- Дата и час: 23 Ное 2024, 02:07 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса от и
|
|
Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса от и
Публикувам текста на казуса от изпита за младши съдии със апел към по-опитни колеги юристи да изразят становище по въпросите.
Маринов и Христов са познати. При една среща между двамата Христов споделил, че желае да си купи автомобил от чужбина. Маринов обещал да купи на Маринов автомобил от чужбина в срок от един месец и за тази услуга получил сумата 5000 лв.
В продължение на шест месеца под различни предлози Маринов отлагал изпълнението на услугата. Христов и приятеля му Иванов решили да нанесат побой на Маринов. При една среща между тримата Маринов отказал да разговарят по въпроса.Последвало сбиване, при което Маринов избил два предни зъба на Иванов.
Христов предявил иск пред окръжния съд за връщане на сумата.
За нанесеното телесно увреждане на Иванов окръжния прокурор внесъл обвинителен акт в окръжния съд.
В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение и възможност да купува автомобил от чужбина. Установено били също така, че Маринов не е търговец, който се занимава по занятие с внасяне на автомобили от чужбина.
В хода на делото Христов поискал увеличение на иска със сумата 2000 лв., която представлява лихвите от предоставянето на сумата до предявяването на исковата молба.
Маринов твърдял, че е върнал половината от сумата и поискал да му бъдат допуснати двама свидетели, за да докае твърдението си. Маринов казал също, че не е могъл да купи автомобил, защото му бил отнет задграничния паспорт.
Въпроси:
1. Има ли сключен граждански договор между Маринов и Христов и ако има от какъв вид е и каква е формата на договора?
2. Могат ли да се претендират лихви и ако могат за кой период могат да се претендират?
3. Допустимо ли е поисканото от Христов увеличение на иска? Ако е допустимо защо, ако не е допустимо защо?
4. С какъв акт трябва да се произнесе съда и подлежи ли той на обжалване?
5. Пред кой съд е трябвало да се предяви искът и задължителна ли е тази подсъдност за съда?
6. Какво е значението на отнемането на задграничния паспорт за гражданкаста отговорност на Маринов?
7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване твърдението на Маринов, че е върнал половината от сумата?
8. Подлежи ли административния акт, с който е отнет паспорта на съдебен контрол от граждансия съд?
9. Дайте наказателноправна квалификация на деянията , извършени от Маринов?
Ако Маринов е извършил множество от престъпления, какъв е реда, по който ще се определи наказанието?
10. Какъв е състава на съда, който трябва да разгледа делото?
11. Извършени ли са процесуални нарушения?
Маринов и Христов са познати. При една среща между двамата Христов споделил, че желае да си купи автомобил от чужбина. Маринов обещал да купи на Маринов автомобил от чужбина в срок от един месец и за тази услуга получил сумата 5000 лв.
В продължение на шест месеца под различни предлози Маринов отлагал изпълнението на услугата. Христов и приятеля му Иванов решили да нанесат побой на Маринов. При една среща между тримата Маринов отказал да разговарят по въпроса.Последвало сбиване, при което Маринов избил два предни зъба на Иванов.
Христов предявил иск пред окръжния съд за връщане на сумата.
За нанесеното телесно увреждане на Иванов окръжния прокурор внесъл обвинителен акт в окръжния съд.
В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение и възможност да купува автомобил от чужбина. Установено били също така, че Маринов не е търговец, който се занимава по занятие с внасяне на автомобили от чужбина.
В хода на делото Христов поискал увеличение на иска със сумата 2000 лв., която представлява лихвите от предоставянето на сумата до предявяването на исковата молба.
Маринов твърдял, че е върнал половината от сумата и поискал да му бъдат допуснати двама свидетели, за да докае твърдението си. Маринов казал също, че не е могъл да купи автомобил, защото му бил отнет задграничния паспорт.
Въпроси:
1. Има ли сключен граждански договор между Маринов и Христов и ако има от какъв вид е и каква е формата на договора?
2. Могат ли да се претендират лихви и ако могат за кой период могат да се претендират?
3. Допустимо ли е поисканото от Христов увеличение на иска? Ако е допустимо защо, ако не е допустимо защо?
4. С какъв акт трябва да се произнесе съда и подлежи ли той на обжалване?
5. Пред кой съд е трябвало да се предяви искът и задължителна ли е тази подсъдност за съда?
6. Какво е значението на отнемането на задграничния паспорт за гражданкаста отговорност на Маринов?
7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване твърдението на Маринов, че е върнал половината от сумата?
8. Подлежи ли административния акт, с който е отнет паспорта на съдебен контрол от граждансия съд?
9. Дайте наказателноправна квалификация на деянията , извършени от Маринов?
Ако Маринов е извършил множество от престъпления, какъв е реда, по който ще се определи наказанието?
10. Какъв е състава на съда, който трябва да разгледа делото?
11. Извършени ли са процесуални нарушения?
- Любопитен
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Някой по-опитен колега ще помогне ли със мнение?
- Любопитен
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
1.Договор има.
По отношение на вида на същия аз лично мисля ,че условието на казуса изключва неговата правна квалификация /всички писали във форума са прави в зависимост от това какво ще бъде допълнено-поръчка ,комисионен защо не и продажба ако са постигнали съгласие по отношение на всички елементи от договора /конкретната вещ –модел,марка ,година,цена ,да са я индивидуализирали / естествено този договор би бил нищожен поради липса на форма/.Условието на казуса обаче съдържа думата услуга без да е ясно дали дадената сума е възнаграждение за извършващия услугата или не т.е. по-скоро поръчка или комисионен.
2.Лихви -за тях по-късно.
3. Изменението- не е изменение а е изцяло нов иск не се касае за увеличение- ново основание и ново искане-недопустимост.По отношение на увеличението на иска понеже срещнах становище за евентуалната му недопустимост пред втора инстанция – с въвеждането на въззивната инстанция и разглеждането на делата пред тях като втора първа такава се възприе практиката за допустимо увеличение или намаление на иска и пред втора инстанция стига да не се преминава от установителен към осъдителен и обратно.
4.Решение и присъда- подлежат на обжалване.
5......
6.....
7....
8.Подлежи на обжалване като административен акт –ЗАП ,а то си го пише и в Закона за българските документи за самоличност. Щом пише административен акт значи е по този закон а не по НПК.
и за другото по -нататък
По отношение на вида на същия аз лично мисля ,че условието на казуса изключва неговата правна квалификация /всички писали във форума са прави в зависимост от това какво ще бъде допълнено-поръчка ,комисионен защо не и продажба ако са постигнали съгласие по отношение на всички елементи от договора /конкретната вещ –модел,марка ,година,цена ,да са я индивидуализирали / естествено този договор би бил нищожен поради липса на форма/.Условието на казуса обаче съдържа думата услуга без да е ясно дали дадената сума е възнаграждение за извършващия услугата или не т.е. по-скоро поръчка или комисионен.
2.Лихви -за тях по-късно.
3. Изменението- не е изменение а е изцяло нов иск не се касае за увеличение- ново основание и ново искане-недопустимост.По отношение на увеличението на иска понеже срещнах становище за евентуалната му недопустимост пред втора инстанция – с въвеждането на въззивната инстанция и разглеждането на делата пред тях като втора първа такава се възприе практиката за допустимо увеличение или намаление на иска и пред втора инстанция стига да не се преминава от установителен към осъдителен и обратно.
4.Решение и присъда- подлежат на обжалване.
5......
6.....
7....
8.Подлежи на обжалване като административен акт –ЗАП ,а то си го пише и в Закона за българските документи за самоличност. Щом пише административен акт значи е по този закон а не по НПК.
и за другото по -нататък
- poul
- Младши потребител
- Мнения: 69
- Регистриран на: 03 Юли 2003, 13:34
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Ахъ, сега ми се изясни, мерси за включването!
- gega
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Честно казано не смятам себе си за много опитен и кой-знае колко добър юрист, но ето и моето мнение по казуса.Предварително се извинявам за грешките, които евентуално ще допусна при решаването му:
Обезателно трябва да се изтъкне, че и в двата случая е объркана подсъдността.
Гр.-правен спор за 5 000 е родово подсъден на районния, а не на окръжния съд.
Средна тел. повреда е подсъдна на районен съд, а в казуса пише "окр. прокурор и окр.съд" което буди недоумение-според мен това е за подвеждане, защото не може избиване на 2 зъба( ` щото с тях се затруднява дъвченето и говоренето) да не се подведе под нормата на чл.129НК-ср.тел.повреда.
Договорът е нищожен-кола се продава с писмен договор с нотариална заверка на подписите и като се направи справка с чл.19 и 26 от ЗЗД се вижда защо договорът е (поне за мен) нищожен.Иначе да-и според мен става дума за договор за поръчка(гр.договор), а не комисионен както твърдят някои-Маринов не е търговец, нито Христов, а пък и комис. договор е търг. сделка съгласно ТЗ.
От тук идва и разрешението на въпроса за лихвите-в гражд. право лихви се дължат само ако са уговорени изрично-в случая такова нещо няма.Разбира се това не се отнася за лихвата за забава-такава се дължи и без да е уговорена-следователно мже да се претендира само за такава лихва и то за периода от края на 1-ия месец, когато е трябвало да купи колата и края е момента на предявяване на иска.
Не се счита за увеличаване на иска прибавянето на изтекли вече лихви-поради това не може да се приеме искането за увеличаване на иска-акта на съда за това е определение и НЕ подлежи на обжалване(справка-чл.213 и 116 от ГПК).
Съставът на нак.съд е един съдия-защото за ср. тел. повреда дават до 5 г. и съгл. НПК където се определя състава на съда следва да е един съдия.
Свид. показания-може ли ?-хм-не съм много сигурен, но като че ли следва да се приложи чл.133 б. "в"- по принцип не можер но със съгласието на страните може!
По наказ. право съм слаб-така, че за нак.-пр. квалификация и множеството престъпления съм пас- множ. прес-я има, но не знам за последователността и т. н.Любопитен написа:
>
> Публикувам текста на казуса от изпита за младши съдии със
> апел към по-опитни колеги юристи да изразят становище по
> въпросите.
>
>
>
> Маринов и Христов са познати. При една среща между двамата
> Христов споделил, че желае да си купи автомобил от чужбина.
> Маринов обещал да купи на Маринов автомобил от чужбина в
> срок от един месец и за тази услуга получил сумата 5000 лв.
> В продължение на шест месеца под различни предлози Маринов
> отлагал изпълнението на услугата. Христов и приятеля му
> Иванов решили да нанесат побой на Маринов. При една среща
> между тримата Маринов отказал да разговарят по
> въпроса.Последвало сбиване, при което Маринов избил два
> предни зъба на Иванов.
> Христов предявил иск пред окръжния съд за връщане на сумата.
> За нанесеното телесно увреждане на Иванов окръжния прокурор
> внесъл обвинителен акт в окръжния съд.
> В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение
> и възможност да купува автомобил от чужбина. Установено били
> също така, че Маринов не е търговец, който се занимава по
> занятие с внасяне на автомобили от чужбина.
> В хода на делото Христов поискал увеличение на иска със
> сумата 2000 лв., която представлява лихвите от
> предоставянето на сумата до предявяването на исковата молба.
> Маринов твърдял, че е върнал половината от сумата и поискал
> да му бъдат допуснати двама свидетели, за да докае
> твърдението си. Маринов казал също, че не е могъл да купи
> автомобил, защото му бил отнет задграничния паспорт.
>
> Въпроси:
>
> 1. Има ли сключен граждански договор между Маринов и Христов
> и ако има от какъв вид е и каква е формата на договора?
> 2. Могат ли да се претендират лихви и ако могат за кой период
> могат да се претендират?
> 3. Допустимо ли е поисканото от Христов увеличение на иска?
> Ако е допустимо защо, ако не е допустимо защо?
> 4. С какъв акт трябва да се произнесе съда и подлежи ли той
> на обжалване?
> 5. Пред кой съд е трябвало да се предяви искът и задължителна
> ли е тази подсъдност за съда?
> 6. Какво е значението на отнемането на задграничния паспорт
> за гражданкаста отговорност на Маринов?
> 7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване
> твърдението на Маринов, че е върнал половината от сумата?
> 8. Подлежи ли административния акт, с който е отнет паспорта
> на съдебен контрол от граждансия съд?
> 9. Дайте наказателноправна квалификация на деянията ,
> извършени от Маринов?
> Ако Маринов е извършил множество от престъпления, какъв
> е реда, по който ще се определи наказанието?
> 10. Какъв е състава на съда, който трябва да разгледа
> делото?
> 11. Извършени ли са процесуални нарушения?
Обезателно трябва да се изтъкне, че и в двата случая е объркана подсъдността.
Гр.-правен спор за 5 000 е родово подсъден на районния, а не на окръжния съд.
Средна тел. повреда е подсъдна на районен съд, а в казуса пише "окр. прокурор и окр.съд" което буди недоумение-според мен това е за подвеждане, защото не може избиване на 2 зъба( ` щото с тях се затруднява дъвченето и говоренето) да не се подведе под нормата на чл.129НК-ср.тел.повреда.
Договорът е нищожен-кола се продава с писмен договор с нотариална заверка на подписите и като се направи справка с чл.19 и 26 от ЗЗД се вижда защо договорът е (поне за мен) нищожен.Иначе да-и според мен става дума за договор за поръчка(гр.договор), а не комисионен както твърдят някои-Маринов не е търговец, нито Христов, а пък и комис. договор е търг. сделка съгласно ТЗ.
От тук идва и разрешението на въпроса за лихвите-в гражд. право лихви се дължат само ако са уговорени изрично-в случая такова нещо няма.Разбира се това не се отнася за лихвата за забава-такава се дължи и без да е уговорена-следователно мже да се претендира само за такава лихва и то за периода от края на 1-ия месец, когато е трябвало да купи колата и края е момента на предявяване на иска.
Не се счита за увеличаване на иска прибавянето на изтекли вече лихви-поради това не може да се приеме искането за увеличаване на иска-акта на съда за това е определение и НЕ подлежи на обжалване(справка-чл.213 и 116 от ГПК).
Съставът на нак.съд е един съдия-защото за ср. тел. повреда дават до 5 г. и съгл. НПК където се определя състава на съда следва да е един съдия.
Свид. показания-може ли ?-хм-не съм много сигурен, но като че ли следва да се приложи чл.133 б. "в"- по принцип не можер но със съгласието на страните може!
По наказ. право съм слаб-така, че за нак.-пр. квалификация и множеството престъпления съм пас- множ. прес-я има, но не знам за последователността и т. н.Любопитен написа:
>
> Публикувам текста на казуса от изпита за младши съдии със
> апел към по-опитни колеги юристи да изразят становище по
> въпросите.
>
>
>
> Маринов и Христов са познати. При една среща между двамата
> Христов споделил, че желае да си купи автомобил от чужбина.
> Маринов обещал да купи на Маринов автомобил от чужбина в
> срок от един месец и за тази услуга получил сумата 5000 лв.
> В продължение на шест месеца под различни предлози Маринов
> отлагал изпълнението на услугата. Христов и приятеля му
> Иванов решили да нанесат побой на Маринов. При една среща
> между тримата Маринов отказал да разговарят по
> въпроса.Последвало сбиване, при което Маринов избил два
> предни зъба на Иванов.
> Христов предявил иск пред окръжния съд за връщане на сумата.
> За нанесеното телесно увреждане на Иванов окръжния прокурор
> внесъл обвинителен акт в окръжния съд.
> В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение
> и възможност да купува автомобил от чужбина. Установено били
> също така, че Маринов не е търговец, който се занимава по
> занятие с внасяне на автомобили от чужбина.
> В хода на делото Христов поискал увеличение на иска със
> сумата 2000 лв., която представлява лихвите от
> предоставянето на сумата до предявяването на исковата молба.
> Маринов твърдял, че е върнал половината от сумата и поискал
> да му бъдат допуснати двама свидетели, за да докае
> твърдението си. Маринов казал също, че не е могъл да купи
> автомобил, защото му бил отнет задграничния паспорт.
>
> Въпроси:
>
> 1. Има ли сключен граждански договор между Маринов и Христов
> и ако има от какъв вид е и каква е формата на договора?
> 2. Могат ли да се претендират лихви и ако могат за кой период
> могат да се претендират?
> 3. Допустимо ли е поисканото от Христов увеличение на иска?
> Ако е допустимо защо, ако не е допустимо защо?
> 4. С какъв акт трябва да се произнесе съда и подлежи ли той
> на обжалване?
> 5. Пред кой съд е трябвало да се предяви искът и задължителна
> ли е тази подсъдност за съда?
> 6. Какво е значението на отнемането на задграничния паспорт
> за гражданкаста отговорност на Маринов?
> 7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване
> твърдението на Маринов, че е върнал половината от сумата?
> 8. Подлежи ли административния акт, с който е отнет паспорта
> на съдебен контрол от граждансия съд?
> 9. Дайте наказателноправна квалификация на деянията ,
> извършени от Маринов?
> Ако Маринов е извършил множество от престъпления, какъв
> е реда, по който ще се определи наказанието?
> 10. Какъв е състава на съда, който трябва да разгледа
> делото?
> 11. Извършени ли са процесуални нарушения?
- dvm_78
- Младши потребител
- Мнения: 77
- Регистриран на: 02 Юни 2003, 15:27
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Ей забравих да довърша-естествено, че а.а. с който е отнет паспорта не подлежи на контрол от гр ажд. съд, дори и на косвен такъв(поне така е в този казус).Защото си има адм.ред покойто следва да се жали, както и адм. съд за това, а не гражд.
Що се отнася до това има ли значение отнемането на паспорта за гражд. отговорност на Маринов-отговорът ще зависи от това кога точно му е отнет.
Ако му е отнет преди уговорката-няма да има значение, но ако е впоследствие-има начин това да обоснове намаляване на гражд. му отговорност.
От друга страна в казуса пише , че той въобще не е имал намерение и възможност да изпълни уговорката-независимо дали е имал междунар. паспорт или не.
I don`t know!dvm_78 написа:
>
> Честно казано не смятам себе си за много опитен и кой-знае
> колко добър юрист, но ето и моето мнение по
> казуса.Предварително се извинявам за грешките, които
> евентуално ще допусна при решаването му:
> Обезателно трябва да се изтъкне, че и в двата случая е
> объркана подсъдността.
> Гр.-правен спор за 5 000 е родово подсъден на районния, а не
> на окръжния съд.
> Средна тел. повреда е подсъдна на районен съд, а в казуса
> пише "окр. прокурор и окр.съд" което буди недоумение-според
> мен това е за подвеждане, защото не може избиване на 2 зъба(
> ` щото с тях се затруднява дъвченето и говоренето) да не се
> подведе под нормата на чл.129НК-ср.тел.повреда.
> Договорът е нищожен-кола се продава с писмен договор с
> нотариална заверка на подписите и като се направи справка с
> чл.19 и 26 от ЗЗД се вижда защо договорът е (поне за мен)
> нищожен.Иначе да-и според мен става дума за договор за
> поръчка(гр.договор), а не комисионен както твърдят
> някои-Маринов не е търговец, нито Христов, а пък и комис.
> договор е търг. сделка съгласно ТЗ.
> От тук идва и разрешението на въпроса за лихвите-в гражд.
> право лихви се дължат само ако са уговорени изрично-в случая
> такова нещо няма.Разбира се това не се отнася за лихвата за
> забава-такава се дължи и без да е уговорена-следователно мже
> да се претендира само за такава лихва и то за периода от края
> на 1-ия месец, когато е трябвало да купи колата и края е
> момента на предявяване на иска.
> Не се счита за увеличаване на иска прибавянето на изтекли
> вече лихви-поради това не може да се приеме искането за
> увеличаване на иска-акта на съда за това е определение и НЕ
> подлежи на обжалване(справка-чл.213 и 116 от ГПК).
> Съставът на нак.съд е един съдия-защото за ср. тел. повреда
> дават до 5 г. и съгл. НПК където се определя състава на съда
> следва да е един съдия.
> Свид. показания-може ли ?-хм-не съм много сигурен, но като че
> ли следва да се приложи чл.133 б. "в"- по принцип не можер но
> със съгласието на страните може!
> По наказ. право съм слаб-така, че за нак.-пр. квалификация и
> множеството престъпления съм пас- множ. прес-я има, но не
> знам за последователността и т. н.Любопитен написа:
> >
> > Публикувам текста на казуса от изпита за младши съдии със
> > апел към по-опитни колеги юристи да изразят становище по
> > въпросите.
> >
> >
> >
> > Маринов и Христов са познати. При една среща между двамата
> > Христов споделил, че желае да си купи автомобил от чужбина.
> > Маринов обещал да купи на Маринов автомобил от чужбина в
> > срок от един месец и за тази услуга получил сумата 5000 лв.
> > В продължение на шест месеца под различни предлози Маринов
> > отлагал изпълнението на услугата. Христов и приятеля му
> > Иванов решили да нанесат побой на Маринов. При една среща
> > между тримата Маринов отказал да разговарят по
> > въпроса.Последвало сбиване, при което Маринов избил два
> > предни зъба на Иванов.
> > Христов предявил иск пред окръжния съд за връщане на сумата.
> > За нанесеното телесно увреждане на Иванов окръжния прокурор
> > внесъл обвинителен акт в окръжния съд.
> > В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение
> > и възможност да купува автомобил от чужбина. Установено били
> > също така, че Маринов не е търговец, който се занимава по
> > занятие с внасяне на автомобили от чужбина.
> > В хода на делото Христов поискал увеличение на иска със
> > сумата 2000 лв., която представлява лихвите от
> > предоставянето на сумата до предявяването на исковата молба.
> > Маринов твърдял, че е върнал половината от сумата и поискал
> > да му бъдат допуснати двама свидетели, за да докае
> > твърдението си. Маринов казал също, че не е могъл да купи
> > автомобил, защото му бил отнет задграничния паспорт.
> >
> > Въпроси:
> >
> > 1. Има ли сключен граждански договор между Маринов и Христов
> > и ако има от какъв вид е и каква е формата на договора?
> > 2. Могат ли да се претендират лихви и ако могат за кой период
> > могат да се претендират?
> > 3. Допустимо ли е поисканото от Христов увеличение на иска?
> > Ако е допустимо защо, ако не е допустимо защо?
> > 4. С какъв акт трябва да се произнесе съда и подлежи ли той
> > на обжалване?
> > 5. Пред кой съд е трябвало да се предяви искът и задължителна
> > ли е тази подсъдност за съда?
> > 6. Какво е значението на отнемането на задграничния паспорт
> > за гражданкаста отговорност на Маринов?
> > 7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване
> > твърдението на Маринов, че е върнал половината от сумата?
> > 8. Подлежи ли административния акт, с който е отнет паспорта
> > на съдебен контрол от граждансия съд?
> > 9. Дайте наказателноправна квалификация на деянията ,
> > извършени от Маринов?
> > Ако Маринов е извършил множество от престъпления, какъв
> > е реда, по който ще се определи наказанието?
> > 10. Какъв е състава на съда, който трябва да разгледа
> > делото?
> > 11. Извършени ли са процесуални нарушения?
Що се отнася до това има ли значение отнемането на паспорта за гражд. отговорност на Маринов-отговорът ще зависи от това кога точно му е отнет.
Ако му е отнет преди уговорката-няма да има значение, но ако е впоследствие-има начин това да обоснове намаляване на гражд. му отговорност.
От друга страна в казуса пише , че той въобще не е имал намерение и възможност да изпълни уговорката-независимо дали е имал междунар. паспорт или не.
I don`t know!dvm_78 написа:
>
> Честно казано не смятам себе си за много опитен и кой-знае
> колко добър юрист, но ето и моето мнение по
> казуса.Предварително се извинявам за грешките, които
> евентуално ще допусна при решаването му:
> Обезателно трябва да се изтъкне, че и в двата случая е
> объркана подсъдността.
> Гр.-правен спор за 5 000 е родово подсъден на районния, а не
> на окръжния съд.
> Средна тел. повреда е подсъдна на районен съд, а в казуса
> пише "окр. прокурор и окр.съд" което буди недоумение-според
> мен това е за подвеждане, защото не може избиване на 2 зъба(
> ` щото с тях се затруднява дъвченето и говоренето) да не се
> подведе под нормата на чл.129НК-ср.тел.повреда.
> Договорът е нищожен-кола се продава с писмен договор с
> нотариална заверка на подписите и като се направи справка с
> чл.19 и 26 от ЗЗД се вижда защо договорът е (поне за мен)
> нищожен.Иначе да-и според мен става дума за договор за
> поръчка(гр.договор), а не комисионен както твърдят
> някои-Маринов не е търговец, нито Христов, а пък и комис.
> договор е търг. сделка съгласно ТЗ.
> От тук идва и разрешението на въпроса за лихвите-в гражд.
> право лихви се дължат само ако са уговорени изрично-в случая
> такова нещо няма.Разбира се това не се отнася за лихвата за
> забава-такава се дължи и без да е уговорена-следователно мже
> да се претендира само за такава лихва и то за периода от края
> на 1-ия месец, когато е трябвало да купи колата и края е
> момента на предявяване на иска.
> Не се счита за увеличаване на иска прибавянето на изтекли
> вече лихви-поради това не може да се приеме искането за
> увеличаване на иска-акта на съда за това е определение и НЕ
> подлежи на обжалване(справка-чл.213 и 116 от ГПК).
> Съставът на нак.съд е един съдия-защото за ср. тел. повреда
> дават до 5 г. и съгл. НПК където се определя състава на съда
> следва да е един съдия.
> Свид. показания-може ли ?-хм-не съм много сигурен, но като че
> ли следва да се приложи чл.133 б. "в"- по принцип не можер но
> със съгласието на страните може!
> По наказ. право съм слаб-така, че за нак.-пр. квалификация и
> множеството престъпления съм пас- множ. прес-я има, но не
> знам за последователността и т. н.Любопитен написа:
> >
> > Публикувам текста на казуса от изпита за младши съдии със
> > апел към по-опитни колеги юристи да изразят становище по
> > въпросите.
> >
> >
> >
> > Маринов и Христов са познати. При една среща между двамата
> > Христов споделил, че желае да си купи автомобил от чужбина.
> > Маринов обещал да купи на Маринов автомобил от чужбина в
> > срок от един месец и за тази услуга получил сумата 5000 лв.
> > В продължение на шест месеца под различни предлози Маринов
> > отлагал изпълнението на услугата. Христов и приятеля му
> > Иванов решили да нанесат побой на Маринов. При една среща
> > между тримата Маринов отказал да разговарят по
> > въпроса.Последвало сбиване, при което Маринов избил два
> > предни зъба на Иванов.
> > Христов предявил иск пред окръжния съд за връщане на сумата.
> > За нанесеното телесно увреждане на Иванов окръжния прокурор
> > внесъл обвинителен акт в окръжния съд.
> > В хода на делото се установило, че Маринов е нямал намерение
> > и възможност да купува автомобил от чужбина. Установено били
> > също така, че Маринов не е търговец, който се занимава по
> > занятие с внасяне на автомобили от чужбина.
> > В хода на делото Христов поискал увеличение на иска със
> > сумата 2000 лв., която представлява лихвите от
> > предоставянето на сумата до предявяването на исковата молба.
> > Маринов твърдял, че е върнал половината от сумата и поискал
> > да му бъдат допуснати двама свидетели, за да докае
> > твърдението си. Маринов казал също, че не е могъл да купи
> > автомобил, защото му бил отнет задграничния паспорт.
> >
> > Въпроси:
> >
> > 1. Има ли сключен граждански договор между Маринов и Христов
> > и ако има от какъв вид е и каква е формата на договора?
> > 2. Могат ли да се претендират лихви и ако могат за кой период
> > могат да се претендират?
> > 3. Допустимо ли е поисканото от Христов увеличение на иска?
> > Ако е допустимо защо, ако не е допустимо защо?
> > 4. С какъв акт трябва да се произнесе съда и подлежи ли той
> > на обжалване?
> > 5. Пред кой съд е трябвало да се предяви искът и задължителна
> > ли е тази подсъдност за съда?
> > 6. Какво е значението на отнемането на задграничния паспорт
> > за гражданкаста отговорност на Маринов?
> > 7. Допустими ли са свидетелски показания за доказване
> > твърдението на Маринов, че е върнал половината от сумата?
> > 8. Подлежи ли административния акт, с който е отнет паспорта
> > на съдебен контрол от граждансия съд?
> > 9. Дайте наказателноправна квалификация на деянията ,
> > извършени от Маринов?
> > Ако Маринов е извършил множество от престъпления, какъв
> > е реда, по който ще се определи наказанието?
> > 10. Какъв е състава на съда, който трябва да разгледа
> > делото?
> > 11. Извършени ли са процесуални нарушения?
- dvm_78
- Младши потребител
- Мнения: 77
- Регистриран на: 02 Юни 2003, 15:27
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Не съм съгласна с теб за лихвите, смятам че всички който са писали така на основание чл. 116 ГПК - се бъркат. Този текст има предвид, че не се смята за увеличение на иска ïðèáàâÿíåòî íà èçòåêëè ëèõâè èëè íà ñúáðàíè äîáèâè îò âåùòà, но ñëåä ïðåäÿâÿâàíåто на иска - т.е. не може след като си предявил иск минали са две години, но още нямаш съдебно решение и ти да решиш да си предявиш искането за лихви от датата на подаването на иска - до съд. решение. Този иск ще се смята за нов иск. Това е може би един вид защита на ответника по един иска, защото ищецът може да бави делото нарочно и накрая да реши да си поиска лихвите за срока на воденето на делото.
Естествено не считам че моето мнение е меродавно и много ми е интересно какво смятате колеги? Аз лично така написах.
Естествено не считам че моето мнение е меродавно и много ми е интересно какво смятате колеги? Аз лично така написах.
- Елена
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
до Елена: мисля, че точно тия лихви, изтекли след предявяване на иска има предвид чл. 116. Все едно колко години са минали от предявяването. Ответникът да е платил, да е признал иска или да се е споразумял. А и по принцип отлагането на делото зависи и от съдията, така че поне на теория се предполага, че ищецът не може чак толкова много да бави делото нарочно.
До poul: може и да си прав, но аз лично мисля, че лихвите нямат основание, различно от това за главницата. На каквото основание се дължи тя, на това основание са и лихвите, плюс изтеклото време естествено. Чл. 116 казва за лихвите след предявяването на иска, че не са УВЕЛИЧЕНИЕ на иска, а не че не са нов иск. Това не значи ли, че ако го нямаше чл. 116, такова искане щеше да се смята за увеличение, не за нов иск с друго основание? Ако значи, каква е разликата в основанието между лихви отпреди предявяването и лихви, изтекли след него - никаква.
До poul: може и да си прав, но аз лично мисля, че лихвите нямат основание, различно от това за главницата. На каквото основание се дължи тя, на това основание са и лихвите, плюс изтеклото време естествено. Чл. 116 казва за лихвите след предявяването на иска, че не са УВЕЛИЧЕНИЕ на иска, а не че не са нов иск. Това не значи ли, че ако го нямаше чл. 116, такова искане щеше да се смята за увеличение, не за нов иск с друго основание? Ако значи, каква е разликата в основанието между лихви отпреди предявяването и лихви, изтекли след него - никаква.
- МСМ
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
И още нещо към отговора ми за Елена: лихвите за периода на бавенето остават да се дължат. Дори и да приемем, че е недопустимо да ги поискаш в сегашния процес, ще може в отделен. Така че не виждам какво значение има нарочното бавене.
- Мира СМ
До МСМ
Основния иск е връщане на даденото по прекратения договор. Лихвите започват да начисляват след: 1.развалянето на договора и 2. покана. Възможно е и да стане едновременно -развалям договора върни ми парите. Всъщност поканата за връщане е и изявление за разваляне на договора.
В случай,че са предявени /лихвите/ за някъкъв размер няма проблем да бъдат увеличени. В случай обаче, че се търси само главницата :да осъдите ... да ми заплати сумата от 5 000 лв. представляваща ...... ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане ,то предявяване на искане за вече изтекли лихви преди това е нов иск-трайна практика на съдилищата .
В случай,че са предявени /лихвите/ за някъкъв размер няма проблем да бъдат увеличени. В случай обаче, че се търси само главницата :да осъдите ... да ми заплати сумата от 5 000 лв. представляваща ...... ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане ,то предявяване на искане за вече изтекли лихви преди това е нов иск-трайна практика на съдилищата .
- poul
- Младши потребител
- Мнения: 69
- Регистриран на: 03 Юли 2003, 13:34
Re: До МСМ
Вярвам, ама въпросът ми беше - кое му е различното на основанието за лихвите? Не винаги е необходима покана, за да изпадне длъжникът в забава и да се дължат лихви.
- МСМ
Re: До МСМ
В случая е важно от кога се дължи главницата -когато не е определен срок от поканата и от тази покана започват да се начисляват лихви .При условие,че в случая след разваляне на договора се дължи връщане на сумата, то не е определен срока...
- poul
- Младши потребител
- Мнения: 69
- Регистриран на: 03 Юли 2003, 13:34
Re: До МСМ
Не търси основанието в закона . Практически то си извлича от твърденията в исковата молба . Вярно е ,че съобразно ЗЗД основанието е едно и също ,но практически то се явява различно-твърдейки ,че лихви се дължат и за миналия период /преди исковата молба/ дефакто ищеца твърди,че има покана преди завеждане на иска и съобразно тази покана длъжника е изпаднал в забава .... което всъщност му е и основанието.
- poul
- Младши потребител
- Мнения: 69
- Регистриран на: 03 Юли 2003, 13:34
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Не го търся в закона. Основанието и теоретически ;-) се извлича само от твърденията на ищеца за фактите.
Казваш, че поканата е различното основание. Ако става дума за задължение с определен срок, при което длъжникът изпада в забава със самото изтичане на срока, искът за лихви преди исковата молба пак ли е отделен иск с друго основание? Различен от този за лихвите след това?
Или ако ищецът не твърди нищо ново, а просто от старите факти си "извлича" нови права (все едно основателно или не)? Според мен случаят е такъв. Той не казва: поканил съм го по-рано, развалил съм договора по-рано и т.н. Не казва такова нещо нито изрично, нито "де факто". Просто смята, че при наличните факти му се дължи лихва още от даването на сумата.
Казваш, че поканата е различното основание. Ако става дума за задължение с определен срок, при което длъжникът изпада в забава със самото изтичане на срока, искът за лихви преди исковата молба пак ли е отделен иск с друго основание? Различен от този за лихвите след това?
Или ако ищецът не твърди нищо ново, а просто от старите факти си "извлича" нови права (все едно основателно или не)? Според мен случаят е такъв. Той не казва: поканил съм го по-рано, развалил съм договора по-рано и т.н. Не казва такова нещо нито изрично, нито "де факто". Просто смята, че при наличните факти му се дължи лихва още от даването на сумата.
- МСМ
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Основанието за лихвите(мораторните) е законно-чл.86 ЗЗД и те се дължат като обезшетение за забавено плащане(всъщност това е едно обезщетение, а само размерът му се изчислява чрез лихви),а основанието за главницата е сключения договор;))))Т.е. ако се претендира гавница + мораторни лихви до деня на завеждане на делото ще имаме обективно съединяване на искове:)))
- радо
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
za lihvi ot davaneto na sumata izobsto ne moje da se govori, v 4l.86-ZZD izrichno e otbeliazano ot koga se dalji moratornata lihva...."ot momenta na zabavata" i p[oneje imame opredelen srok "v srok ot 1 mesec" sled iztichaneto mu marinov e izpadnal v zabava.A tova naistina e otdelen isk, akcesoren na parvia.
- DCB
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Уважаеми колеги, мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД се дължи само кагата облигаторното задължение е парично. А какво е задължението на Меринов по договора за поръчка? Да закупи от свое име, но за сметка на Христов лек автомобил, т. е. да придобие собствеността върху него и след това да прехвърли това право в патримониума на Христов. Точно това е разковничето в настоящия казус. Това задължение е непарично и не се дължи законна лихва върху 5 000 лв. на основание неизпълнение на договорно задължение. Тези парички са дължими едва след като е развален съвършено двустранния договор за поръчка поради неизпълние от страна на довереника. Това е станало с предявяване на исковата молба, но на основание неоснователно обогатяване - чл. 55 ЗЗД, третият ФС. И лихви се дължат едва след предявяване на иска. Този въпрос се „дъвчи” във форума вече една седмица! Явно някои не желаят да се примирят с обстоятелството, че не са се представили добре на писмения.:)))
- gega
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Gega-ще ме извиняваш, но считам, че не си прав(А)-не знам пола ти sorry за което но не е фатално!
Вярно е че Маринов се е задължил да престира кола от чужбина, а не пари и на пръв поглед се остава с впечатлението, че не е допустимо да се искат лихви, НО....
Маринов не изпълнява и то както става ясно за повече от 6 месеца.
Така е -даденото следва да се върне, понеже вече е на "отпаднало основание" (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД), но това с какво ще попречи да се иска лихва върху дадената в аванс сума от 5 000 лв.
Доходът , който носят парите(по принцип) наред с другото , трябва да компенсира на собственика (т. е. Христов) за ОТКАЗА от възможността да ползва тези пари през съответния период - когато са били у Маринов-за задоволяване на лични нужди или за по-изгодни инвестиции.
Така, че лихви се дължат в казуса и още как - е , разбира се , ако не си съгласен направи справка при някой граждански съдия.
А и още нещо-прочети си моля те чл. 82 от ЗЗД и по-специално последното изречение.
Успех на устната част на изпита(ако разбира се го докараш до там:-D )!gega написа:
>
> Уважаеми колеги, мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД се дължи само
> кагата облигаторното задължение е парично. А какво е
> задължението на Меринов по договора за поръчка? Да закупи от
> свое име, но за сметка на Христов лек автомобил, т. е. да
> придобие собствеността върху него и след това да прехвърли
> това право в патримониума на Христов. Точно това е
> разковничето в настоящия казус. Това задължение е непарично и
> не се дължи законна лихва върху 5 000 лв. на основание
> неизпълнение на договорно задължение. Тези парички са дължими
> едва след като е развален съвършено двустранния договор за
> поръчка поради неизпълние от страна на довереника. Това е
> станало с предявяване на исковата молба, но на основание
> неоснователно обогатяване - чл. 55 ЗЗД, третият ФС. И лихви
> се дължат едва след предявяване на иска. Този въпрос се
> „дъвчи” във форума вече една седмица! Явно някои не желаят да
> се примирят с обстоятелството, че не са се представили добре
> на писмения.:)))
Вярно е че Маринов се е задължил да престира кола от чужбина, а не пари и на пръв поглед се остава с впечатлението, че не е допустимо да се искат лихви, НО....
Маринов не изпълнява и то както става ясно за повече от 6 месеца.
Така е -даденото следва да се върне, понеже вече е на "отпаднало основание" (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД), но това с какво ще попречи да се иска лихва върху дадената в аванс сума от 5 000 лв.
Доходът , който носят парите(по принцип) наред с другото , трябва да компенсира на собственика (т. е. Христов) за ОТКАЗА от възможността да ползва тези пари през съответния период - когато са били у Маринов-за задоволяване на лични нужди или за по-изгодни инвестиции.
Така, че лихви се дължат в казуса и още как - е , разбира се , ако не си съгласен направи справка при някой граждански съдия.
А и още нещо-прочети си моля те чл. 82 от ЗЗД и по-специално последното изречение.
Успех на устната част на изпита(ако разбира се го докараш до там:-D )!gega написа:
>
> Уважаеми колеги, мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД се дължи само
> кагата облигаторното задължение е парично. А какво е
> задължението на Меринов по договора за поръчка? Да закупи от
> свое име, но за сметка на Христов лек автомобил, т. е. да
> придобие собствеността върху него и след това да прехвърли
> това право в патримониума на Христов. Точно това е
> разковничето в настоящия казус. Това задължение е непарично и
> не се дължи законна лихва върху 5 000 лв. на основание
> неизпълнение на договорно задължение. Тези парички са дължими
> едва след като е развален съвършено двустранния договор за
> поръчка поради неизпълние от страна на довереника. Това е
> станало с предявяване на исковата молба, но на основание
> неоснователно обогатяване - чл. 55 ЗЗД, третият ФС. И лихви
> се дължат едва след предявяване на иска. Този въпрос се
> „дъвчи” във форума вече една седмица! Явно някои не желаят да
> се примирят с обстоятелството, че не са се представили добре
> на писмения.:)))
- dvm_78
- Младши потребител
- Мнения: 77
- Регистриран на: 02 Юни 2003, 15:27
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Според мен за това, че Христов не е разполагал с паричната сума повече от 6 месеца, той може да претендира обезщетение за вреди - пропуснати ползи, а не лихва. А размера на пропуснатите ползи може и да не се равнява на размера на законната лихва за този период - ето защо мисля, че Христов на общо основание трябва да докаже размера на пропуснатите ползи.
- kandidat
Re: Апел към по-опитни колеги юристи за становище по казуса
Dvm_78, след развалянето на договора Христов освен връщане на даденото има право и на обезщетение за вредите от неизпълнението. Друго обезщетение за "отказа" да си ползва парите не му се полага.
- МСМ
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 19 госта