forum.lex.bg

Здравейте,

Искала да се консултирам с Вас по следния въпрос: По волята на работодател, чрез решение на Общо събрание на пълномощниците на работници и служители, същият е определил при какви хипотези служителите и работниците да не получават ваучери за храна, а именно: болничен (дори за 1 ден), неплатен отпуск, майчинство и др. Като изключения от този принцип са: платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ и отпуск за изпълнение на граждански задължения по чл. 157 от КТ. Това законосъобразно ли е или по-скоро накърнява правата на работниците, защото не ги третира равнопоставено? Освен това, работодателят се опитва да излезе с оправданието, че "работниците" сами са си го решили това и работодателят не може да се противопостави на тяхната воля?

Какво ще се случи, ако работник/служител заведеве съдебен иск?

Моля, за изчерпателен отговор.

Здравейте!
Тук въпросът не е за различните суми, изплащани от работодателя на различните работници и служители под формата на основна заплата, „клас“, ДМС, премия, бонус и ваучери за храна.

Въпросът в случая е kgmp-legal.com/%d0%b2%d0%b0%d1%83%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0/

За да е спазено условието за „общодостъпност“, критериите за получаване на ваучерите за храна, както и размерът им, не трябва да са обвързани или да зависят от заеманата длъжност, от количеството и качеството на извършената работа, от размера на брутно, нетно или друг вид възнаграждение.

В практиката на НАП се приема, че е допустимо получаването на ваучери за храна да зависи от броя на отработените дни. Този критерий не нарушава изискването за общодостъпност. Трябва обаче да се определи еднаква сума за отработен ден за всички наети лица, както и еднаква база (реално отработени дни). При избор на такъв критерий, лицата в дългосрочен отпуск няма да получават ваучери. Напр. служители в отпуск за бременност и раждане, за отглеждане на дете и др. За останалите наети лица размерът на месечната сума за ваучери за храна ще варира в зависимост от отсъствието им от работа – напр. поради болнични, платен или неплатен отпуск.

Изискването за общодостъпност НЯМА да бъде спазено, когато в решението е посочено, че:

- лицата в дългосрочен отпуск (за бременност и раждане, за отглеждане на дете, неплатен отпуск над 30 дни, болнични над един месец и др.) ще получават ваучери в по-малък размер от другите служители;
- служителите, които нямат нито един отработен ден през месеца, няма да получават ваучери за храна, а всички останали ще получават;
- служителите имат право на ваучер с определена стойност за всеки отработен ден, но не повече от определена месечна сума. Напр. 10 лева за всеки отработен ден, но не повече от 100 лева на месец. В този случай, горната граница води до ощетяване служителите, които са отработили повече или всички работни дни в месеца и реално за един отработен ден служителите ще получават различни суми.

Изискването за общодостъпност ще е изпълнено, когато работодателят предоставя ваучери за храна на всички служители на базата на критерия отработен ден и е определена единна сума на отработен ден.