ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЖАЛБА ЗА БАВНОСТ
от Атанас Костадинов Друмев
ЕГН 3802161420, тел.0631-2-65-20
ул.”Цар Борис –I” №46
5250 Свищов
E-mail:
tanas@gbg.bg Представена за изпълнение по чл. 149, ал.1, т.1 от Конституцията и по чл. 11 от ЗВАС
Предмет на Жалбата: задълженията на председателя на Окръжен съд по клетвата – чл.107 във връзка с чл.63, ал.1,т.1 от Закон за Съдебната Власт.
Забележка: ”Чл. 107 от ЗСВ –“ Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"
Уважаеми Светла Петкова и Цветанка Табанджова,
Като отчитаме вакантността на поста Председател на ВАС, станала факт с избирането на господин Владислав Славов за член но Конституционния Съд, замолени сте лично да приеме за преглеждане настоящата Жалба за бавност. Считаме, че е допустима за разглеждане предвид и най- вече конституционната повеля на чл.149,ал.1,т.1. Ето и фактите в подкрепа на нашата теза. 1.- С препоръчано писмо ИД R770/24 октомври 2003 г., от град Свищов до град Велико Търново е потеглило писмо- придружително и ЖАЛБА – до Окръжен Съд. С тази Жалба е атакуван двоен мълчалив отказ от извършване на административна услуга по смисъла на чл.3, ал.1,т.3 от Закон за административното обслужване на физичектите и юридическите лица. Тук прилагаме тази Жалба до ВтОС, за да бъдем по-кратки. Нейният предмет е определен като “публично-правните задължения на републиканските служители при областната администрация за предоставянето на административна услуга, задължението за предоставяне на информация и услуга, касаеща права на молител или жалбоподател” 2.- Обратната разписка отразява факта на получаването на препоръчаното писмо от ВтОС на 27 октомври 2003 г. 3.- До ден днешен – 10.11.2003 г. – няма никакво известие за насрочването на делото за гледане в открито заседание, няма никаква приозовка.
Отчитаме също така Решение № 21/1995 г. на Конституционния Съд за тълкуването на чл. 120, ал. 2 от конституцията, което по силата на цитираната повеля е задължително за всички. То, следователно, е задължително за председател на Окръжен съд или за натовареното с администрирането на делата при ВтОС длъжностно лице – заместник-председател или друг съдия. Отчитаме също така особеното мнение на съдията Александър Арабаджиев по това дело – стр.232 от кн.РОКС, изд.Марин Дринов, С.; 1996. Това мнение по съществото си е продължаване на заложената в ЗАП напориста теория за безогледно провеждане на един порочен метод на управление - мъчаливия отказ - на отъждествяването на ИАА с отказите.”Не бивало “...да се правят доктринерни квалификации на категориите административни актове ...защото това било въпрос на административната наука..”? А в същност това закъсняване от страна на ВтОС се явява мълчалив отказ, тъй като го преценяваме с критерия на чл. 13, ал.1 и чл. 14 , ал.1 от ЗАП. Именно този неправилен метод обжалване пред ВАС.
Отчитаме също така инструктивния характер на нормата в чл.63, ал.1,т.1 от ЗСВ. Все пак, обаче, не е без значение да подчертаем, че председателят на Окръжен съд е длъжностното лице, натоварено с правата да осъществява “...и административно ръководство на окръжния съд и на съответните районни съдилища в района му и представлява окръжния съд”. Как може да се осъществи това организационно ръководство, ако не чрез внасянето на ред при администрирането (завеждането) на делата – номер, дата, зала, час, страни, състав на съд, секретар прокурор. Вярно е, че по ГПК няма определен срок за това; изобщо ГПК страда от липса по този въпрос за видовете срокове, но това е отделен законодателен проблем. Все пак, тази функция на административно ръководство предполага, че става дума за един чист административно-организационен акт, примерно разпореждане за придвижването на делото до съдебната зала. Цитираното Решение №21/95 на КС в същност запълва една празнота,една противоконституционност по чл. 2, ал.1 и ал.2 от ГПК-липсата на задължение за разглеждане на жалби по реда на ГПК?! Явява се пълно отричане на публичното право на достъп до съд-чл.56 от Конституцията?!
Отчитаме също така повелята: “Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси..” – чл.56. Отчитаме, че дори и да сме във война или друго извънредно положение, достъпът до съд не бива да се ограничава по смисъла на чл.57, ал.3 от конституцията. Тоест, неотменимо е правото на достъп до съд за гражданско-правните и административно-правните спорове. Правото на справедлив съдебен процес е гарантирано. Така повелява същото Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи – член 6, ал.1 - ДВ, бр.137/98 г., която е задължителна за прилагане като приоритетно пред вътрешното ни право по силата на чл.5, ал.4 от конституцията. Отчитаме също така правато на всеки да разполага с ефективни вътрешно-правни средства за защита на нарушените си права - по член 13 от Конвенцията.
Какво е станало във ВтОС можем само да гадаем. 1.- Много е вероятно, съдът да е изплатил преписката до Областен Управител, подхождайки по тертипа на ЗАП –чл.38. Изрично подчертаваме, че този нов ЗАОЮФЛ преуреди материята за отказите, като заличи ал.2, на чл.2 от ЗАП. Текстът на чл.29, ал. 1 от ЗАОЮФЛ указва имплицитно възможността да се обжалва направо пред съд :”Жалбата може да бъде подадена И чрез извършващия административната услуга.” Което означава, че може да се подаде включително и чрез извършващия адм.услуга - може да се подава направо до Окръжен Съд!! Това се казва аргумент на противното.2.- Много е вероятно също така, жалбата да не е била регистрирана във входящия регистър, както това се предполага на практика.защо? Защото повсеместно се е наложила системата да се дават за разглеждане първо на председател и едва тогава да се завеждат. Която практика не считаме за правилна, защото по този начин се пропускат срокове. Именно поради подобни съмнения, тук прилагаме два броя от Жалбата.
Какво искаме. Първо, да приемете за разглеждане тази ЖБ. Второ, да задължите с разпореждане ВтОС да администрира/заведе/ при себе си нашата Жалба до ВтОС, като изпратите респективно един брой от Жалбата до ВтОС и един брой до Областен Управител. Трето, ако не постъпите по начин втори, да приемете процедурно решение, с което да се прознесете по допустимостта на Жалбата ни пред Окръжен съд, като задължите председетеля да администрира АХД от 2003 г. със страни: ицещ - Атанас Друмев и ответник-Областен Управител. Жалваме се и искаме да приложите чл.217а, ал.3 от ГПК.
Приложение: 1.- 2 бр.Жалба от 24 октомври 2003 г. до ВтОС, 2.- Обратната разписка от В.Търново - R770/27.10.2003 г.
Свищов,
10 ноември 2003 г.
Декларирам, съзнателно и честно, че сведенията, които фигурират по този формуляр, са точни.
Жалбоподател
Атанас Друмев
Публикувано на: 12 Ное 2003, 18:52