forum.lex.bg

ПРЕДЛОЖЕНИЕ за допълнение на Закона за адвокатурата

Уважаеми Колеги,

1. Във връзка с кампанията по обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, бих желал да предложа законодателно въвеждане на правен механизъм, свързан с увеличаване на възможностите за събиране на адвокатските възнаграждения по водени съдебни и изпълнителни дела. Предложението ми основавам на наблюдения от практиката (както свои, така и на наши колеги), свързани с деликатния въпрос по договарянето и събирането на адвокатските възнаграждения.

Към момента, принципът който е залегнал в процесуалните закони във връзка с присъждане на адвокатски възнаграждения като част от деловодните разноски, в полза на „спечелилата” страна е, че такива се присъждат само и единствено на страната (с изключение на механизма при предоставяне на безплатна процесуална помощ по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв), а не на адвоката който представлява страната, и то само доколкото са представени в съда доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. В случаите когато възнаграждението е само договорено, но не е платено, или е частично платено, спечелилата спора страна е лишена от възможността за компенсация на това, което ще плати на адвоката си в бъдеще, във връзка с конкретното дело.

Липсата на ясна и работеща законова уредба на случаите в които адвокатското възнаграждение (или част от него) не е платено на адвоката до приключването на конкретното дело (в случай че то е спечелено, или частично спечелено от клиента, при което той има правото на компенсация (съответно – частична компенсация) за разноските си, но е договорено бъдещо плащане, или липсва договор относно плащането но е налице валидно упълномощаване и делото е водено с участието на адвоката, предпоставя напрежение в отношенията между адвоката и неговия клиент. Ако се цели по-пълно прилагане на принципа за компенсация на деловодните разноски, и на принципа за възмездяване на адвокатския труд, според мен би следвало да се приемат някои законови промени в тази посока. Убеден съм че ВСИЧКИ работещи адвокати ще разберат смисълът на проблема, и идеята за неговото решаване. Предлагам следния вариант:

В Чл. 36 се създават следните разпоредби:

1. Нова алинея (5): „Когато се присъждат разноски по съдебни дела според техния изход, или се събират разноски по изпълнителни дела, в полза на клиент на адвоката, разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях, в случаи на частично присъждане на разноски) се присъждат директно в полза на адвоката, в следните случаи:

а) Ако липсва договорено адвокатско възнаграждение и няма данни такова да е платено от клиента на адвоката – присъжда се такова възнаграждение съгласно минимума по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон (а при частично присъждане на разноски – съответната част от този размер).

б) Ако липсва договорено адвокатско възнаграждение, но има данни такова да е платено частично от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размер на разликата между платеното от клиента, и остатъка до размера съгласно минимума по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон (а при частично присъждане на разноски – съответната част от този размер). В този случай в полза на клиента се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях), за каквито има данни по делото че клиентът е платил на адвоката.

в) Ако е налице договорено адвокатско възнаграждение и няма данни такова да е платено от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размера на договореното (съответно – намален размер, ако са налице предвидените в закона основания за прекомерност на адвокатското възнаграждение). Ако са налице основания за прекомерност, в полза на адвоката се присъжда възнаграждение в размера по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон. При частично присъждане на разноски поради частично уважаване или отхвърляне на претенцията, в полза на адвоката се присъжда съответната част от този размер.

г) Ако е налице договорено адвокатско възнаграждение, но има данни такова да е платено частично от клиента на адвоката – присъжда се възнаграждение в размера на разликата между платеното от клиента, и остатъка до размера на договореното (съответно – до намаления размер, ако са налице предвидените в закона основания за прекомерност на адвокатското възнаграждение). Ако са налице основания за прекомерност, в полза на адвоката се присъжда възнаграждение в размер на разликата между частично платеното, и размера по Наредбата по чл. 36 алинея (2) от този закон. При частично присъждане на разноски поради частично уважаване или отхвърляне на претенцията, в полза на адвоката се присъжда съответната част от този размер, като се извади сумата на вече платеното от клиента. В този случай в полза на клиента се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение (или съответната част от тях), за каквито има данни по делото че клиентът е платил на адвоката”.

2. Нова алинея (6): „В случаите по предходната алинея, ако адвокатът заяви изрично пред съда преди постановяване на съдебния акт с който се присъждат разноските, че не желае да се ползва от правата си по предходната алинея, той има правото да търси неплатеното възнаграждение от своя клиент по общия ред”.

адв. Пл. Кирилов, САК

Аз си ги взимам някак сега колегите да се оправят, то има трудни моменти.
Знаете ли че да си майстор е напрежение.

Ми това е общо взето, на практика е това.

Тези предложения са от значение също така за изпълнение на международно-правните норми относно осигуряването на възможност за достъп до правосъдие и пълноценно упражняване на процесуалните права на българските граждани и адвокатите. pg

Принципно подкрепям предложенията, но считам, че следва да се допълнят.
Основният въпрос, който страните (неюристи) поставят е: Защо следва да се присъждат адвокатски възнаграждения, определени по размер от съсловна организация (Висш адвокатски съвет), без санкция на държавен орган? Защо например тарифите на ЧСИ и на нотариусите се одобряват от МС, въпреки че и те са свободни професии?
Може ли ВАдвС да гарантира, че определеният в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения размер ще е "справедлив и обоснован" по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, при положение че е в конфликт на интереси, доколкото самият ВАдвС също се състои изцяло от адвокати?
Затова е необходимо изменение и в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв в следния смисъл:

Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет и Министерството на правосъдието размер за съответния вид работа.

Докато не се изчистят съмненията в обществото, че адвокатските възнаграждения за несправедливи и необосновани по размер, всякакви други предложения в тази връзка ще породят съмненията, че адвокатите егоистично искат да си уредят проблемите, свързани със събирането на възнагражденията, което допълнително ще "налее масло в огъня" и ще подхрани мита за алчния българския адвокат, който все в своята паница гледа.
Аз лично държа на имиджа на адвокатската професия. Доколко обаче колегите държат на него...не съм съвсем убеден...

kalahan2008 написа:Може ли ВАдвС да гарантира, че определеният в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения размер ще е "справедлив и обоснован" по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, при положение че е в конфликт на интереси, доколкото самият ВАдвС също се състои изцяло от адвокати?
Затова е необходимо изменение и в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв в следния смисъл:

Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет и Министерството на правосъдието размер за съответния вид работа.

Доколко една подобна наредба на ВАдвС е в съзвучие с §1, т.5 от ДР на ЗЗК? И доколко одобряването на същата от МП или даже МС ще е в съзвучие с чл.19, т.2 от КРБ?

Определянето на минимални възнаграждения противоречи на принципа на конкуренцията. Моето мнение е, че трябва да бъдат заменени от размер на възнагражденията , които се присъждат на спечелилата страна, при възражение за прекомерност, но не като абсолютна стойност , а в определени граници. Например при материален интерес от 10 000 лева , да се присъжда платеният хонорар в границата от 830/сегашната стойност/ до 1 500 лева. Сегашната уредба обрича адвоката да работи на минимален хонорар, ако иска да е отговорен към клиента.
А на практика с Вашето искане се цели да се присъждат разноски на спечелилата страна и при резултативен хонорар, при липса на пълно плащане до приключване на делото. Въпросът е спорен, но след като сте склонен да рискувате, защо не ?

Вижте, аз съм чувал, че един адвокат си е изучил детето с тази работа - на клиента се взима нещо символично, да тръгне процедурата, да не е съвсем - да те смятат за глупак, после се прави тайник - адвокатът печели делото, но се вписва огромен хонорар - на границата на възможното (все пак в Монте Карло не приемат чекове по хотелите и ресторантите), адвокатът получава изпълнителен лист, отива се при ЧСИ, сумата се получава (дели се), подписва протокол за уредени сметки.

Българинът е беден, това е истината - кой ще ти плати по Тарифата, ВКС е най-малко 500 лева по Тарифата.

ivan_lawyer написа:Българинът е беден

Това е факт, но като човек от другата страна ми прави впечатление че адвокатите прекалено навътре вземате тоя факт. Повечето адвокати поне тук в провинцията имам чувството, че не смеят да си поискат хонорар. Особено за по-малки по обем услуги предпочитат да откажат, вместо да обявят цена. Предполагам причината не е само финансова, в една кратка консултация примерно няма как да се разберат всички обстоятелства и да се предложи най-доброто решение. Ние може да сме бедни, но не и толкова глупави. Не очакваме в рамките на половин или един час чудеса. И няма нищо чак толкова страшно за подобни неща да се обяви цена от няколко стотин или повече лева на час. За сравнение в нашата област средната услуга отнема 5 мин и средната цена ни е 30лв. Не виждам причина юристите да получават по-малко. Между другото повечето от конкурентите ни, които работеха на много по-ниски цени вече почти изчезнаха от пазара. Така че оправданията с бедния българин, според мен не са коректни.
Извинявам се за отклонението, доколкото разбирам смисъла на предложенията са как да се уреждат сметките по съдебен път. Ще кажа само, че в моята област ако се наложи по съдебен път да си търся възнагражденията бих се чувствал много зле. Независимо дали законът ме защитава или не. Това просто не е решение. Освен ако не мразя страшно клиентите си или те мен. Да, стават и грешки. Но точно юристи да бъдат защитавани от подобни грешки е някак си странно.

Хубав пост! Благодаря за информацията, ще чакам публикации като тази и ще ги прочета с удоволствие. slot online deposit pulsa