forum.lex.bg

По НЧХД на първа инстанция с определение районния съд прекрати дело срещу мен. Ищецът съответно пусна частна жалба за обжалване на решението. Моят адвокат каза, че ние също трябва да пуснем частна жалба , с която да се присъединим към решението на съда. В частната жалба от моя и негова страна бяха преписани мотивите за прекратяване / на съда/. За това аз си платих 100 лева. Останах с чувството, че бях излъгана от моя адвокат за необходимостта от тази жалба.

Щом съдебното определение е във Ваша полза, вероятно са Ви изпратили частната жалба с възможност за отговор. Разумно е да заявите съгласието си с определението, което е във Ваша полза и възразите срещу ч. жалба - това не е точно частна жалба от Вас, но си е процесуално действие от Ваша страна. Какво е точно определението, какво е писал адвокатът Ви и какъв е разумният хонорар за неговата защита не мога да коментирам, тъй като не познавам делото.

Всичко е оф, ама не мога да подмина.

nadegdabg написа:Останах с чувството, че бях излъгана от моя адвокат за необходимостта от тази жалба.

И, ся к`во? Какъв отговор очаквате от нас? - да оплюем колегата, който апропо е свършил работа, която е във ваш интерес, или да ви демонстрираме, колко не сте наясно в ситуацията, респективно колко не на място са написаните от вас думи?!?

Говори се за лоялност без да се отчита афишираната нелоялност на самия подзащитен към защитника си. Какво става с тази нация, какъв манталитет добихме всички, та a priori приемаме, че всеки адвокат по презумпция лъже не знам, не разбирам и навярно никога няма да разбера.

п.п. хонорара на колегата е в рамките на минималния размер предвиден в Наредба 1!

nadegdabg написа:За това аз си платих 100 лева.

Ти си плати? Цъ цъ цъ цъ.Ми ако искаш аз да платя вместо теб,а?

П.П.Не стига,че й прекратили делото и вместо да се отчетете подобаващо и да му целувате... на адвоката Ви, си позволявате да говорите за лоялност?!?
Не 100,а 300 лв. струва отговора на частната жалба.
Явно трябва да Ви осъдят хубавичко,че да разбереш тогава що е то съд,съдебен акт и адвокатски хонорар..какъвто никога няма да получите,а само ще плащате.
А сега като отменят определението(за което и адвоката ви вече сигурно стиска палци,предвид Вашата заявена безусловна лоялност към него и квалификациите от Ваша страна на неговия адовкатски труд ) ще видиш тогава ... отразява ли се в свидетелството ти за съдимост осъждането по НЧХД или не се отразява.

nadegdabg написа:...

Правя единствен извод, че случката не се развива в София ...

Не мога да разбера , защо се смятате за изиграна??? В момента , в който сте решили да използвате услугите на адвокат, сте била наясно, че ще се плаща, нали така? Ако смятахте,че ще се справите по-добре сама.. е отделен въпрос. Колегата е действал във Ваш интерес, а в момента ВИЕ проявявате нелоялно отношение към него....

неблагодарността си е чисто нашенска чертичка ....
нека doc да ви каже колко пъти някой му е благодарил за добре свършената работа
и дали се броят на пръстите на едната или на двете ръце

За това след десет години практика, ми се гади от професията ни, която толкова много обичам! Проблемът е, че клиентите няма да се научат да ни уважават, докато всички колеги не почнем да уважаваме труда си и искаме да ни се плаща, не по малко от определеното в наредбата.

Е, хайде- всеки от нас, някои по-рано, някои по-късно от тези крайъгълни 10г. са стояли на този кръстопът и всеки е взел, за себе си, своето решение ( някои повече от веднъж , по съвсем различни причини). Мисълта ми е, че не опита предопределя решението, но що се отнася до таксата- 100лв. е минимума, според мен ( чл. 16 по аналогия).

Съжалих, че съм била така остра в реакцията си.

Аз пък си мисля, че точно опита има някакво отношение към решението... не се ли чувстваш изхабена на моменти?!

Манталитетът е водещ, в повечето случаи. А булгаристанският е всемирно известен.
Още преди 20 години го усетих, върху себе си, в тогавашното ми амплоа ...

Във всяка професия има нещо неоценимо, нещо което не можеш да пипнеш, и което не може да се остойности и заплати. Това българският клиент, гражданин, данъкоплатец и всичко каквото се сетите, скоро няма да се научи да го вижда.

marek972 написа:нека doc да ви каже ....

По-добре не, щото е отчайващо (а и през повечето време все съм работил неща, дето на всичкото отгоре за ... "клиентите" съм бил безплатен)

П.П. ... знам приказката за стадото, ама не мога да се стърпя да не дам един пример. Тогава щяха да ме уволнят дисциплинарно, ама минах метър Та ... един ... ром , значи, го приемаме с пневмония, мръсен, смрадлив, в една чиста стаичка, самостоятелна, с отделен самостоятелен санитарен възел (не че го използва момчето). Та този същия все недоволен и все бучи. То било, щото докторите уморили баща му. И го питам, да разкаже, и той разказа следната история: "Един циганин намушка баща ми с нож в сърцето, Чирков го взе да го оперира, и го умори" ... Какъв шамар отнесе, не е истина ...
Та напоследък и в адвокатската работа съзирам идентични "тъжители", като този от разказаното по-горе ...

Липсата на благодарност и уважение се проявява еднакво спрямо всички, независимо от професията, която упражняват. Мен лично тази тема нито ме подразни, нито ме учуди. След известно време практически опит съм стигнала до извода, че има една категория клиенти, на които не можеш да угодиш, колкото и да се стараеш. Та, такива хора подценяват труда на адвоката, когато се опита да помогне на минимума по Наредбата. Когато бъде определен хонорар над минимума, излиза, че адвокатът е алчен и нелоялен. Когато се уговаря хонорарът с адвоката, тази категория клиенти си мълчат. Впоследствие, най - често, след като вече е свършена работата и положителният резултат е налице, забравят какво е свършено и защото е някак по - безотговорно и удобно да се говори извън кантората - пред съседа, пред други колеги,с всички други, но не и с колегата, поел казуса, започват да се жалват за щяло и нещяло.
П.П. Който е възпитан да бъде благодарен, възпитан и прям, да решава проблемите и да уточнява съмненията си, задавайки въпроси директно на защитника си, вместо да се оплаква и да обикаля всички кантори в околността
и след това да се жалва из махалата, ще получи уважение и съдействие и ще остане удовлетворен от работата на колегата, / стига да е бил добросъвестен/. Останалите могат да си пишат каквото решат, но за да открият истината, трябва да се вгледат първо в себе си - в собствената лоялност и чувство за отговорност!