Иск за установяване на бащинство

[anitanaidenova]

Предстои ми завеждане на дело за установяване на бащинство.
Бащата на детето ми отказва да го припознае доброволно.Аз съм сигурна на 100% ,че това е бащата.
Искам да попитам тези, които имат опит в такива дела няколко въпроса.
Ако бащата реши да се укрива, въпреки че е редовно призован какво се случва?
Ако бащата реши да замине за чужбина какво ще се случи?
Делото ще бъде заведено в гр. София.
Аз лично желая ДНК експертиза, за да бъде безспорно установен бащата. Но ако той физически не се намира в България или се укрива каква ще е реакцията на съда и изхода от делото?
Може ли при първото заседание да се иска от съда да ограничи бащата, да не излиза в от страната и по кой закон и член?
Моля ако има съдебна практика по въпроса да ми посочите!

Друг въпрос е как се осъществява точно ДНК експертиза посочена от съда? Кой осъществява такава експертиза. Може ли майката, тоест аз да съм свидетел при вземането на пробата от бащата? С оглед на това да няма манипулация на резултата, примерно да я вземат от друг мъж. Или друг свидетел независим посочен от съда?

[katerinakuch]

Оформете и заведете иска, без значение дали бащата може да бъде открит или не. Делото може да протече и в негово отсъствие.

[anitanaidenova]

Да, аз ще направя това. Но исках да знам какво мога да очаквам от съда и от отсрещната страна. Възможно ли е съда да реши да отлага делото, докато той не се яви физически в съда?
И ако някой може да ми помогне със съдебна практика за решено дело в полза на ищеца при отсъствие на ответника.

[anitanaidenova]

Никой ли не е имал такива дела в практиката си? Моля да споделите ако знаете нещо повече!

Благодаря предварително!

[borovinka]

Мнозина сме имали такива дела в практиката си. Какво точно очаквате да ви кажем? Дали ще се укрие бащата? Дали съда ще признае, че той е бащата? Дали ще ви плаща издръжка?
За съжаление вчера си изпуснах кристалната сфера и тя се счупи, та няма как да ви отговоря.
Иначе практика по въпроса има повече от изобилна, достъпна е и при просто търсене в гугъл.

[nikol_g]

Здравейте, предстои ми да заведа иск за установяване на бащинство. Детето е на навършени 14 години. Бащата никога не е полагал грижи за него, познават се, но контактите им са изключително редки. Миналата година заведе дело срещу мен за лишаване от родителски права, в което твърди, че той е бащата (загуби го, защото няма установена родствена връзка с детето). Въпросите са ми:
1. съдът ще допусне ли иска от името на детето чрез мен като законен представител или единствено детето може да го заведе след навършване на пълнолетие
2. задължителен ли е днк тест и има ли алтернативен вариант (ако мога да избегна сериозната сума за плащане и размотаването от страна на бащата, но ако това ще определи безспорно изхода на делото не бих се колебала да го искам, т.е. посъветвайте ме какви варианти имам)
3. мога ли да искам бащата директно да заплати теста
Моля и за всякакви насоки, които може да ми дадете

[ivan_lawyer]

Първо се почва с частна експертиза - тоест извън делата. Намира се лаборатория, която да даде мнение. Това е скъпо финансово.

За да е евтино, трябва дело, може да Ви освободят от такси за експерт. Отдавна не съм водил дела за разсиновяване, тоест спец съм, но трябва да се досетя. Една нотариална декларация от Ваша страна, че не сте интимно виждали с въпросният мъж, че детето е продукт на друга Ваша интимна връзка, тоест заплождането е факт, но не признавате бащинство, би била евтин вариант за начало на една процедура. Това е само общо казано. Бащата ще заплати разноски, ако след подканянето от Ваша страна (което се доказва), не е разпризнал детето.

[lawchoice]

Здравейте, предстои ми да заведа иск за установяване на бащинство...
Моля и за всякакви насоки, които може да ми дадете

С оглед описаната от Вас фактология, няма да ви съветвам да се обърнете към адвокат. Ще ви коства допълнителни разходи за постигане на съмнителен резултат. Насоката, която бих ви дал е да се обърнете към телевизионния съдия от предаването по Нова ТВ "Съдебен спор". Там могат да бъдат разглеждани безвъзмездно всякакви искове, без значение налице ли са процесуалните предпоставки за това.

[nikol_g]

В случая искът е за установяване на бащинство, но кой е най-лесният вариант за установяване, необходим ли е днк тест. целта ми е да детето и баща му да са такива и по документи и ако днк тестът е задължителен в този случай, ще го направя. ако има избор за алтернативен и по-лесен вариант е добре и ще го използвам.

[bvoykov]

Здравейте и на Вас, nikol_g,

По начина на задаване на първия въпрос мога да предположа, че все пак сте била консултирана от друг адвокат, който може би е дал отрицателен отговор по него. В интерес на истината, на пръв поглед и аз бях тръгнал да пиша, че такъв иск е недопустим, но... се натъкнах на други неща и за съжаление ще трябва да напиша подробен пост, просто защото за да ме разберете, е необходимо да направя съпоставка между две неща. Има съдебна практика в лицето на Тълкувателно решение 2/2014 г. на Върховния касационен съд (ВКС), в което последният се е произнесъл, че иск за оспорване на бащинство по чл. 62, ал. 4 от Семейния кодекс (СК) може да бъде предявен само от детето в едногодишен срок от навършване на пълнолетие, като майката не е легитимирана да предяви този иск от името на детето като законен представител. Разбира се, във Вашия случай се касае не за оспорване на бащинство, а за установяването на такова, защото, както и в предходен Ваш пост, но в друга тема, сте заявили, че в акта за раждане на детето е записано "баща неизвестен", така че цитираното до тук на практика няма отношение, но би довело до прибързан извод, че по отношение на иска за установяване на бащинство по чл. 69 от СК нещата стоят по подобен начин. Това обаче според мен се оказва погрешен извод, защото въпросното Тълкувателно решение не обхваща хипотезата на установяване на бащинство по чл. 69 СК. Дори има Постановление № 5 от 1978 г. на Върховния съд, което, макар и постановено по тогава действащия Смеен кодекс от 1968 г., е в сила и сега, защото разпоредбата от отменения СК, която е била поставена за тълкуване, е пресъздадена в чл. 69 от настоящия действащ такъв. В цитираното от мен Постановление на Върховния съд се предвижда възможността майката да предяви иск за установяване на бащинство от името на детето, при положение че същото е малолетно, както и от самото дете, когато същото е непълнолетно или е навършило пълнолетие и не са изтекли 3 години от това събитие. Заявили сте, че Вашето дете е навършило 14-годишна възраст, което означава, че същото е непълнолетно и законът му признава възможността лично да предяви иск за установяване на бащинство (по аргумент от чл. 331 и чл. 319 от Гражданския процесуален кодекс, както и от Постановление № 5 от 1978 на Върховния съд, съобразено с действащите понастоящем разпоредби). Така че, моят отговор на първия въпрос е, че съдът трябва да допусне иска, но не подаден чрез Вас като законен представител, а лично от детето, защото е навършило 14 години. Поне аз така смятам, може би повечето биха били на противоположното становище.
По втория въпрос знам, че има и други видове експертизи, с които може да се докаже произходът от бащата, ДНК тестът не е задължителен, но е най-сигурен и може би най-неоспорим, но пък не е и евтин вариант. Може да се докаже и без него, ако се разпитат свидетели, които да заявят, че майката не е имала интимни отношения с други лица, чувал съм, че има експертиза за "вероятния период на зачеване" и такива неща, но не мога да бъда категоричен. Може и експертиза по кръвна група, ама това не е много сигурен вариант предвид на факта, че вероятността детето да наследи кръвната група на майка си е много по-голяма. Пък и все пак, кръвната група не е нещо уникално.
По третия въпрос - ако направите разноски по делото, включително и такива за назначаване на ДНК експертиза, може да поискате от съда да Ви бъдат заплатени разноските по делото от бащата, ако спечелите делото. Ако не го спечелите, разноските остават за Ваша сметка. За направата на т.н. в по-горен пост "частна експертиза" такова искане не може да направите, защото не е извършено в съдебно производство.

[lawchoice]

Здравейте и на Вас, nikol_g,

Дори има Постановление № 5 от 1978 г. на Върховния съд, което, макар и постановено по тогава действащия Смеен кодекс от 1968 г., е в сила и сега, защото разпоредбата от отменения СК, която е била поставена за тълкуване, е пресъздадена в чл. 69 от настоящия действащ такъв. В цитираното от мен Постановление на Върховния съд се предвижда възможността майката да предяви иск за установяване на бащинство от името на детето, при положение че същото е малолетно, както и от самото дете, когато същото е непълнолетно или е навършило пълнолетие и не са изтекли 3 години от това събитие.

Касае се за процесуалноправни норми, поради което и въведеният чрез тях срок за предявяване на иск за установяване на произход от бащата има преклузивен характер. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.73 СК.

[ivan_lawyer]

Вижте, няма първоначална помощ за дела. В други държави има такси на края на делото. На края - тоест съдът води всичко, но който загуби - плаща на другия. Тоест има дела където парите (разходите) се компенсират и има дела където не се компенсират, тоест оставате икономически на загуба.

Например -искате да регистрирате фирма - няма кой да Ви плати обратно пари - те са за Ваша сметка. И други такива.

Тук трябва да спонсорирате първоначално делото, а впоследствие ще Ви се върне.

[lawchoice]

Тук трябва да спонсорирате първоначално делото, а впоследствие ще Ви се върне.

Може да се върне, но може и да не се върне - туй е въпросът

[Melly]

Да се инициира исков процес - може, но изходът ще е неблагоприятен за питащата, тъй като ще се окаже "удар в празно пространство".

извод:
Излишен разход на време, нерви и очаквания, а най-вече НАПРАЗНО пропилян ресурс от страна на съда.

[nikol_g]

Melly, защо? Все пак имах дело заведено от него, в което той твърди, че е негов баща и според мен този факт няма как да остане без никакво внимание.
bvoykov, да консултирах се с адвокат, но той не беше категоричен имам ли право да заведа иска и по-скоро клонеше към не, заради изпуснат срок. Много благодаря за отговора! Кръвната група на детето е същата като на бащата, а и визуално много си приличат. За самото доказване очаквам от бащата да се крие, за да не даде проба и да губи време.
Основно го правя, защото се надявам да изградят връзка. Вече не мога да принуждавам детето да го търси и двамата нямат никакъв контакт.
Благодаря за отговорите!

[ivan_lawyer]

Не знам какво да Ви кажа. Който ме е послушал е преуспял. Както казваше асистента по гражданско право (Сарафов), нямам енергия - сега чак го разбирам. Комбинации, изваждане от равновесие, постигане на преговорни отношения.

Мислите ли, че не разбирам за какво говорите - отчуждение. На научно - алиенация. Трябва да се преборите за детето си - просто и ясно.

[Melly]

Здравейте, предстои ми да заведа иск за установяване на бащинство. Детето е на навършени 14 години. Бащата никога не е полагал грижи за него, познават се, но контактите им са изключително редки. Миналата година заведе дело срещу мен за лишаване от родителски права, в което твърди, че той е бащата (загуби го, защото няма установена родствена връзка с детето).

Макар и спестена, от изложението може да се изведе с достатъчна степен на вярност информацията, че вие сте самотна майка, а вашата дъщеря е с неустановен произход от баща (арг. акт за раждане).

Melly, защо? Все пак имах дело заведено от него, в което той твърди, че е негов баща и според мен този факт няма как да остане без никакво внимание.

Отговарям кратко. Защото липсва разписано правило в СК, а от там липсва правен интерес от водене на иск в хипотеза на неустановен произход от баща да се води иск за установяване на такъв, след като е посочен ред бащата да припознае за свое роденото от майката дете - чл.64 СК.
Делото по предявен такъв иск би следвало да бъде прекратено като недопустимо - чл.124, ал.4 ГПК.

Както Ванко е написал по-горе, единственият правилен ход е "бащата" да припознае вашата дъщеря. ДОБРОВОЛНО!

Процудурата е посочена в СК.

Припознаване
Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.

Форма на припознаването
Чл. 65. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

[nikol_g]

Здравейте,
ето и развитието по случая ми: сина ми заведе ИМ за установяване на бащинство и също има съединена ИМ за издръжка. Делото е ПРИЕТО и се гледа в СГС. В срока на отговор по ИМ обаче, бащата завери декларация за припознаване. В отговора си той иска делото да бъде прекратено, тъй като този факт е правопогасяващ необходимостта от предявяване на иск по чл. 69 от СК. Също така оспорва иска за издръжка, цитирам го: "въз основа на неоснователността на иска по чл. 69 от СК, съединеният с него иск за издръжка е недопустим, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което, правя възражение за родово подсъдност на иска за издръжка, пред настоящия състав на Софийски градски съд, който е с ранга на окръжен съд. Считам, че на основание на императивната разпоредба по отношение на родовата подсъдност, а именно чл. 104, т. 4, предл. 3 от ГПК, следва, че искът за издръжка следва да се разгледа от родово компетентния съд – Софийски районен съд."
Делото Може ли да продължи да се гледа в СГС или трябва да се заведе нов иск в РС, ако трябва да се прекрати това и да се образува ново, как може да се запази периодът, за който е поискана издръжка в настоящата ИМ и каква е процедурата за това.
Какво трябва да направя, за да получа родителските права. Вече имах едно дело заведено от бащата за лишаване от родителски права, което приключи в моя полза, защото синът ми тогава не беше припознат и бащата не беше страна по делото.
След ИМ от синът ми, баща му започна да го заплашва, че ако не я оттегли ще му се случат лоши неща и ще се разправя лично с него. Няколко пъти го причаква до дома ни и в училището му и го беше гонил със обиди и псувни. С мен беше същото - обаждания и заплахи, че ще ме смаже и няма да си видя детето повече и т.н. Това се случи в срокът му за отговор и цялото това преследване беше, за да притисне синът ми да каже, че не той иска установяване на бащинство и така да се прекрати делото. Тогава подадохме сигнал в полицията и направиха проверка, бяха ходили и до училището, видяха СМС-си и потвърдиха това, което казвам. Няма образувано наказателно производство, защото няма заплаха за здравето и живота на синът ми, но е потвърден тормозът. Всичко това е за да не плаща издръжка. Затова съм сигурна, че той ще иска родителските права и направи някои много гадни постановки, за да се подготви.
Срокът ми в общината за оспорване на бащинството изтече, но още не съм сменила имената, това ще стане след като занеса акта за раждане и той бъде променен.
Какво трябва да направя, за да имам аз родителските права. Нова ИМ в РС или може пак съединена към настоящото дело. Посъветвайте ме какви действия да предприема.

[borovinka]

Nikol_g, какъв беше смисълът от цялото упражнение?
Е, получихте желания "баща" по припознаване. Това реши ли проблемите ви, създаде ли "връзка" между детето и бащата?
Понякога човек каквото прави, сам си го прави и трябва да си носи последствията.
Жалко за сина ви, защото под ваше давление той ще е страдащият от цялата ситуация.

[nikol_g]

borovinka, от това упражнение ще получавам издръжка, а разходите за 15-годишен никак не са малки. Вие щяхте ли в такава ситуация сама да гледате дете без да потърсите отговорност от другата страна?!? ако да - то наистина всеки си носи последствията от действията. Аз поне реших проблем, който зависи от мен, а за връзката - това просто не зависи нито от мен нито от съда. Относно това дали детето ще страда - в тази ситуация или няма да има никаква промяна за него т.е. няма да разбере какво е да имаш баща, а в по-добрия случай двамата могат да имат някакви взаимоотношения.