forum.lex.bg

В издадено постановление (наказателно) за административно нарушение е допусната грешка в ЕГН на "извършителя". Как ще реагира съда? Да ли да обжалва или да изчака да видим как ще събират вземането като не е вярно ЕГН

Ще проверят, ще видят, че е грешно, и ще издирят вярното. Да не мислиш, че като е грешно ЕГН-то, и наказателното постановление не е валидно?

Колкото и странно да звучи, когато бях стажант се сблъсках с таков прецедент. Делото бе водено и спечелено без да се яви ответника. Имаше осъдителна част в решението и спечелилите решават да си съберат парите. Оказва се обаче, че още в исковата молба е сбъркано ЕГН на ответника. Съдията изпълнител, казва, че ЕГН е единственият индивидуализиращ белег (административен) и не намира такова лице. След което кредиторите завеждат молба за ЯФГ , но ги отрязаха. Май водиха ново дело, не знам

за ЕТН ново дело , че то името е съществено ,имах едно такова със сгрешено име само че делото беше гражданско и го водихме на ново
има едно решение по въпроса ,но мога да ги го съобщя чак утре у дома нямам система позовах се точно на него ,абе с две думи съдихме го пак

Ами съдията смяташе, че може да има много Иван Иванов Иванов, но не и двама души с едно ЕГН. Не призна тогава и адресната регистрация.

Според мен си е чиста ЯФГ (или ОФГ, все тая). Друг въпрос е, ако това е попречило да го издирят и призоват - тогава той може да иска отмяна на решението заради това, че е лишен от участие в делото.
Не знам. Идиотски формалистично ми се вижда заради една буква в името, ако е ясно, че това е лицето. Че то тогава кое остана да е фактическа грешка?

моето си беше за сгрешено име ,на ответника беше посочено дори и ЕГН което беше вярно , утре ще ви пусна решението ная ВС по въпроса , то ако можеше да се мине с яфг добре ,ама не можело

ЯФГ има когато грешката е допусната от съдебния състав. Общо взето това беше мотива за отказа.

в интерес на истината аз не съм искала поправка на ЯФГ ,намерила бях решението на ВС и се позовах на него и съда реши същото

Не ви ли се струва ,че ЕГН-то вече е защитено като част от личните данни и не би следвало в ГПК да съществува задължение за ищеца да посочи ЕГН-то си??

по тоя повод се питам дали съдилищата са се регистрирали като администратори на лични данни

Решение № 71 от 3.II.1997 г. по гр. д. № 165/96 г., I г. о.

Списание "Български законник", бр. 7/1997 г., стр. 90

чл. 192, ал. 2 ГПК

Не подлежи на поправка като очевидна грешката, допусната в постановеното решение на името на страната, щом то съответства на посоченото от нея в исковата молба.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С посоченото решение е оставено без уважение искането на Х. С. за поправка на очевидна фактическа грешка на решението от 2.III.1987 г. по гр. д. № 1338/86 г. на С. районен съд, като вместо името Х. Г. Х. се пише Х. С. Х. Това решение е оставено в сила от втората инстанция.
Молбата за преглед е постъпила в преклузивния срок по чл. 226, ал. 1 ГПК, поради което производството е допустимо, но по същество молбата е неоснователна.
За да отхвърли искането на молителката за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 2.III.1987 г. по гр. д. № 1338/86 г. на С. районен съд, по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК съдилищата са приели, че съдът вече няма процесуалната възможност да допусне исканата поправка, тъй като с исковата молба искането е направено от Х. Г. Х. и при движението на делото до ликвидиране на съсобствеността между съделителите не е поставян въпросът, че се допуска очевидна фактическа грешка при посочване името на съделителката. С оглед на което и при положение, че съобразно чл. 98, ал. 1, б. "б" ГПК името е една от предпоставките за редовност на исковата молба, съдът е приел написаното в исковата молба и е посочил именно това име за съделителката Х. Г. Х. в решението си. С това име са и всички последващи решения. В случая фактически молителката се домогва не до поправка на очевидна фактическа грешка, каквато не е допусната, а до коригиране на влязлото в сила решение, с което е ликвидирана съсобствеността между страните. В съобразителната част на решенията правилно е посочено, че не е налице несъответствие между формулираната воля в мотивите на решението и израза на тази воля, обективирана в диспозитива на решението. Не е налице в случая хипотезата на чл. 192, ал. 2 ГПК, защото не се касае до поправка на очевидна фактическа грешка, каквато в решението по допускане и извършване на делбата не е допусната, а до коригиране на името във влезлите в сила решения, в какъвто и смисъл не може да се приеме, че са налице условията на чл. 192, ал. 2 ГПК. Ето защо и подадената молба с въведените доводи е неоснователна и следва да се оставят без уважение.