Начало
Общо събрание на ВТАК 2018
Отчет за дейността на Адвокатския съвет за 2017 г.
Правна помощ
Списъци по ЗПП
Органи
Правила за отпускане на помощ от бюджета на ВТАК
новопостълила литература в библиотеката
Решения
Вписани адвокати
Списък на адвокатските сътрудници при ВТАК
Актуална информация
Интернет връзки
За контакти
Банкова сметка на Адвокатска колегия - Велико Търново
English
галерия








<< Начало | Актуална информация |


Писмо на президентът на UIA г-н ЛОИНАС

|

Писмо на президентът на UIA г-н ЛОИНАС


Превод от френски език


 


UIA Международен съюз на адвокатите


„Да обединим адвокатите от целия свят”


Мигел ЛОИНАС


Президент                                                                              ALS Abogados


                                                                                                C/Soriano, 1124


                                                                                                11100 Монтевидео - Уругвай


                                                                        Тел: +598 (2) 900 97 30/ факс: +598 (2) 900 97 33


                                                                                                mloinaz@alsuruguay.com


 


                                                                                                Г-н Христо ИВАНОВ


                                                                                                Министър на Правосъдието


           на Република България


                                                                                                Министерство на Правосъдието


                                                                                                ул. „Славянска” № 1


                                                                                                1040 София – България


 


                                                                                                Изпратено по поща и факс:


                                                                                                +359 2 9809223


                                                                                                (3 страници)


 


                                                                                                Париж, 2 март 2015 г.


 


Господин Министър,


Научихме за присъдата за клевета, произнесена на втора инстанция на 18 септември 2014 г. от Русенския окръжен съд на нашия колега ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ ТОЧКОВ на основание членове 148, алинея 2, 147, алинея 1, пар. 1 и 78 а, алинея 1 от Наказателния кодекс. Това решение го осъжда на административна глоба и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на тъжителя.


Видно от решението, тази присъда почива върху факта, че започвайки своята пледоария по време на съдебното заседание по същество пред този съд, на 3 октомври 2013 г., адв. Венцислав Точков е заявил: „ Моят подзащитен е възрастен пенсионер на близо осемдесет години, страда от тежка форма на диабет, и въз основа на фактите, представени по делото, с психическо разстройство. Неговото тежко здравословно състояние и психологическа безпомощност са били основно причинени от психическия тормоз, упражняван върху него през годините от частния тъжител” (свободен превод на решението от 18 септември 2014 г.).


При всички положения е безспорно, че думите, които са в основата на присъдата, са били произнесени от адвоката в неговата пледоария и по време на упражняване на пълномощията му за представителство на неговия клиент Г-н Асен Христов.


Научихме, освен това, за протестната реакция на българската адвокатска колегия срещу тази присъда, счетена като сериозно и твърде тревожно посегателство над правата за защита.


Въз основа на фактите, с които разполагаме считаме, че е важно да напомним принципите, приложими към свободата на изразяване, в частност за адвокатите в рамките на техните пледоарии.


Европейският съд по правата на човека е издал определен брой решения в тази област. Тя е определена твърде ясно по отношение на принципите и считаме, че горепосоченото решение отрича по явен начин тези принципи.


В действителност, Съдът обширно е напомнил условията, при които свободата на изразяване може да бъде нарушена в такъв вид ситуации и стриктната рамка, ограничена от член 10-2 на ЕКПЧ в тази връзка.


В основополагащо решение Съдът е посочил, че „в едно демократично общество, ограничаване на свободата на изразяване на адвокат на защитата, дори с налагане на лека наказателна санкция може да се счете за необходимо само при изключителен случай”.[1]


С решение от 18 октомври 2003 г., Съдът е отбелязал тези принципи по дело, свързано с присъда на адвокат, заявил в пледоария, че неговият клиент явно е изтърпял натиск от инспектор на социалното осигуряване. Последният е подал дисциплинарна жалба срещу адвоката. В крайна сметка дисциплинарните власти не са наложили никаква санкция, но адвокатът е бил порицан, тъй като официално е бил считан за виновен за нарушаване на приложимите професионални норми. За Съда „това е имало обезсърчаващо действие върху него в смисъл, че в рамките на следващите дела, той е могъл да се чувства ограничен в избора си на фактически и правни аргументи. Следва, че е разумно да се смята, че ищецът е бил подложен на „формалност” или на „ограничение” на неговата свобода на изразяване[2].


Съдът заключава, че „самата заплаха за контрол ex post facto по отношение на критиките, формулирани от него относно начина, по който доказателствата са били получени от неговия клиент трудно се съчетава със задължението, тегнещо над всеки адвокат да защитава интересите на своя клиент, и тя е могла да има „инхибиторен” ефект върху упражняването от заинтересувания на неговите професионални задължения[3] и че член 10 е бил нарушен.


Юриспруденцията на ЕСПЧ съответства на международните принципи относно защитата на адвокатите при изпълнение на техните пълномощия. Тя напомня, по-конкретно в решението Киприану[4], приетите от международните организации принципи в тази област. Тя цитира параграф 20 от Основните принципи за ролята на адвокатите (приети през 1990 г. от осмия Конгрес на Обединените нации за превенция на престъпността и третиране на правонарушителите), съгласно който адвокатите трябва за ползват „граждански и наказателен имунитет за всяко изявление, направено добросъвестно в писмени или устни пледоарии или по време на тяхното явяване в това им качество пред съд или друга съдебна или административна власт[5]


Освен това, Съдът се позовава в същото решение на Препоръката Rec (2000)21 на Комитета на Министрите на Съвета на Европа, която „препоръчва на правителствата на държавите-членки да предприемат, или заздравят, ако такива съществуват, всички мерки, които сметнат за необходими, за да осигурят свободата на упражняване на адвокатската професия. Например, адвокатите не трябва да бъдат наказвани или да бъдат заплашвани от наказание или да бъдат обект на какъвто и да било натиск когато действат в съответствие с деонтологията на тяхната професия[6].


Накрая смятаме, че е важно да отбележим опасностите, които съставляват решенията, като това, произнесено от Русенския окръжен съд по отношение на правата на самата защита.


В решението Никула, съдът посочва, че той не изключва възможността, че „при определени обстоятелства, вмешателство в свободата на изразяване на адвокат по време на делото може да повдигне въпрос по отношение на заглавието на член 6 на Конвенцията от ъгъла на правото на обвиняемия, негов клиент, на справедлив съдебен процес. „Справедливостта на средствата за защита” и други понятия за справедливост работят също в полза на свободен обмен на възгледи между страните[7].


Още повече, смятаме за важно да посочим, че такива присъди сами по себе си засягат сериозно професията от момента, в който адвокатът е заплашен в упражняването на своите пълномощия.


В горепосоченото съдебно решение Киприану ЕСПЧ е посочил, че „налагането на наказание лишаване от свобода на адвокат възпроизвежда само по себе си „възпиращ ефект” не само върху въпросния адвокат, но и върху цялата професия[8].


Дори по настоящото дело да не се касае за присъда за лишаване от свобода, а за наказание налагане на глоба с наказателен характер, изразеното от Европейския съд притеснение е не по-малко валидно.


Очевидно е, че този вид решение се приема резонно като сериозна заплаха за професията. От друга страна ние установяваме, че решението на Русенския съд не може да бъде обжалвано пред въззивна инстанция съгласно постановеното в него.


Считаме, че това решение трябва, предвид тежките нарушения на свободата на изразяване на адвокат в съдебна зала, които то съдържа и съгласно задълженията на България като член на Съвета на Европа, страна по Европейската конвенция, да може да бъде преразгледано и да получи ефективно право на обжалване, както това е ясно предвидено в член 13 от споменатата Конвенция.


Молим Ви, при стриктно спазване на разделението на властите, да предприемете всички необходими мерки в тази връзка.


Оставам, разбира се, на Ваше разположение за по-обширни дискусии по това дело.


В очакване, Ви моля да приемете, Господин Министър, моите най-дълбоки уважения.


                                                                                    Мигел ЛОИНАС, (Подпис, не се чете)


Копие :


Г-н Нилс Муйжниекс                                               Г-жа Вера Журова


Комисар по правата на човека                                Европейски комисар по правосъдието,


за Съвета на Европа                                                 правата на потребителите и половото


Съвет на Европа                                                       равенство


Бюро на комисаря по правата на човека                Европейска комисия


67075 Strasbourg Cedex-France                                Rue de la Loi / Wetstraat 200


Факс: +33(0)3 90 21 50 53                                         1049 Bruxelles - Belgique


Email: commissioner@coe.int                         Email:VERA-JOUROVA-CONTACT@ec.europa.eu


Подписаната Румяна Иванова Стойчева удостоверявам верността на извършения от мен превод от френски на български език на приложения документ – Писмо от 2 март 2015 г. Преводът се състои от 4 (четири) страници, тази включително.


Преводач, Румяна Иванова Стойчева


 



 
 
Back Home Top
         
© 2003, Адвокатска колегия - Велико Търново | usloviq
obnovqvane
proekt
Created by Lex.bg. Design by Creato.biz