Anastassia.Terzieva написа:
Да, правната норма действа ex nunc, и освен това е материална норма и действа за всички... Според мен в т.ч. вече назначените управители. Не съм съгласна, че нормата касае само регистърното производство - тя е в материален закон, не в процесуален и касае вписването всъщност като следствие. Освен това систематично се намира в раздел "Управление", глава "Управление и представителство", а не в ЗТР или в ТЗ, но примерно в глава "Вписване"
чл. 141 ал.8 ТЗ казва "Не може да бъде управител..." , а не "Не може да бъде назначен за управител" тоест и вече назначения управител вече не може да бъде управител, ако не отговаря на изискванията на чл.141(8) ТЗ. От което "не може да бъде" пък теоретично какво следва?!? ... една евентуална висяща недействителност на упълномощаването му, която поне досежно ТР и вписването на управителя, отпада занапред след декларирането на липсата на тези обстоятелства. Тази евентуална недействителност на упълномощаването му /поради евентуално противоречие със закона/ обхваща и представителната власт на управителя пред Агенция по вписванията. Същата евентуална недействителност по силата на закона, поради която /ако трябва да анализираме теоретично основанията за отказ/ - отказват вписването на новоназначените управители, ако не декларират липсата на обстоятелствата по 141 ал.8 ТЗ.
Да, на теория вписването в Търговския регистър защитава трети добросъвестни лица. Но в случая има промяна в закона, при която има заварено положение, по отношение на обстоятелства, които не са проконтролирани от АВ,и за които няма декларация депозирана в ТР. Предвид факта че ТР е публичен и третите лица се смятат известени за евентуални такива обстоятелства, след като могат да направят справка по името на управителя и да проверят дали е бил управител да дружество изпаднало в несъстоятелност, поне в България, макар закона да не ограничава това изискване само до България.
Какви ще са последиците и то със задна дата за валидността на сключените сделки от управител, който не е отговарял на императивните изисквания на чл.141 ал.8, но не е поискал заличаването си като такъв? Доколко има представителна власт, въпреки че е вписан като управител?
За първи път в българското търговско право се поставя изрично императивно ограничение на правоспособността на едно ФЛ да бъде управител /освен универсалната пълна гражданска дееспособност/. Това поставя интересни за мен въпроси, доколкото тове е преди всичко упълномощителна сделка, а упълномощаването може да бъде само в рамките на закона арг от чл.26 ЗЗД. Именно оттам идва "проблема".
Да чл.141 ал.2 казва че "Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица", но тази норма касае управител, който има валидна представителна власт. Тази норма не може да преодолее липсата на правоспособност да бъде управител на лице, което не отговаря на императивните изисквания на чл141 ал.8 ТЗ.
Чл.41 ЗЗД урежда прекратяването на пълномощието по отношение на трети лица от вписването му, когато подлежи на вписване, но в случая би се касаело не за прекратяване от упълномощителя, а за нищожност на упълномощаването и то евентуално и със задна дата от влизане в сила на изменението на ТЗ. Не мисля че наличието на вписване само по себе си би защитило успешно интереса на третите добросъвестни лица, ако се констатира нищожност на упълномощаването поради противоречие със закона и оттам липса на представителна власт на управителя да представлява дружеството.
П.П. Според мен културата и етиката на спора, да не говорим за колегиалността изискват да не се правят оценки на мненията, а на фактите и доводите изложени в тях.
Колега Терзиева, това че съм навел доводи за нелогичност, не значи че се заяждам с Вас, нито че Ви обиждам. По мненито Ви установявам, че сте се почуствали лично засегната от моето мнение.
Нормата е материална и никъде не съм писал, че касае само регистърното производство. Писал съм за връзката между нормите, което е съвсем различно, както и за действието на тези норми във времето.
Ако съм Ви обидил по някакъв начин - искрено се извинявам. Целта не ми е била такава. Исках само да отбележа, че логическото Ви тълкуване на правните норми е неправилно и е изцяло в погрешна посока.
Надявам се и други колеги да се включат в дискусията, за да се вземе някакво становище по изнесения от Вас казус.