Законопроект срещу съсобствеността
Публикувано на: 14 Ное 2007, 11:02Здравейте,
Бих искал да внеса във форумното народно събрание за обсъждане на законопроект срещу съсобствеността, който цели да реформира действащия правен режим на съсобствеността във всичките й проявни форми и да ограничи до минимум проблемите, свързани с настоящия режим, които от ден на ден стават все по-наболели. Знам, че най-вероятно идеите ми пак ще бъдат възприети първосигнално като недомислени, глупави и т.н., но ми се искаше първо с вас да обсъдя тези въпроси.
Преди да представя конкретните си предложения, ще направя кратка историческа справка. В момента съществуват поне 3 вида съсобственост-обикновената съсобственост по чл. 30 и сл. от ЗС, етажната съсобственост, както и съпружеската имуществена общност като особен вид съсобственост. Съществуват и няколко института, които по характеристриките си се сдоближават до съсобствесността, но имат своите специфики, като за пример ще посоча правоотношенията, възникващи по повод на имуществото на гражданското дружество по ЗЗД, както и случаите по ЗУТ, когато поземлени имоти на различни собственици попадат в един общ УПИ, където също възниква нещо като съсобственост.
Уредбата на толкова много видове съсобственост в България е може би нещо уникално (но не го твърдя със сигурност) и произтича от дългите години социализъм. Марксическите идеи сочат еволюцията на обществото от капитализъм през социализъм към комунизъм, като при социализма взе още съществува правото на собственост, макар и в нейния колективен вариант, поради което се създадоха всичките тези ТКЗС, АПК и др. кооперативни прояви. Утопичната идея на Маркс е, че с изграждането на комунизЪма правото на собственост ще изчезне и хората ще заживеят като в първобитното общество, без да има „мое” и „твое”. С изчезването на собствеността ще изчезне и правото, както и държавата като форма на организираност на обществото. Но преди да се изгради комунизъма, първо трябваше да се изгради социализъма, с всичките му форми на съсобственост.
Да, ама не. Капитализъма победи социализъма и нещата се промениха. Но правните идеи, заложени в нашите закони, продължават да висят като дамоклиев меч над главите ни. От 1990г. почти не е направено нищо да се облекчи съществуващият режим на съсобствеността, който често спъва стопанския оборот и пазараната икономика, напротив, с приемането на ЗСПЗЗ и изискването за минимален размер на земеделските имоти отново се създадоха предпоставки за възникване на съсобственост, въпреки че съвременните правни тенденции са именно в обратната посока. Противно на идеите на марксизма, съпрузите се намразват и не могат да с е гледат на втората година, съседите на втория месец, а сънаследниците-на втория ден. Както казва Йордан Герака от „Гераците” на Елин Пелин, „любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя”
Моите конкретни предложения на първо време са:
1/премахване на СИО и превръщането й в обикновена съсобственост. Разбирам и приемам съществуването на СИО, която произтича от особените отношения вътре в семейството, но изобщо не разбирам логиката СИО да е бездялова.
2/премахване на етажната съсобственост и превръщането й в обикновена съсобственост;
3/отпадане или десетократно редуциране на минималните изисквания за площта на земеделските земи по ЗСПЗЗ, което ще позволи на много сънаследници да проведат кротко извънсъдебна делба, а не по тежката процедура по ГПК;
4/премахване или десетократно редуциране на минималните изисквания за площта на УПИ по ЗУТ, при същите аргументи.
5/засилени гаранции на съсобствениците срещу злоупотреби от страна на другите съсобственици, които на първо време да се изразяват в;
а/изрично указване в закона, че между съсобственици придобивна давност не тече;
б/при прехвърляне на дял от съсобствен имот по чл. 33 от ЗС да се преобразува настоящият режим от унищожаемост на сделката, сключена без съгласието и без предварително предлагане на другите съсобственици, към пълна нищожност на подобни сделки. Прекалено често нотариусите изповядват подобни сделки само и единствено с една деркларация на продаващия съсобствениик, че е предложил на останалите съсобственици дела си, която често е невярна. Следва и да се въведат някакви конкретни параметри как ще се оценява дела на прецакания съсобственик, тъй като по сегашната уредба цената съответства на тази в нотариалния акт, а много често се продава на данъчна оценка, а не на реалната цена (ще поясня: например когато по ЗУТ в регулация се вкарват едновременно общински и частен имот, възниква съсобственост. Когато общината реши да продава дела си, тя го прадлага първо на съсобственика-частно лице, но цената се опраделя съгласно съответната наредба на общината, и често е доста по-висока, отколкото съсобственика може да си позволи. Това се прави понякога с цел имота да се продаде на друг, външен човек, който след това става съсобственик против волята на частното лице).
Основните проблеми при съсобствеността идват главно от това, че много често един съсобственик с минимален дял, примерно, се намира в чужбина и е неоткриваем, поради което и сделката по продажба на имота е неосъществима. Или пък тежката процедура по делба по ГПК. Има случаи в Родопите, където земи от ГФ се възстановяват на 300 съсобственика и това прави оперирането с тези земи практически невъзможно. И тъй като с всяко изминало поколение дяловете на наследниците стават все по-малки и по-малки, в един момент тези земи ще си останат завинаги пустеещи. Друг конкретен наболял проблем е етажната съсобственост и разните му там ремонти на общите части, па ще плащаме ли на чистачка или не и т.н.
Това е от мен засега, друго не успях да измъдря като мотиви. Искрено се надявам да се получи някаква дискусия, която да не се изражда в лични нападки от сорта на „е това беше най-тъпият въпрос на света”, „вие сега се учите” и т.н. Предложението ми може и да е глупаво в детайлите, но идеята ми като цяло е благородна.
Бих искал да внеса във форумното народно събрание за обсъждане на законопроект срещу съсобствеността, който цели да реформира действащия правен режим на съсобствеността във всичките й проявни форми и да ограничи до минимум проблемите, свързани с настоящия режим, които от ден на ден стават все по-наболели. Знам, че най-вероятно идеите ми пак ще бъдат възприети първосигнално като недомислени, глупави и т.н., но ми се искаше първо с вас да обсъдя тези въпроси.
Преди да представя конкретните си предложения, ще направя кратка историческа справка. В момента съществуват поне 3 вида съсобственост-обикновената съсобственост по чл. 30 и сл. от ЗС, етажната съсобственост, както и съпружеската имуществена общност като особен вид съсобственост. Съществуват и няколко института, които по характеристриките си се сдоближават до съсобствесността, но имат своите специфики, като за пример ще посоча правоотношенията, възникващи по повод на имуществото на гражданското дружество по ЗЗД, както и случаите по ЗУТ, когато поземлени имоти на различни собственици попадат в един общ УПИ, където също възниква нещо като съсобственост.
Уредбата на толкова много видове съсобственост в България е може би нещо уникално (но не го твърдя със сигурност) и произтича от дългите години социализъм. Марксическите идеи сочат еволюцията на обществото от капитализъм през социализъм към комунизъм, като при социализма взе още съществува правото на собственост, макар и в нейния колективен вариант, поради което се създадоха всичките тези ТКЗС, АПК и др. кооперативни прояви. Утопичната идея на Маркс е, че с изграждането на комунизЪма правото на собственост ще изчезне и хората ще заживеят като в първобитното общество, без да има „мое” и „твое”. С изчезването на собствеността ще изчезне и правото, както и държавата като форма на организираност на обществото. Но преди да се изгради комунизъма, първо трябваше да се изгради социализъма, с всичките му форми на съсобственост.
Да, ама не. Капитализъма победи социализъма и нещата се промениха. Но правните идеи, заложени в нашите закони, продължават да висят като дамоклиев меч над главите ни. От 1990г. почти не е направено нищо да се облекчи съществуващият режим на съсобствеността, който често спъва стопанския оборот и пазараната икономика, напротив, с приемането на ЗСПЗЗ и изискването за минимален размер на земеделските имоти отново се създадоха предпоставки за възникване на съсобственост, въпреки че съвременните правни тенденции са именно в обратната посока. Противно на идеите на марксизма, съпрузите се намразват и не могат да с е гледат на втората година, съседите на втория месец, а сънаследниците-на втория ден. Както казва Йордан Герака от „Гераците” на Елин Пелин, „любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя”
Моите конкретни предложения на първо време са:
1/премахване на СИО и превръщането й в обикновена съсобственост. Разбирам и приемам съществуването на СИО, която произтича от особените отношения вътре в семейството, но изобщо не разбирам логиката СИО да е бездялова.
2/премахване на етажната съсобственост и превръщането й в обикновена съсобственост;
3/отпадане или десетократно редуциране на минималните изисквания за площта на земеделските земи по ЗСПЗЗ, което ще позволи на много сънаследници да проведат кротко извънсъдебна делба, а не по тежката процедура по ГПК;
4/премахване или десетократно редуциране на минималните изисквания за площта на УПИ по ЗУТ, при същите аргументи.
5/засилени гаранции на съсобствениците срещу злоупотреби от страна на другите съсобственици, които на първо време да се изразяват в;
а/изрично указване в закона, че между съсобственици придобивна давност не тече;
б/при прехвърляне на дял от съсобствен имот по чл. 33 от ЗС да се преобразува настоящият режим от унищожаемост на сделката, сключена без съгласието и без предварително предлагане на другите съсобственици, към пълна нищожност на подобни сделки. Прекалено често нотариусите изповядват подобни сделки само и единствено с една деркларация на продаващия съсобствениик, че е предложил на останалите съсобственици дела си, която често е невярна. Следва и да се въведат някакви конкретни параметри как ще се оценява дела на прецакания съсобственик, тъй като по сегашната уредба цената съответства на тази в нотариалния акт, а много често се продава на данъчна оценка, а не на реалната цена (ще поясня: например когато по ЗУТ в регулация се вкарват едновременно общински и частен имот, възниква съсобственост. Когато общината реши да продава дела си, тя го прадлага първо на съсобственика-частно лице, но цената се опраделя съгласно съответната наредба на общината, и често е доста по-висока, отколкото съсобственика може да си позволи. Това се прави понякога с цел имота да се продаде на друг, външен човек, който след това става съсобственик против волята на частното лице).
Основните проблеми при съсобствеността идват главно от това, че много често един съсобственик с минимален дял, примерно, се намира в чужбина и е неоткриваем, поради което и сделката по продажба на имота е неосъществима. Или пък тежката процедура по делба по ГПК. Има случаи в Родопите, където земи от ГФ се възстановяват на 300 съсобственика и това прави оперирането с тези земи практически невъзможно. И тъй като с всяко изминало поколение дяловете на наследниците стават все по-малки и по-малки, в един момент тези земи ще си останат завинаги пустеещи. Друг конкретен наболял проблем е етажната съсобственост и разните му там ремонти на общите части, па ще плащаме ли на чистачка или не и т.н.
Това е от мен засега, друго не успях да измъдря като мотиви. Искрено се надявам да се получи някаква дискусия, която да не се изражда в лични нападки от сорта на „е това беше най-тъпият въпрос на света”, „вие сега се учите” и т.н. Предложението ми може и да е глупаво в детайлите, но идеята ми като цяло е благородна.
