forum.lex.bg

Здравейте,

Интересува ме кога се дължи таксата по т.26 от ЗЧСИ. Пример - чси се опитва неколкократно да продаде недвижим имот на длъжника, но длъжника плаща дълга си към банката по сметка на банката и последната спира публичната продан. Остават таксите на ЧСИ, който обаче издава удостоверение за дължимите към него такси, в което е начислил освен таксата по т.26 и още 10 % от общия дълг по делото. Конкретно: дълга към банката е 60 000 евро, колко са таксите на ЧСИ? какви такси се дължат на ЧСИ при положение, че той не е събрал дълга? Благодаря.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ върху 60000 евро /с левова равностойност 117349,80 лв./ е 5571,98 лв. без ДДС, а с ДДС - 6686,38 лв.
Следва да имате предвид обаче, че част от тази такса вече е платена, тъй като щом са провеждани публични продани, значи е извършван опис, а таксата за опис /по т. 20 ТТРЗЧСИ/ се включва в таксата по т. 26 и съответно се приспада от нея.
Независимо че плащането не е минало през сметката на ЧСИ според съдебната практика таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се дължи на ЧСИ, тъй като дългът е събран именно в резултат от предприетите от ЧСИ действия. Противното би означавало, че длъжникът може да се споразумее с взискателя във вреда на ЧСИ и същият да не получи своята такса, независимо че плащането е заради неговите действия.
С други думи - щом е образувано изп. дело и дългът е събран таксата по т. 26 се дължи.
Според някои ЧСИ таксата по т. 26 се дължи, дори и дългът да не е събран, например ако има опрощаване на задължението или просто ако изп. дело е прекратено /по молба на взискателя или поради перемпция/, но за мен подобно тълкуване е contra legem.

Здравейте Калахан!
Четейки последната част на поста Ви:

kalahan2008 написа:С други думи - щом е образувано изп. дело и дългът е събран таксата по т. 26 се дължи.
Според някои ЧСИ таксата по т. 26 се дължи, дори и дългът да не е събран, например ако има опрощаване на задължението или просто ако изп. дело е прекратено /по молба на взискателя или поради перемпция/, но за мен подобно тълкуване е contra legem.

зададох си един въпрос:
Ако е образувано ИД, но задължението е „погасено по давност“ - таксата ... дължи ли се?
Пп. Все пак ... давността предполага немарливост, от страна на Изпълнителя - Частен съдебен или Държавен съдебен, или Публичен.

Само по себе си обстоятелството, че задължението е погасено по давност, не е основание за прекратяване на изп. дело, защото първо е необходимо длъжникът да възрази /давността не се прилага служебно/ и второ погасяването по давност следва да се установи по съдебен ред, чрез иск по чл. 439 ГПК. Влязлото в сила решение по чл. 439 ГПК, с което съдът прогласява, че задължението не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност, е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.
Едва след като бъде прекратено изп. дело, възниква въпросът за дължимостта на таксите.
Не е задължително задължението да се погаси по давност поради "немарливост" на ЧСИ - така би било само в случай че взискателят е възложил на ЧСИ да определя сам способа на изпълнение, на основание чл. 18, ал.1 ЗЧСИ. При ДСИ такава норма (като чл. 18 ЗЧСИ) няма (повод за дългогодишно негодуване от страна на ДСИ за неравностойно положение спрямо ЧСИ), поради което изп. производство при ДСИ се движи винаги по инициатива на взискателя, за всяко изп. действие се иска молба и плащане на такса. ДСИ би бил виновен само, ако взискателят е поискал да се приложи някакъв изп. способ и е платил таксата за това, но ДСИ по една или друга причина не го е приложил. Същото важи и за ЧСИ, ако не му е възложено по чл. 18 ЗЧСИ.
Тъй като тук говорим само за изп. производство по ГПК и за такси, темата за публичните изпълнители, които изпълняват по ДОПК и по принцип не начисляват такси, няма да я коментирам.
Така или иначе за мен таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ (за ДСИ е т. 53 от Тарифата по ГПК) се дължи само за събрана сума, а при погасяване по давност принципно няма събрана сума. Не ми се коментира екзотичната хипотеза, при която задължението е погасено по давност и това е установено по съдебен ред, но въпреки това длъжникът (обхванат от странно осенение на съвестта) плаща доброволно на ЧСИ/ДСИ.

В конкретния случай трябва да се чете споразумението между банката и длъжника и какво съдържа молбата за спиране на делото. Там трябва да е посочено кое от разноските е платено и кое не.

Малко със закъснение, но ще разкажа как се развиха нещата:
ЧСИ обявява публична продан на ипотекиран в полза на банката имот. Длъжника намира купувач, сключва предварителен договор с него, по силата на който купувача ще погаси кредита към банката съгласно издадено удостоверение за дълга. Купувача на имота плаща задължението към банката от своята сметка с основание за плащането: дълг по договор за кредит номер..... . Банката изпраща писмо до ЧСИ за спиране на публичната продан, както и молба за заличаване на възбраната. Междувременно купувача заплаща по сметка на ЧСИ таксата от 11350 лв, представляваща такси и разноски по изпълнителното дело, понеже ЧСИ не искал да заличи възбраната. Длъжника подава молба за издаване на сметка по чл.79 ЗЧСИ (преди около 3 месеца), до днес няма издаване на такава. И пак, въпросът ми е дължи ли си на ЧСИ такса по т.26, след като ЧСИ не е събрал дълга?