forum.lex.bg

Случайно попаднал ми въпрос от студентски тест...:

При недоказване на призумпционната предпоставка, оборимата презумпция:
а) Не се прилага;
б) Бива оборена;
в) Превръща се в необорима презумпция;
г) Липсва верен отговор.

и понеже (надявам се) повечето посетители на форума са юристи, то моля за обосновани отговори...!
Моля не обсъждайте коректността на тестовия въпрос, а просто си спомнете студентските години...
Няма да споменавам от тест за кой курс е въпроста

г/ липсва верен отговор
оборимата презумпция се прилага, освен ако не се обори
така мисля на прима виста.

Мисля, че проблемът идва именно от последицата от недоказване на презумиращия факт, а тя би могла да бъде само една - недоказаност на презумирания... от тук нататък идва проблема с дадените отговори..., но нека видим какви са другите мнения...

A/

JORGE написа:Случайно попаднал ми въпрос от студентски тест...:

При недоказване на призумпционната предпоставка, оборимата презумпция:
а) Не се прилага;
б) Бива оборена;
в) Превръща се в необорима презумпция;
г) Липсва верен отговор.

и понеже (надявам се) повечето посетители на форума са юристи, то моля за обосновани отговори...!
Моля не обсъждайте коректността на тестовия въпрос, а просто си спомнете студентските години...
Няма да споменавам от тест за кой курс е въпроста

Може и да не съм,но ще пробвам.


Според мен,със сигурност "в" е погрешен отговор,защото имаме "недоказана",а това не означава,че е недоказуема.

"б" също е грешен,според мен,защото,презупцията не може да е оборима,ако не е доказателства.

И оттук,според мен,следователно,щом не е и доказана-тя не се прилага-значи и "а" според мен е грешен отговор.


Значи,според мен,няма верен отговор.

Оборимите презумпции са доказателствени правила. Те задължават съда да приеме, че щом е налице фактът визиран в хипотезиса на законната презумпция, налице е презюмираният факт. Неприлагането на това доказателствено правило от съда е процесуално нарушение. От друга страна то ще се приложи само и ако фактът визиран в хипотезиса на законната презумпция бъде доказан. Това се сещам от Сталев. Отговор А - Следва да не се прилага.

Определено е забавен въпроса... незнам дали просто авторът му го е формулирал неточно, т.к. самият той не е разбирал въпроса си и поради това е станал такава главоблъсканица или целенасочено е зададен по този начин... Класически пример на проблематизиране на очевидност.

Въпрос по същество към далите предположение за верен отговор "А":

Ако сте, например, поемател по запис на заповед, която не се намира у издателя няма ли да се възползвате (да се позовете) на презумпцията по чл. 109 ЗЗД, по която презумиращия факт не е налице??? Недоказаността (липсата) на презумиращия факт тук е от изключително значение за доказване съществуването на вземането.

Няма случай, в който презумпция да е неприложима, просто защото фактите от обективната действителност или съществуват или не, няма средно положение и понеже съдът просто следва да констатира дали те съществуват или не, и въз основа на това да обоснове извода си, то дори и никоя от страните да не се позове на презумпцията съдът ще е задължен да се съобрази с нея, като при недоказаност на единия презумиращия факт и при липса на други доказателства просто ще следва да приеме за недоказан презумирания. Това е и логиката на съществуване на презумпцията - да облекчи доказателствената тежест за трудно даказуеми факти като ги приеме за доказани чрез доказване на по-лесно доказуеми такива.

Благодаря на green, мисля че е дали изключително вярна обосновка, въпреки, че е отговорил, според мен грешно на въпроса...

Определено е забавен въпроса... незнам дали просто авторът му го е формулирал неточно, т.к. самият той не е разбирал въпроса си и поради това е станал такава главоблъсканица или целенасочено е зададен по този начин... Класически пример на проблематизиране на очевидност.

Въпрос по същество към далите предположение за верен отговор "А":

Ако сте, например, поемател по запис на заповед, която не се намира у издателя няма ли да се възползвате (да се позовете) на презумпцията по чл. 109 ЗЗД, по която презумиращия факт не е налице??? Недоказаността (липсата) на презумиращия факт тук е от изключително значение за доказване съществуването на вземането.

Няма случай, в който презумпция да е неприложима, просто защото фактите от обективната действителност или съществуват или не, няма средно положение и понеже съдът просто следва да констатира дали те съществуват или не, и въз основа на това да обоснове извода си, то дори и никоя от страните да не се позове на презумпцията съдът ще е задължен да се съобрази с нея, като при недоказаност на единия презумиращия факт и при липса на други доказателства просто ще следва да приеме за недоказан презумирания. Това е и логиката на съществуване на презумпцията - да облекчи доказателствената тежест за трудно даказуеми факти като ги приеме за доказани чрез доказване на по-лесно доказуеми такива.

Благодаря на green, мисля че е дали изключително вярна обосновка, въпреки, че е отговорил, според мен грешно на въпроса...

Определено е забавен въпроса... незнам дали просто авторът му го е формулирал неточно, т.к. самият той не е разбирал въпроса си и поради това е станал такава главоблъсканица или целенасочено е зададен по този начин... Класически пример на проблематизиране на очевидност.

Въпрос по същество към далите предположение за верен отговор "А":

Ако сте, например, поемател по запис на заповед, която не се намира у издателя няма ли да се възползвате (да се позовете) на презумпцията по чл. 109 ЗЗД, по която презумиращия факт не е налице??? Недоказаността (липсата) на презумиращия факт тук е от изключително значение за доказване съществуването на вземането.

Няма случай, в който презумпция да е неприложима, просто защото фактите от обективната действителност или съществуват или не, няма средно положение и понеже съдът просто следва да констатира дали те съществуват или не, и въз основа на това да обоснове извода си, то дори и никоя от страните да не се позове на презумпцията съдът ще е задължен да се съобрази с нея, като при недоказаност на единия презумиращия факт и при липса на други доказателства просто ще следва да приеме за недоказан презумирания. Това е и логиката на съществуване на презумпцията - да облекчи доказателствената тежест за трудно даказуеми факти като ги приеме за доказани чрез доказване на по-лесно доказуеми такива.

Благодаря на green, мисля че е дали изключително вярна обосновка, въпреки, че е отговорил, според мен грешно на въпроса...

JORGE написа: фактите от обективната действителност или съществуват или не, няма средно положение и понеже съдът просто следва да констатира дали те съществуват или не, и въз основа на това да обоснове извода си, то дори и никоя от страните да не се позове на презумпцията съдът ще е задължен да се съобрази с нея, като при недоказаност на единия презумиращия факт и при липса на други доказателства просто ще следва да приеме за недоказан презумирания.

В какво се изразява "прилагането" на презумпцията от посочените в теста отговори? Аз разглеждам това "прилагане", като пораждане на действие - доказване на презюмираният факт. Тя ще се приложи, ако бъде доказан фактът визиран в хипотезиса, ако не бъде - как ще я приложите? Не би следвало да се счита за оборена, тъй като оборването ще да е дело на насрещната страна - в случая следва да е пълно.
JORGE, от кой курс е въпроса?

green, незнам какво е искал да каже автора давайки вариант за отговор "А", но според мен приложението на презумпцията означава да се позовеш на нея - да приемеш за доказан презумирания факт посредством доказване на презумиращия...

Дори и да не бъде доказан презумиращия факт, презумпцията отново се "прилага" - точно в смисъла по примера, който дадох с чл. 109 ЗЗД...

А ти green, кой курс му даваш на отговорилия, ... или направо шестици по гражданско, облигационно право и процес ...

Забавен е нали...?

А. Не се прилага.

Презумпцията гласи: "щом А, то се смята до доказване на противното, че Б".
Презумпционна предпоставка е фактът А.
Като не е доказан - няма място за презумпцията.

И егати философИята в тая тема.
Хорхе, изобщо не си прав, че "Няма случай, в който презумпция да е неприложима, просто защото фактите от обективната действителност или съществуват или не, няма средно положение и понеже съдът просто следва да констатира дали те съществуват или не".
Съдът няма служебно да ти търси фактите. Като съществуват, ти ги доказваш. Като не ги докажеш...

portokal написа:А.
Съдът няма служебно да ти търси фактите. Като съществуват, ти ги доказваш. Като не ги докажеш...

Същото. Относно курса - ако ще гадаем - или в началото (ОТП) или към края - ГПП. Облигационното да не го намесваме.
Поздрави!

Ок, но другата страна, съдът или някоя от другите страни в процеса казва:

Ок, няма "А", значи няма и "Б", но, че няма "Б" е извлечено точно и само от липсата на "А", значи все пак презумпцията е приложена...

Дали се прилага презумпцията, в случая би трябвало да означава дали от презумиращия факт еднозначно се стига до презумирания.

Отговор "А" е верен само ако приемем, че липсата на доказателство за презумиращия факт води винаги до доказване на отрицателен факт... (липсва "А", значи, до доказване на противното липсва и "Б"), какво обаче се получава ако води до доказване на положителен - отново примерът по 109 ЗЗД. Интересът от доказване на презумирания факт е това, което кара едната или другата страна да се позове на презумпцията или съдът да я приложи служебно, при наличие на факта "А".

Благодаря за вниманието Ви!

Поради доловеното недоволство на green... въпросът е за втори курс, green, и е от тест по гражданск право...

Как ти се струва?

Здравейте, колеги! Ако вземем за пример две от най-популярните
оборими презумпции си мисля, че грийн е прав/а.

І.СК Чл. 19. (1) Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Ако презумпционната предпоставка - придобиване през време на брака, не може да бъде доказана - не се прилага и оборимата презумпция за съвместен принос.

ІІ. ЗС чл.30(2) Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.
Тук презумпционната предпоставка е съсобствеността - ако тя не може да бъде доказана, значи и презумпцията за размера на частите не се прилага.

Не знам, но според мен нещата са категорично еднозначни, за да има мегдан за съмнения. Ако някой мисли, че не съм прав, бих се радвал да видя обосновано мнение.

ГП-обща част.Втори курс.И май е от прочутите тестове на Русчев.Права ли съм JORGE ???

JORGE написа:Благодаря за вниманието Ви!

Поради доловеното недоволство на green... въпросът е за втори курс, green, и е от тест по гражданск право...

Как ти се струва?

Няма недоволство! Просто любопитство. Не е зле въпросът.

Да се опитам пак. Ако - А, значи до доказване на противното - Б.
Може ли Б да се докаже без да се използва гореописаната схема? Може.
Може ли да се оборва доказването на Б без гореописаната схема? Може.
Може ли да се използва тази схема за доказване на обратното – щом не е доказан А, значи няма Б? Не може. Не може да се предположи че щом не е доказан А – няма Б, връзката е в една посока – ако има А, значи до доказване на обратното има Б. Кога задължително съдът трябва да приеме така изведеното правило за доказване? Винаги ако е доказан А. Ако не е доказан – не се прилага. Презумпцията ще е приложена когато се изпълни схемата. А, „Б” няма да го има, докато не се докаже че го има, презумпцията е само доказателствено правило – улесняващо доказването на Б.

milenaaa, права сте, но незнам дали е от тестовете на Русчев, но предполагам, т.к. мисля, че съм чувал, че той им води ГП горките младежи.

Абсолютно вярно, Грийн!