forum.lex.bg

Съдията прави процесуална грешка, към която страната няма никакво отношение. Другата страна жали действието, напр. нередовно призоваване, което наистина е нередовно и въззивният съд й присъжда разноските, но не срещу съда, а срещу другата страна, която е в процесуално качество "кибик" по казуса. При тази ситуация някой съдил ли е решаващия съд за възстановяване на платеното и срещал ли е подобни дела, съответно искал ли е конституиране на съда като помагач?

Темата ти все повече ще набира интерес, така щото напоследък все по-често има съдебни грешки, за които плаща ответната страна. Просто ГПК не познава ( признава) съдебните грешки, а разноските са винаги за ответната страна.

Както вече сме коментирали с теб, не е достатъчно да следиш поведението на ответника, респективно своевременно да взимаш становище по възраженията му, респективно проекто-доклада, а трябва да се следи не само за действията на съдията докладчик, но и тези на деловодителите му. В този ред на мисли, когато докладчика е попитал: да се даде ли ход на делото? е мястото, където не се папагалничи "няма пречки за даване ход", а да се каже твърдо, че поради нередовно призоваване ход не следва да бъде даден ( обикновено се вслушват в такова изявление). Да се допълня- ако се папагалничи, няма как да твърдиш, че си в позицията на кибик- напротив, допринасяш с поведението и изявлението за грешката и ти остава да платиш за действията си.
Адвокатът трябва да е като многоръкия Шива- да дебне всеки и всички

п.п. ай, ся ти ми кажи, как точно да постъпя- дали да пусна ВЖ, когато в Р има проблеми? Виждам, че грешка има, същата е допусната от решаващия съдия, защо да товаря ответницата с разноски, когато мога да поискам допълнително Р, с което да си поправи опущенията и създадения проблем с квоти и разноски ( ще опитам да минат като ОФГ, но властта не е в мен), и не ми ли ги признае за такива - нямам избор и ответната страна ще отнесе разноските за въззива.

По твоя казус не знам какво да те посъветвам, аз избягвам всякакви усложнения, защото ми губят времето и не е важно на колко ще осъдя някой, а колко пари ще събера и какви разноски ще направя предварително, без да ми е гарантирано връщането. Даже като ми възразят по малки искове и делото е в провинцията или длъжника е несигурен платец се отказвам.
Вече проверявам призовките, даже сега ще пиша една молба, сменен адрес в ТР две седмици след заявлението, призовката на стария адрес, за ИЛ с резолюция по чл. 50 ГПК, та сега наново.

Иначе в ГПК определено по тези въпроси има празноти.