 15 000лв.
от 50 001 до 100 000 35 лв. + 0,2% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000 135 лв. + 1 % за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000 1 135 лв. + 2 % за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000 7 135лв. + 5 % за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000 32 135 лв. + 10 % за горницата
над 1 000 000 лв.
2. за наследници по съребрена линия
Таблица № 2
Наследствен дял в левове Данъчна ставка
до 15 000 0,1%
от 15 001 до 50 000 15 000 лв. + 0,2% за горницата
над 15 лв.
от 50001 до 100 000 85 лв. + 0,5% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000 335 лв. + 1,5% за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000 1 835лв. + 3,5% за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000 12 335лв. + 6% за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000 42 335 лв. + 12 % за горницата
над 1 000 000 лв.
3. за други наследници
Таблица № 3
Наследствен дял в левове Данъчна ставка
до 15 000 0,3%
от 15 001 до 50 000 450 лв. + 3,5% за горницата
над 15 000 лв.
от 50 001 до 100 000 1 675 лв. + 4% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000 3 675лв. + 5% за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000 8 675 лв. + 7% за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000 29 675 лв. + 10% за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000 79 675 лв. + 20% за горницата
над 1 000 000 лв.
Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:
1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
2. (доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.;
3. обикновената покъщнина;
4. дребният земеделски инвентар;
5. библиотеките и музикалните инструменти;
6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателя, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;
7. неполучените пенсии на наследодателя;
8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.
Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.
Чл. 40. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.
Чл. 41. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 102 от 2000 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от териториалната данъчна дирекция, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица.
(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежащи на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от териториалната данъчна дирекция по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.
Чл. 42. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Кметовете на общини и райони изпращат на териториалната данъчна дирекция до 15-о число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.
(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници - деца, съпруг, родители.
Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на териториалната данъчна дирекция по местооткриване на наследството.
Раздел III
ето ви и съответния текс от ЗМДТ
Данък върху наследствата
Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл. 31. Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
Чл. 32. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя, а ако последния е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:
1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение № 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) превозните средства - по застрахователна стойност;
4а. (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 45 от 2002 г.) ;
5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговските дружества или кооперации - по пазарната стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводните данни.
(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.
(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(4) При поискване от данъчен орган или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.
Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитора, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1 000 лева;
4. предвидените в закона облекчения.
Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.
Чл. 36. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по следните таблици:
1. за съпрузи и наследници по права линия
Таблица № 1
Наследствен дял в левове Данъчна ставка
до 15 000 необлагаеми
от 15 001 до 50 000 0,1% за горницата
над 15 000лв.
от 50 001 до 100 000 35 лв. + 0,2% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000 135 лв. + 1 % за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000 1 135 лв. + 2 % за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000 7 135лв. + 5 % за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000 32 135 лв. + 10 % за горницата
над 1 000 000 лв.
2. за наследници по съребрена линия
Таблица № 2
Наследствен дял в левове Данъчна ставка
до 15 000 0,1%
от 15 001 до 50 000 15 000 лв. + 0,2% за горницата
над 15 лв.
от 50001 до 100 000 85 лв. + 0,5% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000 335 лв. + 1,5% за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000 1 835лв. + 3,5% за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000 12 335лв. + 6% за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000 42 335 лв. + 12 % за горницата
над 1 000 000 лв.
3. за други наследници
Таблица № 3
Наследствен дял в левове Данъчна ставка
до 15 000 0,3%
от 15 001 до 50 000 450 лв. + 3,5% за горницата
над 15 000 лв.
от 50 001 до 100 000 1 675 лв. + 4% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000 3 675лв. + 5% за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000 8 675 лв. + 7% за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000 29 675 лв. + 10% за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000 79 675 лв. + 20% за горницата
над 1 000 000 лв.
Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:
1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
2. (доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.;
3. обикновената покъщнина;
4. дребният земеделски инвентар;
5. библиотеките и музикалните инструменти;
6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателя, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;
7. неполучените пенсии на наследодателя;
8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.
Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.
Чл. 40. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.
Чл. 41. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 102 от 2000 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от териториалната данъчна дирекция, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица.
(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежащи на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от териториалната данъчна дирекция по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.
Чл. 42. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Кметовете на общини и райони изпращат на териториалната данъчна дирекция до 15-о число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.
(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници - деца, съпруг, родители.
Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на териториалната данъчна дирекция по местооткриване на наследството.
Раздел III
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
Вие от кой град сте? Практикуващ адвокат ли сте?
Можете ли да препоръчате някой добър адвокат по гражданско право от Русе?
Можете ли да препоръчате някой добър адвокат по гражданско право от Русе?
- Lacho123
Re: Dostap do informacia
от Русе мисля Грета Пенчева или Борис Кацаров
успех
успех
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
При условие, че втората жена на дядо ми и баща ми имат по равно (50 на 50) от апартамента, на кого ще бъде предложен апартамента за доплащане при условие, че в апартамента е живяла само втората съпруга. А ако тя неможе да доплати, апартамента ще бъде ли предоставен на баща ми за доплащане?
А как стои въпроса с вилата, при условие, че баща ми има по голям дял и в нея никой не е живял? На него ли ще бъде предоставено да доплаща?
А как стои въпроса с вилата, при условие, че баща ми има по голям дял и в нея никой не е живял? На него ли ще бъде предоставено да доплаща?
- Lacho123
Re: Dostap do informacia
според мен собствеността върху апартамента не е по равно 50/50 защото както ви написах по горе
собственоста на въпросният апартамент е придобита по време на брака на дядо ви с първата съпруга /предполагам със заем ,обезпечен с ипотека върху жилището / в случая миродавен е момента на придобиването -Семеен кодекс -Чл.19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
изплащането само по -себе си не създава вещни права . Така че със смърта на баба ви наследяват съпруга и баща ви .
След делбата с баща ви - тая 1/4 която е изкупена влиза в СИО с втората съпруга
или 3/4 на баща ви ще се делят на две по равно между втората ви баба и баща ви
,а 1/4 която е изкупена по време на БРАК с втората съпруга и се явява СИО се дели по следния начин съпругата получава своята половина от 1/4 , а другата половина се дели между баща ви и нея
при делбата съда ще се ръководи от нормата на чл.288 ал.1 и 3 от ГПК
Чл. 288. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 31 от 1990 г.)
(Доп. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
(2) (Изм. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(3) (Ал. 3 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
За вземанията по ал. 2 заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.
Искането по ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
(Ал. 6 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(7) (Ал. 7 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на другия съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
(Ал. 8 изм. - ДВ, бр. 44/96 г.; отм., бр. 124/97 г.).
съветвам ви да си намерите адвокат
собственоста на въпросният апартамент е придобита по време на брака на дядо ви с първата съпруга /предполагам със заем ,обезпечен с ипотека върху жилището / в случая миродавен е момента на придобиването -Семеен кодекс -Чл.19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
изплащането само по -себе си не създава вещни права . Така че със смърта на баба ви наследяват съпруга и баща ви .
След делбата с баща ви - тая 1/4 която е изкупена влиза в СИО с втората съпруга
или 3/4 на баща ви ще се делят на две по равно между втората ви баба и баща ви
,а 1/4 която е изкупена по време на БРАК с втората съпруга и се явява СИО се дели по следния начин съпругата получава своята половина от 1/4 , а другата половина се дели между баща ви и нея
при делбата съда ще се ръководи от нормата на чл.288 ал.1 и 3 от ГПК
Чл. 288. (Изм.- Изв., бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 28 от 1983 г. и бр. 31 от 1990 г.)
(Доп. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
(2) (Изм. на ал. 2 - ДВ, бр. 124/97 г., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(3) (Ал. 3 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
За вземанията по ал. 2 заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.
Искането по ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 282, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
(Ал. 6 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(7) (Ал. 7 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на другия съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
(Ал. 8 изм. - ДВ, бр. 44/96 г.; отм., бр. 124/97 г.).
съветвам ви да си намерите адвокат
- donna2
- Потребител
- Мнения: 992
- Регистриран на: 17 Юни 2004, 18:48
Re: Dostap do informacia
Значи да разбирам, че ще разрешат на баща ми да наплати останалата част от апартамента и да го получи при условие, че втората съпруга на дядо ми не може да наплати дела на баща ми.
p.s. А от адвокат разбрахме, че ако втората съпруга не може да наплати то тогава апартамента отива на търг без да е предоставен на баща ми за наплащане
p.s. А от адвокат разбрахме, че ако втората съпруга не може да наплати то тогава апартамента отива на търг без да е предоставен на баща ми за наплащане
- Lacho123
Re: Dostap do informacia
не знам до къде сте стигнали ,но явно не е поискала да и се постави в неин дял съгласно ал.3 на чл.288ГПК и се е стигнало до тук :
ЧЛ.288 Доп. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан
АКО става въпрос за друго вземи че го разкажи с подробности че не мога да гадая
ЧЛ.288 Доп. на ал. 1 - ДВ, бр. 124/97 г.) Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан
АКО става въпрос за друго вземи че го разкажи с подробности че не мога да гадая
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Dostap do informacia
другата по вероятна възможност е да сте стигнали до тук ,ама не е ли малко рано
много бързо действа тоя съд
чл.288 7) (Ал. 7 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на другия съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
(Ал. 8 изм. - ДВ, бр. 44/96 г.; отм., бр. 124/97 г.).
я вземи се уточни
много бързо действа тоя съд
чл.288 7) (Ал. 7 изм. - ДВ, бр. 124/97 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 2 и 3, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 6 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на другия съделител, който отговаря на условията по ал. 3, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
(Ал. 8 изм. - ДВ, бр. 44/96 г.; отм., бр. 124/97 г.).
я вземи се уточни
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
64 мнения
• Страница 3 от 4 • 1, 2, 3, 4
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта