Изпит за адвокатска колегия

[eklekti4kata]

По въпроса за СПН-без подпис е съществено,защото е към задължителните реквизити-срещу подпис се връчва.

[Biby]

77. Когато трябва да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс, въззивният съд постановява:
а нова присъда
б решение
в определение

78. Процесуалното нарушение е съществено, когато:
а обвиняемият не е имал защитник на досъдебното производство
б разследващият орган не е уважил искането на обвиняемия за събиране на нови доказателства
в липсва подпис на обвиняемия на протокола за предявяване на разследването


15. Наказателното преследване се погасява:
а. при амнистия
б. при помилване
в. в случаите, предвидени в НПК


29. Изменение на обвинението в съдебната фаза може да стане:
а. само в I инстанция
б. както в I, така и във въззивната инстанция
в. във всяка инстанция

Това са моите отговори. За последния не съм сигурна. Ще потърся практика.

[REVOLUTION]

77. Когато трябва да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс, въззивният съд постановява:
а нова присъда
б решение
в определение

78. Процесуалното нарушение е съществено, когато:
а обвиняемият не е имал защитник на досъдебното производство
б разследващият орган не е уважил искането на обвиняемия за събиране на нови доказателства
в липсва подпис на обвиняемия на протокола за предявяване на разследването


15. Наказателното преследване се погасява:
а. при амнистия
б. при помилване
в. в случаите, предвидени в НПК


29. Изменение на обвинението в съдебната фаза може да стане:
а. само в I инстанция
б. както в I, така и във въззивната инстанция
в. във всяка инстанция

Това са моите отговори. За последния не съм сигурна. Ще потърся практика.

И аз отговарям така с изключение на последния въпрос.Изменение на обвинението във въззивна инстанция не е допустима.Аргументите са много.Но само накратко по аргумент за противното от:
Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда
Чл. 336. (1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:
1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
(2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
Виждаме , че за да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление трябва да е имало обвинение за това в първа инстанция.Ако можеше да се изменя обвинението във въззивната инстанция , то това условие нямаше да го има , тъй като прокурорът би могъл да измени обвинението и да го приспособи към новооткритите доказателства и обстоятелства при съдебното следствие във въззивния съд.Освен това би се нарушила инстанционността , а и правото на защита на обвиняемия , който ще бъде изненадан от новото обвинение и няма да може да се защитава срещу него в 3 редовни инстанции , или поне в две , когато реш. на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.Надявам се да е станало ясно , че малко объркано го написах.
Относно въпросът дали с присъда или решение , въззивният съд постановява присъда само когато се произнася относно въпроси относно вината-чл.336 НПК , в останалите случаи с решение.Поради това верният отговор, според мен, е решение.
Колеги успех на изпита!

[Biby]

И аз отговарям така с изключение на последния въпрос.Изменение на обвинението във въззивна инстанция не е допустима.Аргументите са много.Но само накратко по аргумент за противното от:
Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда
Чл. 336. (1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:
1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
...
Виждаме , че за да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление трябва да е имало обвинение за това в първа инстанция.Ако можеше да се изменя обвинението във въззивната инстанция , то това условие нямаше да го има , тъй като прокурорът би могъл да измени обвинението и да го приспособи към новооткритите доказателства и обстоятелства при съдебното следствие във въззивния съд.Освен това би се нарушила инстанционността , а и правото на защита на обвиняемия , който ще бъде изненадан от новото обвинение и няма да може да се защитава срещу него в 3 редовни инстанции , или поне в две , когато реш. на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.Надявам се да е станало ясно , че малко объркано го написах.

Съгласна съм. Това е така.
Въпросът е друг - какво става когато се открият обстоятелства, които са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, но трябва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление?
В този случай чл. 337, ал.1 , т.2 не споменава първата инстанция.
Освен това, няма да е накърнено правото на защита на подсъдимия, защото той ще се е защитавал по обвинение за по-тежкото престъпление.

[frontmen]

Благодаря ви за активността при споделяне на мнения! Много ми помогна!

Ето малко мои коментари:

* по # 77. - мисля да определя като верен отговор б) - решение.
Това е по чл. 337, ал. 1, т. 3 - изменение на I-инст. присъда. За "нова присъда" НПК говори в 334, т.2, в 336 ..., но не и тук. От систематическото тълкуване на чл. 339 във връзка с чл. 32 НПК мисля, че трябва да се консолидираме върху б) като вярно.

* по # 78 - щом казвате, че е в), значи е в).

* по # 15 - също се колебаех дали е а) - амнистия и вие затвърдихте мнението ми.

* по # 29 - разсъжденията на revolution са железни и се присъединявам към отговора му а) - само в I инст. Това, което мен ме подведе, е чл. 317 НПК, който препраща към правилата за първата инстанция.


Благодаря още веднъж на всички за мненията!

Предлагам ви и в оставащите два дни до изпита да продължим да "мислим на глас" по въпроси от теста, от казусите, както и да споделяме горещи новини около самия изпит.

Аз съм решил да наблегна следващите два дни върху гражданската материя, така че може да пусна някое запитване по граждански въпроси.

[REVOLUTION]

Съгласна съм. Това е така.
Въпросът е друг - какво става когато се открият обстоятелства, които са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, но трябва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление?
В този случай чл. 337, ал.1 , т.2 не споменава първата инстанция.
Освен това, няма да е накърнено правото на защита на подсъдимия, защото той ще се е защитавал по обвинение за по-тежкото престъпление.

В тази хипотеза дали става дума за изменение на обвинението.Не забравяйте , че само прокурорът може да измени обвинението.Ако приеме , че хипотезата на чл.337(1) т.2 е изменение на обвинението значи да приемем , че съдът може да изменя обвинението , което е недопустимо!

[frontmen]

упс, прибързах с консолидирането на мненията.

оставям дискусията по въпрос 29 (а и по всички други въпроси, разбира се) открита. Но се надявам, че на теста няма да има много други такива заплетени въпроси и ще хванем 70-те процента

[REVOLUTION]

РЕШЕНИЕ № 259 ОТ 01.10.2003 Г. ПО Н. Д. № 98/2003 Г., III Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2003 г.
КОГАТО УСТАНОВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО ФАКТИ СЕ ОТЛИЧАВАТ СЪЩЕСТВЕНО ОТ ПОСОЧЕНИТЕ В ОБСТОЯТЕЛСТВЕНАТА ЧАСТ НА ОБВИНЕНИЕТО ИЛИ СОЧАТ НА ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ ЗА ПО-ТЕЖКО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ И ЗА ДВЕТЕ, САМО ПРОКУРОРЪТ МОЖЕ ДА ИЗМЕНИ ОБВИНЕНИЕТО И ТО САМО ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ.
Чл. 285, ал. 1 НПК


Докладчик съдия Вероника Имова

С присъда № 390 от 19.04.2002 г. по н. о. х. д. № 7/2002 г. на Х. окръжен съд, подсъдимият А. К. е признат за виновен в това, че на 6.12.1989 г. в с. Ж., община И. е причинил по непредпазливост смъртта на В. Г., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота - ЧМТ, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност с настъпила смърт на 21.12.1989 г. и на основание чл. 124, ал. 1, предл. 2-ро и вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК наказанието е отложено за изпълнение за срок от четири години, начиная от влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци - родители на пострадалия съответни обезщетения.
С въззивното решение присъдата е изменена само в гражданскоосъдителната част за имуществените и неимуществените вреди. В останалата наказателна част присъдата е потвърдена като правилна.
Оплакването на частните обвинители е неоснователно.
По делото не са спорни деянието, дееца и вината. Оплакването на частните обвинители се свежда до неправилност на правната квалификация на деянието по чл. 124 НК. Те считат, че правилната квалификация е по чл. 115 от НК. Доводите им в тази насока са намерили отговор в мотивите на въззивното решение по чл. 337, ал. 2 НПК и правилно са отхвърлени като неоснователни. Няма фактическо основание за друга правна квалификация на деянието, каквато е тезата на частните обвинители.
Внесеното с обвинителния акт срещу подсъдимия обвинение е за престъпление по чл. 124, ал. 1 НК.
Прокуратурата е органът, оправомощен от закона, единствено по свой почин да го измени като повдигне ново обвинение в съдебната фаза пред първостепенния съд по реда на чл. 285 от НК, когато на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко престъпление. Извън тези хипотези няма основание за изменението на обвинението, както и за намеса на съда за съдържанието на формулировката му. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, само когато: 1) новото обвинение е за престъпление, за което е задължително провеждането на предварително производство, ако по делото не е било проведено предварително производство; 2) новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горе или на военен съд. Фактите по делото, установени въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства не са дали основание на публичното обвинение да приеме друга правна квалификация на деянието, предмет на обвинението, освен тази, по която обвинението е повдигнато на предварителното производство и внесено в съда.
Съдът се произнася по събраните по делото факти в рамките на внесената с обвинителния акт обстоятелствена част на обвинението и правна квалификация на деянието и може сам да я изменя с присъдата само при фактически основания да приеме квалификация за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление от това, внесено с обвинителния акт, при това без съществено изменение на обстоятелствената му част. Когато фактите по делото се отличават съществено от тези в обстоятелствената част на обвинителния акт или сочат на друга правна квалификация, която е за по-тежко наказуемо престъпление, само прокуратурата е органът, оправомощен от закона да го измени.
В случая установените от съда факти са тези, които са внесени с обвинителния акт. Съдът не е установил други факти, различни от обстоятелствата на обвинението. Първостепенният и въззивен съд въз основа на приетите факти, са дали правилна оценка на елементите от правната квалификация на деянието по чл. 124, ал. 1 НК, предмет на обвинението. Законът е приложен правилно.
Установено е, че подсъдимият А. К. е ударил с крак с няколко удара пострадалия Г. по главата. Кракът му е бил обут в гумен галош, а ударите са били нанесени в момент, когато пострадалият е бил в положение паднал на пода на заведението и затиснат в това положение от свид. З. Непосредствено след това Г. се почувствал зле със силно главоболие и приел обезболяващи. Последващият инцидент със служителя от полицията свид. И. Д., който ударил един шамар по лицето, в близост до ухото на Г., правилно е определен от съдилищата като неотносим в причинно-следствената връзка на деянието, довело до смъртта на пострадалия. Правилно е прието от въззивния съд, че единствено подсъдимият с действията си по отношение на Г. е допринесъл за престъпния резултат, макар и да не е искал смъртта му. Този краен извод правилно е основан на данните за мястото, силата, броя и интензивността на ударите в жизненоважния орган - главата на пострадалия, който е бил и в легнало положение спрямо подсъдимия и затова те са нанесени с особена сила. Те сочат и на обективната възможност деецът, макар и да не е искал или да е допускал смъртта на пострадалия, да е могъл и да е бил длъжен да ги предвиди, да съзнава обществената опасност на деянието и последиците, водещи до крайния резултат - смъртта на пострадалия. А относно по-близкия резултат, телесната повреда, подсъдимият е действал при пряк умисъл, защото той е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Искал е да увреди здравето на пострадалия с нанасянето на ударите по главата. Намерението му не е било само да му причини болки и страдания, но и да увреди функциите на засегнатите органи. С причинената черепномозъчна травма е постигнал разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, по смисъла на чл. 129, ал. 1 НК.
Заключението на СМЕ за механизма на причиняване смъртта, възприето от съдилищата по фактите, че в резултат на нанесените от подсъдимия няколко удара с крак по главата на В. Г. и разглеждането им като елемент от причинно-следствения процес на деянието, довело до причинената черепно-мозъчна травма на пострадалия, мозъчния оток и предизвикване на острата сърдечна и дихателна недостатъчност и смърт, е дало основание на съдилищата да изведат законосъобразно от тези факти признаците на състава на чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК. Всякакви други изводи са извън пределите на събраните по делото факти за деянието, дееца и вината, и са правнонеобосновани.

[REVOLUTION]

РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 17.01.2001 Г. ПО Н. Д. № 682/2000 Г., II Н. О.

СЪДЪТ, КОЙТО СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВИНАТА И ОТГОВОРНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ, Е ОПРАВОМОЩЕН ДА ПРИЛОЖИ ЗАКОН ЗА ЕДНАКВО ИЛИ ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОГАТО ЛИПСВА СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНАТА ЧАСТ НА ОБВИНЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ НАЛАГА ИЗРИЧНОТО МУ ИЗМЕНЕНИЕ ОТ ПРОКУРОРА ПО РЕДА НА ЧЛ. 285 НПК.

[Biby]

Съгласна съм. Това е така.
Въпросът е друг - какво става когато се открият обстоятелства, които са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, но трябва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление?
В този случай чл. 337, ал.1 , т.2 не споменава първата инстанция.
Освен това, няма да е накърнено правото на защита на подсъдимия, защото той ще се е защитавал по обвинение за по-тежкото престъпление.

В тази хипотеза дали става дума за изменение на обвинението.Не забравяйте , че само прокурорът може да измени обвинението.Ако приеме , че хипотезата на чл.337(1) т.2 е изменение на обвинението значи да приемем , че съдът може да изменя обвинението , което е недопустимо!

Според мен е изменение на обвинението и то от прокурора.
Колкото до хипотезата на чл.336, ал.1, т.1, то тя не е изменение на обвинението, както и тази на 337, ал.1, т.2 не е.

Ако искате погледнете Т.Р. № 57/ 84г. на ОСНК.

[Biby]

РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 17.01.2001 Г. ПО Н. Д. № 682/2000 Г., II Н. О.

СЪДЪТ, КОЙТО СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВИНАТА И ОТГОВОРНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ, Е ОПРАВОМОЩЕН ДА ПРИЛОЖИ ЗАКОН ЗА ЕДНАКВО ИЛИ ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, КОГАТО ЛИПСВА СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНАТА ЧАСТ НА ОБВИНЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ НАЛАГА ИЗРИЧНОТО МУ ИЗМЕНЕНИЕ ОТ ПРОКУРОРА ПО РЕДА НА ЧЛ. 285 НПК.

Така, обаче аз говоря за случая когато ИМА СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ на обстоятелствената част на обвинението!

[Biby]

Колеги, а кои закони ще носите за изпита?

[marter]

Доколкото прочетох, нормативни актове не се допускат на теста :cry: , но пък в наредбата пише, че може да се ползва при решаването на казусите и съдебна практика :wink: .
Иначе: ГПК;НК;НПК;КТ;СК;АПК; ЗАНН;ЗС;ЗЗД;ТЗ;ЗН...и други за които се сетя .

[REVOLUTION]

Biby уважавам мнението ви , но все пак си оставам на моето разбиране.Последен аргумент.Законът счита , че когато се измени обвинението ,следствие на съществено изменение на обстоятелствената част , винаги се идва до ново обвинение,независимо дали в резултат на това се идва до прилагане на закон за същото , еднакво или по-леко престъпление .Така съгласно чл.287(3)НПК , съдът отлага делото , за да даде време на обвиняемия и защитата му да се подготвят за новото обвинение.Поради това за мен е недопустимо да се повдига ново обвинение във въззивна инстанция за първи път.Няма как да не се наруши инстанционността.Така обвиняемият няма да има право да сочи доказателства срещу новото обвинение през 2 инстанции по същество.

Относно законите и аз ще нося НК , НПК , ГПК , АПК, ЗЗД , ТЗ , КТ , ЗС , ЗОС , ЗДС , СК , ЗН, ЗА , К и мисля , че това ще е достатъчно.

[stupy]

колеги, мен много ме тормози въпрос :
73. Повереникът в наказателния процес:
а е страна
б не е страна
в заема особено процесуално положение
в едни лекции, които намерих в нета изрично е подчертано че с новия НПК повереникът не е страна, обаче колеги занимаващи се с наказателно казват, че е страна, защото в уредбата за повереник се припращало към уредбата за защитник, който бил страна....
споделете вашето мнение

[REVOLUTION]

колеги, мен много ме тормози въпрос :
73. Повереникът в наказателния процес:
а е страна
б не е страна
в заема особено процесуално положение
в едни лекции, които намерих в нета изрично е подчертано че с новия НПК повереникът не е страна, обаче колеги занимаващи се с наказателно казват, че е страна, защото в уредбата за повереник се припращало към уредбата за защитник, който бил страна....
споделете вашето мнение

И мен много ме изтормози.Това препращане не е аргумент , защото кой субекти са страни се определя изрично в НПК.А там повереникът не е споменат , затова по-скоро се насочвам към отговор “в” , не е страна , но има някои процесуални права като на такава.Изобщо тоя въпрос е много , ама много спорен и не е коректно според мен да се включва в теста.

[eklekti4kata]

Както виждам всички мнения съвпадат с моите отговори.Не съм съм съгласна обаче че произнасянето по чл..66 НК е с решение .Неточно съм се мотивирала по-горе в отговора си -всъщност е чл.301,ал.1,т.5 НПК.Абсурд е с решение .Както и чл.32 НПКпише с какъв акт се произнася съдът по въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия.
По въпроса на Stupy няма съмнение,че по НПК сред изрично изброените като страни в чл.253 липсва повереникът.По стария НПК в глава участници, разделът е озаглавен:Защитник и повереник, а сега са отделени.Препраща се към чл.91,92 и 93,но защо е изключен в чл.253 само законодателят си знае.Единствената причина,за която мисля, че е изключен като страна е, че на защитника в чл.98,ал.2 са дадени самостоятелни права да продължава защитата,когато основните линии на защитата,предложени от обвиняемия,са несъвместими с неговите задължения.А такава възможност за повереника не е предвидена.Но несъмнено ако има такъв въпрос, бих маркирала,че повереникът не е страна,т.к.НПК си е НПК ,едва ли са искали с този въпрос да влезем в дълбоки размишления.И тъй като съм в темата,би ли казал някой колко време има за да се отговори на теста.

[marter]

Имам предложение. Какво ще кажете, ако се съберем някъде в района на СУ (в някое кафе -по възможност в двора) преди изпита?

[elitsa_alexia]

аз имам още по - дорбо предложение
защо не се съберем някъде на последните редове на залата по време на изпита - все пак на този изпит не сме си конкуренция за разлика от изпита за магистрати

[Biby]

REVOLUTION, както споменах по-напред, подсъдимият е осъществявал защита по по-тежко наказуемото престъпление в първата инстанция. По аргумент за противното - означава, че и по по-лекото се е защитил. Следователно, ако се измени обвинението и следва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, то инстанционността няма да се наруши, защото във възивния съд ще продължи да се защитава по по-лекото обвинение.
Така мисля.
Разбира се, не е нужно да сме на едно мнение
Дискусииите са полезно нещо.

stupy, по новия НПК повереникът не е страна. Преди беше.

eklekti4kata, според проф. Чинова въззивният съд постановява присъда единствено когато постановява нова такава. В останалите случаите - решение.

marter, а как ще се познаем? Освен да боднем по една китка в косите