- Дата и час: 18 Дек 2024, 06:25 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Арбитражите-употреба или злоупотреба
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
100 мнения
• Страница 1 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Арбитражите-употреба или злоупотреба
Събирачи на дългове изнудват хора чрез арбитражни съдилища
http://trafficnews.bg/news.php?id=4238
статия в trafficnews.bg
"Адвокат Михайлов разкрива нова схема, с която колекторските фирми заобикалят съда
Бих желал да обърна внимание на един проблем, който ще набира тепърва актуалност. Става въпрос за нароилите се напоследък парасъдебни формирования, наречени Арбитражи.
В България действително има традиция на Арбитражните съдилища като средство за по-бързото решаване на търговските спорове и в последните двадесет и повече години, част от тях си извоюваха изключително добро име и уважение. Пример за това е Арбитражният съд при Българската търговско - промишлена палата, където работят изтъкнати професионалисти в областта на Правото.
През последните няколко години обаче се наблюдава една тенденция към увеличаване броя на тези арбитражи, като наблюденията ни показват, че те действат по-скоро в услуга на кредитори, които желаят да заобиколят закона и да лишат гражданите от предвидената в Закона защита, отколкото като безпристрастни арбитри на спора.
Конкретен повод за настоящия ми статия е една жена, която се обърна към „Център за човешки права” с подобен проблем.
Какъв е конкретният казус:
Твърди се, че жената не е заплатила сума в размер на 15 лева към български мобилен оператор. Сметката е от 2009 г., поради което вземането отдавна е погасено по давност и не подлежи на събиране по съдебен ред, тъй като след като бъде направено възражение за изтекла погасителна давност, съдът ще отхвърли предявените срещу нея искове.
Какво обаче се случва – преди няколко дни жената получава Решение от такъв арбитражен "съд", с което е осъдена да заплати дължима сума от 15 лева и разноски по производството 150 лева или общо около 165 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Производство по делото не е имало, тъй като решението е взето в закрито заседание, т.е. без реално да се води дело срещу нея, а същата не е призовавана за заседание на Арбитражния съд. Призовка, че срещу нея има заведено арбитражно дело, е получена от мъжа й, но тя не е стигнала до нея. И може би на първо място по важност – в договора между жената и мобилният оператор липсва арбитражна клауза.
Този казус разкрива няколко проблема:
1. Арбитражните решения са окончателни и не подлежат на обжалване.
2. Те подлежат на принудително изпълнение. Т.е. въз основа на тях, кредиторите могат да се снабдят с Изпълнителен лист и да образуват Изпълнително дело пред ЧСИ. Изпълнителният лист ще бъде издаден от Софийски градски съд при поискване от кредитора.
3. Чрез заобикаляне на Закона се прибягва до решаване на спора от съмнителни арбитражни „съдилища”, без страните да са ги избрали, поради липса на арбитражна клауза.
Абсолютна предпоставка, за да се реши спорът от Арбитражен съд това е Арбитражната клауза. Без клауза, която предвижда тази особена подсъдност на спора, Арбитражните съдилища са некомпетентни и не могат да постановяват решения.
В конкретния казус такава клауза липсва, но тази абсолютна предпоставка за разглеждане на делото от арбитражен съд е заобиколена чрез едно неправилно и изключително разширително тълкуване на чл. 7, ал. 3 от Закона за международния търговски арбитраж, която казва „Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.”
В случаят арбитражният „съд” е приел, че след като жената е редовно уведомена, тя де факто и де юре участва в производството и след като не е подала възражение, значи е съгласна делото да се гледа от Арбитражния съд, което становище считам за неправилно.
Дори жената да не подаде възражение срещу подадената искова молба срещу нея, тя би могла в едно съдебно заседание да представи съответните доказателства, че не дължи или че е платила, както и да направи възражение за неподсъдност на делото от арбитражен съд. Такава възможност обаче изобщо не й е била дадена, тъй като дело изобщо не е имало. Постановено е едно „решение” без участието на страните и изцяло в полза на кредитора, който дори не е доказал претенцията си.
Създава се впечатлението, че това е умишлено търсен резултат – да се създаде привидност, че жената участва в производството чрез нейното уведомяване, за да може после „съдът” да издаде съответното решение и да я осъди да плати, приемайки че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 3 от ЗМТА, което не е така.
От решението не става ясно също така, дали изобщо е изследван въпросът с дължимостта на тази сума, а жената е лишена изцяло от възможността да представи доказателства по делото или да оспори компетентността.
Средствата за защита срещу такива порочни „решения” на арбитражите са искане за отмяна на Решението от Върховния касационен съд. Срокът за това обаче е кратък - 3 месеца от получаване на решението.
Жалбата срещу арбитражното решение обаче не го спира, освен ако бъде предоставено обезпечение в размер на задължението. Когато задължението е в малък размер, такова обезпечение лесно може да бъде дадено. Ако обаче е в по-голям размер е напълно възможно гражданите да не разполагат с такава крупна сума и да не могат да спрат изпълнението, което влече след себе си Изпълнително производство.
Това не е първият случай, в който граждани се оплакват, че срещу тях се злоупотребява, като се заобикаля съдът и се ползват арбитражни съдилища за уреждане на споровете, но това е първият случай на който попадаме при който няма предвидена арбитражна клауза и въпреки това е постановено решение.
Ето защо приканваме всички граждани да са изключително внимателни към писмата и съобщенията, които получават и да не ги пренебрегват, защото така губят и малкото законови възможности да защитят правата и законните си интереси, а ако не знаят как да реагират на получените писма, то препоръчваме да се консултират с компетентни юристи.
Адвокат Милен Михайлов
"Център за човешки права" http://trafficnews.bg/news.php?id=4238"
http://trafficnews.bg/news.php?id=4238
статия в trafficnews.bg
"Адвокат Михайлов разкрива нова схема, с която колекторските фирми заобикалят съда
Бих желал да обърна внимание на един проблем, който ще набира тепърва актуалност. Става въпрос за нароилите се напоследък парасъдебни формирования, наречени Арбитражи.
В България действително има традиция на Арбитражните съдилища като средство за по-бързото решаване на търговските спорове и в последните двадесет и повече години, част от тях си извоюваха изключително добро име и уважение. Пример за това е Арбитражният съд при Българската търговско - промишлена палата, където работят изтъкнати професионалисти в областта на Правото.
През последните няколко години обаче се наблюдава една тенденция към увеличаване броя на тези арбитражи, като наблюденията ни показват, че те действат по-скоро в услуга на кредитори, които желаят да заобиколят закона и да лишат гражданите от предвидената в Закона защита, отколкото като безпристрастни арбитри на спора.
Конкретен повод за настоящия ми статия е една жена, която се обърна към „Център за човешки права” с подобен проблем.
Какъв е конкретният казус:
Твърди се, че жената не е заплатила сума в размер на 15 лева към български мобилен оператор. Сметката е от 2009 г., поради което вземането отдавна е погасено по давност и не подлежи на събиране по съдебен ред, тъй като след като бъде направено възражение за изтекла погасителна давност, съдът ще отхвърли предявените срещу нея искове.
Какво обаче се случва – преди няколко дни жената получава Решение от такъв арбитражен "съд", с което е осъдена да заплати дължима сума от 15 лева и разноски по производството 150 лева или общо около 165 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Производство по делото не е имало, тъй като решението е взето в закрито заседание, т.е. без реално да се води дело срещу нея, а същата не е призовавана за заседание на Арбитражния съд. Призовка, че срещу нея има заведено арбитражно дело, е получена от мъжа й, но тя не е стигнала до нея. И може би на първо място по важност – в договора между жената и мобилният оператор липсва арбитражна клауза.
Този казус разкрива няколко проблема:
1. Арбитражните решения са окончателни и не подлежат на обжалване.
2. Те подлежат на принудително изпълнение. Т.е. въз основа на тях, кредиторите могат да се снабдят с Изпълнителен лист и да образуват Изпълнително дело пред ЧСИ. Изпълнителният лист ще бъде издаден от Софийски градски съд при поискване от кредитора.
3. Чрез заобикаляне на Закона се прибягва до решаване на спора от съмнителни арбитражни „съдилища”, без страните да са ги избрали, поради липса на арбитражна клауза.
Абсолютна предпоставка, за да се реши спорът от Арбитражен съд това е Арбитражната клауза. Без клауза, която предвижда тази особена подсъдност на спора, Арбитражните съдилища са некомпетентни и не могат да постановяват решения.
В конкретния казус такава клауза липсва, но тази абсолютна предпоставка за разглеждане на делото от арбитражен съд е заобиколена чрез едно неправилно и изключително разширително тълкуване на чл. 7, ал. 3 от Закона за международния търговски арбитраж, която казва „Смята се, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.”
В случаят арбитражният „съд” е приел, че след като жената е редовно уведомена, тя де факто и де юре участва в производството и след като не е подала възражение, значи е съгласна делото да се гледа от Арбитражния съд, което становище считам за неправилно.
Дори жената да не подаде възражение срещу подадената искова молба срещу нея, тя би могла в едно съдебно заседание да представи съответните доказателства, че не дължи или че е платила, както и да направи възражение за неподсъдност на делото от арбитражен съд. Такава възможност обаче изобщо не й е била дадена, тъй като дело изобщо не е имало. Постановено е едно „решение” без участието на страните и изцяло в полза на кредитора, който дори не е доказал претенцията си.
Създава се впечатлението, че това е умишлено търсен резултат – да се създаде привидност, че жената участва в производството чрез нейното уведомяване, за да може после „съдът” да издаде съответното решение и да я осъди да плати, приемайки че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 3 от ЗМТА, което не е така.
От решението не става ясно също така, дали изобщо е изследван въпросът с дължимостта на тази сума, а жената е лишена изцяло от възможността да представи доказателства по делото или да оспори компетентността.
Средствата за защита срещу такива порочни „решения” на арбитражите са искане за отмяна на Решението от Върховния касационен съд. Срокът за това обаче е кратък - 3 месеца от получаване на решението.
Жалбата срещу арбитражното решение обаче не го спира, освен ако бъде предоставено обезпечение в размер на задължението. Когато задължението е в малък размер, такова обезпечение лесно може да бъде дадено. Ако обаче е в по-голям размер е напълно възможно гражданите да не разполагат с такава крупна сума и да не могат да спрат изпълнението, което влече след себе си Изпълнително производство.
Това не е първият случай, в който граждани се оплакват, че срещу тях се злоупотребява, като се заобикаля съдът и се ползват арбитражни съдилища за уреждане на споровете, но това е първият случай на който попадаме при който няма предвидена арбитражна клауза и въпреки това е постановено решение.
Ето защо приканваме всички граждани да са изключително внимателни към писмата и съобщенията, които получават и да не ги пренебрегват, защото така губят и малкото законови възможности да защитят правата и законните си интереси, а ако не знаят как да реагират на получените писма, то препоръчваме да се консултират с компетентни юристи.
Адвокат Милен Михайлов
"Център за човешки права" http://trafficnews.bg/news.php?id=4238"
- 111888
- Потребител
- Мнения: 611
- Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Към проблемите описани в статията следва да се добави абсолютната безконтролност, кой може да бъде арбитър. Арбитър може да стане всеки, - вписваш във визитката ,че си "арбитър". Странно-за да си някакъв си медиатор ходиш на обучение, на изпит, вписват те в публичен регистър, не можеш да си медиатор, ако не си в регистъра на медиааторите, дори и страните да си съгласни с подобна медиация. При арбитрите-арбитър може да е всеки, без критерии,без публичен регистър,без обучение, без изпит, което е уникално, защото решенията на самоназначили се арбитри се ползват с изпълнителна сила. Арбитър може да бъде не само лице назначено за такъв в "арбитражен съд"- множество нароили се сдружения нестопанска нестопанска цел(връх на наглостта-новата мода "арбитражни съдилища", свързани с фирми за бързи кредити), но арбитър ад хок може да е и физическо лице, неработещо към "арбитражен съд"(което си е някакво си сдружение -нищо повече)
А най-големия екшън настъпва-както виждате и от статията, когато лице е пратено на арбитър(примерно от фирма за бързи кредити, или от енергоразпределително дружество самоволно променили сметките-номерът не минава в съда, но минава пред арбитрите), без арбитражна клауза.От примера в статията се вижда,че дори и тогава арбитърът ,ако самореши издава арбитражно решение ,което си се ползва с изпълнителна сила! Потрес и половина-плюс това те осъждат да платиш и разходите за ""арбитъра"-негови самоопределени такси-дори и да не си го искал този арбитраж-никъде-нито в арбитражна клауза,, нито където и да е. А после,лицето , осъдено от арбитър, без да е подписало арбитражна клауза влиза в още по-големия екшън да се бори да бъде отменено-което е тежко производство, по исков път пред ВКС.(мдаааа-вКС действа и като първоинстанционен съд по искове за отмяна на арбитражно решение-вж ЗМТА, като напоследък опити за въвеждане на гнусната практика,че и при липса на арбитражна клаууза, ако не възразиш-арбитражът е...валиден, като идва и най-гнусното-да не можеш да откриеш арбитъра, за да възразиш да не гледа "спора"-просто няма кой да ти приема, регистрира възражението, на което уж имаш право по ЗМТА). Още по-гнусно е, ако за арбитражното дело без арбитражно решение съобщението не стигне до тебе. Иди после се оправяй. Недоволствате от ГПК, чл 417 ГПК, 410 ГПК, ще ви се видят в бъдеще върха на справедливостта в сравнение с арбитражите, които се нарояват, и съдят,дори без "арбитражна кауза" ,или с арбитражна клауза в договори по общи условия за арбитър, който фирмата за бърз кредит си е самоопределила.
Да не коментирам,че арбитражна клауза под общи условия в договори за бързи потребителски кредити следва да е забранена изрично, или под тежка регулация. примерно-дори и да има такава клауза,да можеш да се откажеш, и да искаш делото да се гледа от съда, при получаване на ТАКА НАРЕЧЕНАТА искова молба, пратена ти от "арбитражния" "съд"-като има ясен механизъм какво се прави, ако арбитърът откаже да ти приеме възраженията. Както и да има лесен механиъм за атакуане арбитражните решения.
За да видите абсурдът на арбитражно решение-четете каква е силата им "Действащото законодателство не допуска квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни."
Р Е Ш Е Н И Ер№ 151
19.06.2012г. гр.дело № 553/2011 . тоест съдебно решение може да бъде нищожно, но арбитражно решение -не може?! дори и арбитражно решение, непоносимо на правния ред ,без арбитражна крауза, без призоваване, без уведомяване да се пояяви-то е валидно, ако не бъде оспорено по тежката процедура по чл 47 от ЗМТА.
цитат от решението "Както стана ясно от отговора по чл. 290 ГПК, спорът относно трудовото възнаграждение е неарбитруем, но решението може да бъде отменено единствено по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА. В случая това не е станало. Искът за времето септември – декември 2009 г. е недопустим по силата на чл. 229, ал. 1 ГПК и постановеното по него съдебно решение – също." . Тооест и по "неарбитрируем спор" решението е валидно, ако пропуснеш срока да го оспориш. Уникално-нищожността на съдебни решения може да бъде винаги прогласена, а тук-имаме фатален 3 месечен срок. Арбитражът и изпълнителната сила на арбитражното решение се ползват с по-голяма сила от...съдебно решение. И -най порочното и нищожно арбитражно решение е валидно, ако пропуснеш срока, а такова чудо-при нищожните съдебни решения няма-винаги можеш да се пробваш с прогласяване нищожност на съдебно решение.
втори цитат ""Недопустимо е гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. (WHAT ????????) Да разбираме, че ако се стигне до абсурд-арбитраж за вещни права върху недвижим имот-неарбитрируем спор вж чл 19 ГПК, ако не бъде оспорено във фаталния тримесечен срок, не може да се направи нищо, и решението наа арбитъра е валидно, защото по горецитираното съдебно решение, което е задължителна съдебна практика, няма начин за прогласяване на нищожност на арбитражно решение, както и законът забранява оспорване на арбитражно решение след фатален тримесечен срок? Ми какво правим тогава, при абсурден неарбитрируем спор за развод по исков път, за трудово правоотношение, ако бъде пропуснат тримесечния срок? Отговор-в цитираното решение-цитирам недопустиво е да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. Предвидиения за това ред-е исков път във фатален, окончателен тримесечен срок!
Възниква въпросът-след като ВКС казва,че е невъзможно решение на арбитър да е нищожно, след като има забрана за аритраж досежно недвижими имоти, излиза,че неоспорен арбитраж за недвижими имоти във фаталния тримесечен срок по ЗМТА...се ползва с изпълнителна сила???
Спешно задаконодателят да се намеси, и уреди правилата на арбитража, защото сегашните правила са-липса на правила и риск за безконтролен произвол.
ЗА да не е толкова мрачна картинката-ето успешно проведен иск за отмяна на арбитражно решение-поради неуведомяване на лицето. Трудно, много трудно, но все пак-ако спазите фаталния срок-не невъзможно т. дело № 1122/ 2011 . последица от решението-отмяна на аритражното решение, и връръщане на делото на арбитъра ад хок-да се прознесе наново, след призоваване...
А най-големия екшън настъпва-както виждате и от статията, когато лице е пратено на арбитър(примерно от фирма за бързи кредити, или от енергоразпределително дружество самоволно променили сметките-номерът не минава в съда, но минава пред арбитрите), без арбитражна клауза.От примера в статията се вижда,че дори и тогава арбитърът ,ако самореши издава арбитражно решение ,което си се ползва с изпълнителна сила! Потрес и половина-плюс това те осъждат да платиш и разходите за ""арбитъра"-негови самоопределени такси-дори и да не си го искал този арбитраж-никъде-нито в арбитражна клауза,, нито където и да е. А после,лицето , осъдено от арбитър, без да е подписало арбитражна клауза влиза в още по-големия екшън да се бори да бъде отменено-което е тежко производство, по исков път пред ВКС.(мдаааа-вКС действа и като първоинстанционен съд по искове за отмяна на арбитражно решение-вж ЗМТА, като напоследък опити за въвеждане на гнусната практика,че и при липса на арбитражна клаууза, ако не възразиш-арбитражът е...валиден, като идва и най-гнусното-да не можеш да откриеш арбитъра, за да възразиш да не гледа "спора"-просто няма кой да ти приема, регистрира възражението, на което уж имаш право по ЗМТА). Още по-гнусно е, ако за арбитражното дело без арбитражно решение съобщението не стигне до тебе. Иди после се оправяй. Недоволствате от ГПК, чл 417 ГПК, 410 ГПК, ще ви се видят в бъдеще върха на справедливостта в сравнение с арбитражите, които се нарояват, и съдят,дори без "арбитражна кауза" ,или с арбитражна клауза в договори по общи условия за арбитър, който фирмата за бърз кредит си е самоопределила.
Да не коментирам,че арбитражна клауза под общи условия в договори за бързи потребителски кредити следва да е забранена изрично, или под тежка регулация. примерно-дори и да има такава клауза,да можеш да се откажеш, и да искаш делото да се гледа от съда, при получаване на ТАКА НАРЕЧЕНАТА искова молба, пратена ти от "арбитражния" "съд"-като има ясен механизъм какво се прави, ако арбитърът откаже да ти приеме възраженията. Както и да има лесен механиъм за атакуане арбитражните решения.
За да видите абсурдът на арбитражно решение-четете каква е силата им "Действащото законодателство не допуска квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни."
Р Е Ш Е Н И Ер№ 151
19.06.2012г. гр.дело № 553/2011 . тоест съдебно решение може да бъде нищожно, но арбитражно решение -не може?! дори и арбитражно решение, непоносимо на правния ред ,без арбитражна крауза, без призоваване, без уведомяване да се пояяви-то е валидно, ако не бъде оспорено по тежката процедура по чл 47 от ЗМТА.
цитат от решението "Както стана ясно от отговора по чл. 290 ГПК, спорът относно трудовото възнаграждение е неарбитруем, но решението може да бъде отменено единствено по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА. В случая това не е станало. Искът за времето септември – декември 2009 г. е недопустим по силата на чл. 229, ал. 1 ГПК и постановеното по него съдебно решение – също." . Тооест и по "неарбитрируем спор" решението е валидно, ако пропуснеш срока да го оспориш. Уникално-нищожността на съдебни решения може да бъде винаги прогласена, а тук-имаме фатален 3 месечен срок. Арбитражът и изпълнителната сила на арбитражното решение се ползват с по-голяма сила от...съдебно решение. И -най порочното и нищожно арбитражно решение е валидно, ако пропуснеш срока, а такова чудо-при нищожните съдебни решения няма-винаги можеш да се пробваш с прогласяване нищожност на съдебно решение.
втори цитат ""Недопустимо е гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. (WHAT ????????) Да разбираме, че ако се стигне до абсурд-арбитраж за вещни права върху недвижим имот-неарбитрируем спор вж чл 19 ГПК, ако не бъде оспорено във фаталния тримесечен срок, не може да се направи нищо, и решението наа арбитъра е валидно, защото по горецитираното съдебно решение, което е задължителна съдебна практика, няма начин за прогласяване на нищожност на арбитражно решение, както и законът забранява оспорване на арбитражно решение след фатален тримесечен срок? Ми какво правим тогава, при абсурден неарбитрируем спор за развод по исков път, за трудово правоотношение, ако бъде пропуснат тримесечния срок? Отговор-в цитираното решение-цитирам недопустиво е да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. Предвидиения за това ред-е исков път във фатален, окончателен тримесечен срок!
Възниква въпросът-след като ВКС казва,че е невъзможно решение на арбитър да е нищожно, след като има забрана за аритраж досежно недвижими имоти, излиза,че неоспорен арбитраж за недвижими имоти във фаталния тримесечен срок по ЗМТА...се ползва с изпълнителна сила???
Спешно задаконодателят да се намеси, и уреди правилата на арбитража, защото сегашните правила са-липса на правила и риск за безконтролен произвол.
ЗА да не е толкова мрачна картинката-ето успешно проведен иск за отмяна на арбитражно решение-поради неуведомяване на лицето. Трудно, много трудно, но все пак-ако спазите фаталния срок-не невъзможно т. дело № 1122/ 2011 . последица от решението-отмяна на аритражното решение, и връръщане на делото на арбитъра ад хок-да се прознесе наново, след призоваване...
- 111888
- Потребител
- Мнения: 611
- Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Ето защо приканваме всички граждани да са изключително внимателни към писмата и съобщенията, които получават и да не ги пренебрегват, защото така губят и малкото законови възможности да защитят правата и законните си интереси, а ако не знаят как да реагират на получените писма, то препоръчваме да се консултират с компетентни юристи.
Под компетентни юристи авторът очевидно няма предвид адвокатите, които ми опонират когато съветвам длъжниците на мига да се явят при изпращащия писмото и да разберат за какво точно иде реч.
Вместо да плати 15 лв. пуйката е платила на трима адвокати, които са й казали да не бере грижа, защото имали права и давност. Както винаги съм казвал давността и правата са относителни, съществуват само ако си получиш призовката.
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4533
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Накратко:
1. Абсурдно е , но Арбитраж без АРБИТРАЖНА КЛАУЗА, дори без призоваване, без уведомяване, дори и по неарбитрируем спор, е валидно, докато не бъде оспорено във ФАТАЛЕН тримесечен срок. Срокът не подлежи на удължаване. Грандиозна,ужасяваща възможност за злоупотреби, оставена от законодателя.
2. Законодателството не допуска да има нищожни арбитражни решения. В тази насока-и цитираното решение на ВКС говори в този смисъл . Дори и арбитърът да е излязъл от това,за което се иска арбитраж, дори и да постанови, житейски абсурдно решение-решението е валидно-,докато не бъде оспорено във ФАТАЛЕН, ОКОНЧАТЕЛЕН СРОК. Справка-цитираното решение .
3. АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ ПО НЕАРБИТРИРУЕВ СПОР ПО ЧЛ 19 ОТ ГПК се ползва с изпълнителна сила, и е валидно, ако не бъде оспорено във фатален тримесечен срок.
Справка -пак горното решение на ВКС-арбитражно решение по неарбитрируем трудов спор е валидно, ползва се с изпълнителна сила, и не подлежи на гледане от съд, щом е пропуснат тримесечния фатален срок за оспорване.
Ако считате,че тези три извода са погрешни, неточни-опровергайте ме със съдебна практика на ВКС.
1. Абсурдно е , но Арбитраж без АРБИТРАЖНА КЛАУЗА, дори без призоваване, без уведомяване, дори и по неарбитрируем спор, е валидно, докато не бъде оспорено във ФАТАЛЕН тримесечен срок. Срокът не подлежи на удължаване. Грандиозна,ужасяваща възможност за злоупотреби, оставена от законодателя.
2. Законодателството не допуска да има нищожни арбитражни решения. В тази насока-и цитираното решение на ВКС говори в този смисъл . Дори и арбитърът да е излязъл от това,за което се иска арбитраж, дори и да постанови, житейски абсурдно решение-решението е валидно-,докато не бъде оспорено във ФАТАЛЕН, ОКОНЧАТЕЛЕН СРОК. Справка-цитираното решение .
3. АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ ПО НЕАРБИТРИРУЕВ СПОР ПО ЧЛ 19 ОТ ГПК се ползва с изпълнителна сила, и е валидно, ако не бъде оспорено във фатален тримесечен срок.
Справка -пак горното решение на ВКС-арбитражно решение по неарбитрируем трудов спор е валидно, ползва се с изпълнителна сила, и не подлежи на гледане от съд, щом е пропуснат тримесечния фатален срок за оспорване.
Ако считате,че тези три извода са погрешни, неточни-опровергайте ме със съдебна практика на ВКС.
- 111888
- Потребител
- Мнения: 611
- Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
гр.София, 19.06.2012г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 553/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Общински футболен клуб С. – 2000, представляван от изпълнителния директор Г. К. Г. чрез адв. С. М. Р. срещу въззивно решение № 16/07.02.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 483/2010 г., в частта, с която футболният клуб e осъден да заплати на М. Г. М. 16 000 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода месец септември 2009 – месец декември 2009 г. включително, както и лихва за забава, считано от подаване на исковата молба.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1531/07.12.2011 г. по въпроса дали общият граждански съд може да се произнесе по правен спор, който не е арбитруем, но е вече разрешен от арбитраж и в частност от Арбитражния съд на Българския футболен съюз, съответно порочно ли е в такъв случай постановеното впоследствие съдебно решение.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното тълкуване на поставения правен пролбем:
Разпоредбата на чл. 14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на съдилищата, с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разглеждане на други органи.
С чл. 19 ГПК е предвидена възможност страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд. С връчване на арбитражното решение на една от страните то влиза в сила и се ползва с присъщите и на решението публичноправни последици – сила на присъдено нещо и изпълнителна сила, а когато е конститутивно – и с конститутивно действие. От това следва, че страните са длъжни да съобразят поведението си с постановеното от арбитража, да преустановят спора, като повторното му предявяване, включително пред съд, се явява недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК.
Арбитражното решение може да бъде отменено само в хипотезите, по реда и сроковете по чл. 47 ЗМТА – по исков ред с молба за отмяна до Върховния касационен съд. Едно от основанията за отмяна на арбитражното решение е, когато предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България.
В чл. 19 ГПК изрично е разпоредено, че когато спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, страните не могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд.
В чл. 360 КТ също така е обявено, че трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, доколкото в КТ не е предвидено друго.
Следователно, по трудови спорове, независимо дали страните са сключили арбитражно споразумение или не, арбитражен съд на територията на Република България не може да се произнася, а ако го стори, то решението му ще съществува в правния мир, с присъщите му публичноправни последици, ако не бъде отменено в срока и по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА.
С разпоредбата на чл. 19 от Закона за физическото възпитание и спорта, държавата е предоставила на спортните организации, какъвто е и Б., правото да регламентират и осъществяват спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж.
В Правилника за работа на Арбитражната комисия на Б. е изрично записано и правилото, че не разглежда спорове, които нямат спортно-състезателен характер и са подсъдни на съдилищата или други юрисдикции.
Следователно, налице е един доброволен спортен (футболен) арбитраж, изключващ съдебния контрол върху взетите по този ред решения. В същото време, ако този арбитраж, в нарушение на чл. 19, ал. 1 ГПК е разгледал спор с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, то решението му ще подлежи на отмяна по силата на чл. 47, т. 3 ЗМТА. Правилото има предвид всички хипотези на постановено арбитражно решение, когато спорът не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, без значение дали решението на съответния арбитраж подлежи на съдебен контрол. Следователно, решението на спортно-техническият арбитраж при Б. не подлежи на отмяна от съда по реда на чл. 47, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА /за пороци, които се отнасят до арбитруеми спорове, но на общо основание, подобно всички арбитражни решения, може да бъде отменено по силата на чл. 47, т. 3 ЗМТА, като постановено по неарбитруем спор или във всички случаи, когато засяга онези повелителни норми, които образуват основата на правния ред в страната. Действащото законодателство не допуска квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни.
В заключение, решение на Арбитражната комисия при Б. по трудов спор, е произнасяне в нарушение на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 360, ал. 1 КТ. То може да бъде отменено по чл. 47, т. 3 ЗМТА, но дотогава не може да бъде игнорирано. Недопустимо е гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. При положение, че съдът постанови съдебно решение, то ще е при наличие на процесуална пречка – формирана сила на присъдено нещо/ и поради това – недопустимо.
По касационните оплаквания:
К. твърди недопустимуст на атакувания съдебен акт, като се позовава на чл. 299, ал. 1 ГПК и иска решението да бъде обезсилено. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответникът по касация М. Г. М. не е изразил становище по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, нито по оплакванията в касационната жалба.
Предявен е иск с правно основание чл. 128 КТ от М. Г. М. против Общински футболен клуб – С. 2000 за неплатена част от трудово възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември декември 2009 г. и януари, февруари и март 2010 г.
Първостепенният Сливенски районен съд уважил иска за периода септември-декември 2009 г., като осъдил футболния клуб да заплати на М. Г. М. общо сумата в размер на 16 000 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, както и разноски от 840 лв. Отхвърлил е претенцията над 16 000 лв. и за периода януари-март 2010 г.
Решението е обжалвано и от двете страни, като Сливенският окръжен съд го е потвърдил.
Установено е по делото, че М. Г. М. сключил договор с футболния клуб за длъжността „професионален футболист”, считано от 01.02.2009 г. с основно месечно възнаграждение в размер на 2000 лв. Съдът установил също, че с анекс от 25.02.2009 г. клубът се задължил да изплати в полза на футболиста за сезон 2008/09 г. 18 000 лева на шест равни вноски до десето число на съответните месеци, а за сезон 2009/2010 г- сумата от 48 000 лв. на дванадесет равни вноски от по 4 000 лв. до десето число на месеца.
Съдът установил още, че М. изпълнявал трудовите си задължение в периода до месец декември 2009 г. включително, след което до уволнението му не е посещавал стадиона и не е участвал в тренировки и състезания на клуба.
Прието е, че работодателят е платил само част от уговорената заплата и е останал задължен към футболиста за месеците 09.09. – 31.12.2009 г. общо в размер на 16 000 лв.
Съдът посочил, че съгласно ЗФВС спортните федерации, при наличие на определени предпоставки, могат да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като специално създаденият арбитражен орган разполага с правомощия да се произнася по спорни въпроси, но единствено с възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателни права и спорове, определени в правилника на съответната федерация. В случая има арбитражно решение относно прекратяването на състезателните права на М., както и относно имуществените му претенции за трудово възнаграждение. Съдът приел, че във втората си част арбитражното решение не обвързва гражданския съд – трудовият спор е подведомствен единствено на съда.
Въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо.
М. Г. М. е сезирал Арбитражния съд при Българския футболен съюз с искане за прекратяване на договора с Общински футболен клуб С. – 2000 и за заплащане на дължими възнаграждения по основен договор и анекс към за времето септември – декември 2009 г. По молбата му има произнасяне на арбитража с решение по арб.дело № 77/2009 г., включително и по претенцията с правно осн. чл. 128 КТ.
Както стана ясно от отговора по чл. 290 ГПК, спорът относно трудовото възнаграждение е неарбитруем, но решението може да бъде отменено единствено по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА. В случая това не е станало. Искът за времето септември – декември 2009 г. е недопустим по силата на чл. 229, ал. 1 ГПК и постановеното по него съдебно решение – също. Въззивният съд, като го е потвърдил, сам е постановил недопустим съдебен акт.
По изложените съображения, то трябва да бъде обезсилено, а производството по иска за заплащане на трудово възнаграждение за месеците септември – декември 2009 г. прекратено.
Дължимите по исковата молба държавни такси, както и поетите от съда разноски остават за сметка на бюджета на съдебната власт.
М. Г. М. следва да заплати на противната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски по делото – общо в размер на 1670 лв. за всички инстанции.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 16/07.02.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 483/2010 г., в частта, с която Общински футболен клуб „С. – 2000” e осъден да заплати на М. Г. М. 16 000 лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода месец септември 2009 – месец декември 2009 г включително, както и лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, съдебно деловодни разноски от 840 лв., както и по сметка на Сливенски районен съд да внесе 740 лв. общо такси и разноски за вещо лице
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 553/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 483/2010 г. на Окръжен съд Сливен и по гр.д. № 1974/2010 г. на Районен съд Сливен в частта по иска, предявен от М. Г. М. против Общински футболен клуб „С. – 2000” за сумата до размер на 16 000 лв. – неплатени трудови възнаграждения за времето септември октомври, ноември и декември 2009 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА М. Г. М. ОТ ГР. Б., ж.к „Лазур” бл. 60 вх. 1, ап. 48 да заплати на Общински футболен клуб „С. – 2000” сумата в размер на 1 670 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени във всички инстанции по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
№ 151
гр.София, 19.06.2012г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 553/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Общински футболен клуб С. – 2000, представляван от изпълнителния директор Г. К. Г. чрез адв. С. М. Р. срещу въззивно решение № 16/07.02.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 483/2010 г., в частта, с която футболният клуб e осъден да заплати на М. Г. М. 16 000 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода месец септември 2009 – месец декември 2009 г. включително, както и лихва за забава, считано от подаване на исковата молба.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1531/07.12.2011 г. по въпроса дали общият граждански съд може да се произнесе по правен спор, който не е арбитруем, но е вече разрешен от арбитраж и в частност от Арбитражния съд на Българския футболен съюз, съответно порочно ли е в такъв случай постановеното впоследствие съдебно решение.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното тълкуване на поставения правен пролбем:
Разпоредбата на чл. 14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на съдилищата, с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разглеждане на други органи.
С чл. 19 ГПК е предвидена възможност страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд. С връчване на арбитражното решение на една от страните то влиза в сила и се ползва с присъщите и на решението публичноправни последици – сила на присъдено нещо и изпълнителна сила, а когато е конститутивно – и с конститутивно действие. От това следва, че страните са длъжни да съобразят поведението си с постановеното от арбитража, да преустановят спора, като повторното му предявяване, включително пред съд, се явява недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК.
Арбитражното решение може да бъде отменено само в хипотезите, по реда и сроковете по чл. 47 ЗМТА – по исков ред с молба за отмяна до Върховния касационен съд. Едно от основанията за отмяна на арбитражното решение е, когато предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България.
В чл. 19 ГПК изрично е разпоредено, че когато спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, страните не могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд.
В чл. 360 КТ също така е обявено, че трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, доколкото в КТ не е предвидено друго.
Следователно, по трудови спорове, независимо дали страните са сключили арбитражно споразумение или не, арбитражен съд на територията на Република България не може да се произнася, а ако го стори, то решението му ще съществува в правния мир, с присъщите му публичноправни последици, ако не бъде отменено в срока и по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА.
С разпоредбата на чл. 19 от Закона за физическото възпитание и спорта, държавата е предоставила на спортните организации, какъвто е и Б., правото да регламентират и осъществяват спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж.
В Правилника за работа на Арбитражната комисия на Б. е изрично записано и правилото, че не разглежда спорове, които нямат спортно-състезателен характер и са подсъдни на съдилищата или други юрисдикции.
Следователно, налице е един доброволен спортен (футболен) арбитраж, изключващ съдебния контрол върху взетите по този ред решения. В същото време, ако този арбитраж, в нарушение на чл. 19, ал. 1 ГПК е разгледал спор с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, то решението му ще подлежи на отмяна по силата на чл. 47, т. 3 ЗМТА. Правилото има предвид всички хипотези на постановено арбитражно решение, когато спорът не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, без значение дали решението на съответния арбитраж подлежи на съдебен контрол. Следователно, решението на спортно-техническият арбитраж при Б. не подлежи на отмяна от съда по реда на чл. 47, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА /за пороци, които се отнасят до арбитруеми спорове, но на общо основание, подобно всички арбитражни решения, може да бъде отменено по силата на чл. 47, т. 3 ЗМТА, като постановено по неарбитруем спор или във всички случаи, когато засяга онези повелителни норми, които образуват основата на правния ред в страната. Действащото законодателство не допуска квалифициране на арбитражните решения като нищожни, нито безкрайна във времето възможност за отмяната на тези от тях, които са порочни.
В заключение, решение на Арбитражната комисия при Б. по трудов спор, е произнасяне в нарушение на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 360, ал. 1 КТ. То може да бъде отменено по чл. 47, т. 3 ЗМТА, но дотогава не може да бъде игнорирано. Недопустимо е гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор, по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за това ред. При положение, че съдът постанови съдебно решение, то ще е при наличие на процесуална пречка – формирана сила на присъдено нещо/ и поради това – недопустимо.
По касационните оплаквания:
К. твърди недопустимуст на атакувания съдебен акт, като се позовава на чл. 299, ал. 1 ГПК и иска решението да бъде обезсилено. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответникът по касация М. Г. М. не е изразил становище по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, нито по оплакванията в касационната жалба.
Предявен е иск с правно основание чл. 128 КТ от М. Г. М. против Общински футболен клуб – С. 2000 за неплатена част от трудово възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември декември 2009 г. и януари, февруари и март 2010 г.
Първостепенният Сливенски районен съд уважил иска за периода септември-декември 2009 г., като осъдил футболния клуб да заплати на М. Г. М. общо сумата в размер на 16 000 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, както и разноски от 840 лв. Отхвърлил е претенцията над 16 000 лв. и за периода януари-март 2010 г.
Решението е обжалвано и от двете страни, като Сливенският окръжен съд го е потвърдил.
Установено е по делото, че М. Г. М. сключил договор с футболния клуб за длъжността „професионален футболист”, считано от 01.02.2009 г. с основно месечно възнаграждение в размер на 2000 лв. Съдът установил също, че с анекс от 25.02.2009 г. клубът се задължил да изплати в полза на футболиста за сезон 2008/09 г. 18 000 лева на шест равни вноски до десето число на съответните месеци, а за сезон 2009/2010 г- сумата от 48 000 лв. на дванадесет равни вноски от по 4 000 лв. до десето число на месеца.
Съдът установил още, че М. изпълнявал трудовите си задължение в периода до месец декември 2009 г. включително, след което до уволнението му не е посещавал стадиона и не е участвал в тренировки и състезания на клуба.
Прието е, че работодателят е платил само част от уговорената заплата и е останал задължен към футболиста за месеците 09.09. – 31.12.2009 г. общо в размер на 16 000 лв.
Съдът посочил, че съгласно ЗФВС спортните федерации, при наличие на определени предпоставки, могат да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като специално създаденият арбитражен орган разполага с правомощия да се произнася по спорни въпроси, но единствено с възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателни права и спорове, определени в правилника на съответната федерация. В случая има арбитражно решение относно прекратяването на състезателните права на М., както и относно имуществените му претенции за трудово възнаграждение. Съдът приел, че във втората си част арбитражното решение не обвързва гражданския съд – трудовият спор е подведомствен единствено на съда.
Въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо.
М. Г. М. е сезирал Арбитражния съд при Българския футболен съюз с искане за прекратяване на договора с Общински футболен клуб С. – 2000 и за заплащане на дължими възнаграждения по основен договор и анекс към за времето септември – декември 2009 г. По молбата му има произнасяне на арбитража с решение по арб.дело № 77/2009 г., включително и по претенцията с правно осн. чл. 128 КТ.
Както стана ясно от отговора по чл. 290 ГПК, спорът относно трудовото възнаграждение е неарбитруем, но решението може да бъде отменено единствено по реда на чл. 47, т. 3 ЗМТА. В случая това не е станало. Искът за времето септември – декември 2009 г. е недопустим по силата на чл. 229, ал. 1 ГПК и постановеното по него съдебно решение – също. Въззивният съд, като го е потвърдил, сам е постановил недопустим съдебен акт.
По изложените съображения, то трябва да бъде обезсилено, а производството по иска за заплащане на трудово възнаграждение за месеците септември – декември 2009 г. прекратено.
Дължимите по исковата молба държавни такси, както и поетите от съда разноски остават за сметка на бюджета на съдебната власт.
М. Г. М. следва да заплати на противната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски по делото – общо в размер на 1670 лв. за всички инстанции.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 16/07.02.2011 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 483/2010 г., в частта, с която Общински футболен клуб „С. – 2000” e осъден да заплати на М. Г. М. 16 000 лв. – неплатено трудово възнаграждение за периода месец септември 2009 – месец декември 2009 г включително, както и лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, съдебно деловодни разноски от 840 лв., както и по сметка на Сливенски районен съд да внесе 740 лв. общо такси и разноски за вещо лице
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 553/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 483/2010 г. на Окръжен съд Сливен и по гр.д. № 1974/2010 г. на Районен съд Сливен в частта по иска, предявен от М. Г. М. против Общински футболен клуб „С. – 2000” за сумата до размер на 16 000 лв. – неплатени трудови възнаграждения за времето септември октомври, ноември и декември 2009 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА М. Г. М. ОТ ГР. Б., ж.к „Лазур” бл. 60 вх. 1, ап. 48 да заплати на Общински футболен клуб „С. – 2000” сумата в размер на 1 670 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени във всички инстанции по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
- 111888
- Потребител
- Мнения: 611
- Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
След като може да има валидно арбитражно решение(докато изрично не бъде успешно оспорено пред ВКС във фатален тримесечен срок), ползващо се с изпълнителна сила от арбитраж без арбитражна клауза-ако арбитър самореши да правораздава и без арбитражна клауза, и дори и при изрично несъгласие на страната за арбитраж-или ако арбитърът ад хок-просто не ти приеме възраженията против арбитража-има си трудно откриваеми "арбитри" "ад хок", след като и законът и съдебната практика не предвиждат способ са оспорване на нищожни арбитражни решения, ако е изтекъл фатален тримeсечен срок, след като арбитражно решение без арбитражна крауза се ползва с изпълнителна сила, след като арбитраж по спор забранен за арбитриране-например по чл 19 от ГПК е валидно, след като може да те пратят на арбитър -и без да го разбереш-и решението е валидно, докато не бъде оспорено ако и докато не бъде оспорено в срок дефиницията за арбитраж не може да бъде ,че е доброволен и извънсъдебен способ за уреждане на спор.
Сегашната законова уредба и съдебна практика е такава, че арбитражът може да се изроди до извъсъдебен и недоброволен способ за налагане твърденията на едната страна над другата. Твърдения, които никога няма да минат пред съд, могат да минат при арбитър-например за едностранна промяна на вече издадени сметки за ток, и не само.
Трябва ти желаещ за арбитър "ад хок" да напише на 1 лист хартия "арбитражно решение", че осъжда другата страна-и това чудо-невиждано се ползва с изпълнителна сила, и без арбитражна клауза. Другата страна -да си оспорва, чрез тежко произвоство пред ВКС. Ако не го направи в срок, арбитражното решение се ползва със стабилитет, нетипичен и за съдебно решение.
Изобщо-законодателната липса на реакция-да се уреди арбитражът адекватно -не сме времето, когато имаше един арбитраж-на изключително професонално ниво, учудваща е забрана да атакуваш нищожност на арбитражно решение, извън срока от 3 месеца-даже в съдебно решение-посочено по-горе си пише,че няма нищожност при арбитражните решения?!, а съдебно решение може да се оспори безсрочно с твърдение за нищожност е или израз на некомпетентност на законодателя, или нарочено се търпи произвола пред нарастващия брой арбитражни дела-без съгласие за арбитраж, без арбитражна клауза. Учудващо е,и че липсва и уреждане на въпроса кой и как може да е арбитър(дори и има сегашниата свободия -поне да има списък-публичен-примерно в сайта на МП кой се е е самоопределил за арбитър, какъвто списък има примерно при медиаториите)-тоест всеки може да е арбитър, а за медиация-си има тежки правила -обучение,,изпит, вписване.
Никнат като гъби нови организации за медиация и арбитраж-едновременно, и е напълно законно. Като не те убедят с медиация, ти налагат твърденията на другата страна с арбитраж-дори ида не си се съгласявал , или дори не знае,че е имало такъв.
Сегашната законова уредба и съдебна практика е такава, че арбитражът може да се изроди до извъсъдебен и недоброволен способ за налагане твърденията на едната страна над другата. Твърдения, които никога няма да минат пред съд, могат да минат при арбитър-например за едностранна промяна на вече издадени сметки за ток, и не само.
Трябва ти желаещ за арбитър "ад хок" да напише на 1 лист хартия "арбитражно решение", че осъжда другата страна-и това чудо-невиждано се ползва с изпълнителна сила, и без арбитражна клауза. Другата страна -да си оспорва, чрез тежко произвоство пред ВКС. Ако не го направи в срок, арбитражното решение се ползва със стабилитет, нетипичен и за съдебно решение.
Изобщо-законодателната липса на реакция-да се уреди арбитражът адекватно -не сме времето, когато имаше един арбитраж-на изключително професонално ниво, учудваща е забрана да атакуваш нищожност на арбитражно решение, извън срока от 3 месеца-даже в съдебно решение-посочено по-горе си пише,че няма нищожност при арбитражните решения?!, а съдебно решение може да се оспори безсрочно с твърдение за нищожност е или израз на некомпетентност на законодателя, или нарочено се търпи произвола пред нарастващия брой арбитражни дела-без съгласие за арбитраж, без арбитражна клауза. Учудващо е,и че липсва и уреждане на въпроса кой и как може да е арбитър(дори и има сегашниата свободия -поне да има списък-публичен-примерно в сайта на МП кой се е е самоопределил за арбитър, какъвто списък има примерно при медиаториите)-тоест всеки може да е арбитър, а за медиация-си има тежки правила -обучение,,изпит, вписване.
Никнат като гъби нови организации за медиация и арбитраж-едновременно, и е напълно законно. Като не те убедят с медиация, ти налагат твърденията на другата страна с арбитраж-дори ида не си се съгласявал , или дори не знае,че е имало такъв.
- 111888
- Потребител
- Мнения: 611
- Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Как се регистрира арбитражен съд и колко човека трябва да сме?
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4533
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Идеята е да се обърне внимание на проблема, и да се търси решение-чрез законодателни изменения, защо не и чрез тълкуване на ВКС-доброзорно да се промени сегашната практика... на самия ВКС, а не още м-. да се качат на клона.
- 111888
- Потребител
- Мнения: 611
- Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Това имам предвид! Ще взема Народното събрание, хубава сграда в центъра, малко е шумно и няма паркинг, но става за офис. Краси Цигането ми е много опитен призовкар и мисля, че няма да имам проблеми. Като отидат да заседават в "Куция кон" хем ще променят закона, хем не могат да го върнат със задна дата.
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4533
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Смятам, че е крайно належащо, докато се приеме нов закон за арбитража, който да отмени сегашния неадекватен в новите времена ЗМТА ВКС СПЕШНО да излезе с тълкувателно решение, с което да бъде изоставена сегашната си практика-че няма начин да бъде обявявано арбитражно решение за нищожно , както и ,че арбитражните решения -видите ли -не могат да са нищожни , и липсата на какъвто и да е способ за атакуване на АР след фатален тримесечен срок-дори и да се домогваш да докажеш нищожност. Както вече споменах, това прави арбитражното решение по стабилно и от съдебно решение, дори и постановеното АС да е в нарушение на закона(при бърз кредит -има максимален размер на лихвата, уредено в закона-и съдът прилага това, но в хипотетично арбитражно решение-с което примерно се признава по-висока лихва за валидна-това ще е е неправилно арбитражно решение, но валидно и подлежащо на принудително изпълнение-арбитражното решение е валидно, дори и да противоречи на материалния закон-не само относно примера с лихвата.).
Наистина в ЗМТА няма начин да се обяви АР за нищожно. Такава е и съдебната практика.
Чрез елементарно тълкуване може-по аналогия с правилата за нищожност на съдебно решение може да се реши огромен проблем-с който много обикновени хорица се сблъскаха в последните месеци на лавина от осъдени от арбитражи без арбитражна клауза, или без призоваване и уведомяване, докато се измени ЗМТА, или приеме нов закон.
След като съдебно решение може да бъде нищожно, и безсрочно атакувано-с искане за прогласяване на нищожност, няма логика това да не важи и за решенията на "частните съдилища"-арбитражите. Считам, че чрез тълкуване може да се изостави досегашната практика и обоснове,че арбитражно решение може да бъде нищожно, и срокът за атакуване -с твърдение за нищожност да е безсрочно-както е при съдебните решения на "държавния" съд.
Това ще е начинът за защита срещу АС без арбитражна клауза, или ако арбитърът е издал решение-примерно без изобщо да е сезиран, или арбитражно решение-което е напълно неясно, след изтичане на фаталния тримесечен срок в ЗМТА. Днес-пропуснеш ли тримесечния срок за оспорване-си търпиш последиците и от най-безумното арбитражно решение.
Смитам, че и ВКС може да отиде и нататък-да изтълкува(е това ,не е дописване на закона... ),че е валидна арбитражна клауза-само ако е в индивидуалния договор. А не новата мутренска практика на монополите-арбитражна клауза в общи условия, които не си виждал, но си се подписал в индивидуалния договор,че познаваш общите условия, и е пълна изненада,че срещу тебе има арбитражно решение, а спорът не е отнесен пред съд.
Разбира се-забраната за вписване на арбитражна клауза в общи условия-особено при договори с физическо лице-потребител-по смисъла на ЗЗП-спокойно може да се уреди и от законодателя.
Искаш ли арбитражна клауза-впиши го в индивидуалния договор.
Наистина в ЗМТА няма начин да се обяви АР за нищожно. Такава е и съдебната практика.
Чрез елементарно тълкуване може-по аналогия с правилата за нищожност на съдебно решение може да се реши огромен проблем-с който много обикновени хорица се сблъскаха в последните месеци на лавина от осъдени от арбитражи без арбитражна клауза, или без призоваване и уведомяване, докато се измени ЗМТА, или приеме нов закон.
След като съдебно решение може да бъде нищожно, и безсрочно атакувано-с искане за прогласяване на нищожност, няма логика това да не важи и за решенията на "частните съдилища"-арбитражите. Считам, че чрез тълкуване може да се изостави досегашната практика и обоснове,че арбитражно решение може да бъде нищожно, и срокът за атакуване -с твърдение за нищожност да е безсрочно-както е при съдебните решения на "държавния" съд.
Това ще е начинът за защита срещу АС без арбитражна клауза, или ако арбитърът е издал решение-примерно без изобщо да е сезиран, или арбитражно решение-което е напълно неясно, след изтичане на фаталния тримесечен срок в ЗМТА. Днес-пропуснеш ли тримесечния срок за оспорване-си търпиш последиците и от най-безумното арбитражно решение.
Смитам, че и ВКС може да отиде и нататък-да изтълкува(е това ,не е дописване на закона... ),че е валидна арбитражна клауза-само ако е в индивидуалния договор. А не новата мутренска практика на монополите-арбитражна клауза в общи условия, които не си виждал, но си се подписал в индивидуалния договор,че познаваш общите условия, и е пълна изненада,че срещу тебе има арбитражно решение, а спорът не е отнесен пред съд.
Разбира се-забраната за вписване на арбитражна клауза в общи условия-особено при договори с физическо лице-потребител-по смисъла на ЗЗП-спокойно може да се уреди и от законодателя.
Искаш ли арбитражна клауза-впиши го в индивидуалния договор.
- 111888
- Потребител
- Мнения: 611
- Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
ivanov_p написа:Как се регистрира арбитражен съд и колко човека трябва да сме?
яко
Ето ние какво свършихме- подаваме жалба до Комисия за защита на лични данни, че плик с непрепоръчано писмо и с всичките данни на клиента ми е поставен над пощенската кутия в жилищен блок, писмото е изпратено от АСС. Смятате ли че би имало ефект? И друго след като в Правилника си АСС е написал че праща писмата с препоръчана поща а не го прави кой го контролира?
- pitasht
- Активен потребител
- Мнения: 1363
- Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
pitasht написа:И друго след като в Правилника си АСС е написал че праща писмата с препоръчана поща а не го прави кой го контролира?
Никой- ситуацията е повече от безконтролна, освен ако не се депозира в срок жалба пред ВКС( което малцина правят поради незнание) и след време ти идва ПДИ...и пак се връщаш в ГПК.
Първо, нЕма такъв процесуален срок от 7 дни, ама АС са отделна губерния( писала съм тук в идентична тема преди три години, когато ССГ запонаха да си събира вземанията чрез тях). Второ няма такова удостоверяване за връчване съобщения и книжа, трето- всеки с нередовно вземане се обръща към място, където може и да минат нещата.
Чуете ли за арбитраж, трябва да сте сигурни, че има нещо гнило. В претенцията, останалото няма да коментирам.
А, като човек съм наистина учудена как доказали се професионалисти( теоретици) си залагат имената, членувайки в тях.
.п. тази тема ме подсети, че имам възражение за липса на компетентност от началото на 12.2014г, а липсва произнасяне- любезен отговор, че имали известно закъснение ( претовареност и прочее)... но щели да ме уведомят.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
bird_of_paradise написа:.п. тази тема ме подсети, че имам възражение за липса на компетентност от началото на 12.2014г, а липсва произнасяне- любезен отговор, че имали известно закъснение ( претовареност и прочее)... но щели да ме уведомят.
И аз от това се притеснявам, след като няма контрол по възражението винаги могат да се намерят хиляди извинения да си разгледа "делото" ако можем да наречем това дело, пред него. Те съдилищата го правят, какво остава ако липсва контрола.
- pitasht
- Активен потребител
- Мнения: 1363
- Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Само за сведение - визираният "Арбитражен съд София" в действителност е с наименование "Арбитражен съд при Сдружение Правна Помощ и Медиация".
Истинският "Арбитражен съд София" е друг и няма нищо общо с този.
Истината е проста: преди няколко години "С.Г.Груп" изкупиха на безценица погасените по давност вземания на Виваком и Глобул. Първоначално опитаха да ги събират чрез заповедното производство, но установиха, че е трудно - много често длъжниците възразяваха, а след това се налагаше да водят искови производства с предизвестен краен резултат (поради изтеклата 3-годишна давност).
Затова, за да успеят да реализират "оборот", тяхната юрисконсултка (която вече не работи при тях) измисли схемата с Арбитражния съд. В правилника им изрично пише, че липсата на арбитражна клауза не е пречка за осъдително арбитражно решение, ако ответникът не е възразил в срока за отговор.
От друга страна пак в правилника им е предвидено, че исковата молба се изпраща с писмо с обратна разписка и ако ответникът не се яви да си получи писмото, същото се счита за връчено и се прилага към делото.
Това позволява злоупотреби както с връчването на книжата, така и с липсата на арбитрана клауза.
Преди години бяха "завзели" кантората на един софийски ЧСИ, впоследствие се преместиха при друга ЧСИ, в Монтана, която беше лишена от правомощия заради нарушена териториална компетентност. В момента нямам информация при кой ЧСИ си образуват изпълнителните дела, но за дълъг период от време бяха "затворили" осъдителния цикъл.
Това е необикновената история на една шуменска събираческа фирма.
За мен това си е чисто български пример за беззаконие и бездействие на компетентните държавни иституции. Това си е за мен класическа организирана престъпна група, която трябва да се разследва от прокуратурата и ДАНС.
Истинският "Арбитражен съд София" е друг и няма нищо общо с този.
Истината е проста: преди няколко години "С.Г.Груп" изкупиха на безценица погасените по давност вземания на Виваком и Глобул. Първоначално опитаха да ги събират чрез заповедното производство, но установиха, че е трудно - много често длъжниците възразяваха, а след това се налагаше да водят искови производства с предизвестен краен резултат (поради изтеклата 3-годишна давност).
Затова, за да успеят да реализират "оборот", тяхната юрисконсултка (която вече не работи при тях) измисли схемата с Арбитражния съд. В правилника им изрично пише, че липсата на арбитражна клауза не е пречка за осъдително арбитражно решение, ако ответникът не е възразил в срока за отговор.
От друга страна пак в правилника им е предвидено, че исковата молба се изпраща с писмо с обратна разписка и ако ответникът не се яви да си получи писмото, същото се счита за връчено и се прилага към делото.
Това позволява злоупотреби както с връчването на книжата, така и с липсата на арбитрана клауза.
Преди години бяха "завзели" кантората на един софийски ЧСИ, впоследствие се преместиха при друга ЧСИ, в Монтана, която беше лишена от правомощия заради нарушена териториална компетентност. В момента нямам информация при кой ЧСИ си образуват изпълнителните дела, но за дълъг период от време бяха "затворили" осъдителния цикъл.
Това е необикновената история на една шуменска събираческа фирма.
За мен това си е чисто български пример за беззаконие и бездействие на компетентните държавни иституции. Това си е за мен класическа организирана престъпна група, която трябва да се разследва от прокуратурата и ДАНС.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4243
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
kalahan2008 написа:Само за сведение - визираният "Арбитражен съд София" в действителност е с наименование "Арбитражен съд при Сдружение Правна Помощ и Медиация".
Истинският "Арбитражен съд София" е друг и няма нищо общо с този.
Истината е проста: преди няколко години "С.Г.Груп" изкупиха на безценица погасените по давност вземания на Виваком и Глобул. Първоначално опитаха да ги събират чрез заповедното производство, но установиха, че е трудно - много често длъжниците възразяваха, а след това се налагаше да водят искови производства с предизвестен краен резултат (поради изтеклата 3-годишна давност).
Затова, за да успеят да реализират "оборот", тяхната юрисконсултка (която вече не работи при тях) измисли схемата с Арбитражния съд. В правилника им изрично пише, че липсата на арбитражна клауза не е пречка за осъдително арбитражно решение, ако ответникът не е възразил в срока за отговор.
От друга страна пак в правилника им е предвидено, че исковата молба се изпраща с писмо с обратна разписка и ако ответникът не се яви да си получи писмото, същото се счита за връчено и се прилага към делото.
Това позволява злоупотреби както с връчването на книжата, така и с липсата на арбитрана клауза.
Преди години бяха "завзели" кантората на един софийски ЧСИ, впоследствие се преместиха при друга ЧСИ, в Монтана, която беше лишена от правомощия заради нарушена териториална компетентност. В момента нямам информация при кой ЧСИ си образуват изпълнителните дела, но за дълъг период от време бяха "затворили" осъдителния цикъл.
Това е необикновената история на една шуменска събираческа фирма.
За мен това си е чисто български пример за беззаконие и бездействие на компетентните държавни иституции. Това си е за мен класическа организирана престъпна група, която трябва да се разследва от прокуратурата и ДАНС.
+1.
Примерът е заразителен и подобни арбитражи са започнали да никнат като гъби. Енерго про май вече действат с такъв "съд".
Въпрос на време е явлението да вземе масов характер , което ще е наистина сериозен удар върху оборота и правосъдието.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
REVOLUTION написа:Примерът е заразителен и подобни арбитражи са започнали да никнат като гъби. Енерго про май вече действат с такъв "съд".
Въпрос на време е явлението да вземе масов характер , което ще е наистина сериозен удар върху оборота и правосъдието.
Ето това пише във всяка една фактура, издадена от тях. За незачитане на законодателството и дума не се отваря, а се шуми за двойни фактури и незначителни в общия случай случки.
- fbr65
- Потребител
- Мнения: 221
- Регистриран на: 14 Мар 2010, 19:44
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
От кога Енерго-про са променили общите си условия посочвайки компетентност на арбитражен?- питам, не съм чела скоро условията им, а не ми се рови в сайта на ДКЕВР.
И от кога "забележка" във фактура може да дерогира общия съдебен ред(ако няма промяна в ОУ)?
И от кога "забележка" във фактура може да дерогира общия съдебен ред(ако няма промяна в ОУ)?
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Правилно предполагаш. Няма промяна в "Общи условия. Поне в тези, публикувани на сайта им.
- fbr65
- Потребител
- Мнения: 221
- Регистриран на: 14 Мар 2010, 19:44
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
bird_of_paradise написа:От кога Енерго-про са променили общите си условия посочвайки компетентност на арбитражен?- питам, не съм чела скоро условията им, а не ми се рови в сайта на ДКЕВР.
И от кога "забележка" във фактура може да дерогира общия съдебен ред(ако няма промяна в ОУ)?
Схемата е същата както я описа калахан.
Ето извадка от правилника:Чл. 2.
(1)
Арбитражният съд разглежда споровете по чл. 1, ал. 2, ако те са му възложени с арбитражно споразумение или с международен договор.
(2)
Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Споразумението е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор.
(3)
Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да се разгледа от Арбитражния съд.
(4)
Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът не оспори в срока за отговор компетентността на Арбитражния съд.
Чл. 11.
(1)
Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на посочените от тях адреси или на адресите на надлежно упълномощените техни представители.
(2)
Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определенията се връчват лично на страната или на неин представител срещу подпис от служител на Арбитражния съд.
(3)
Когато съобщението не може да бъде връчено лично на страната, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
(4)
Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на получателя.
(5)
С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.
(6)
Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.
(7)
За всички посочени по-горе документи получателят може да бъде уведомяван и по телефона, което се удостоверява писмено от връчителя.
(8)
Всички посочени по-горе документи могат да бъдат изпращани и препоръчано, с обратна разписка. Призовките и другите съобщения могат да бъдат изпратени и чрез телеграма, по телекса или по телефакса и се смятат връчени, ако има данни, че са получени.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: Арбитражите-употреба или злоупотреба
Ако следваме логиката на арбитражното производство и възможностите за отмяна на решението ще излезе, че е действително и решение по което на страната е връчено съобщение с искова молба и на друг адрес?!? Минат ли трите месеца няма какво да събори решението.
Нещо повече, в правилника на АС при БСК има норма, която дава право на арбитража да отхвърли възражението за компетентност.
Нещо повече, в правилника на АС при БСК има норма, която дава право на арбитража да отхвърли възражението за компетентност.
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4533
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
100 мнения
• Страница 1 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 16 госта