Въпросът изисква известно уточнение. Съгласно стария текст на чл. 35 от Договора за ЕС (от преди Лисабонския договор) съдът в Люксембург имаше правомощието да дава отговори по преюдициални запитвания по валидността и тълкуването на Рамкови Решения, Решения и Конвенции издадени във връзка с дял 6 от Договора - занимаващ се с полицейското и съдебно сътрудничество по наказателни дела, само и единствено, ако Държавата членка бе приела изрично тази компетенция. В този смисъл Груев е прав България не е признала компетенциите на съда.
С влизането в сила по договора от Лисабон цялото полицейско и съдебно сътрудничество по наказателни дела е преместено в ДФЕС - чл. 82 и 83, като на тяхна основа ще се издават обикновените директиви, регламенти и решения; по тях, когато те са свързани с наказателно дело, съдилищата на общо основание ще могат да отправят преюдициални запитвания до Съда на съюза.
И както всичко свързано с ЕС, тук има едно НО. В чл. 10 на Протокол 36 относно преходните разпоредби към ДФЕС се казва, че правомощията на съда, по отношение на актовете на съюза приети във връзка със старата редакция на дял 6 от ДЕС остават същите за период от 5 години от влизането на Лисабонския договор в сила (01.12.2009) и следователно по тях, в този период няма националните съдилища няма да могат да отправят преюдициални запитвания.
Но и след има още едно НО. Ако в този пет годишен период, някой от актовете издадени във връзка с стария дял 6 от ДС (да повторим, Рамкови решения, Решения и Конвенции) бъде изменен, то тогава този пет годишен период отпада за конкретния акт и следователно, ако наказателно дело, по някакъв начин е свързан с такъв акт, то съда би могъл да отправи преюдициално запитване.
Само като любопитен факт, т.4 и 5 от същия този чл. 10 се отнасят за Великобритания, която си е създала условие за едно вечно неприлагане на системата по преюдициални запитвания по наказателни дела по отношение на себе си; това обаче си е Великобритания и няма нищо общо с Лазар Груев
Публикувано на: 13 Сеп 2011, 00:01