forum.lex.bg

Здравейте колеги, работя предимно в областта на административното и семейното право. Представям на вашето внимание казус, който се надявам да ви заинтригува и да ми помогнете да го разреша.
Става въпрос за срок, който се определя от орган на изпълнителната власт. Определянето му е уредено в подзаконов нормативен акт. Същият не предвижда изрично удължаване на срока. След изтичането му е предвидено прекратяване на правата на заинтересованите лица.
Въпросът ми е възможно ли е органът, определил срока да го удължи, въпреки е такава възможност не е предвидена?
Благодаря ви предварително!

Говори се за погасяването на правата на заинтересованите лице,значи имаме преклузивен срок. Но щом като срокът не е определен точно в нормативния акт,определянето му е въпрос по целесъобразност,което означва,че няма пречка адм.орган да го удължи.

Това е така, но става въпрос и за това, че не е предвиден механизъм за удължаването на срока в същия този акт, който урежда определянето му от административен орган, затова се чудя дали е възможно.

Бъдете малко по-конкретен/конкретна/,посочете този подзаконов нормативен акт ,за да можем да коментираме обосновано.

Актът е Наредба № 3 на министъра на правосъдието за условията и реда за даване на съгласие за осиновяване от чужденец на лице - български гражданин и по конкретно чл. 39 от същата.

След като се запознах със съдържанието на посочената от вас разпоредба,смятам,че няма никаква законова пречка министъра на правосъдието да удължава срока ,който е дал на даден заявител, за отстраняване на нередностите в подадените от него документи.Срокът не е посочен в наредбата,той е по преценка на министъра и ако първоначално министърът е дал срок на даден заявител -например до 31.05.2004 година ,не виждам никакъв проблем срокът да бъде удължен по-негова преценка например -до 10.06.2004 година.

Правилно, МИНИСТЪРЪТ може всичко!