forum.lex.bg

Моля, помогнете със следния казус:
отправено е предизвестие за прекратяване на членството на съдружник по чл.125, ал.2 от ТЗ, срокът на предизвестието е изтекъл, какви са възможностите на останалите съдружници, които искат да поемат дела на напускащия съдружник. Необходим ли е задължително договор по чл.129 от ТЗ?

Останалите съдружници трябва да се разберат с напускащия да му изкупят дяловете, трябва договор по 129 ТЗ.

(това при положение, че нищо формално не е правено, нищо още не е вписвано в Търговския регистър)

Ами ако не постигнат съгласие за договор, какъв вариант ми остава
Евентуално намаляване на капитала с дружествения дял на напускащия съдружник?? Тогава той пак ли ще трябва да разпише протокол от ОС за намаляване на капитала??

Ако се спра на вариант намалаване на капитала, каква е поредността на вписванията, 1. освобождавам съдружника и влизам в процедура по намаляване 2. намалявам капитала и 3. изплащам му дружествения дял;

или тези обстоятелства се вписват и извършват едновременно??
Съжалявам, но доста четох по въпроса, но не открих нищо относно процедурата за това.

Meri, ако ТЗ не Ви е ясен, мисля че г-н Герджиков е писал по този въпрос - прочетете го, вместо да четете тук не особено коректни мнения ...

frontmen, съжалявам, но мненията Ви не са особено коректни (не казвам, че са неправилни ... въпреки, че имам някои резерви в някои части ...)

Само едно уточнение - моля правете разлика м/у напускане с предизвестие и напускане чрез продажба на дялове ... едното няма нищо общо с другото ... /освен, че се прекратява членството на "излизащия"/

П.П.: не ме разбирайте погрешно - с най-добри чувства ...

Решение № 1797 от 13.I.1995 г. по гр. д. № 1029/94 г., V г. о., докладчик съдията Любка Илиева
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 2/1995 г., стр. 20
чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ,

чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ
Срокът за писмено предизвестие от съдружника за прекратяване на участието в дружеството може да бъде продължен по решение на съдружниците. Нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ в тази част е диспозитивна. Напускането на съдружник е свързано с имуществените последици от прекратяване на дружеството. Те трябва да бъдат определени по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Тази императивна норма не може да се дерогира чрез споразумение между съдружниците, тъй като противното би създало възможност за умишлено намаляване на капитала. Изплащането на дела на напусналия съдружник може да има за последица намаляване на капитала, което следва да се извърши по указания от закона ред.
------------------------

Незаконосъобразно С. окръжен съд е приел, че с изтичане на срока за предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, дружеството е длъжно да прекрати участието на съдружника. Действително, че законоустановеният срок за предизвестие е най-малко три месеца преди датата на прекратяване на дружеството, но той може да бъде удължен или съкратен по волята на съдружниците, съдържаща се в учредителния договор. В чл. 26, т. 3 от Учредителния договор (Устав) на процесното дружество срокът за предизвестие е удължен на 6 месеца. Поначало този срок е установен в полза на дружеството с оглед правото на напускащия съдружник да претендира уреждане на имуществените си последици. След като в настоящия случай срокът за предизвестие е удължен на шест месеца, той следва да се съблюдава, тъй като нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ по отношение продължителността на срока е диспозитивна. С оглед диспозитивния характер в тази част няма пречка между ООД и съдружника да се постигне споразумение за прекратяване на участието му и в един предхождащ изтичането на срока момент, стига обаче това да бъде взето с надлежното решение на общото събрание на съдружниците, С. окръжен съд не е разгледал решението от 27.IX.1993 г. на общото събрание като такова споразумение. Правото на напускане е само гарантирана от закона възможност, която може да бъде реализирана, ако са налице предпоставките за това (чл. 126, ал. 1 и 2 ТЗ). Напускането на съдружника и имуществените последици от това не са различни факти. Напускането на съдружника има за последица правото да получи паричната равностойност на дружествения дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (чл. 125, ал. 3 ТЗ). Това са именно "имуществените последици", за които говори законът. В тази връзка основателни са доводите на жалбоподателя, че имуществените последици следва да се уредят въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Дори и да се приеме, че прекратяването на участието на М. в дружеството е настъпило на 27.IX.1993 г., когато е взето решение от общото събрание на съдружниците в тази насока, имуществените последици е следвало да бъдат определени по баланса към края на този месец. Споразумителният протокол от същата дата 27.IX.1993 г. не може да установява имуществените задължения на дружеството. Чрез съглашение между съдружниците не може да се дерогира императивната норма на чл. 125, ал. 3 ТЗ, тъй като противното би дало възможност за умишлено намаляване на капитала и до накърняване на обезпечителните му функции.
С. окръжен съд не е разгледал и не е изложил мотиви за начина на уреждане на имуществените последици след напускане на дружеството от съдружника М. Имуществените последици трябва да се уреждат така, че да се запази прикритието на капитала. Правото на вземане на напусналия съдружник не го прави автоматично кредитор на дружеството. Правото му на вземане е в противоречие с предназначението на вноската. Ако се допусне напусналият съдружник да се приравни на кредитор на дружеството, би могло да се минира обезпечителната функция на капитала.

Действително, че на напусналия съдружник следва да му се изплати дружествения дял - чл. 125, ал. 3 ТЗ. Упражняването на това право обаче може да доведе до намаляване на капитала. Но тъй като намаляването на капитала може да се предотврати, решаващият съд е следвало да събере доказателства дали в конкретния случай са налице предпоставките за това: дали е налице имущество на дружеството, надвишаващо стойността на капитала, от което да бъде изплатен дружественият дял на напусналия съдружник М. Намаляването на капитала би могло да се осуети и чрез изкупуване или преразпределяне дела на напускащия съдружник. Дали обаче по делото за прехвърляне на дела по реда на чл. 129 ТЗ няма.

При това прехвърлянето на дела от напускащия съдружник може да стане само преди напускането му. Законът допуска само прехвърляне на дял от един съдружник на друг или на други лица (чл. 129, ал. 1 ТЗ).

Ако няма налично имущество и не е извършено поемане, респективно преразпределяне на дела на напусналия съдружник, ще трябва да се премине към намаляване на капитала, което следва да се извърши по строго определен ред (чл. 149 - 153 ТЗ). Едва след спазване на тази процедура би могло да се изплати дружественият дял на съдружника (чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ), ако връщането му води до намаляване на капитала.

Решението, пуснато от Декан, в голяма степен повтаря разсъжденията на Герджиков, доколкото си ги спомням. Със сигурност обаче си спомням, че според Герджиков много от въпросите, свързани с напускане на съдружник от ООД, са спорни и се третират различно от различни автори. Затова и едва ли може да се предвиди какво ще е мнението на длъжностните лица по регистрацията утре като им се подаде заявление за заличаване на съдружника / намаляване на капитала и т.н. ... Вероятно, най-безболезнено би било прехвърляне на дялове по чл. 129.

Inspectore, естествено, че всичко писано във форума не може да е коректно. Най-правилният подход на примерния адвокат/консултант е да зададе множество уточняващи въпроси и направи също толкова уточняващи коментари - тогава мнението му сигурно ще е коректно. Специално за мери обаче си мисля, че е колега и й трябват мнения, които по-скоро са насочващи, отколкото "коректни".

естествено, с най-добри чувства ...