допълнителен текст в запис на заповед

[pbp_bg]

Колеги, търговското право попада в периферията на моята дейност и нямам много практика. Затова ще ми е интересно /и полезно/ какво мислите по следния въпрос:
Допустимо ли е в записа на заповед да се индивидуализира материалното правоотношение, във връзка с което се издава записа на заповед? Например да се посочи номер на поръчка, договор за доставка, получена стока и пр. Ще имам ли проблеми при съдебно предявяване на вземането?
Въпросът може и да е елемнтарен за повечето от Вас, но ще съм Ви благодарен да споделите мнението си.
Предварително благодаря!

[DEKAH]

Да, може да се посочи. Много хора го практикуват. Лично аз не ви съветвам да го правите. Посочването на казуалитета е ирелевантно по отношение на менителничното задължение. Записа на заповед е формална, едностранна, безусловна и абстрактна правна сделка с несъдебно изпълнително основание и точно това и е чара.

Записа на заповед си има строги реквизити - нито повече, нито по-малко.

Не мога да разбера от какъв зор ви е да вписвате в записа номер на поръчка, договор за доставка, получена стока и пр.? Мисля, че грешно се предава на ЗЗ обезпечаваща функция на материалното правоотношение. Идеята на менителниците е безусловно плащане на определена сума. Без значение за какво е.

Според мен проблема е, че много хора автоматично "преписват" работата на друг и действат "по течението". Да не говорим, че е пълно със самоделци, които са натоварени да свършат и юридическата работа в една фирма. Мисля, че никой юрист няма сам да си сложи главата в торбата и да рискува съда да обяви такава ЗЗ за недействителна.

[pbp_bg]

Точно последните редове на Вашя пост ме мотивира да се "посъветвам" с други колеги. Допълнително вписаната информация е за "успокоение" на задължаващото се лице - да не му се наложи да изпълни два пъти. Веднъж добросъвестно за получената стока, и втори път по менителничния документ.
Аз лично не смята, че това е порок на ценната книга, защото ще съдържа всички изискуеми реквизити. В най-лошя случай излишно посоченото следва да се счита за "не писано". Аргумент в полза на това становище може да се почерпи от ТР №1/2005 г. на ВКС. В т. 2 на цитираното решение се посочва, че не е необходимо в текста на ЗЗ да се съдържат изрази като "безусловно се задължавам", за да е действителен менителничния ефект. Достатъчно е задължението да не е под условие. По аргумент на противното - основание за недействителност на ЗЗ би било пооставянето на условие.
В конкретния случай се отбелязва, че плащането се дължи във връзка с определен вече случил се ЮФ, което не прави поетото задължение условно, а само индивидуализирано. Това по същество е ирелевантно, понеже ЗЗ е абстрактна сделка.

П.П. Опитвам се да измисля нещо за мой роднина как да си гарантира вземанията за доставена стока, при положение, че договор с нотариална заверка е практически невъзможен. Контрахентите са в цялата страна и поръчките се правят на практика по телефона. Търся начин, да предявя вземанията по чл. 418 във връзка с чл. 417 ГПК, а не по 410 ГПК.

[REVOLUTION]

Съветвам Ви да впишете , че за дълга се издава ЗЗ с подробно й описание в Договора , а не обратното в ЗЗ.Практиката е много противоречива и много съдилища , включително има и решения на ВКС приемат , че включването на основанието за издаване на ЗЗ всъщност представлява поставянето на условие за изпълнението на ЗЗ изразяващо се в зависимост от развитието на казуалното отношение , което разрушава безусловността на задължаването , а оттам ефектът е нищожен.

[REVOLUTION]

ААА , сега видях , че Вие питате от гледна точка на издателя.............Ем , тогава няма лошо да се включи ,това няма да навреди на издателя , стига насрещната страна да е достатъчно благосклонна и да се съгласи!

[pbp_bg]

Благодаря за мнението, REVOLUTION.
Всъщност, касаят ме интересите на поемателя. Не се съмнявай, че първото ми предложение бе именно за нотариално заверен договор. Предимставата от него са очевидни. Оказа се обаче, че предвид динамиката в оборота и голямата отдалеченост на съконтрахентите, това е практически невъзможно. Та затова стгнах до план Б. Заедно със стоката да се изпрати подготвена ЗЗ за стойността на доставката, която да се подпише от управител/съдружник/изпълнителен директор при получаване. За по удачен вариант просто не се сещам.
А иначе, извън конкретиката на моето питане, не виждам защо посочването на каузалното отношение да се счита за "условие", водещо до недействителност на менителничния ефект, при положение, че доставката, т.е. престацията ще се опище като осъществена, вече случила се. "... във ръзка с получена стока... по договор... от..... безусловно се задължавам...."

[REVOLUTION]

Благодаря за мнението, REVOLUTION.
Всъщност, касаят ме интересите на поемателя. Не се съмнявай, че първото ми предложение бе именно за нотариално заверен договор. Предимставата от него са очевидни. Оказа се обаче, че предвид динамиката в оборота и голямата отдалеченост на съконтрахентите, това е практически невъзможно. Та затова стгнах до план Б. Заедно със стоката да се изпрати подготвена ЗЗ за стойността на доставката, която да се подпише от управител/съдружник/изпълнителен директор при получаване. За по удачен вариант просто не се сещам.
А иначе, извън конкретиката на моето питане, не виждам защо посочването на каузалното отношение да се счита за "условие", водещо до недействителност на менителничния ефект, при положение, че доставката, т.е. престацията ще се опище като осъществена, вече случила се. "... във ръзка с получена стока... по договор... от..... безусловно се задължавам...."

Защото поемането на задължението не е безусловно.Видно е в тази хипотеза , че ЗЗ ще бъде предявен ако длъжника не плати на падежа на казуалното отношение.Това е и "скритото" условие в ЗЗ.Дали ще бъде платено или не на падежа на казуалното правоотношение.
А иначе не е нужно договора да е нотариално заверен.Достатъчно е писмена форма.Така няма да има опасност за ЗЗ , а и длъжника ще е спокоен , че ако му бъде предявена ЗЗ , за да плати втори път лесно ще се защити в съда.

[pbp_bg]

Защото поемането на задължението не е безусловно.Видно е в тази хипотеза , че ЗЗ ще бъде предявен ако длъжника не плати на падежа на казуалното отношение.Това е и "скритото" условие в ЗЗ.Дали ще бъде платено или не на падежа на абстрактното правоотношение.

Макар и да не споделям застъпеното мнение, виждам логика и аргументът е понятен. Ще го имам предвид. Още повече, че не знам как ще погледне на казуса съдът в моя съдебен район.
А иначе - нотариалната заверка ми е необходима, за да предявя вземането по реда на чл. 418 ГПК.
Още веднъж благодаря за съдействието!

[pbp_bg]

Някак си не ми се получи цитата в горните редове...

[REVOLUTION]

Защото поемането на задължението не е безусловно.Видно е в тази хипотеза , че ЗЗ ще бъде предявен ако длъжника не плати на падежа на казуалното отношение.Това е и "скритото" условие в ЗЗ.Дали ще бъде платено или не на падежа на абстрактното правоотношение.

Макар и да не споделям застъпеното мнение, виждам логика и аргументът е понятен. Ще го имам предвид. Още повече, че не знам как ще погледне на казуса съдът в моя съдебен район.
А иначе - нотариалната заверка ми е необходима, за да предявя вземането по реда на чл. 418 ГПК.
Още веднъж благодаря за съдействието!

Да , аз размишлявах от гледна точка да не бъде включено казуалното отношение в ЗЗ , а в договора да се опише издаването на ЗЗ във връзка с дълга.Така мисля, че ще се постигне баланс между интересите на страните.Иначе нотариалната заверка не е лоша идея , но е съпътствана с плащането на такса , която не е приятна за повечето хора.
Успех!