forum.lex.bg

Наш служител е бил усно упълномощен от управителя да вземе опр. сума пари от клиент, която после въпросният служител не отчита. Докато упълномощилият го управител е в отпуск, служителят подава молба за напускане по взаимно съгласие, като тр. договор се прекратява с подписа на другият управител (имаме ООД с двама съдружника).
По мое мнение тук става въпрос за обсебване. Логиката ми е, че не следва да говорим за длъжностно присвоявани в предвид, че управлението или пазенето на парични средства не произтича от договорните отношения или характера на работа.
Зная, че ако приложим раздел III - присвояване, не може да се приложи и раздел VIII - злоупотреба с доверие.
Леко съм объркана кога се прилагат разпоредбите на раздел III и кога на раздел VIII..... Моля, бихте ли ми разяснили как следва да се подходи по отношение на този казус?
Предварително благодаря.

По принцип при липса на "отчет" от пълномощник се приема, че е налице обсебване. Защо обаче толкова Ви вълнува разграничението - да не е пак "учебен казус" ?

Ако се докаже, че в случая имаме устно упълномощаване, то тогава отиваме на длъжностно присвояване. Особен субект на престъплението - длъжностно лице - ако Вашият служител отговаря на условията на чл.93, т.1.

Пуснете си една жалба до прокуратурата, в която опишете подробно цялата фактическа обстановка, не е необходимо да сочите текст, по който има престъпление според Вас. Просто накрая ще завършите с: Ако установите, че е извършено деяние , наказуемо по НК, моля да образувате наказателно производство и потърсите отговорност от виновното лице. Най-вероятно ще бъде образувано дознание. Точната квалификация на деянието е грижа на дознателя респ. прокурора.

Аз съм студентка по право и това ни се падна на упражнение. Съгурна съм, че става дума за обсебване, понеже макар и служител, няма задължение да вземе парите от клиента, волеизявлението е било усно изразено от управителя.
Не мога да разгранича обаче злоупотребата с доверие и обсебването.
Ще съм ви благодарна на едно тълкуванийце

злоупотреба НА доверие