от proki0 » 05 Юли 2017, 22:38
Решение № 1066
към дело: 20151200600081
Дата: 09.03.2015 г.
Председател: Росица Бункова
Членове: ИВО ХАРАМЛИЙСКИ ДИМИТЪР БЕРОВСКИ
Съдържание
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството пред Окръжен съд -Благоевград е касационно , по реда на чл.7,ал.2 и 3 УБДХ и е образувано въз основа на жалба на адвокат Н. Д., от [населено място], в качеството му на защитник на А. Д. М., от [населено място] (привлечен като нарушител в първоинстанционното производство) срещу РЕШЕНИЕ № 1413/20.02.2015г, постановено по НАХД № 218/2015г по описа на Районен съд –Благоевград.
С атакуваното решение първоинстанционния съд е признал жалбодателя М. за виновен в извършена на 17.10.2014г, около 14.00ч в [населено място],на пътя [населено място]-с.Л., пред хотел „П.“, проява на дребно хулиганство,изразила се в оскърбително отношение към лицето Е. Ц. Г. чрез блокиране автомобила на св.Г. с автомобила на М. и чрез замерянето на св.Г. с бутилка минерална вода от 0,5л, с която е оплискал него (св.Г.) и седящата до него св.А. –О., поради което му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер от 250лв (двеста и петдесет лв).
Същевременно със същото решение първоинстанционния съд е ОПРАВДАЛ жалбодателя за това на същата дата и място да е извършил друга проява на дребно хулиганство, изразяваща се в отправяне на ругатни и неприлични изрази и извършвайки саморазправа спрямо св.Г..
В жалбата се твърди ,че решението е незаконосъобразно и неправилно,както и че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че са налице касационните основания про чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК.
Сочи се ,че в процедурата по съставяне на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство (поставяща началото на това производство) са допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, които следва да имат за последица отмяна на акта (навярно се има предвид решението) на формално основание. В тази насока се сочи, че акта е съставен на 30.10.2014г,в присъствието на трима свидетели, но в отсъствието на лицето, посочено като нарушител,като по този начин са нарушени правилата на чл.40 и чл.42 ЗАНН, намиращи приложение по силата на препращащата норма на чл.9 УБДХ. Изтъква се, че не са били налице хипотезите по чл.40,ал.2 ЗАНН при които акта може да бъде съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като в конкретният случай същия не е неизвестен, а същевременно не е бил призован да се яви. Твърди се също така, че акта е предявен на нарушителя едва на 02.12.2014г в [населено място]. Поради това се развиват подробни съображения в подкрепа на оплакванията относно тези процесуални нарушения, като се твърди и това, че 24 часовия срок оп чл.3 УБДХ е преклузивен. Сочи се още, че в производството по УБДХ нарушаването на изискванията по съставяне на акта са винаги съществени, а поради това в случая липсва годен акт,въз основа на който да бъде образувано съответното административно-наказателно производство.Изтъкват се и други пороци на съставения акт ,като се твърди, че не било ясно какво точно е нарушението на жалбодателя, като се сочи, че това също нарушава правото на защита на дееца.
Изтъква се също така, че от показанията на св.М. било установено ,че именно той, а не жалбодателя , е извършил нарушението, описано в акта. В този смисъл се твърди, че не е доказано авторството на нарушението, за което жалбодателя е признат за виновен.
В заключение се иска от Окръжния съд да постанови решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо това жалбодателя да бъде оправдан по твърдяната проява на дребно хулиганство.
Пред Окръжният съд жалбодателят се явява лично и със защитника си. Последният поддържа жалбата и излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията си.
Окръжният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция бяха събрани нови писмени доказателства (каквито единствено са допустими според становището на настоящия състав, по съображения ,които ще бъдат посочени по-долу).
От посоченото съдържание на жалбата е видно, че се изтъкват две касационни основания – по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК.
Преди да се произнесе по основателността на жалбата, настоящия състав на Окръжен съд -Благоевград намира за необходимо да изрази своето виждане относно характера на настоящото производство,обсега на проверката, която следва да извърши Окръжния съд и неговите правомощия. В тази връзка настоящия състав приема следното :
От момента на издаване на Указ № 904/28.12.1963 за борба с дребното хулиганство (наричан по нататък УБДХ) до м.май 2011г първоинстанционните съдебни решения (на съответния Районен съд) бяха окончателни и не подлежаха на инстанционен контрол. С Решение № 3/04.05.2011г (обнародвано в ДВ ,бр.38/17.05.2011г) Конституционния съд на Република България обяви за противоконституционен текста на чл.7,изр.1 от УБДХ относно израза "не подлежи на обжалване и" . Въз основа на това решение на КС се породи правната възможност решенията на районната инстанция да бъдат атакувани. Поради липса на съответна правна уредба относно обжалването, в съдебната практика се породиха спорове относно това пред кой съд и по какъв ред може да бъде обжалвано първоинстанционното решение -дали пред съответния Административен съд и по реда на АПК или пред съответния общ (Окръжен) съд и по реда на НПК или по някакъв друг ред и пред друг съд . В съдебната практика нееднократно бяха повдигани препирни за подсъдност между съответните Административен и Окръжен съд . Тези препирни бяха решавани от общи състави на ВАС и ВКС ,като в преобладаващата част от случаите бе прието, че компетентен да се произнесе по жалбата е съответния Окръжен съд. Нещо повече - в актовете на смесените състави бяха развити съображения ,че това производство е близко до производството по чл.378 НПК и че на практика Окръжният съд може да събира и нови доказателства (писмени и гласни),т.е. че Окръжният съд действа като въззивна инстанция. Има обаче и произнасяния в противоположната посока -че компетентен е съответния Административен съд ,който следва да се произнесе по правилата на АПК . Тези препирни се развиваха до момента, в който законодателя предприе действия по съобразяване с решението на КС и съответно промени текста на чл.7 УБДХ. За съжаление законодателя не се възползва от вече създадената съдебна практика и не уреди докрай и в пълнота въпроса каква е процедурата, по която делото следва да се разгледа от компетнтния съд при обжалване на първоинстанционно решение. Със ЗИДУБДХ (ДВ,бр.93/25.11.2011г,в сила от 29.11.2011г) бе редактиран чл.7 от УБДХ . Създадените нови ал.2 и 3 този член предвиждат, че:
" (2) Решението по чл. 6, ал. 1, буква "а" подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
(3) Окръжният съд в състав от трима съдии разглежда делото в деня на постъпването му и се произнася с мотивирано решение, което е окончателно."
Същевременно в чл.9 от УБДХ ,бе създадена нова ал.2, съгласно която :
"(2) За неуредените в този указ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
От направения исторически преглед в развитието на посочената нормативна уредба е видно, че след решението на Конституционния съд, с което бе дадена възможност за обжалване на пъървоинстанционното решение, законодателя е регламентирал изрично единствено съда, пред който се обжалват решенията на първата инстанция (окръжния съд), неговия състав (трима съдии) и основанията, на които може да се основе жалбата (касационните основания по НПК, т.е. тези в чл.348 НПК). Чл.7 от УБДХ не съдържа изрична регламентация относно процедурата, по която следва да бъде разгледана жалбата от съответния окръжен съд, допустимите доказателства и правомощията на горната инстанция.
С оглед на съществуващата нормативна уредба ,настоящия състав на Окръжен съд -Благоевград (който е наясно с обстоятелството, че други състави на ОС -Благоевград имат различно становище), приема следното :
Както бе посочено и по горе, съгласно действащата уредба (чл.7,ал.2 УБДХ), когато с решението си първоинстанционият съд е наложил на нарушителя административно наказание (глоба или задържане в структурно звено на МВР), то това решение подлежи на обжалване пред съответния Окръжен съд на касационните основания ,предвидени в НПК (т.е. тези по чл.348 НПК). Окръжният съд следва да се произнесе в състав от трима съдии (чл.7,ал.3 УБДХ). Тъй като липсва изрична уредба относно процедурата, по която се произнася окръжния съд и относно неговите правомощия, то ,по силата на чл.9,ал.2 УБДХ, следва да се приложат правилата на ЗАНН. От своя страна съответните правила на ЗАНН, уреждащи обжалване на първоинстанционни съдебни решения по жалби срещу наказателни постановления ,са тези в чл.63,ал.1,изр.2 ЗАНН . А те предвиждат, че първоинстанционните съдебни решения подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд на касационните основания,предвидени в НПК и по реда на Глава 12 АПК. Ето защо и поради обстоятелството, че чл.7,ал.2 УБДХ предвижда ,че решението на първата инстанция се обжалва "на касационните основания,предвидени в НПК" , а няма как тези касационни основания да бъдат разглеждани в друго по вид производство ,освен касационно такова, то настоящия състав приема, че в производството по обжалване на решение, с което е наложено наказание по УБДХ, Окръжният съд действа като касационна инстанция и следва да обсъжда налице ли са касационните основания, предвидени в чл.348 НПК. Но самото производство пред Окръжният съд се развива по реда на Глава 12 АПК-жалбата следва да отговаря на изискванията на чл.212 АПК, следва да има приложенията по чл.213 АПК, може да бъде оставяна без движение (по чл.216 АПК),да бъде направено оттегляне или отказ (по чл.214) или да бъде оставена без разглеждане. Съответно Окръжният съд се произнася само по заявените касационни основания (чл.218 АПК) и може да събира единствено писмени доказателства ,но няма право да установява нови фактически положения (чл.219 и чл.220), а правомощията му са тези по чл.221-222 АПК.
С оглед на изложените съображения относно характера на производството, настоящия състав приема по същество в настощия случай следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок (решението е постановено в съдебно заседание на 20.02.2015г ,в петъчен ден, като съгласно протокола заседанието е приключило в 13.06.ч,а жалбата е подадена по пощата, с клеймо от 21.02.2015г, а е постъпила в съда на 23.02.2015г, понеделник, без да е отбелязан час) и до компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На първо място необходимо е изрично да се посочи, че предмет на настоящата касационна проверка е първоинстанционното решение само В ЧАСТТА, в която на жалбодателя е наложено административно наказание. В останалата си част (в която жалбодателя е оправдан за възприета от първия съд друга проява на дребно хулиганство) първоинстанционното решение не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
На второ място – настоящата инстанция намира за основателни оплакванията на жалбодателя (изложени в жалбата и поддържани пред Окръжния съд) относно това, че в хода на процедурата по съставяне на акта за нарушение са допуснати неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили съставения акт до степен, че същия не е бил годен да послужи за основа на образуването на административно-наказателно производство. В тази връзка настоящия състав взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 от УБДХ, когато констатират проява на дребно хулиганство ,съответните органи (най-често ,както и в настоящия случай това са полицейски органи) следва да съставят акт за това нарушение, който има съдържанието, предвидено в УБДХ и правилника за прилагането му и който се представя на нарушителя за подпис ,като се отбелязват и неговите обяснения. След това Началникът на съответното полицейско управление, в срок до 24 часа, извършва някое от действията по чл.3,ал.1,б.“А“ –„В“ УБДХ. В самия указ не е регламентиран реда за съставяне на акта (а само изискванията към неговото съдържание), поради което, по силата на препращащата разпоредба на чл.9,ал.2 УБДХ за този ред са приложими съответните правила в ЗАНН. Там процедурата по съставяне на акт за административно нарушение (какъвто е и акта за констатиране на проява на дребно хулиганство) е уредена в разпоредбите на чл.40,ал.1-4 ЗАНН. Съгласно тези разпоредби акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършването или при устаняваване на нарушението (ал.1). Ал.2 предвижда възможност актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя , но само при наличие на една от двете хипотези – или нарушителя да не е известен или същия да е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Ал.3 урежда случая ,когато акта може да бъде съставен в присъствие на свидетели, различни от тези при извършване на нарушението или при констатиране на същото, а ал.4 пък предвижда и хипотеза ,когато акта може да бъде съставен изобщо без участие на свидетели.
Неспазването на процедурата по съставяне на акт за административно нарушение (включително и такъв за констатиране на проява на дребно хулиганство) представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като именно този акт поставя началото на административно-наказателното производство. Съответно – наличието на порочен акт за констатиране на нарушението винаги води до незаконосъобразно провеждане на цялото административно –наказателно производство и до порочност на последващите актове в същото (издаване на наказателно постановление или постановяване на решение за налагане на административно наказание, доколкото в настоящото производство първоинстанционното решение за налагане на наказание на практика заменя наказателното постановление в административно –наказателната процедура,развиваща се по общия ред ). Това е така, поради специфичния характер на производството по УБДХ –същото съчетава стремежа към бързо и ефикасно разкриване и санкциониране на този вид противообществени прояви /дребно хулиганство/ с нуждата (и необходимостта) това да бъде извършено с прецизност при установяването на фактите и при спазване на основните права и свободи на лицето, спрямо което следва евентуално да бъде наложена санкция. Производството по УБДХ е единственото административно –наказателно производство, в което като възможна санкция е предвидено и ограничаване на основно, естествено и международно защитено право на всеки човек, каквото е правото на свободно придвижване. Именно поради това ЕСПЧ ,в няколко свои решения, е имал възможността да подчертае, че производството по УБДХ се доближава по своя характер с наказателно производство. С оглед изискванията на Европейската конвенция за основните права и свободи, явяваща се част от действуващото в Република България законодателство, именно поради тази специфика
изискванията относно процедурата по съставянето и връчването на акта за установяването на нарушението и неговото съдържание, се явяват изключително важни, а нарушението им е съществено и основно и непоправимо опорочава производството по установяване и налагане на отговорността по УБДХ. Това се подкрепя и от обстоятелството, че закона позволява съдебното производство по УБДХ да протече без въобще да се разпитват и дори присъствуват в съда свидетелите по акта и нарушителя (чл.5,ал.1 УБДХ).
С оглед изложеното винаги съществени ще бъдат нарушенията относно съдържанието на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство (но тези, които са в нарушение на чл.2,ал.1 УБДХ и в чл.4,ал.1 ППУБДХ), както и нарушенията при самата процедура по съставяне на акта (тези ,които са в противоречие с чл.40 ЗАНН,намиращ приложение по силата на чл.9,ал.2 УБДХ).
В конкретният казус Окръжният съд констатира наличието на такива нарушения при състовянето на акта. Същите се изразяват в следното :
На 17.10.2014г в РУ „Полиция“ при МВР –С. е постъпила жалба (с вх.№[ЕИК]/17.10.2014г) от св.Е. Г.,в която същия се е оплакал от извършена спрямо него проява на дребно хулиганство от неизвестно за него лице.Същият ден полицейският служител е снел обяснения (наименовани „Сведение“) от св.Г., както и от св.И. и А.-О., които са присъствали при извършване на тази проява.На 21.10.2014г са снети обяснения и от лицето А. М., с оглед събраните данни, че същия управлява автомобил, в който се е возело лицето, извършило тази хулиганска проява. В тези обяснения лицето е посочило, че на въпросната дата и място автомобила е бил управляван от друго лице – Д. М.. На същата дата са снети обяснения (приложени към прокурорска преписка № 3321/2014г на РП –Б.) и от лицето Д. М., който е потвърдил ,че именно той е участник в инцидента на 17.10.2014г. На 30.10.2014г са снети нови обяснения ( отново наименование „Сведение“) от свидетелите Г., И. и А. –О., като, видно от съдържанието на тези сведения, на свидетелите са били показвани снимки от БДС на лицата М. и М. (макар това действие по разпознаване да не е било отразено по никакъв начин в надлежен акт, съставен от полицейския служител) и посочените свидетели са заявили, че разпознават като извършител на проявата лицето А. М..Непосредствено след това, на 30.10.2014г, полицейския служител, в присъствието на посочените свидетели Г., И. и А. –О., е съставил акт за констатиране на дребно хулиганство срещу лицето А. М.. Актът е съставен без това лице (посочено като извършител на проявата) да присъстав при съставянето на акта и дори без да е било призовано за това действие (по съставяне на акта). Впоследствие полицейския служител е изпратил призовка (приложена по прокурорска преписка № 3321/2014г по описа на РП –Б.) на извършителя, за да му се предяви акта. Същата е върната от [населено място] с докладна записка от 05.11.2014г (приложена по прокурорската преписка),че лицето не е намерено на адреса, тъй като е заминало в командировка. На същата дата е направен опит акта да бъде връчен и на адрес в [населено място], но и там лицето не е било открито, съгласно друга докладна записка (приложена към прокурорската преписка).
След това, на 14.11.2014г полицейският служител е съставил докладна записка до Началника на РУП –С. с предложение всички материали да бъдат изпратени по компетентност на РП –С.. Едновременно с това служителят е изпратил самият акт за констатираната проява на дребно хулиганство на 06 РУП на СДВР за връчване на извършителя.
След получаването на материалите по преписката всички прокурори от РП –С. са си направили отвод, поради което, с постановление от 27.11.2014г ,прокурор от ОП –Б. е изпратил същата за решаване на РП –Б..
На 02.12.2014г актът е бил връчен на нарушителя в [населено място] и същия е отразил свои писмени обяснения, като отново е посочил, че не е участвал в инцидента на 17.10.2014г.
Едва на 16.12.2014г актът за констатираната проява на дребно хулиганство е бил внесен за разглеждане в РС –Сандански. Последвал е отвод на всички съдии от този съд ,поради което ВКС, с Определение № 15/30.01.2015г по ЧНД № 2012/2014 по описа на ІІІ н.о. е възложил делото за разглеждане на РС –Благоевград.
Междувременно ,с постановление от 26.01.2015г, прокурор от РП –Б. е постановил отказ да бъде образувано досъдебно производство, като е приел, че се касае за проява по реда на УБДХ.
Поддробното проследяване на развитието на преписката е необходимо с оглед обстоятелството, че в атакуваното решение първостепенния съд, за да отговори на възражението на защитата относно неспазването на срока за внасяне на преписката в съда, е приел (на стр.4 от решението) ,че актосъставителя първо е изчакал приключването на преписката в прокуратурата и едва след постановения отказ (за образуване на производство по чл.325 НК) е внесъл делото в съда. Този извод очевидно не съответства на данните за развитието на преписката, изложени по-горе.
От изложеното е видно, че полицейския служител е съставил акта за констатиране на проява на дребно хулиганство в отсъствие на лицето, което е приел за извършител на проявата и без дори да призове това лице за съставяне на акта. По този начин съществено е нарушена разпоредбата на чл.40,ал.1 ЗАНН, тъй като в случая не са били налице предпоставките по чл.40,ал.2 ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на дееца – не се касае за неизвестен извършител, нито за нарушител ,който не е намерен или не се е явил при отправена покана. Това е съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до опорочаване от формална страна на процедурата по установяването на административното нарушение, явявяща се неразривна от цялостното производство по дирене и налагане на административнонаказателна отговорност по УБДХ, и то със средствата и по начина установени от закона. Същевременно това нарушение се явява и съществено такова по смисъла на чл.348,ал.1,т.2 във връзка с ал.3,т.1 НПК. Тъй като действуващата уредба не предвижда възможност за отстраняване на подобни нарушения (например –чрез връщане на преписката на актосъставителя), този порок препятствува и по същество възможността за реализиране на такава отговорност,чрез налагане на съответно административно наказание. Поради това не е необходимо да се обсъждат останалите оплаквания на жалбодателя за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, свързани с авторството на деянието, съдържанието на същото (деянието) или неговата субективна страна.
Ето защо обжалваното решение на РС-Благоевград следва да бъде отменено (обезсилено по израза на чл.221,ал.3 АПК) в обжалваната част, като незаконосъобразно, постановено въз основа на ненадлежен акт за образуване на самото административно-наказателно производство, което е довело до недопустимост на решението.Вместо него, на основание чл.221,ал.3 АПК и чл.63,ал.2 ЗАНН производството следва да бъде прекратено.
Следва да се отбележи, че порочността на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство е цялостна, т.е. същата е относима и за другата такава проява, посочена в акта (че дееца е отправял ругатни и неприлични изрази и е извършил саморазправа спрямо св.Г.). Но тъй като с атакуваното решение дееца е бил оправдан за тази проява, то същото ,в тази му част, не е възможен предмет на касационната проверка.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че изхода от настоящото производство не изключва възможността за дирене на отговорност от извършителя по частнонаказателен или гражданскоправен път за евентуално извършени от същия съставомерни деяния.
С оглед изложеното и на основание чл.7,ал.3 УБДХ и чл.9,ал.2 УБДХ във връзка с чл.63,ал.1,изречение 2 ЗАНН във връзка с чл.221,ал.3 АПК и чл.222 АПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО РЕШЕНИЕ № 1413/20.02.2015г, постановено по НАХД № 218/2015г по описа на Районен съд –Благоевград, В ЧАСТТА , в която лицето А. Д. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място] е признат за виновен в извършена на 17.10.2014г, около 14.00ч в [населено място],на пътя [населено място]-с.Л., пред хотел „П.“, проява на дребно хулиганство,изразила се в оскърбително отношение към лицето Е. Ц. Г. чрез блокиране автомобила на св.Г. с автомобила на М. и чрез замерянето на св.Г. с бутилка минерална вода от 0,5л, с която е оплискал него (св.Г.) и седящата до него св.А. –О. и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер от 250лв (двеста и петдесет лв), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно посочената проява на дребно хулиганство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.