forum.lex.bg

Може ли ЧСИ да наложи запор на минимална работна заплата, получавана по банков път? И ако може колко ще бъде той?

Несеквестируем доход

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Несеквестируем доход, получен по сметка в банка

Чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.
(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.

fortune написа:Може ли ЧСИ да наложи запор на минимална работна заплата, получавана по банков път? И ако може колко ще бъде той?

От цитата на kalahan2008 се разбира, че може да наложи запор - но най-вероятно няма да вземе нищо!
Освен, ако не става дума за вземания за издръжка!

По-прецизно е да се каже: запорът не произвежда действие по отношение на банката, ако е за суми под МРЗ - чл. 446а, ал. 2 ГПК. Но ще произведе действие от момента, в който месечното трудово възнаграждение, което постъпва по банковата сметка, надвиши размера на МРЗ.
Има и една особеност - несеквестируемостта не се отнася за сумите по банковата сметка, постъпили преди повече от 1 месец преди запора. Т.е. ако има натрупани по сметката суми от МРЗ, които са постъпили преди повече от месец, банката трябва да изпълни запора, като остави по сметката наличност в размер на 1 МРЗ.

kalahan2008 написа:По-прецизно е да се каже: запорът не произвежда действие по отношение на банката, ако е за суми под МРЗ - чл. 446а, ал. 2 ГПК. Но ще произведе действие от момента, в който месечното трудово възнаграждение, което постъпва по банковата сметка, надвиши размера на МРЗ.
Има и една особеност - несеквестируемостта не се отнася за сумите по банковата сметка, постъпили преди повече от 1 месец преди запора. Т.е. ако има натрупани по сметката суми от МРЗ, които са постъпили преди повече от месец, банката трябва да изпълни запора, като остави по сметката наличност в размер на 1 МРЗ.

В такива моменти съжалявам, че няма възможност за „харесване“!

Колкото до втората част (за четящите) - идеята на несеквестируемостта е да се гарантират суми за текущото оцеляване на длъжника. Щом постъпленията са се „застъпили“ - значи същите не са жизненоважни.

От написаното дотук вярно ли разбирам , че независимо дали взимаш 3000 или 1200 нето , минималната работна заплата може да бъде теглена на 100 % от гишето на банката - каса , но не и от картата ?

pie34 написа:От написаното дотук вярно ли разбирам , че независимо дали взимаш 3000 или 1200 нето , минималната работна заплата може да бъде теглена на 100 % от гишето на банката - каса , но не и от картата ?

Не виждам - каква е разликата?
Технологично, в момента на постъпване на парите в банковата сметка със запор - банката проверява основанието на превода, задържа несеквестируемия минимум и превежда горницата на кредитора.
Останалите пари - титуляра на сметката може да си ги ползва по всички достъпни начини -на каса, на банкомат, през интернет ...
Когато постъпи следващата заплата - остатъка вече не е защитен.

Разликата е че доста хора пишат , чрез дебитна карта не могат да изтеглят нищо , дори това което им се полага а на гише в банка на каса да …